Решение по дело №2073/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 12.08.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2073/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.К.Д., в която се излагат твърдения, че с договор за продажба от 28.07.2005г. е придобил при равни права заедно с ответника Е.И.К. правото на собственост спрямо недвижим имот в *********. Изтъква се, че имотът е придобит по време на брака между горепосочения ответник и ответника Б.М.К., прекратен ******., като притежаваната от съпрузите 1/2 идеална част от него е останала в режим на обикновена съсобственост. Ищецът твърди, че с договор от 27.03.2006г. с ответника Е.К. са учредили в полза на ответника Б.К. правото на строеж за изграждането в имота на жилищна сграда с разгърната застроена площ от *******, състояща се от *******, съгласно ПУП, виза за проектиране и идеен проект, а ответниците са учредили в негова полза право на строеж за изграждането на *********. Навеждат се доводи, че страните са уговорили строежът на сградата да бъде извършен от ответника Б.К. като в срок до 31.12.2009г. той  е следвало да предаде на ищеца гаражи *****, на които той става изключителен собственик. Твърди се, че на 01.11.2006г. ответникът Б.К. е прехвърлил учреденото в негова полза право на строеж на *като вместо уговорената в договора жилищна сграда дружеството е построило хотел. Навеждат се доводи, че това е довело до погасяване на правото на строеж по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗС и до възникване на съсобственост по приращение на основание чл. 92 от ЗС между собствениците на земята спрямо построената в нея сграда, с изключение на гаражи с №1 и № 6. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което горепосочената сграда да бъде допусната до делба при права от 1/2 идеална част за ищеца и по 1/4 идеална част за ответниците.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори, в които оспорват предявения иск за делба поради липса на съсобственост спрямо процесния имот. Навеждат доводи, че едноличен собственик на сградата е *както и че при учредяване на правото на строеж и при изграждането й ищецът е знаел, че същата ще представлява хотел. С оглед гореизложеното се отправят искания за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Предмет на делото е иск за делба по чл. 341 от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС.

С договор за продажба от 28.07.2005г., обективиран в *****, на ищеца и ответника Е.К. е продаден недвижим имот в ******. Сделката е сключена по време на брака на Е.К. с ответника Б.К., *******. С договор от 27.03.2006г., ********, страните взаимно си учредили право на строеж спрямо горепосочения имот, както следва: съгласно т. 1 от договора Е.К. и Н.Д. учредили на Б.К. правото на строеж за изграждане на жилищна сграда с разгърната застроена площ ******** съгласно ПУП, виза за проектиране и идеен проект, без обектите посочени в т. 2 и т. 3 от договора, за които учредителите си запазват правото на строеж; съгласно т. 2 от договора ответниците учредили на ищеца правото на строеж за изграждането на надземни гаражи на първи етаж с №1 и №6, ********; съгласно т. 3 от договора Б.К. и Н.Д. учредили на Е.К. правото на строеж за изграждането на надземни гаражи на първи етаж с №2 ******** и №3 *******. Страните постигнали съгласие срещу учреденото право на строеж в т. 1 от договора, ответникът Б.К. да построи безвъзмездно със свои средства, инвестиции и материали, и да предаде на 31.12.2009г. на ищеца и на ответника Е.К. обектите посочени в т. 2 и т. 3 от договора със съответната степен на завършеност. При сключване на договора страните представили пред нотариуса подписани от тях планове на сградата, обозначени като идеен проект, съдържащи информация за външния й вид и разположение на отделни обекти в сутерена и етажите, както и скица ******* с виза за проектиране на главния архитект на *, с която е допуснато проектиране на семеен хотел и допълващо застрояване в съответствие с ПУП на два етапа – първи етап за подземен паркинг и втори етап за семеен хотел. На ******* на ответника Б.К. са издадени разрешения за строеж от главния архитект на * съгласно одобрените инвестиционни проекти ********. На основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ ищецът и ответникът Е.К. са уведомени за издаване на разрешенията за строеж като същите не са обжалвани. На 01.11.2006г. ответникът Б.К. сключил договор с *, обективиран в *********, с който му прехвърлил учреденото правото на строеж за изграждане на сградата по т. 1 в договора от 27.03.2006г. с *********. *******. На основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, на ********е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на *******. На 31.12.2009г. Б.К. предал на ищеца гаражите описани в т. 2 от договора от 27.03.2006г. *. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда отговаря на строителните книжа и на приложената към договора от 27.03.2006г. виза за проектиране като разположение, разгърната застроена площ и функционалност, но се различава по някои от тези показатели от приложените към същия договор архитектурни чертежи, представляващи част от идеен проект. Вещото лице е изчислило, че полуподземният етаж е със застроена площ от 324,85 кв. м, че първият надземен етаж е със застроена площ от 242,15 кв. м, че вторият надземен етаж е със застроена площ от 258,92 кв. м и че третият надземен етаж е със застроена площ от 222,64 кв. м. Установено е, че двата гаража на ищеца, намиращи се на първия етаж от сградата са със застроени площи съответно от 22,75 кв. м и 24,40 кв. м.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключение от това правило е въведено с разпоредбата на чл. 63 от ЗС, когато е учредено право на строеж от собственика на земята в полза на трето лице и то е реализирано в уговорения обем и в срока по чл. 67 от ЗС. Преценката дали изграденото е в обема на правото на строеж и дали става собственост на суперфициара следва да се извърши при тълкуване волята на страните в договора за учредяването му и в зависимост от това дали изграденото представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. В случай, че строителството е реализирано извън учредените рамки и построеното представлява самостоятелен обект на собственост, то се придобива от собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект – то следва режима на главната вещ по присъединяване и се придобива на основание чл. 97 от ЗС от собственика на сградата и титуляр на правото на строеж.

