№ 99
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба на ИВ. Д. АЛ., подадена от адв. П. Ч. Г. от АК – Варна в
качеството му на назначен от съда особен представител, срещу решение №
269/10.08.2021г., постановено по т. д. № 998/2020г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, следните суми, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ: 1./ сумата
106 000.09 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от
15.02.2018г. с кредитополучател "Фрея- Варна" ООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2020г., до окончателното
й изплащане; сумата 3 972.20лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва по чл. 9.1 от договора за кредит от 15.02.2018г., начислена за периода
от 10.01.2019г. до 12.11.2019г., включително, сумата от 1 415.66 лв.,
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21,
б. „а“ от договора за кредит от 15.02.2018г., начислена върху просрочената
главница за периода от 20.12.2018г. до 12.11.2019г., вкл., сумата 2 115.34 лв.,
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21,
1
б. „б“ от договора за кредит от 15.02.2018г., начислена върху просрочената
договорна лихва за периода от 10.01.2019г. до 12.11.2019г., вкл.; сумата
1 060лв., представляваща такса управление, начислена на 15.02.2019г.
Поддържайки доводи за неправилност на решението особеният
представител на въззивника моли за неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените срещу въззивника осъдителни
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че процесните парични
задължения са погасени изцяло при осребряване имуществото на
кредитополучателя „Фрея – Варна“ ООД / н./ в производството по
несъстоятелност по т. д. № 1413/2019г. по описа на ОС – Варна, ТО. Сочи се
също, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита
съгласно разясненията в т. 18 от тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
както е че в договора и в приложимите към него Общи условия са налице
неравноправни, респ. нищожни клаузи относно договорните и наказателните
лихви поради неравноправния им характер и поради нарушаване на добрите
нрави.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от назначен от
съда особен представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването в частта по отношение на ответника, който се представлява от
адв. П. Г. от АК – Варна, и е процесуално допустима.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК“
АД– гр. София, представлявана от ю. к. П.А., с който е оспорена
основателността на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Предмет на въззивното производство е част от предмета на спора по т.д.
№ 998/2020г. по описа на ВОС, по предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, от „Банка ДСК“ АД– гр. София, срещу ИВ. Д. АЛ.
от гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати посочените по - горе в
мотивите суми, представляващи дължима непогасена главница по договор за
кредит от 15.02.2018г. с кредитополучател "Фрея- Варна" ООД - в
несъстоятелност, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба; договорни възнаградителни лихви по чл. 9.1 от договора, начислени за
2
периода от 10.01.2019г. до 12.11.2019г., включително, лихвени надбавки за
забава по чл. 21, б. „а“ от договора начислени върху просрочена главница за
периода от 20.12.2018г. до 12.11.2019г. и върху просрочената договорна
лихва за периода от 10.01.2019г. до 12.11.2019г., както и такса управление на
кредита, начислена на 15.02.2019г.
Осъдителните искове са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въз основа на подаденото по пощата на 06.02.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е
образувано ч. гр. д. № 1667/2020 г. по описа на ВРС, по което са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в полза на банката
срещу кредитополучателя „Фрея – Варна“ ООД, а заявлението е отхвърлено
спрямо солидарните съдлъжници И.А. и Ц.И.. На 10.07.2020г. заявителят е
получил съобщение от РС-Варна с указания, че на основание чл. 415, ал. 1, т.3
и ал.3 ГПК има възможност в едномесечен срок от получаване на
съобщението, да предяви осъдителен иск срещу съдлъжниците. Исковата
молба, по която е било образувано производството по т.д. № 998/2020г. по
описа на ВОС, е подадена в рамките на указания едномесечен срок.
Решение № 269/10.08.2020г. не е обжалвано и е влязло в
отхвърлителната му част, както и в осъдителната по отношение на
съдлъжника ЦВ. ИВ. ИВ., който също като въззивника ИВ. Д. АЛ., е
управител и съдружник в търговското дружество – кредитополучател „Фрея-
Варна" ООД.
В обжалваната част решението е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът е правилно квалифициран.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, в частта,
относима към предмета на въззивното производство, е резултат от правилна
съвкупната преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства и съдебно – счетоводна експертиза, обсъдени по съответните
правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че „Банка ДСК“ АД е
предоставила на „Фрея – Варна“ ООД, целеви кредит в размер на 130 000лв.
за разплащане с посочени в договора четири търговски дружества –
доставчици, със срок на усвояване - 15.03.2018 г., и краен срок за погасяване -
15.02.2021 г. по погасителен план, неразделна част от договора. По този
3
договор ответникът ИВ. Д. АЛ. - съдружник и управител на
кредитополучателя „Фрея- Варна" ООД се е задължил да отговаря пред
кредитора /банката/ в случая на неизпълнение на задълженията от
кредитополучателя, за погасяване на цялото задължение в пълен размер (вкл.
