Присъда по дело №448/2016 на Районен съд - Враца

Мотиви към Присъда №1 от 03.01.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 448 по описа за 2016 г. на Районен съд град В.:

Срещу подсъдимия И.Т.Т. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН **********  е повдигнато обвинение за това, че за времето от 30.01.2015 г. до 05.02.2015 г. включително, в град В., при условията на продължавано престъпление, чрез провеждане на телефонни разговори на 30.01.2015 г., на 02.02.2015 г., на 03.02.2015 г. и на 05.02.2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага, е извършил опит да възбуди заблуждение у С.М.С. *** и с това да му причини имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин, пледира за постановяване на осъдителна присъда и наказание в минимален размер, поради чистото съдебно минало на дееца, като допуска възможността изтърпяването на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Процесуалният представител на частния обвинител С.М.С. – адвокат Д.Д. поддържа обвинението, като относно наказанието предлага същото да бъде в минимален размер от една година лишаване от свобода и да бъде изтърпяно при условията на чл.66 от НК. Претендира за присъждане на разноски.

Частният обвинител С.М.С. – поддържа обвинението и предложеното от повереника му наказание. Настоява, че подсъдимия И.Т. по време на извършване на престъплението е  злоупотребявал с паметта на майката на частния обвинител - адвокат Р.Я.. 

Договорният защитник на подсъдимия Т. – адвокат М.Г. намира обвинението за недоказано, като пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на достатъчно доказателства, че  именно подсъдимия Т. е извършил престъплението опит за измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, във връзка с чл.18, ал. 1 от НК.

Подсъдимият И.Т.Т. по време на личната си защита не признава вина, поддържа казаното в пледоарията от адвоката си и изказва предположение, че ще бъде оправдан. В последната си дума същият заявява, че не e виновен и затова следва бъде постановена оправдателна присъда.

При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства е установена следната фактическата обстановка:

В края на 2014 г. майката на частния обвинител С.М.С. – Р.Я. /бивш жител *** и адвокат от Адвокатска колегия В./ починала и синът ѝ /частният обвинител/ поел дейността на кантората ѝ, находяща се в град В. на ул.„***” № 2, ет.4, офис 1.

Към същия период частният обвинител С.М.С. и подсъдимият И.Т.Т. се познавали около ремонтните дейности, които бащата на подсъдимия - свидетеля Т.Т. извършвал по къщата на частния обвинител, но не поддържали близки отношения.

Около 17:22 часа на 30.01.2015 г. подсъдимият И.Т.Т. позвънил от ползван от него мобилен телефонен номер ***, регистриран на името на свидетелката Л.Г.Т. на мобилен телефонен номер ***, регистриран на името на адв.Р.Я., но ползван към онзи момент от сина ѝ - частния обвинител С.М.С.. Подсъдимият И.Т.Т. преправил гласа си и поради това не бил разпознат от частния обвинител С.М.С., като при провелия се разговор подс. Т. се представил за „господин Ф. от Данъчното” и заявил, че е познавал адвокат Р.Я., че са били приятели с нея и, че са имали трайни отношения, поради това, че тя ежегодно му плащала различни суми, за да не ѝ се прави данъчна ревизия. В тази връзка подсъдимият И.Т.Т. поискал и частният обвинител С.М.С. да продължи да му плаща с цел да се избегнат данъчни проверки, като му поискал сумата от шест хиляди лева и се поинтересувал и колко от адвокатските кочани с пълномощни са останали от майка му. Частният обвинител С.М.С. не знаел за последното и двамата се разбрали да се чуят и уточнят в идния понеделник. Съобразно тази уговорка около 11:27 часа на 02.02.2015 г. подсъдимият И.Т.Т. отново се свързал чрез същия мобилен телефонен номер *** с частния обвинител С.С. и след като последният му обяснил, че са останали три от кочаните с пълномощни, подсъдимият И.Т. отново заявил, че иска сумата от 6 000 лева. Частният обвинител С.С. заявил, че не разполага с парите, но подсъдимият го успокоил, че може да ги плати на три пъти по две хиляди лева, и двамата се уговорили да се чуят отново на следващия ден.

Около 13:08 часа на 03.02.2015 г. подсъдимият И.Т.Т. отново позвънил на частния обвинител и го попитал дали е събрал парите, при което частният обвинител настоял да се видят лично, за да плати и подсъдимият приел. Около 15:47 часа на същата дата 03.02.2015 г. подсъдимият И.Т.Т. за пореден път се свързал с частния обвинител С.С. и му заявил, че ще изпрати друг човек да вземе сумата, но частният обвинител отказал и повторно настоял за лична среща. Между 16:32 и 16:34 часа през същия ден били проведени нови два разговора между лицата, но до среща не се стигнало, след което частният обвинител С.С., по препоръка на свидетелката адвокат Г.П.З., споделил за случващото се на полицейски служители и те му указали да ги сигнализира при евентуално даване на пари на лицето, като го посъветвали да предаде ксерокопирани банкноти в плик.

На 05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. провел други три разговора чрез същата карта с частния обвинител С.М.С., като вече подсъдимият И.Т. не говорел в официално-делови стил, а се обърщал към частния обвинител по малко име, наричайки го „***”. Така на същата дата 05.02.2015 г. при последния им трети разговор, състоял се в 16:39 часа, подсъдимият съобщил на частния обвинител С.С., че след 10-15 минути „ще дойдат” в кантората за парите. Същите три изходящи повиквания, осъществени на 05.02.2015 г. от подсъдимия И.Т. чрез процесния телефонен номер *** към телефонния номер, ползван от частния обвинител С.С., съответно в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа са били реализирани от клетка с адрес: град В., бул.„***” №15, вх.Б(2).

