Определение по дело №271/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                                  28.05.2020г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                       гражданско отделение, втори състав                

На 28.05.2020година

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.  гр. дело №271 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от гл.юр.к.Ал.М., против Решение №326/20.02.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№760/2019г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на С.П.П. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 617,71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата 572,12лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 45,59лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 76,78 лева - лихва за забава върху главницата от 572,12лв. от забавата до подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 123,17лв. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати ДТ в размер на 50,00лв. и разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС, както и 5лв. - ДТ за издаване на изпълнителен лист.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната   жалба и отговора, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, неговото отчитане, трудовото възнаграждение  др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1 (едно), в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.Мръчков статутът на служителите в МВР е специален  и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички доказателства за правнорелевантните факти.

 По тези съображения се моли за отмяна решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият С.П., чрез пълномощника си адв.Д.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция за присъждане на разноските във въззивното производство.  

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ЯОС

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 9.30ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                         

                            

                                                                                                   2.