главница, лихви, такси и други за събиране на вземането), при условията на
договора. За предоставения кредит е уговорена годишна лихва, формирана от
1М SOFIBOR плюс договорна надбавка в размер на 4 процентни пункта, като
размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4 %. Лихвата е
преференциална и е валидна за срок от 12 месеца от датата на влизане в сила
на договора, след което, ако не е уговорено друго, кредитът се олихвява,
съгласно действащите лихвени условия на кредитора за този вид кредити и
клиенти.
Кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя „Фрея – Варна“ ООД, по
уговорения в чл. 8 от договор начин, като на 02.03.2018 г. по сметка на
кредитополучателя е получена сумата от 130 000лв. с основание „усвояване“.
Последното плащане по договора за кредит е извършено на 19.12.2018 г. С
плащанията са погасени всички дължими погасителни вноски до падежна
дата 10.11.2018 г. включително, като от падежната вноска с дата 10.12.2018г.
изцяло е погасена редовната лихва и част от дължимата главница - 199.91лв.
от 8 900лв. Размерът на изискуемите и непогасени парични задължения по
договора, за които съдлъжникът ИВ. Д. АЛ. отговаря солидарно с
кредитополучателя, са както следва: главница - 106 000.09лв.; редовна
договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019г.- 3 972.20лв.;
обезщетение за забава по чл. 21 „а“ от договора за периода от 20.12.2018 г. до
12.11.2019 г. - 1 415.66 лв.; обезщетение за забава по чл. 21 „б“ от договора за
периода от 20.12.2018г. до 12.11.2019 г. - 2 115.34лв.; такса управление,
начислена на 15.02.2019 г. - 1 060лв.
Дължимостта на останалите паричните вземания на кредитополучателя
„Фрея – Варна“ ООД, установени от заключението на съдебно – счетоводната
експертизата, които са предявени и приети в производството по
несъстоятелност по т. д. № 1413/2019г. по описа на ВОС, е ирелевантна по
отношение на въззивника, тъй като осъдителните искове за осъждането му да
заплати законна лихва върху главницата за периода до 09.08.2020г.,
обезщетение за забава по чл. 21, б. „в“ от договора за кредит от 15.02.2018 г.,
начислено за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020г. и на разноски за
4
събиране на вземането са отхвърлени по съображения за недоказаност на
твърдението на банката за надлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредита на съдлъжника ИВ. Д. АЛ. преди завеждане на исковата молба.
В тази връзка, следва да се посочи, че формално поддържаните във
въззивната жалба възраженията, аналогични на направени в отговора на
исковата молба от особения представител на ответника, за липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредита по отношение на служебно
представляваното от него лице към датата на депозиране на заявлението и
датата на подаване на исковата молба в съда, както и за съществено
нарушение на процесуални правила в заповедното производство, не могат да
обосноват оплаквания срещу правилността на решението в обжалваната част.
Осъдителните искове за тази част от парични задължения, чието възникване
зависи от обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на
съответния съдлъжник на посочената в заявлението и в исковата молба дата,
са отхвърлени от първоинстанционния съд именно поради основателността на
възраженията за недоказаност на фактическото твърдение на банката за
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на
депозиране на заявлението и към датата на подаване на исковата молба в съда
по отношение на И.А..
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съставът на въззивния съд намира следното по предмета на спора:
Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
банков кредит от 15.02.2018г., по който въззивникът ИВ. Д. АЛ. има
качеството на съдлъжник и отговаря солидарно за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя „Фрея – Варна“ ООД към банката така,
както са уговорени по договора, до окончателното им погасяване. Кредитът е
уговорен целево, за финансиране на плащания към доставчици на търговското
дружество - кредитополучател и е усвоен изцяло в договорения размер от
130 000лв.
Солидарно задълженото лице ИВ. Д. АЛ. няма качеството на
потребител по Закона за защита на потребителите и не може да се позовава на
неравноправност на клаузи от договора в хипотези по специалния закон, тъй
като договорът за кредит е сключен за целите на търговската дейност на
„Фрея - Варна“ ООД, а съдлъжникът - физическо лице е съдружник и
5
управител на търговското дружество, т. е. той е в тесни функционални
/професионални/ връзки с кредитополучателя. Към търговците законът
поставя по-големи изисквания при участие в търговския оборот, поради което
и правата им при участие в сделка, не се ползват със засилената
потребителска защита, предоставена от ЗЗП на по-слабата и уязвима страна
по договора.
В първоинстанционното производство не са релевирани своевременно
възражения за нищожност на договора за кредит по общите разпоредби, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с които страната разполага като способ
за защита. Несвоевременно и неоснователно е възражението във въззивната
жалба за нищожност на клаузите относно договорната и наказателната лихва
поради противоречие с добрите нрави. В договора се съдържа цялата
необходимата информация и данни, въз основа на които представителите на
кредитополучателя, които са подписали договора и като съдлъжници, да се
ориентират и да направят разумна преценка за това дали в достатъчна степен
сключването му е в интерес на дружеството при включените уговорките за
възнаградителна лихва. Клаузата за наказателна лихва не създават условия за
неоснователно обогатяване, като размерът на задължението не излиза извън
присъщите обезпечителна и обезщетителна функции на мораторна неустойка.