Междувременно в 16:03 часа на същата дата 05.02.2015 г. подсъдимият И.Т.Т. се свързал чрез свой друг мобилен телефонен апарат с карта № *** със свидетеля А.Д.Д. и го убедил да се срещнат. Малко по-късно подсъдимият пристигнал пред дома на свидетеля Д., взел го с автомобила си и го откарал до офис, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В. и ползван от свидетеля И.Б.И., където били самият свидетел И.И. и свидетелките Д.В.Т., М.И.В. и И.И.Р..

След влизането в офиса подсъдимият И.Т.Т. заявил на свидетеля Д., че ще му даде 100 лева, ако последният отиде до офиса на адвокат Р.Я., находящ се в близост до заведение „Славянски кът 4” в град В., където да намери частния обвинител С.С. и да се представи, че идва от името на „господин Ф. от Данъчното”, след което да получи пари от частния обвинител и да ги занесе на подсъдимия, който щял да го чака в офиса на ул.„***” №28, етаж 2 в град В.. Подсъдимият И.Т.Т. разказал на свидетеля версията, че парите се давали, за да могат ревизиите да минават безпроблемно така, както са правили  и с адвокат Р.Я.. Свидетелят Д. се съгласил и потвърдил, че ще вземе парите и ще ги донесе на подсъдимия. В това време свидетелят И.Б.И. дочул част от този разговор и се усъмнил, че ще се извърши нещо нередно, поради което ги посъветвал да се откажат от намеренията си. Малко по-късно обаче свидетелят Д. напуснал офиса и се отправил към кантората на частния обвинител С., а подсъдимият И.Т.Т. останал да го  чака в офиса на св.И.. Свидетелят И.Б.И. обаче настоял, че трябва да затваря офиса, при което подсъдимият Т. напуснал офиса. В този мпмент офиса напуснали и останалите свидетели, които преди това са били там, а именни – свидетелите Д.Т., М.В. и И.Р..

По същото време свидетелят А.Д.Д. намерил кантората на частния обвинител, срещнал се с него и се представил, че идва от името на „господин Ф. от данъчното”, за да вземе парите. Частният обвинител С.М.С. му предал 1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, в който бил поставил 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева №***, 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см, и малко след като свидетелят Д. взел плика и го прибрал в джоба на якето си, на място пристигнали сигнализираните от частния обвинител полицейски служители, които задържали свидетеля Д. ***.

Свидетелят А.Д.Д. останал в полицейското управление, а мобилният му апарат бил изключен. В това време, тъй като св.Д. за продължително време не се завръщал при офиса на свидетеля И.Б.И., подсъдимият И.Т.Т. двукратно се опитал да се свърже с Д. чрез гореописаната карта № ***. След като не успял да се свърже по мобилния телефон със св.Д., подсъдимият И.Т.Т. в 17:42 часа позвънил чрез другата си карта с №*** на частния обвинител С.М.С. и този път – без да крие истинската си самоличност – провел неангажиращ разговор със св.С., като му предложил да се видят. Частния обвинител С.М.С. обаче отказал, тъй като по същото време вече се намирал в полицейското управление, но понеже същия ден бил провел вече няколко разговора с така наречения „господин Ф. от данъчното” категорично разпознал, че гласът на подсъдимия И.Т. е именно този, който се е представил за „господин Ф. от данъчното”.

Горната фактическа обстановка се установява категорично от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Частният обвинител С.М.С. – познаващ се с подсъдимия И.Т. чрез бащата на последния – свидетеля Т.Т., който през 2014 г. е ремонтирал къщата му в кв.„Б.” в град В. –  установява с показанията си, дадени пред съда и прочетените такива по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.2 НПК, дадени пред орган на ДП, че на 30.01.2015 г.  към 17:00-18:00 часа му се обадил от непознат телефонен номер *** мъж, представил се с делови глас като „г-н Ф. от данъчно”, че е приятел на майката на частния обвинител и дълги години е работил с нея, като тя му е плащала, за да ѝ се спести и да не ѝ се прави данъчна ревизия, като поискал от частния обвинител също да плати и се поинтересувал от броя на кочаните с пълномощни, които останали от майката на частния обвинител – бившата жителка на град В. адвокат Р.Я.. От разпита на частния обвинител С.С. се установява, че в понеделник сутринта на 02.02.2015 г. същият непознат мъж отново позвънил на частния обвинител и последният му казал, че са останали три кочана и представящият се за данъчен служител му поискал шест хиляди лева, за да не се предизвиква ревизия, като парите можело да му се дадат на три пъти по две хиляди лева. Частният обвинител С.С. установява още, че във вторник на 03.02.2015 г. така наречения „г-н Ф. от данъчно” отново му позвънил за парите и заявил, че ще изпрати друг човек да вземе сумата, но частният обвинител отказал и настоял за лична среща, а непознатият отвърнал, че ще отиде в дома му да ги вземе, при което частният обвинител твърди, че се усъмнил откъде въпросния мъж знае адреса му, но до лична среща между двамата в този ден така и не се стигнало.

От показанията на частния обвинител С.М.С. се установява също, че той е споделил за случващото се на свидетелката адвокат Г.З., както и че именно тя го посъветвала да се обърне към органите на реда и впоследствие двамата потърсили съдействие от полицейски служител свидетеля Б.Б., като с последния се уговорили при евентуално предаване на пари частния обвинител да сигнализира свидетеля Б.Б.. Св.С. установява, че на 05.02.2015 г. е бил в кантората си заедно със свидетелката адвокат Г.З. и адвокат М. Г., където  провел други три разговора с предствящия се за г-н Ф. подсъдим, като последният се обърнал към частния обвинител по малко име „***”, а на третия разговор подсъдимият И.Т. съобщил на частния обвинител, че около 17:00 часа „ще дойдат” да вземат парите.

От разпита на частния обвинител С.С. се установява още, че малко по-късно на 05.02.2015 г. на вратата на кантората му почукал свидетеля Д., при което частният обвинител го накарал да изчака в коридора и през това време подал сигнал чрез „Вайбър” на свидетеля Б.Б., взел бял хартиен пощенски плик с ръчноизписан надпис „Топлофикация”, в който предварително бил поставил една банкнота от 20 лева и няколко хартии, изрязани под формата на парични банкноти и излязал в коридора, където свидетелят Д. му съобщил, че г-н Ф. го праща, за да вземе някакъв плик, както и че г-н Ф. на следващата им среща ще се яви лично и ще обясни за какво става въпрос. Частният обвинител установява, че дал плика на свидетеля Д. в коридора, като последния прибрал плика в джоба си, при което свидетеля Б.Б.-пол служител и още един полицай задържали на място А.Д..

Частният обвинител С. установява с показанията си още, че на 05.02.2015 г., след предаването на плика и задържането на св.Д. му се обадил подсъдимият И.Т. от телефонен номер ***, при което частният обвинител сам установил, че гласът на подсъдимия И.Т. съвапада с този на представяшият се за „г-н Ф. от данъчното”.

Съдът дава вяра и кредитира показанията на частния обвинител С.М.С., тъй като намира същите за обективни, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с тези на свидетелите А.Д., адвокат Г.З., св.Б.Б. и с писмените доказателства по делото.

От свидетелските показания на св.Л.Г.Т. се установява, че същата е закупила на свое име предплатена карта към Виваком с процесния № *** с договор от 30.11.2011 г., която сим карта ползвала за кратко време и не преотстъпвала на никого, а впоследствие сама изгорила картата, тъй като не можела да я използва поради блокирането й, заради грешно въвеждане на пин номер. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелката Л.Г.Т., тъй като не са налице противоречия с останалия доказателствен материал.

Свидетелят А.Д.Д. – познат с подсъдимия И.Т. от дете, като двамата живеят в един и същи кв.„Б.” в град В. и са учили заедно, установява с показанията си, дадени пред съда и с тези прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, дадени пред орган на ДП, че около 16:00 часа на 05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. се свързал с него чрез мобилен телефонен № *** и го убедил да се срещнат, като подсъдимият пристигнал пред дома му, взел го с автомобила си и го откарал до офис, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В. и ползван от свидетеля И.И., където били последният и свидетелките Д.Т., М.В. и И.Р..

От разпита на свидетеля А.Д. се установява още, че след пристигането им в офиса на св.И., подсъдимият И.Т. сам му предложил сумата от  100 /сто/ лева, за да отиде до офиса на адвокат Р.Я., находящ се в близост до заведение „Славянски кът 4” в град В., където да намери частния обвинител С.С., да се представи, че идва от името на „господин Ф. от данъчното” и след като получи пари от частния обвинител и да се върне в офиса на свидетеля И.И., за да ги предаде на подсъдимия, като последният твърдял, че парите се давали, за да минават ревизиите безпроблемно. Свидетелят Д. установява с показанията си, че след като намерил кантората на частния обвинител, срещнал се с него, представил се, че идва от името на „господин Ф.”, за да вземе парите, частният обвинител С.М.С. му предал бял хартиен пощенски плик. Установява още, че след като взел плика, на място пристигнали двама цивилни полицейски служители, които го задържали, отвели го в сградата на РУ-В. и  му направили обиск.

Свидетелят  Ан.Д.Д. установява с показанията си, че мобилният му телефон бил изключен, и тъй като за продължително време не се завръщал при офиса на свидетеля И.Б.И., подсъдимият И.Т.Т. двукратно се опитал да се свърже с него чрез гореописаната карта № ***. Показанията на свидетеля Д. са последователни, правдиви и изцяло кореспондират на събрания и кредитиран по делото доказателствен материал, същият в правилна хронолия установява всички извършени от него по поръка на подсъдимия И.Т. действия по вземането на пари от частния обвинител С.С. в следобеда на 05.02.2015 г., поради което съдът приема за достоверни свидетелските му показания.

Свидетелят И.Б.И. – в приятелски отношения с подсъдимия И.Т. – установява, че на 05.02.2015 г. към 16:00-16:30 часа подсъдимият И.Т. заедно със свидетеля А.Д. пристигнали в офиса му, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В. и състоящ се от две свързани помещения. Установява лицата, които са били в онзи момент в офиса, а именно свидетелите М.В., И.Р. и Д.Т.. От показанията на свидетелят И.И. се установява, че около 10 минути по-късно пръв от офиса излязъл свидетеля Д., а не след дълго и всички останали, като свидетелят И.И. заключил офиса. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.И. в тази им част като съответни на тези на свидетелите И.Р., Д.Т. и А.Д.. По време на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК са прочетени показанията на  свидетеля И.И. от 06.02.2015 г, дадени пред орган на ДП – л.12, 13 и 14 от ДП и от 05.06.2015 г. на л.19 от ДП. В хода на досъдебното производство на 06.02.2015 г. свидетелят И.Б.И. е заявил, че се е усъмнил предишния ден /на 05.02.2015 г./ от разменените в процесния офис реплики между подсъдимия И.Т. и свидетеля Д., че двамата ще вършат нещо нередно – „някаква измама” и ги посъветвал да преустановят намеренията си. Гореописаните показания, дадени на досъдебното производство се отричат от св.И. пред съда. Съдът обаче намира заявлението на свидетеля И.И., че не са били записани правилно думите му в протокола за несъответстващо на удостоверението за верността им с положените от самия него подписи върху двата протокола за разпит на л.12-14 и л.19 от ДП. Освен това по делото няма данни същият да е подавал сигнали/жалби за оказан върху него натиск от разследващите органи по отношение на показанията му за случая. Св. И. е в близки отношения с подс.Т., поради което съдът кредитира показанията дадени на ДП по отношение на обстоятелството, че между подсъдимия и св.Д. е имало разговор, при който св.И. се е усъмнил в коректността на действията им и се опитал да ги възпре.

В хода на делото е разпитана и свидетелката К.Б.В. ***, като по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК са прочетени и показанията й от ДП-л.15, ред 5-8 вкл., от които се установява, че една вечер някъде през месеците януари или февруари 2015 г. ѝ позвънил непознат мъж от процесния номер ***, който се представил за следовател от град С. с име П., назовал я по малко име „К.”, нямал говорни дефекти и поискал да се видят по-късно същата вечер „в кафето на гарата” в град В., за да ѝ предаде някакви документи. Свидетелката К.В. установява, че се усъмнила за евентуална измама и се свързала с дежурен служител от РУП град В., на когото разказала за случилото се, изчакали повторно позвъняване от същия номер, но след като никой не се обадил, св.В. се прибрала, при което получила позвъняване от въпросния мъж от номер ***, на което отговорил нейн познат, който предупредил мнимия следовател да преустанови позвъняванята си към свидетелката К. Б. В. и непознатият глас от номер *** спрял да ѝ се обажда. Съдът кредитира показанията на свидетелката К.Б.В., тъй като същите са правдиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.

Свидетелката М.И.В. познава подсъдимия И.Т. чрез бившия ѝ колега свидетеля И.И., но не си спомня в началото на месец февруари 2015 г., когато е ходила със свидетелката И.Р. ***, там да се е случило нещо необичайно или да са били провеждани разговори за пари, като по отношение на свидетелите А. Д. и И.И. и подсъдимия И.Т. свидетелката М.В. установява, че същите са се събирали често в офиса. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелката М.В., че свидетелите А.Д. и И.И. и подсъдимият И.Т. са се събирали често в офиса, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В., тъй като съвпадат с тези дадени от свидетелите А.Д., И.И. и И.Р. и Д.Т..

Свидетелката И.И.Р. – познава подсъдимия И.Т. чрез бившия ѝ колега свидетеля И.И. – установява, че в началото на месец февруари 2015 г., когато тя заедно със свидетелите М.В., Д.Т. и И.И. били в офиса, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В., там пристигнали и подсъдимият И.Т. и свидетелят Д., като последният си тръгнал пръв, а останалите малко по-късно напуснали помещението заедно. Съдът кредитира свидетелските показания на И.И.Р. като съответни с тези на свидетелите  Д., И., В. и Т..

От разпита на свидетелката Д.В.Т. – в близки приятелски отношения с подсъдимия И.Т. – се установява, че след 15:30 часа на 05.02.2015 г. е отишла в офиса, находящ се на ул.„***” №28, етаж 2 в град В., където вече били свидетелите М.В., И.Р. и И.И., както и подсъдимия И.Т.. Свидетелката Д.Т. твърди, че същият ден не е виждала свидетеля А.Д. в офиса, като уточнява, че е възможно изобщо да не го е видяла, тъй като е била в съседното помещение, където е разговаряла по телефона. Съдът намира свидетелските показания на Д.Т. за достоверни, същите се припокриват с  тези на свидетелите Д., И., В. и Р..

Свидетелката адвокат Г.П.З. установява, че в края на месец януари – началото на месец февруари 2015 г. частният обвинител, с когото се познават и са в приятелски отношения, ѝ разказал, че му се е обадил данъчен служител от „данъчното във В.” и се е представил за „г-н Ф.”, като  същият му заявил, че е работил с майката на частния обвинител – бившата жителка на град В. адвокат Р.Я., която всяка година му била плащала определена сума пари, за да не бъде предизвикана данъчна ревизия и той „оправял нещата” в данъчното, като за съответната година сумата била шест хиляди лева. Свидетелката З. установява, че се усъмнила и посъветвала частния обвинител да се обърне към полицейските органи, съответно двамата отишли в РУ-В., където се намирал свидетелят Б.Б., който на свой ред ги насочил към началника на РУ-В.. От показанията на свидетелката адвокат Г.З. се установява, че частният обвинител в нейно присъствие е изпълнил съвета на органите на МВР, като ксерокопирал банкнота от 20 лева, изрязал ксерокопията във форма на банкнотата и ги сложил в бял плик. Свидетелката адвокат Г.З. установява, че е била в кантората на частния обвинител С.С., когато последният получил обаждане по телефона, а после някъде следобед в кантората го потърсил мъж, който казал, че господин Ф. го изпраща. Св. З. установява още, че е била в кантората на С., когато той самият взел приготвения по-рано бял плик и излязъл в коридора при непознатия, след което се чул шум и частният обвинител ѝ съобщил, че му се налага да тръгва. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката адвокат Г.П.З., тъй като същите са логични и последователни и кореспондират на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и на показанията на свидетелите А. Д. и Б.Б. и на частния обвинител С.С..

Свидетелят Б.Д.Б. – към месец февруари 2015 г.  работил в РУ-В. като оперативен работник – установява с показанията си пред съда, че в началото на месец февруари 2015 г. частният обвинител С.С. и свидетелката адвокат Г.З. ***, като съобщили, че на частния обвинител се обаждат по телефона и му искат пари, за да плати, за да не се назначава данъчна ревизия на майка му. Свидетелят Б.Б. установява, че след като ги насочил да се срещнат с тогавашния началник на РУ-В. и след провеждането на тази срещата, последният обяснил на свидетеля Б.Б., че това е опит за измама, посъветвал да се приготви плик с копия на банкноти и ако някой се появи да му се даде плика, а свидетелят Б.Б. да реагира и да го задържи. От свидетелските показания на Б.Б. се установява, че когато получил сигнал по телефона от частния обвинител С.С., че лицето се намира при кантората му, свидетелят Б.Б. заедно с колегата му свидетелят Л.С. застанали в коридора, видели как частният обвинител С.С. подава плик на свидетеля А. Д. и задържали последния, след което го привели в сградата на РУ-В.. Свидетелските показания на свидетеля Б.Д.Б. са обективни, последователни, достоверни и се припокриват с тези на свидетелката адвокат Г.З., на частния обвинител С.С., на свидетеля А.Д., поради което съдебният състав изцяло ги кредитира.

От разпита на свидетеля Л.С.С. – оперативен работник в РУ-В. се установява, че в началото 2015 г. с колегата му свидетелят Б.Б. са били изпратени на сигнал за извършване на измама при кантората на частния обвинител С.С. на адрес: ***, където в коридора пред офис 1 двамата полицейски служители задържали свидетеля А.Д., на когото частният обвинител преди това предал плик с банкнота с номинал от 20 лева и „други изрезки от хартия, подобни на банкноти” и привели задържания в РУ град В.. Съдът дава вяра на свидетелските показания на Л.С. и ги кредитира, понеже същите са в синхрон и отговарят на тези, дадени от свидетелите адвокат Г.З., А.Д., Б.Д.Б. и на частния обвинител С.С., както и на писмените материали по делото.

От свидетелските показания на М.И.Г. – началник сектор „Криминална полиция” към РУ – В. се установява, че в началото на 2015 г. частният обвинител С.С. съобщил на органите на реда за случая с телефонните обаждания и свидетелят преценил, че се касае за опит за осъществяване на престъпление по чл.209 НК - измама. Свидетелят М.Г. установява също така, че той е съставил протокола за обиск на свидетеля Д.. Първоинстанционният съд намира показанията на свидетеля М.Г. за достоверни и съответни на писмените доказателства по делото, поради което им дава вяра и ги кредитира.

В хода делото е разпитан на свидетеля С. Д. – жител ***, който е бил в приятелски отношения със семейството на подсъдимия И.Т. и от чийто показания се установява, че подсъдимият И.Т. не се ползва с добро име сред хората от квартала поради неизяснени финансови отношения с някои от тях, включително и със съпругата на свидетеля С. Д.. Предвид свидетелските показания на св. Д. и тези на св.С., съдът дава вяра и кредитира и показанията на свидетеля С. Д..

В хода на съдебното следствие подсъдимият И.Т.Т. е дал обяснения, в които твърди, че на 05.02.2016 г. преди задържането му, баща му -  свидетелят Т.Т. потърсил частния обвинител С.С. от телефонния номер ***, ползван от подсъдимия, за да го попита за пари, които частният обвинител му дължал за ремонтни дейности. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия И.Т. в тази им част, тъй като те не кореспондират с кредитираните по делото доказателства, а преценява твърденията на подсъдимия И.Т.Т. като опит да изгради защитна позиция за случилото се. С обясненията си подс.Т. установява обстоятелството, че на 05.02.2015 г. се е срещнал в офиса на св.И.И. *** със свидетелите И., М., Р., Т. и Д.. Установява още ,че същият ден се е връщал до кв.Б., за да вземе от там св. Д., като твърди, че не си спомня повода за това свое действие. В тази част обясненията на подс.Т. кореспондират с показанията на разпитаните свидетели И., М., Р., Т. и Д., поради което се кредитират.

Свидетелят Т.И.Т. – баща на подсъдимия И.Т.Т. – твърди, че на 05.02.2015 г. към 17:30 часа до бензиностанция „Лукойл” се обадил на частния обвинител С.С. от телефонния номер на подсъдимия, за да си уредят сметките по ремонтните дейности по оградата на къщата на частния обвинител. Съдебният състав не дава вяра на показанията на свидетеля Т.Т., тъй като същите не съответстват на кредитираните доказателства по делото, според които изходящото повикване, осъществено на 05.02.2015 г. от телефонния номер *** на подсъдимия И.Т. към този, ползван от частния обвинител С.С. в 17:42 часа е било реализирано от клетка със съвсем различен от посочения от свидетеля Т.Т. адрес, а именно от клетка с адрес: град В., бул.„***” №15, вх.Б(2). Предвид близките родствени връзки между подсъдимия и свидетеля Т.Т., съдът намира, че показанията на последния не са достоверни, обективни и безпристрастни, а единствено целят да закрепят защитната версия на подсъдимия И.Т., поради което съдът не им дава вяра и не ги кредитира.