В разглеждания случай правото на строеж валидно е учредено с договора от 27.03.2006г. от всички съсобственици на незастроения имот и в предвидената съгласно чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. При тълкуване волята на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД, от съдържанието на договора и приложените към него документи се установява, че сградата по т. 1 е следвало да съответства на визата за проектиране. В последната изрично е посочено, че се допуска проектиране на семеен хотел и допълващо застрояване в съответствие с ПУП на два етапа – първи етап за подземен паркинг и втори етап за семеен хотел. Това доказва, че страните по договора са били наясно с горепосочените обстоятелства при сключването му тъй като съгласно чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ визата определя параметрите на допустимото застрояване, а съгласно чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 180 от ЗУТ тя е предпоставка както за одобряване на инвестиционите проекти, по които се издава разрешение за строеж, така и за учредяване на право на строеж. Поради наличието на съгласие за вида на сградата, която ще се изгражда в имота, ищецът не е обжалвал и разрешенията за строеж, които са му връчени съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. От гореизложеното се достига до извода, че под жилищна сграда в т. 1 от горепосочения договор страните са имали предвид построяването на семеен хотел, какъвто съгласно събраните доказателства към ****** реално е изграден в *. При това положение неоснователни и недоказания се явяват твърденията на ищеца, че в съсобствения поземлен имот е построен изцяло различен по вид обект от този, за който е учредена суперфицията, а оттам и че правото на строеж не е упражнено в предвидения петгодишен давностен срок и е погасено. Разликата между действителното разположение на помещенията в сградата с това описано в плановете на страните, обозначени като идеен проект, е ирелевантна за изпълнението на договорения обем на правото на строеж след като не води до промяна в предназначението й. От съдържанието на учреденото право на строеж е видно, че като самостоятелен обект на собственост е предвидено да бъде самата сграда, а не отделните помещения в нея. При сравнение между реално застроените площи с тези посочени в договора се установява, че само на пърия етаж има превишаване с 3 кв. м, което в по-голямата си част се дължи на увеличаване на застроената площ на един от гаражите на ищеца. В тази връзка следва да бъде посочено, че при отклонение в параметрите на учреденото право на строеж, изразяващо се само в увеличаване на застроената площ на сградата, както бе посочено по-горе приложение намира разпоредбата на чл. 97 от ЗС, която изключва възможността за придобиване на собствеността по приращение от собственика на земята. От гореизложеното се достига до извода, че процесната сграда съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗС е станала индивидуална собственост на *като липсват предпоставки за придобиването й по реда на чл. 92 от ЗС от страните по делото. Липсата на съсобственост спрямо процесния имот води и до неоснователност на предявения иск за делбата му, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника Б.М.К. сумата от 5727,23 лв., представляващи направени по делото разноски за издаване на документи, за държавни такси и за адвокатско възнаграждение, а на ответника Е.И.К. - сумата от 5592,05 лв. представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед отхвърлянето на иска за делба, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 100 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователен предявения от Н.К.Д. с ЕГН: ********** ***, срещу Б.М.К. с ЕГН: ********** *** и Е.И.К. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 341 от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот в ********.

Осъжда Н.К.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на Б.М.К. с ЕГН: ********** ***, сумата от 5727,23 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда Н.К.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на Е.И.К. с ЕГН: ********** ***, сумата от 5592,05 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и два лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда Н.К.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща държавната такса по чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: