Решение по дело №10009/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260000
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20171100110009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10009  по описа за 2017 година, прецени:

Производството е образувано по предявени от „Б.Д.“ ЕАД *** срещу Б.А.Й. по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК четири обективно съединени установителни иска при условията на кумулативност: 1/ иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за признаване за установена дължимост на главница по договор за кредит, с цена на иска 48 876,09 лева; 2/ иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за признаване за установена дължимост на договорна лихва по договор за кредит, с цена на иска 6611,04 лева; 3/ иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване за установена дължимост на санкционираща лихва, имаща характер на неустойка, с цена на иска 228,55 лева; 4/ иск с правно основание чл. 58 ал. 2 от ЗКИ, за заплащане на заемни такси, имащи характер на разходи по кредита, с цена на иска 120 лева. Делото е разгледано с участие на особен представител на ответника, назначен след процедура за призоваване по чл. 47 от ГПК.

Ищецът „Б.Д.“ ЕАД гр. излага, че на 28.11.2014 г. е сключила с ответника Б.А.Й. договор за кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването. В договора били уговорени падежна дата на вноските 26-то число на месец и променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 9,5 % годишно. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя по негова разплащателна сметка на 28.11.2014 г. Кредитополучателят преустановил изплащането на кредита през февруари 2015 г., поради което банката кредитор олихвявала частта от вноската, представляваща главница, с договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта за забава. Ответникът продължил да не погасява месечните вноски, поради което банката кредитор обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана от 19.02.2016 г., връчена на 04.04.2016 г. На 15.04.2016 г. банката кредитор подала в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, по което заявление е било образувано гр. дело № 21049/2016 г. на СРС. Банката кредитор начислила в своя полза и такса „разходи за изискуем кредит“ в размер на 120 лева.

С договор за цесия от 13.03.2017 г. банката кредитор прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД *** вземането си срещу длъжника. Същият бил уведомен от цесионера за цесията на 28.04.2017 г.

През м. май 2017 г. кредитополучателят подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на 13.04.2017 г. заповедният съд дал на заявителя „Б.Д.“ ЕАД *** едномесечен срок за предявяване на установителен иск за вземането си.

На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да признае за установено, че ответникът Б.А.Й. дължи на ищеца „Б.Д.“ ЕАД *** следните суми:

1. сума от 48 876,09 лева главница по договор за кредит от 28.11.2014 г., ведно със законната лихва от 15.04.2016 г. до окончателното изплащане;

2. сума от 6611,04 лева договорна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 14.04.2016 г.; 

3. сума от 228,55 лева санкционираща лихва за периода от 03.04.2015 г. до 14.04.2016 г.;

4. сума от 120 лева заемни такси.

Назначеният особен представител на ответника Б.А.Й. в  законоустановения срок е подал отговор със следните възражения:

- възражение за лихва на материалноправна легитимация на ответника като кредитополучател, с твърдение, че подписът върху договора за кредит не е положен от ответника;

- възражение за липса на надлежно уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита, поради което не е настъпила такава;

            - възражение срещу размера на претендираните суми, с оспорване законосъобразността на определянето на лихвата, предвид неуведомяването на кредитополучателя за промените в лихвения процент;

            - възражение за нищожност на чл. 19,2 в раздел VІ от общите условия на банката за санкционната отговорност на кредитополучателя, предвид необосновано високото обезщетение по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП – 10 пункта над лихвения процент.

            От представените по делото доказателства се установява следното:

            Между ищеца като банка кредитор и ответника като кредитополучател на 28.11.2014 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, според който банката кредитор предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лева. Срокът на договора бил 120 месеца от датата на неговото усвояване. В договора за кредит била уговорена променлива лихва, чийто процент при сключване на договора бил 9,5%,  образувана от стойността на месечния SOFIBOR/EUROBOR 1,351% и фиксирана преференциална надбавка от 8,149 лева. Сключването на договора се установява по делото от представеното копие от договора, а авторството на подписа на кредитополучателя се установява от изготвената съдебно-почеркова експертиза. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за периода от 28.11.2014 г. до 18.02.2016 г. по кредита са постъпили плащания в общ размер 2282,30 лева. Неплатената част от главницата до подаването на заявление по чл. 417 от ГПК е 48 876,09 лева. Неплатената договорна лихва до същата дата е 6611,03 лева. Начислена е санкционна лихва за период от 03.04.2015 г. до 14.04.2016 г. в размер на 132,87 лева и заемна такса от 120 лева.

С нотариална покана от 19.02.2016 г. банката кредитор обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Поканата е залепена по реда на чл.ъ 47 от ГПК на 20.03.2016 г. (неделя) на адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит. Връчването следва да се счита редовно извършено с изтичане на двуседмичен срок от залепване на поканата, или на 04.04.2016 г. и с него са изпълнени задълженията на банката кредитор във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

            След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са платени допълнително 6485,19 лева, събрани чрез принудително изпълнение. Неплатеният остатък от главницата след тези плащания, съгласно съдебно-счетоводната експертиза, бил в размер на 42 510,90 лева. Начислена е неплатена договорна лихва в размер на 6611,03 лева, а размерът на начислената санкционираща лихва, имаща характер на неустойка, бил според вещото лице 132,87 лева. От експертизата се установява и начислена от банката такса за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в размер на 120 лева. Няма доказателства за извършване на други плащания или погасяване на тези вземания чрез други погасителни способи.