В хода на делото са приобщени чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК множество писмени документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, в това число писмените доказателства от досъдебното производство: Определение №132 по ч.н.д.№125/2015 г. по описа на Районен съд В., с което е било одобрено извършеното във времевия период от 21:30 часа до 22:15 часа в условията на неотложност съгласно чл.161, ал.2 от НПК процесуално следствено действие претърсване и изземване, отразено в протокол от 05.02.2015 г. и осъществено в частен дом с двор, находящ се в град В., кв.„Б.”, ул.„***” №38, обитаван и ползван от подсъдимия И.Т.; Разпореждане №1935/29.07.2015 г. по ч.н.д.№865/2015 г. по описа на Районен съд В. за предоставяне на данни от „БТК” ЕАД, „Мобилтел” ЕАД и „Теленор България” ЕАД за идентифициране на абонатите, ползващи сим карти със следните номера: ***, ***, ***, ***, *** и ***; Протокол от 05.02.2015 г. за приемане на устно съобщение от частния обвинител С.С. за извършено спрямо него престъпление /л.3/; Протокол от 05.02.2015 г. за обиск на лице – свидетеля А.Д.Д., в който са били намерени 1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС ***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № ***,  1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см /л.8/; Справка от 17.12.2015 г. от Батерия АД Н. /л.52/; Справка рег.№ 519156/19.11.2015 г. от „БТК” ЕАД /л.61 и 62/, от която се установява, че свидетелката Л.Г.Т. е притежавала на нейно име предплатена сим карта с № ***, която е била заредена за последен път на 04.02.2015 г. в 13:40:50 часа; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№20358/02.02.2015 г. /л.63/; Справка от „Телеонор България” ЕАД с изх.№16435/02.11.2015 г. /л.64/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№С18119/02.11.2015 г. /л.65/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№15102/12.08.2015 г. /л.66/;  Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 06.02.2015 г. /л.76/; Справка от „Теленор България” ЕАД с  изх.№3182/13.02.2015 г., от която се установява, че в 16:03 часа на  05.02.2015 г. подсъдимият И.Т. се свързал чрез своя мобилен телефонен апарат с карта № *** със свидетеля Д. /л.77-82/; Справка от „БТК” ЕАД рег.№С4344/27.02.2015 г., от която се установява, че от процесния номер *** са направени изходящи повиквания към телефонния номер на частния обвинител С.С. съответно на: 30.01.2015 г. в 17:22 часа, 02.02.2015 г. в 11:27 часа, 03.02.2015 г. в 13:08 часа, в 15:47 часа и в 16:34 часа, на 05.02.2015 г. в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа /л.83-85/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С6552/25.03.2015 г., от която се установява, че изходящите повиквания в 13:28 часа, в 16:01 часа и в 16:39 часа на 05.02.2015 г. от процесния номер *** към телефонния номер, ползван от частния обвинител С.С., са направени от клетка с адрес: град В., бул.„***” №15, вх.Б(2) /л.86-87/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№ 6934/16.03.2015 г. /л.88/; Справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№ 5372/16.03.2015 г. /л.89/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4794/06.03.2015 г. /л.93/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4343/2015 г. /л.94/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С 4344/2015 г. /л.96/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С4345/2015 /л.98/; Справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№ 4032/24.02.2015 г. /л.100/; Справка от „Мобилтел” ЕАД с изх.№ 5186/2015 г. /л.101/; Справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С13307/12.08.2015 г. /л.104/; Протокол за доброволно предаване от 06.02.2015 г. /л.155 и 156/, от който се установява, че свидетелят И.Б.И. е предал доброволно на разследващ полицай при РУ град В. следните предмети: 2 бр. кутии от мобилни телефони с надписи и на двете кутии Nokia 108 dual sim, с поставени на тях стикери, върху които са изписани имеи номерата на телефоните както следва - на първата кутия IМЕI 1- *** и IМЕI 2 - ***; и на втората кутия- IМЕI 1 -  *** и IМЕI 2 -  ***; 2 бр. пластики от сим карти с надпис и на двете РРIМА, без поставени сим карти в тях, със сериен номер на първата *** и рuk код *** и сериен номер на втората - *** и рuk код на втората - 0000 и puk код ***; 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа, черен на цвят, модел 106.1, батерия с поставена в него сим карта b connekt, с номер *** и с IМЕI номер ***; Справка за съдимост по отношение на свидетеля А.Д. /л.158/, от която се установява, че същият към 11.03.2015 г. е неосъждан /реабилитиран е/; Справка за съдимост по отношение на свидетеля И.Б. /л.160 и 161/, от която се установява, че същият е осъждан; Справка за съдимост по отношение на посдъдимия И.Т. /л.163/, от която се установява, че същият към 11.02.2015 г. е неосъждан; Разпечатка за криминални прояви на свидетелите И.И. и А.Д. /л.165-169/; Протокол за претърсване и изземване в неотложен случай с последващо съдебно одобрение от 05.02.2015 г. /л.173 и 174/, от който се установява, че от частен дом с двор, находящ се в град В., кв.„Б.” на ул.„***” №38, обитаван и ползван от подсъдимия И.Т. е иззет 1 бр. черен тефтер; Постановление за привличане на обвиняем от 25.01.2016 г. /л.177-178/  и

Писмени доказателства от съдебното производство: Характеристични данни за подсъдимия И.Т. от районния инспектор по местоживеене /л.33/, от които се установява, че подсъдимият е разведен и е баща на две малолетни деца; справка за съдимост от 16.05.2016 г. /л.36/, от която се установява, че подсъдимият И.Т. не е осъждан и е с чисто съдебно минало, както към момента на извършване на деянието, така и към момента на разглеждане на делото и произнасяне на присъдата; положителни характеристични данни /л.41/ за подсъдимия от пълномощника на кв.„Б.” – град В.;  Справка от ОД на МВР – РУ град В. рег.№ 179500-3825/06.06.2016 г.,  съдържаща заверени копия от всички документи за задържането на лицето А.Д. /л.60/; заверено ксерокопие от заповед за задържане на лице с рег.№1795зз-36/06.02.2015 г. /л.61/, от което се установява, че на 05.02.2015 г. в 15:30 часа свидетелят А.Д.Д. е бил задържан за 24 часа и е освободен на 06.02.2015 г. в 13:35 часа; заверено ксерокопие от заповед за конвоиране на лице с рег.№1795з-90/05.02.2015 г. /л.62/, от което се установява, че на 05.02.2015 г. свидетелят Д. ***, ЦСМП, РУ град В.; заверено ксерокопие от протокол за обиск на свидетеля А.Д.Д. /л.63/, от който се установява, че в лицето са намерени следните вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Алкател”, 1 брой сим карта на „Теленор”, 1 брой банкнота с номинал 10 лева и сериен №***, 1 брой банкнота с номинал 5 лева и сериен №***, 1 брой джобен часовник с верижка от бял метал  около 30 см, 2 броя черни на цвят връзки за обувки и 1 брой шал; заверено ксерокопие от декларация /л.64/, от което се установява, че на 05.02.2015 г. в 15:40 часа свидетелят Д. е бил запознат с правата и задълженията си по задържането му; заверено ксерокопие от разписка за върнати вещи и пари на задържано лице /л.65/, от което се установява, че на 06.02.2015 г. на Д. са му върнати гореописаните вещи, намерени в него при обиск; лист за преглед на пациент в Спешен център /л.66/; справка с рег.№179500-4653/11.07.2016 г. от главен инспектор РУ град В. /л.79/, от което се установява, че на 05.02.2015 г. в 17:20 часа в РУ град В. е получено съобщение от частния обвинител С.М.С., който е заявил, че за времето от 30.01.2015 г. до 17:00 часа на 05.02.2015 г. на ползван от него мобилен телефонен номер ***, непознато лице му заявило, че за да избегне данъчна ревизия е необходимо да даде сумата от 6 000 лева; справка от РУ-В., рег. № 17950-6394/06.10.2016 г. /л.98/, от която се установява, че във връзка с подадения до органите на МВР сигнал от частния обвинител С.М.С. за залавяне на извършителите на деянието са били проведени заградителни и оперативно издирвателни мероприятия и не е бил съставен план за провеждане на полицейска операция; приемо-предавателен протокол на веществени доказателства от 19.10.2016 г. /л.102/; протокол от 21.10.2016 г. на /л.171/; разпечатка на хартиен носител от 4 броя СД съдържащи се в ДП № 404/2015 г. по описа на ВРП на л.93-99 ДП /л.109-170/; справка № 251/07.12.2016 г. издадена от Директора на Спортно училище „***”.

В хода на съдебното следствие на 03.01.2017 г. съдът на основание чл.284 от НПК е предявил на страните и на свидетеля Д.  веществените доказателства по делото, а именно: един брой СД на л.93 от ДП, един брой СД на л.95 от ДП, един брой СД на л.97 от ДП, един брой СД на л.99 от ДП; един брой кафяв хартиен плик, запечатан от РУ град В. на 05.02.2015 г. след проведено процесуално следствено действие – претърсване и изземване, съдържащ един брой черен тефтер; два броя кутии от мобилни телефони с надписи и на двете кутии Nokia 108 Dual SIM, с поставени на тях стикери, върху които са изписани IМЕI номерата на телефоните както следва - на първата кутия IМЕI 1-*** и IМЕI 2-*** и на втората кутия – IМЕI 1-*** и IМЕI 2-***; два броя пластики от СИМ карти с надпис и на двете РРIМА, без поставени СИМ карти в тях, със сериен номер на първата *** и РUK код *** и сериен номер на втората - *** и РUK код на втората - 0000 и PUK код ***; един брой мобилен телефон марка Nokia, черен на цвят, модел 106.1, батерия с поставена в него СИМ карта Bconnekt, с номер *** и с IМЕI номер ***; 1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС  ***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № ***,  1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см.

По отношение на вещественото доказателство 1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС  ***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № ***,  1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см частният обвинител С. установява, че е намерил празен белия хартиен пощенски плик в кантората си с ръкописен надпис върху плика „Топлофикация” и в него поставил по указание на полицията 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС  ***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № ***, 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см. Частният обвинител установява още, че на 05.02.2015 г. е предал същия този плик с гореописаното съдържание на свидетеля А.Д.. Съдът кредитира показанията на частния обвинител С.С. по отношение на гореописаното веществено доказателство, тъй като същите се припокриват и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Свидетелят А. Д., на свой ред, също установява, че описаните по-горе бял пощенски плик и неговото съдържание са му били дадени на 05.02.2015 г. от частния обвинител С.С., и същите свидетелят А.Д. поставил в джоба си, където по-късно същия ден били намерени при обиск в РУ град В. от полицейските служители. Свидетелят А.Д. установява, че е виждал  и друго веществено доказателство - черния тефтер, ползван от подсъдимия И.Т.. Съдебният състав дава вяра на по-горе установено от свидетеля А. Д. по отношение на веществените доказателства, поради съответствие с останалия кредитиран доказателствен материал, а освен това самият подсъдим И.Т. признава, че въпросният черен на цвят тефтер е негов.

В хода на съдебното следствие по време на съденото заседание на 03.01.2017 г. при направения оглед на вещественото доказателство – един брой черен тефтер, съдът констатира, че първият лист на черен кожен тефтер с надпис “Notebook” е чисто бял, без надписи върху него, на втория бял лист са налице надписи само от едната страница на листа с изписани имена и телефонни номера. На гърба на 7 лист от същия тефтер, на третия ред отдолу нагоре са изписани със син химикал следните цифри ***, без посочени имена и подписи срещу тях. На гърба на последния лист от тефтера е изписано името на фирмата „Кардинал 777“ ЕООД с управител И.Т.. Ккато и цифрите ***. Съдът констатира, че листата от тефтера са изписани с различи имена, телефонни номера и други записки от различно естество. На лист 17 от тефтера е записано следното: „Р.Д.”, на следващия ред „30.200 €”, под него „Месечно 6,000”, под него е записано „от тях 6, 000 – Л., на следващия ред е записано „ л.    раз.”  и на следващия ред е записано „р.з.”под него  „ДИСП.”

По отношение на инициалите „Р.Д.” на л.17 от тефтера частният обвинител С.С. заявява, че това са инициалите на майка му - Р.Я. Д..

По отношение на вещественото доказателство – един брой черен тефтер, подсъдимият И.Т. установява, че почеркът е негов и написаното вътре в тефтера е от него, но същият заяви, че не помни и не може да конкретизира какво точно е значението на изписаното. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият И.Т.Т. е осъществил състав на шрестъпление по чл.209, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като за времето от 30.01.2015 г. до 05.02.2015 г. включително, в град В., при условията на продължавано престъпление, чрез провеждане на телефонни разговори на 30.01.2015 г., на 02.02.2015 г., на 03.02.2015 г. и на 05.02.2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага, е извършил опит да възбуди заблуждение у С.М.С. *** и с това да му причини имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

В подкрепа на това, че подсъдимият И.Т.Т. е осъществил състава на чл.209, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.18, ал.1 от НК са показанията на частния обвинител С.С. и на свидетелите А.Д. и И.И., вината на подсъдимия се установява и от писмените доказателства – разпечатки на разговори, съдържащи се в справка от „Теленор България” ЕАД с изх.№3182/13.02.2015 г., справка от „БТК” ЕАД с рег.№С4344/27.02.2015 г., справка от „БТК” ЕАД с рег.№ С6552/25.03.2015 г.; протокол от 05.02.2015 г. за обиск на свидетеля А.Д.Д., а така също и от веществените доказателства.

Така описаните по-горе противоправни деяния, извършени от подсъдимия И.Т., представляват едно продължавано престъпление съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Видно от доказателствата по делото е, че се касае за няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление по чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Деянията за извършени през непродължителни периоди от време от по няколко дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината на дееца, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Освен това в случая не се е стигнало до реализиране на престъпния  резултат на деянието и имотната вреда не се е състояла, т.е. деянието е останало недовършено поради независещи от подсъдимия причини – изпратеният от подсъдимия да вземе парите свидетел А.Д. е бил задържан по време на получаването им от полцейски служители след сигнал от частния обвинител С.С., следователно съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК е налице опит за измама.

Подсъдимият И.Т.Т. е извършил деянието умишлено, с форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият И.Т. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и се е стремял към настъпването на тези последици. Умисълът на дееца се извежда при проследяване цялата хронология на събитията.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК към момента на извършване на престъпното деяние. Съгласно закона за деяние по чл.209, ал.1  НК се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия И.Т.Т. съдът прие, че не са налице множество смекчаващи вината му обстоятелства, но отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на други осъждания и данни за криминални прояви, и определи наказание в минималния размер – една година лишаване от свобода, с което съдът намира, че е възможно изпълнението на целите на наказанието съгласно чл.36 от НК, както на личната, така и на генералната превенция. Съдът отчете наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

Съдебният състав постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК –   веществените доказателства 1 бр. СД на л.93 от ДП, 1 бр. СД на л.95 от ДП, 1 бр. СД на л.97 от ДП и 1 бр. СД на л.99 от ДП, да останат към делото;  1 бр. кафяв плик на последната корица, съдържащ 1 бр. черен тефтер да се върне на подсъдимия И.Т.Т.; 2 бр. кутии от мобилни телефони с надписи и на двете кутии Nokia 108 dual sim, с поставени на тях стикери, върху които са изписани имеи номерата на телефоните както следва - на първата кутия IМЕI 1- *** и IМЕI 2 - ***; и на втората кутия IМЕI 1 -  *** и IМЕI 2 -  ***; 2 бр. пластики от сим карти с надпис и на двете РРIМА, без поставени сим карти в тях, със сериен номер на първата *** и рuk код *** и сериен номер на втората - *** и рuk код на втората - 0000 и puk код ***; 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа, черен на цвят, модел 106.1, батерия с поставена в него сим карта b connekt, с номер *** и с IМЕI номер *** да се върнат на свидетеля И.Б.И.;  1 брой бял хартиен плик за писма с размери 15х25 см с надпис „Топлофикация”, изписан ръкописно с химикал, съдържащ 1 брой банкнота с номинал 20 лева № БС  ***; 1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 20 лева № ***,  1 брой ксерокопие на банкнота с номинал 50 лева № *** и 13 броя хартиени изрезки с бял цвят с приблизителни размери 10х15 см да се върнат на частния обвинител С.М.С..

Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимия И.Т.Т. да заплати на частния обвинител С.М.С. сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            17 януари 2017 г.                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

            град В.