Сключване на договори за кредит при променлива лихва и при
възможност на банката да уговори промяна на лихвения процент по даден
кредит е допустимо съгласно чл. 58 и сл. ЗКИ. Липсата на ясна информация
за методологията за изменение на договорната лихва би имало значение в
процеса, с оглед заявения предмет на спора, при релевантни възражения за
неравноправност на част от клаузите за договорна лихва / по отношение на
компонента SOFIBOR, тъй като договорна надбавка в размер на 4 процентни
пункта е непроменяема/ и при действително установени действия на банката
за увеличение на договорната лихва в сравнение с уговорената при сключване
на договора. Спазването обаче на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ от
гледна точка специфичните предпоставки на чл. 143 ЗЗП за неравноправност
на договорни клаузи в случая е ирелевантна поради неприложимостта на този
закон.
В жалбата се твърди новонастъпил след постановяване на решението
релевантен факт, с искане да бъде съобразен от въззивния съд по правилото
6
на чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно: погасяване на процесните парични
задължения при осребряване имуществото на кредитополучателя „Фрея –
Варна" ООД / н./ в производството по несъстоятелност по т. д. № 1413/2019г.
по описа на ОС – Варна, ТО.
Към въззивната жалба и към отговора на „Банка ДСК " АД са
приложени писмени доказателства, с искания за приемането им, които са
уважени от въззивния съд, тъй като с тях страните целят установяване, респ.
опровергаване на твърдението за погасяване на процесните парични
задължения след постановяване на обжалваното решение.
При съвкупна преценка на ангажираните доказателства относно спорния
факт: Частична сметка № 1 за разпределение на средства, постъпили от
осребряването в производството по несъстоятелност на „Фрея – Варна" ООД /
н./ - т. д. № 1413/2019г. по описа на ВОС, два нотариални акта за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти, Списък на приетите,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания в производството по
несъстоятелност на „Фрея – Варна" ООД / н./, определение № 1750 от
30.06.2020г. по т.д. № 1413/19 г. по описа на ВОС, Търговско отделение, се
установява, че с разпределената сума, предвидена за изплащане от
осребряването на имоти, послужили за обезпечение в полза на кредитора
„Банка ДСК " АД в размер на 158 987.73 лв., не са погасени задължения по
процесния договор от 15.02.2018г., а част от парични задължения по договор
за кредит от 02.03.2016г., обезпечен с първа по ред договорна ипотека по нот.
акт № 67, том I, рег. № 2871, дело № 47 от 2016г. Следователно, соченият от
представителя на въззивника нов факт – погасяване на задължения на „Фрея –
Варна" ООД / н./ към „Банка ДСК " АД в производството по несъстоятелност,
е ирелевантен за конкретния спор.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира за правилни и
обосновани изводите на първоинстанционния съд за основателност на
осъдителните искове срещу солидарния длъжник ИВ. Д. АЛ., които са
уважени с обжалвания съдебен акт. За по - подробната аргументация по
същество, която не е свързана с оплакванията в жалбата, въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответната
част, на основание чл. 272 от ГПК.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
7
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване и предвид обстоятелството,
че въззиваемото дружество е защитавано от юрисконсулт, въззивникът дължи
на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение за защита във
въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 300 лв.,
съгласно чл. 37 от ЗПрП във вр. чл. 25 от Наредба за правната помощ, както и
сумата 950лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща платен от
банката депозит за възнаграждение на особен представител за въззивна
инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство
в размер на 2 295.88 лв., която не е събрана авансово поради подаване на
въззивната жалба от особен представител.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269/10.08.2021г., постановено по т. д. №
998/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с която
ИВ. Д. АЛ. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, следните суми, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ: 1./ сумата 106 000.09 лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.02.2018г. с
кредитополучател "Фрея- Варна" ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.08.2020г., до окончателното й изплащане; сумата 3
972.20лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 9.1 от
договора за кредит от 15.02.2018г., начислена за периода от 10.01.2019г. до
12.11.2019г., включително, сумата 1 415.66 лв., представляваща обезщетение
за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от договора за кредит
от 15.02.2018г., начислена върху просрочената главница за периода от
20.12.2018г. до 12.11.2019г., вкл., сумата 2 115.34 лв., представляваща
8
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „б“ от
договора за кредит от 15.02.2018г., начислена върху просрочената договорна
лихва за периода от 10.01.2019г. до 12.11.2019г., вкл.; сумата 1 060лв.,
представляваща такса управление, начислена на 15.02.2019г.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. Д. АЛ., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, общо сумата 1 150лв. ( хиляда
сто и петдесет лева), от която 300 лв. - възнаграждение за юрисконсултска
защита по въззивно т. д. № 690/2021г. по описа на ВнАпС, и 850 лв. -
направени съдебно – деловодни разноски за възнаграждение на особен
представител, на основание чл. 78, ал. 1 и във вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. АЛ., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
държавна такса по въззивна жалба вх. № 18444/17.09.2021г. в размер на
2 295.88 ( две хиляди двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и осем ст.), на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9