             Представителят на ответника прави възражение срещу размера на претендираните суми по исковете. Оспорва правото на банката едностранно за променя лихвения процент по договора, като противоречащи на правата на кредитополучателя като потребител съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Възражението е неоснователно, защото съгласно чл. 144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП нищожността на клаузата, позволяваща на търговеца едностранно да променя условията по договора, не се прилага при лихвените проценти по договорите за кредит, които са финансова услуга по смисъла на този текст. Изискването е да има основателна причина за тази промяна и кредитополучателят да има право едностранно без предизвестие да прекрати договора за кредит. И двете клаузи са уговорени в Общите условия. Промяната на лихвания процент зависи от промяната на индекса на SOFIBOR/EUROBOR. Уредено е и право на кредитополучателя по всяко време, без неустойки и обезщетения, да погаси предсрочно кредита си. В конкретния случай няма и доказателства за промяна на лихвения процент от страна на банката кредитор.

            Второто възражение е за нищожност на клаузата, предвиждаща санкционна отговорност във връзка с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Представителят на ответника се позовава на прекомерност на санкционната лихва , уговорена като надбавка от 10 пункта над договорната лихва. Това възражение също е неоснователно, като съдът приема, че така формираната санкционна лихва, имаща характер на неустойка, не е нищожна. Сумиран с уговорената лихва от 9,5%, процентът на санкционната лихва е 19,5% годишно, което не е прекомерно и не противоречи на добрите нрави. За сравнение, чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит позволява уговорка на годишния процент на разходите по кредита, надвишаващ до пет пъти законната лихва за страната. Въпреки че в този показател не се включват разходите при неизпълнение на договорните задължения, след като договорният процент на разходи при изпълнение на договора може да бъде до пет пъти над законната лихва, на още по-голямо основание санкцията за изпълнение може да бъде договорена до този размер. Конкретно уговорената санкция от 19,5% е под този размер, поради което не е нищожна.

            При определяне размера на дължимите суми, до които исковете са основателни, съдът следва да вземе предвид извършените плащания по главницата след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След приспадане на тези плащания, размерът на дължимата главница е 42 510,90 лева. Искът с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ е основателен до този размер.

            При определяне размера на дължимата договорна лихва съдът следва да вземе предвид датата, приета от съда за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита – 04.04.2016 г. След тази дата договорна лихва не следва да се начислява, а е дължима, съгласно уговорката между страните, т.нар. „санкционна лихва“ имаща неустоечен характер. Поради това, от определената от вещото лице сума от 6611,03 лева следва да се извади сумата от 327,58 лева, начислена на 15.04.2016 г., съгласно таблица № 1 към експертизата (л.  100). След приспадане на тази сума, дължимата договорна лихва е 6283,45 лева. Искът с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ е основателен до този размер.

            Искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на санкционираща лихва, имащ характер на неустойка, е основателен до сумата от 7,07 лева, който размер е начислен за периода от 03.04.2016 г. до 14.04.2016 г. Вещото лице е определило размера на санкционната лихва от 132,81 лева в съдебно-счетоводната експертиза, но за периода от 26.04.2015 г. до 15.09.2016 г. А съгласно исковата молба, искането е за санкционираща лихва за периода от 03.04.2016 г. до 15.04.2016 г. За този период начислената санкционираща лихва е 7,07 лева, видно от таблица № 1 към ССЕ (л. 100). Поради това, искът следва да се уважи до този размер, а над този размер да се отхвърли.

Искът с правно основание чл. 58 ал. 2 от ЗКИ е основателен в пълния предявен размер от 120 лева. Сумата се дължи на основание приетата от банката кредитор тарифа, приета от кредитополучателя, в която е уговорена такса от 120 лева при обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 200 лева и за исковото производство в размер на 400 лева, като следва да се присъди част, съответна на уважената част от исковете.

            Мотивиран от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

            Признава за установено, че Б.А.Й. (B. A. J. B.) – гражданин на Нидерландия, пребиваващ в Р. България, ЛНЧ **********, адрес *** дължи на търговска б. „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** 510,90 лева (четиридесет и две хиляди петстотин и десет лева и деветдесет и пет стотинки) главница по договор за кредит, като отхвърля иска с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ над тази сума до предявения размер от 48 876,09 лева; сумата от 6283,45 лева (шест хиляди двеста осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) договорна лихва, като отхвърля иска с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ над този размер до предявения размер от 6611,04 лева; сумата от 7,07 лева (седем лева и седем стотинки) санкционна лихва за периода 03.04.2016 г. – 15.04.2016 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД над тази сума до предявения размер от 228,55 лева; и сумата от 120 (сто и двадесет) лева банкота такса за предсрочна изискуемост на кредита.

            Осъжда Б.А.Й. (B. A. J. B.) да заплати на „Б.Д.“ ЕАД *** разноски в общ размер 5171,16 лева и 528 лева юрисконсултско възнаграждение. според уважената част от иска, а по сметка на СГС разноски в размер на 176 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Софияския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: