Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 637/13.12.2023г., постановено по а.н.д. № 1987/2023г., Районен съд Плевен, седми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 718153-[рег. номер]/11.08.2023г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което на „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление с. Равно поле, ул. „Трети март” №1, представлявано от Б. Б. И., на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1, пр.2 от Закон за данък добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Лидл България ЕООД Енд Ко” КД с. Равно поле чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1987/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че в АУАН и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му – нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В търговския обект е имало пет фискални устройства, т.е. пет каси, но наличността на паричните средства по дневни финансови отчети (съгласно фискалната памет на петте устройства) е определена общо и за петте, като АНО не е конкретизирал каква сума в кое фискално устройство е следвало, според него, да бъде въведена. При извършване на проверката работата в обекта не е била преустановена, като при преброяването на наличността на дадена каса, останалите каси са продължавали да работят, което е довело до невъзможност да се определи фактическата касова наличност в обекта към даден момент. По този начин органите по приходите не са установили от кое от петте фискални устройства произтича разликата и в какъв размер е тя. От приетите по делото дневни отчети за целия ден на петте фискални устройства, дневната разлика е от порядъка на стотинки, а най-голямата разлика е 2,09 лв. (отрицателна), а за всички каси общо за целия ден е била 3,22 лв. Излага се още, че проверяващите са извършили проверка единствено на средствата в брой, без да се отчитат разплащанията с ваучери, тъй като при заплащане с ваучери не може да се връща ресто в брой, поради което понякога може да се появи положителна разлика или служителят погрешно да е маркирал дадено плащане като плащане в брой, вместо плащане чрез ваучер, което би могло да доведе до положителна разлика при ваучерите, но до отрицателна при плащанията в брой. Твърди се и че в хода на административно-наказателното производство не е била изследвана причината за наличието на твърдяната положителна разлика, застъпване на смени, смяна на касиери и т.н. Твърди се, че със съставяне на АУАН в хипотезата на свидетел при съставянето му при наличието на такъв при констатиране на твърдяното нарушение, е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се и нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на касатора, като неправилни са изводите на въззивния съд, че в протокола за извършената проверка е била отразена надлежна покана за съставянето му. Протоколът от страна на Лидл е бил подписан единствено от лице, присъствало на проверката в обекта, което не притежава представителна власт да представлява юридическото лице. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен, като се върне делото за разглеждане от друг състав на съда или да се реши въпроса по същество, като се отмени изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и излага съображения по същество на спора. Претендира направените разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 06.03.2023г. в гр. Плевен, инспектор при ТД на НАП - Плевен, съвместно с представители на КЗП и ОБДХ - Плевен извършили проверка на търговски обект – магазин „ Лидл“, стопанисван от „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД с [ЕИК], находящ се в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия” №119. В хода на проверката било установено, че в търговския обект има монтирани и въведени в експлоатация пет фискални устройства, както следва: ФУ с ИН: BN01288551013837; ФУ с ИН: [рег. номер]; ФУ с ИН: [рег. номер]; ФУ с ИН: [рег. номер] и ФУ с ИН: [рег. номер]. Всички фискални устройства притежавали функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“. От всяко едно от фискалните устройства бил разпечатан междинен финансов отчет. Сумите по отчет, описани в описа за фискалното устройство били сравнени с наличната парична сума от всяко от тях, преброени по банкноти и монети и била установена разлика между сумите по междинен финансов отчет в размер на 8 122,79 лева и тези, които са в касата в размер на 8 562,51 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката била в размер на 439,72 лева, не била отразена в наличните в обекта фискални устройства чрез функцията „служебно въведени“. За констатираната разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата касова наличност, която не била регистрирана и отразена в наличното в обекта фискално устройство посредством операция „служебно въведени“ общо в размер на 439,72 лева бил съставен протокол. Управителят на дружеството бил поканен да се яви в офис на НАП Плевен за съставяне на АУАН по чл.33 от Наредба Н-18 на Министерство на финансите.

На 19.03.2023г. на дружество бил съставен АУАН №[рег. номер] за установено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 11.04.2023г. и подписан без възражения. Такива били депозирани по-късно от търговеца в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели. По съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, с които доводи потвърдил последното.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

Изцяло се споделя изводът на въззивния съд, че извършването от санкционираното лице на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е установено и доказано по безспорен начин. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че дружеството е осъществило състава на посоченото в АУАН и НП нарушение от обективна страна, с оглед на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Отговорността на касатора е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. Всяка промяна в касовата наличност, включително при отчитане на получени средства от вече регистрирани продажби (но не само), следва да се отразява във фискалното устройство с операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, което задължение в случая не е било изпълнено от служителите на дружеството, работещи в проверявания търговски обект. Това задължение не касае само регистрирането на получените средства от продажби, а всяка една промяна в касовата наличност, независимо от естеството на същата и произхода на паричните суми и причините за въвеждане и извеждане на такива от касата.

Извършващите търговска дейност от името и за сметка на търговеца – в случая това са били продавач-консултантите в търговския обект, следва да са наясно с това, че всяка промяна в наличността на касата подлежи на въвеждане във ФУ, чрез функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това налага извода, че и сумата, която представлява установената разлика в касовата наличност в размер на 439,72 лева, също е следвало да бъде въведена с функцията „служебно въведени” суми във ФУ, след като фактически се намира в касовата наличност.

Д. Н. е издадена на основание чл.118 от ЗДДС, то същата попада в приложното поле на чл.185, ал.2 от ЗДДС, съгласно който извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага съответна глоба или имуществена санкция. Дружеството е санкционирано именно за нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2016г., която е нормативен акт по прилагането на чл.118. В тази връзка правилно е приложена санкционната норма. Както правилно е приел и РС Плевен, за нарушенията, които не водят до неотразяване на приходи, съгласно изр. второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС, се налага санкцията по ал.1. Именно по този начин е посочена санкционната норма в НП, като наложената санкция е в минимално предвидения размер в относимата редакция.

Неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение, свързани с неотчетени от решаващия състав нарушения на норми от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, удовлетворява изискването за съдържание на актовете по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата. Посочени са всички обстоятелства по извършване на процесното нарушение, предвид което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са извършени процесуални нарушения.

Съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, който не е присъствал при установяване на нарушението, не представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като към административнонаказателната преписка е приложен съставен при установяване на нарушението Протокол за извършена проверка № 0465399/06.03.2023г., който е отразен в акта, и в който е описано констатираното нарушение. Този протокол е официален документ, неоспорен от страните, въз основа на който може да се състави АУАН и в отсъствие на свидетели, каквато е хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Ето защо не е допуснато твърдяното от касатора нарушение.

Неоснователни са и твърденията, че след като при извършване на проверката работата в обекта не е била преустановена, това е довело до невъзможност да се определи фактическата касова наличност в обекта към даден момент. Видно от свидетелските показания, както и от приложените към преписката дневни финансови отчети и описите на наличните парични средства в брой за всяка от петте каси към момента на проверката, касите са проверявани една по една и наличността във всяка каса е била установявана след изваждане на съответния финансов отчет, поради което не е било необходимо да се спира едновременно работата на всички каси. Извършването на продажби на една каса не влияе на наличните парични средства и на отчетените такива в паметта на ФУ на друга каса. Нещо повече – спирането на работата на целия обект за продължителен период от време би нанесло на търговеца вреди, което не е целта на фискалния контрол.

Разликата между фактическата наличност на парични средства и отчетените във ФУ в края на деня е неотносима към спора, тъй като релевантният момент на установяване на нарушението е този на извършване на проверката. Неоснователно е позоваването на разплащанията с ваучери, тъй като проверката е обхванала само паричните средства в брой, налични в касите, и плащанията в брой, отчетени във ФУ.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че АНО не е изследвал причината за наличието на твърдяната положителна разлика, което е опорочило административнонаказателното производство. Нарушението е безспорно установено, а причините за извършването му не са елемент от фактическия му състав. След като е била нарушена отчетността на касовата наличност, търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението, че след като органите по приходите не са установили от кое от петте фискални устройства произтича разликата и в какъв размер е тя, е допуснато нарушение. От приложените към преписката дневни финансови отчети и описите на наличните парични средства в брой за петте каси недвусмислено се установява, че разликата е формирана от каса с ФУ с ИН: [рег. номер] – при фактическа касова наличност пари в брой от 1878,72 лв., в дневния отчет са отразени общо налични 1439,82 лв. Налице е разминаване и в каси с ФУ с ИН: [рег. номер], ФУ с ИН: [рег. номер] и ФУ с ИН: [рег. номер], но същото е незначително с оглед стойността на отчетения в тях оборот – съответно разлики от 0,44 лв., 0,39 лв. и 0,05 лв.

Със съставянето на АУАН в отсъствие на представител на дружеството не е допуснато нарушение, противно на изложеното от касатора. В протокола от извършената проверка са описани констатациите на проверяващите, като самата проверка е извършена в присъствието на В. Б. Д., на която са описани индивидуализиращите данни, в качеството й на заместник управител в магазин на „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД. Протоколът е подписан от Дикова в качеството на представител на ЮЛ. В самия протокол изрично е разпоредено на 14.03.2023год. в 09:00 часа представляващ или упълномощено лице да се яви лично в ТД на НАП офис Плевен, ул. „Дойран“ №160, ет.6 за съставяне на АУАН, като представи документ за самоличност/пълномощно за съставяне и връчване на АУАН. Съставеният в присъствието на представител на дружеството протокол със съдържание, част от което е разпореждането представляващият или надлежно упълномощено лице да се яви на посочените дата и място за съставяне на акт за нарушението, констатирано при проверката, има характер на покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В последствие актът е връчен срещу подпис на упълномощен представител на нарушителя, последният е подал подробни писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, с които наказващият орган се е запознал преди издаването на НП, поради което не е било накърнено правото на защита на наказаното лице. То е упражнило процесуалните си права на възражения своевременно и в пълен обем, какъвто именно е смисълът на цитираната разпоредба.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 637/13.12.2023г., постановено по а.н.д. № 1987/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.