РЕШЕНИЕ
№ 941
Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260700937 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. В. от
[населено място], ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т. В. Т., против Решение №120
от 13.07.2023 г., постановено по АНД №222 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2023 година.
Касаторът претендира оспореното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не бил съгласен и не
споделял съображенията на районния съд, които били изложени накратко и без
задълбочена проверка. Излага доводи, че както бил посочил и в оплакванията си
пред районния съд, законодателят бил въвел две отделни задължения за водачите
на ППС, чието несъобразяване осъществявало състава на две отделни нарушения,
които не можели да бъдат осъществени с едно деяние. Очевидно било, че е налице
смесване на двата състава на двете отделни нарушения, а именно: „губи контрол“
и „несъобразяване на скоростта си на движение с релефа и състоянието на пътя“.
Очевиден бил фактът, че в текстовата част и на АУАН, и на НП, на касатора били
вменени във вина и двете нарушения по различни алинеи от ЗДвП, съдържащи се в
една норма. Твърди се, че не случайно законодателят определил и разделил
същите. С описването и на двата фактически състава на твърдяното нарушение се
постигал единствения възможен ефект от АНО, а именно да се наруши правото на
защита на наказаното лице да разбере по каква именно причина е настъпило ПТП и
какви именно действия е извършило лицето, че да се ангажира административната
му отговорност. От изложеното в мотивите на обжалваното решение не ставало ясно
как съдът е достигнал до извода, че именно поради „несъобразяване на скоростта
си на движение с релефа и състоянието на пътя“ касаторът е допуснал
настъпването на ПТП, а не поради „изгубването на контрол“ над МПС, още повече,
че и двете хипотези били изложени в АУАН и в НП. Сочи се, че съдът нямал
правомощия да определя и изменя за пръв път хипотезите, вменени във вина, и още
повече да избира за коя от тях да потвърди или отхвърли наложеното наказание.
Още повече, че била налице и хипотезата на чл.18 от ЗАНН.
Твърди се, че в рамките на своите правомощия
съдът следвало да установи всички релевантни факти и обстоятелства на
фактическата обстановка при настъпване на ПТП. Касаторът считал, че така при
разпита на свидетеля щяло да се установи по безспорен начин, че на мястото на
ПТП в лентата му за движение, в условията на завой, вследствие на мокра пътна
настилка и наводняване на пътното платно от банкета на пътя, са попаднали пръст
и пясък, което не било предвидимо препятствие. Само по себе си попадането на
МПС на такъв пътен участък, още повече пък и в завой, коренно променяло пътните
условия, с които обаче касаторът не бил запознат по надлежния за това ред.
Именно поради това законодателят бил въвел в нормата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и „предвидимата опасност“, което значело, че организацията, стопанисваща
пътя, била длъжна да обезопаси конкретния пътен участък и да предупреди
водачите на МПС/ППС за евентуални препятствия на пътното платно с конкретни
пътни знаци. Поради това съдът следвало да изиска от собственика на пътя схема
на конкретния пътен участък, ведно със знаковото стопанство, за да се установи
и обоснове наложеното от АНО наказание. Навеждат се доводи, че при правилно
проведено съдебно следствие и изясняване на всички релевантни факти и
обстоятелства, щяло да се установи липса на предупредителни пътни знаци и
наличие на непредвидимо препятствие на пътното платно, което пък изключвало
възможността касаторът да се санкционира с конкретната норма, тъй като същият
не бил длъжен да предвижда опасностите на пътното платно, освен ако не е
предупреден за това, а такива данни не се съдържали в приложените материали.
Сочи се, че АНО имал правната възможност по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН да
промени и измени (санира) съдържанието на НП, но не го бил направил, нещо
повече – преповторил съдържанието на АУАН и в издаденото въз основа на него НП.
Описаните нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на
чл.42, т.4 от ЗАНН, следвало да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №120/13.07.2023 г., постановено по АНД
№222 по описа на съда за 2023 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №23-0254-000237/19.04.2023
г. на Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на Д. Т. В., от
[населено място], за нарушение на чл.20, ал.2 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че липсват процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Приел е също, че безспорно е установено административното
нарушение и неговото извършване от наказаното лице. Мотивирано е отговорил на
възраженията на жалбоподателя относно съставомерността на деянието и пълнотата
на описанието на нарушението в НП. Преценил е, че в случая е налице приложена
санкционна норма на чл.179, ал.1 от ЗДвП, която е напълно завършен състав в
частта административно-наказателна отговорност от ЗДвП, и доколкото в случая се
твърди, че загубата на контрол на движението е в резултат на несъобразена от
водача с пътните условия скорост, то описанието на фактите съвпада с визирания
състав и не е изискуемо в НП да се вписват допълнителни обстоятелства. Съдът е
посочил също, че няма кумулиране на нарушения в един приложен наказателен
състав, а отговорността на водача е ангажирана по съответния ред и наложената санкцията
е във фиксиран размер.
Касационният състав на Административен съд –
Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е
законосъобразно и не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му.
Пред въззивния съд не е било спорно
обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП дата и място, при управление на
лекия си автомобил, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия
(дъжд), на ляв завой касаторът е загубил контрол над управлението на автомобила
и е излязъл в ляво от пътя, и се е ударил в крайпътни храсти и дървета, като от
ПТП са настъпили само материални щети. Всички тези релевантни за
административнонаказателната му отговорност обстоятелства се установяват по
несъмнен начин и от събраните по делото доказателства, включително чрез разпита
на свидетелите, които, след пристигането си на място, са възприели случилото се
и отразили установеното в съставения АУАН. Показанията на двамата свидетели са
еднопосочни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства по
делото. Същите са достатъчни за установяване на фактическата обстановка,
релевантна за санкционираното нарушение.
Въззивният съд коректно е установил и правилно
анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи
относно доказаност както от обективна, така и субективна страна на вмененото на
касатора административно нарушение.
Изложените в касационната жалба подробни
възражения са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и ги е
приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на
въззивния съд, предвид което не е необходимо същите да се преповтарят, и на
основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях.
В допълнение може да се посочи, че съставеният в
случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно- наказващият орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция намира, че районният съд е
пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и
относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и
обстоятелства по спора. Доказателствени искания от страните по делото не са
правени, а твърденията в касационната жалба за неизяснени релевантни факти и
обстоятелства, са неконкретизирани и неоснователни.
Като е потвърдил изцяло наказателното
постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120 от 13.07.2023 г.,
постановено по АНД №222 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023 година.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |