Р
Е Ш Е Н И Е
№
4 13.01.2020 год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на шестнадесети октомври година
2019
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ
БОРЯНА
ХРИСТОВА
секретар Маргарита Стоянова,
прокурор ПЕТЪР
ВАСИЛЕВ,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНОХД № 1200
по описа за 2019 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 111 от
18.07.2019 год., постановена по НОХД № 1207 /2019 год. по описа на Старозагорския
районен съд подсъдимия М.Н.И.,*** е бил
признат за виновен в това, че на 14.12.2018 год. в гр.Стара Загора, се е
заканил с убийство на другиго – Д.Г.Д., като опрял нож в главата ѝ с думите: „Ще ти отрежа ухото, ще те заколя и нарежа цялата на малки парчета!“, както и като опрял в главата на Д. дулото на боен пистолет марка
„Макаров“, калибър 9х18, с думите: „Ако
кажеш на някого за случилото се ще намеря начин да те убия! Нищо няма да ме
спре да те намеря и да те убия!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което
и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК е бил осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален „общ“ режим,
като на основание чл. 59, ал. 1 НК е било
зачетено изтърпяното до момента наказание по МН“Задържане под стража“, считано
от 15.12.2018 год..
Недоволен
от присъдата е останал представителя на
Районна прокуратура – Стара Загора, който в законоустановения срок е подал
протест, с който излага съображения, че постановената присъда е неправилна, относно
размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като
предлага на въззивния съд, на основание
чл.337, ал.2, т.1 във вр. с 334, т.3 от НПК, да измени протестираната присъда и
определи на подсъдимия М.Н.И. наказание съответстващо на извършеното
престъпление, а именно: четири години „Лишаване от
свобода“, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Постъпила жалба е по делото от
адв.М.Р. като служебен защитник на подсъдимия М.Н.И., с която взема
становище, че обжалваната присъда е
изцяло необоснована и некореспондираща със събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Счита, че обвинението е останало недоказано и са се събрали по
делото само доказателства, касаещи единствено осъществявано домашно насилие,
които не са подкрепили обвинението за закана с убийство. Молят, въззивния съд да
отмени обжалваната присъда и вместо нея да се постанови съдебен акт, с който да
се признае за невинен подсъдимия М.Н.И. и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се прави искане да се измени присъдата в частта, в която е
определен размера на наказанието на подсъдимия, като бъде определено наказание
в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.
По делото са постъпили
писмени възражения от частния обвинител в процеса Д.Г.Д., чрез повереника й
адв.Х.Б., с които подробно са описали защо считат жалбата на подсъдимия за
неоснователна и молят, същата да не бъде уважавана от въззивния съд. Считат първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заявява,
че поддържа изцяло
протеста. Предлага на въззивния съд да измени присъдата в частта на
наложеното наказание, като наложи на подсъдимия по-високо наказание около
четири години „Лишаване от свобода“. Счита, че деянието на подсъдимия е
абсолютно доказано, тъй като същия дори е направил признание в жалбата си, че е държал нож обърнат обратно,
като в случая само появата на нож е достатъчно основание да се приеме наличието
на закана за убийство. Счита, че жалбата от подсъдимия следва да бъде оставена
без уважение, а постановената присъда да се измени с налагане на по-високо
наказание, за да могат да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК
Защитникът на частната
обвинителка Д.Д. – адв.Х.Б. в съдебно заседание взема становище, с което
подкрепя казаното от прокурора. Моли, въззивния съд да отхвърли подадената жалба
и потвърди изцяло присъдата.
Защитникът на жалбоподателя-подсъдим
М.И. – адв. М.Р. в пледоарията си взема становище, че присъдата е
необоснована. Счита, че липсват каквито и да било доказателства за реализирана
закана за убийство, поради което липсвали доказателства за осъществено
престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. Моли, да се отмени първоинстанционната
присъда и да се постанови от въззивния съд нов съдебен акт, с който да се оправдае подзащитния й.
Жалбоподателят-подсъдим М.И., в дадената му дума за лична
защита заявява, че не е заплашвал и удрял никого и поддържа казаното от
адвоката си, а в даденото му право на последна дума моли, въззивния съд за оправдателна
присъда. Алтернативно заявява, че желае да му се намали наказанието.
След като взе предвид становищата на страните в проведеното
съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на НОХД № 1207/ 2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, настоящата инстанция стигна
до извода, че подадения протест е основателен, а подадената жалба срещу
постановения съдебен акт неоснователна.
За да постанови своя съдебен
акт районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Н.И. и пострадалата Д.Г.Д. са бивши съпрузи. Сключеният
през 1997 год. м/у тях граждански брак е бил прекратен през 2001 год. и Д.Д.
заедно със сина си заживели на квартира. През 2012 год. въпреки съдебното
решение за развод, пострадалата Д. заживяла на съпружески начала /фактическо
съжителство/ с подсъдимия М.И. в домът му, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“М.Т.К.“
№ ., вх. „.“, ет.., ап. № ..
В периода от 12.12. - 14.12.2018 г. Д.Д. отишла на екскурзия в Р.Турция,
която била организирана и с поети разходи от работодателя ѝ.
По време на екскурзията пострадалата на няколко
пъти се опитала да се свърже с подсъдимия И., но същият не си вдигал телефона,
не ѝ отговорил и не я набрал по-късно. Тя споделила със св. В.И., която също била на екскурзията в Турция – нейна приятелка и колежка, че когато се върне
в Р.България ще бъде пребита или убита от подсъдимия, тъй като не можела да се
свърже с него по телефона.
През деня на 14.12.2018 год. пострадалата Д. се прибрала в дома си,
находящ се в гр.Стара Загора, ул.“М.К.“ № ., бх.“.“, ет.., ап. № ., където
живеела на съпружески начала с подсъдимия. Около 20:30 - 21:00ч. се прибрал и
подсъдимия И.. Последният почти веднага започнал да обижда пострадалата. След
това ѝ нанесъл няколко удара с юмрук със свита длан, в
окосмената част на главата. Ударите били силни и тя паднала на земята, а
главата започнала да я боли. Тъй като знаел, че пострадалата е вярваща
християнка и в момента е в период на „пости“ и тъй като желаел да я унижи,
продължил да я удря по главата и въпреки молбите ѝ с бой я принудил да яде местни продукти – луканка и баклава. След това подсъдимия И. хванал Д. с лявата си ръка за косата и започнал да удря главата ѝ,
в окосмената и част, в мебелите в стаята, като я влачел по
земята. Нанасял и също така удари с крака по хълбоците и в корема. Подсъдимият И.
довлякъл пострадалата до масата и взел от там с дясната си ръка ножа, с който
малко преди това бил нарязал луканката и който бил с острие дълго около 15 см..
Веднага след това опрял ножа в главата и с думите: „Ще ти отрежа ухото, ще те заколя и нарежа цялата на малки парчета!“.
Веднага след това подсъдимия И. пуснал ножа на земята, извадил личния си боен
пистолет, марка „Макаров“, калибър 9х18 и опрял дулото му в главата на пострадалата
Д. с думите: „Ако кажеш на някого за
случилото се ще намеря начин да те убия! Нищо няма да ме спре да те намеря и да
те убия!“.
Отправената ѝ с думи и действия закана за убийство пострадалата възприела като сериозна и същата възбудила силен и основателен страх за
осъществяването ѝ. Последната плачела и се молела на подсъдимия да я остави, като се съгласявала с всичко казано и поискано от него. Д.Д. паднала и останала да лежи и да плаче на пода в стаята.
През цялата нощ св.Д. изпитвала силни болки в главата и тялото, гадело ѝ
се. Около 09:00 часа на следващия ден /15.12.2018г./, пострадалата излязла от дома си, за да изпълни някои поръчки от работодателя си и да отиде на църква, при което, около 10:00 часа, поради
травмите от нанесения ѝ побой ѝ станало много лошо, започнало да ѝ
се вие свят и паднала на земята в близост до ъгъла на ул.“Г.С.Р.“ и ул.“С.К.Б.І“ в гр.Стара Загора. Тя била видяна малко по-късно от св.К.Б. – лекар в „ДКЦ-1“ -Стара
Загора, който й оказал спешна помощ на място и след като успял да стабилизира
състоянието на пострадалата я транспортирал с личния си автомобил до „Спешен
център“ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ - Стара Загора. Пострадалата била
настанена за лечение в отделението по „Неврохирургия“.
Описаната фактическа
обстановка, която съответства на фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от показанията на
свидетелите Д.Д., П.С., К. Б., В.И., П. Г., Я. Г., протокол за обиск и
изземване, Заповед за незабавна защита.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза на живо лице по писмени данни № 48/ 16.02.2019г. /л.92от ДП/, на
пострадалата Д.Д. са били причинени отоци по окосмената част на главата,
контузия на главата, шията и таза и мозъчно сътресение.
Видно от експертното заключението на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 310/ 15.12.2018г. /л.60 от ДП/, са били причинени отоци
по окосмената част на главата довели до болка.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 311/ 15.12.2018г. /л.65 от ДП/, при огледа на тялото
на подсъдимия М.И. е установена повърхностна прорезна рана по гърба на
четвъртия пръст на лявата ръка с дължина 1 см. Установеното травматично
увреждане добре отговаря да е получено от действието на предмет с режещ ръб и
може да бъде получено от действието на нож – при боравене с такъв.
Видно от експертното
заключение на комплексна психолого-психиатрична експертиза /л.113 от ДП/, при
пострадалата Д.Г.Д. е настъпило посттравматично стресово разстройство,
коморбидно съчетано с разстройство в адаптацията, довело до значими
емоционални, когнитивни и поведенчески промени. Отчита се частична редукция на
болестната симптоматика, но същата остава умерено изразена и рефлектира върху
цялостното личностово и социално функциониране на пострадалата. Д.Г.Д. е
психически годна да участва в наказателното производство, могла е правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото, както
и да дава достоверни обяснения за тях. При извършване на престъплението срещу
нея пострадалата е била психически годна да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея, като при Д. е настъпило състояние на страх, изводимо от
процесното деяние.
Показанията
на пострадалата свидетелка Д.Д. правилно са били приети от първоинстанционния
съд като преки доказателствени средства, относно обстоятелствата свързани с
отправените закани /с думи и действия/ и нанесеният и побой, които са били в
пълно съответствие с експертните заключения на съдебно-медицинските експертизи,
които потвърждават получените телесни увреждания – отоци по окосмената част на
главата, контузия на главата, шията и таза и мозъчно сътресение. От експертните
заключения и разпита на вещото лице в с.з. се установило, че установените
телесни увреждания са с давност от максимум 48 часа преди прегледа /15.12.2018г./
и не е изключено да са получени по начина описан от св. Д. – от действието на
твърд и тъп предмет.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че установените телесни
увреждания, тяхната давност и начина на причиняването им /установени от
показанията на пострадалата и експертните заключения/ изключват тезата на
защитника, че същите могат да са получени преди датата на деянието, при
самонараняване.
Правилно е прието също, че установените наранявания по тялото на подсъдимия
И. с експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза № 311/15.12.2018
год. освен, че потвърждават показанията на пострадалата /за заканата с ножа и
за нанесените и телесни увреждания/ установяват, че именно подсъдимия М.И. е
автор и извършител на деянието, а така също доказват и обстоятелството, че е
използвал като средство нож.
Показанията на св.Д. в частта на отправените закани /с думи и действия/,
възприемането им и възбуждането на основателен страх се потвърждават и от
експертното заключение на комплексна психолого-психиатрична експертиза.
Възприетите от пострадалата закани за убийство и установени с нейните показания
са довели до посттравматично стресово разстройство, коморбидно съчетано с
разстройство в адаптацията, довело до значими емоционални, когнитивни и
поведенчески промени, което се установява от изводите на експертното
заключение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстаницонния съд, че показанията
на пострадалата свидетелка Д.Д., косвено се потвърждават и от показанията на
свидетелите В.И. и К.Б., тъй като първата установява направени изявления от
пострадалата, свързани с нейни опасения преди деянието, а така също установява
и какво е било нейното състояние след деянието когато я посетила в болничното
заведение, а втория свидетел установява какво е било състоянието на
пострадалата непосредствено след деянието. Установените от тези свидетели
телесни увреждания на пострадалата, нейното емоционално и психическо състояние
съответстват напълно с експертните заключения на СМЕ и комплексната
психолого-психиатрична експертиза, поради което правилно първоинстанционния съд
ги е кредитирал като убедителни показанията на
св.Д., които изцяло кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал, в които не съдържа никакво
противоречие помежду си и кореспондират изцяло помежду си и взаимно се допълват.
Въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателствени средства
изцяло установяват описаната фактическа обстановка и обвинението е доказано
напълно по несъмнен и безспорен начин.
Основателно и законосъобразно
първоинстанционния съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като
същите не се подкрепят пряко или косвено от нито едно доказателствено средство
и се явяват изолирани от събрания доказателствен материал по делото, като в
случая се явяват като защитна позиция от негова страна.
От друга страна на фона на
направеният по-горе анализ на доказателствените средства /показанията на свидетелите, писмени, експертните
заключения/, които изцяло кореспондират по между си опровергават обясненията на
подсъдимия по категоричен начин от една страна и от друга установяват
възприетата от съда фактическа обстановка.
Следователно обясненията на
подсъдимия И. са изолирани от доказателствения материал и опровергани, което ги
прави неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие. Същите по същество са
една защитна позиция, на която той има право.
Правилно е прието от
първоинстанционният съд, че възраженията на
защитата за несъответствие относно вида на травмите и че същите могат да са с
давност от преди деянието, са неоснователни. Причинените травматични увреждания
не са елемент от състава на престъплението, но тяхното наличие независимо какви
точно са и къде са само потвърждават упражненото физическо насилие спрямо
пострадалата. Подобни възражения по никакъв начин не могат да опровергаят
обстоятелствата свързани с отправените закани и не могат да станат повод за
промяна на направените изводи.
Първостепенният съд правилно
е приел за безспорно установена и доказана по несъмнен начин фактическата
обстановка посочена в мотивите и
обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата е дала основание да се направи единствено възможният
извод относно главният факт в процеса - има ли извършено престъпление и кой е
неговият автор и да се приеме, че
подсъдимият М.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна при условията
на реална еднородна съвкупност състава на чл.144, ал. 3 във вр.с ал. 1 НК.
Настоящата инстанция
намира, че при определяне вида и размера на наказанието първоинстанционния съд правилно е приел като смекчаващи вината обстоятелства
– чистото съдебно минало, липсата на негативни характеристични данни за други деяния
/извън отношението му към пострадалата Д./, но що се касае до отегчаващите
такива следва да се вземат предвид: изключително дългия период /повече от 20
години/, през които подсъдимия е прилагал физически и психически форми на
насилие с/у пострадалата Д., фактът че при извършване на деянието И. е
употребил две оръжия – хладно и огнестрелно; Принуждаването на пострадалата да
извърши унизителни за нея и за религиозните и вярвания действия – да яде месо и
сладки изделия, в периода на религиозен пост; настъпилите тежки и продължителни
неблагоприятни последици за здравето на пострадалата и липсата и на каквото и
да било критичност към извършеното.
Всички тези обстоятелства
характеризират деянието като такова с изключително висока степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи на деяния от същия вид.
Следователно на подсъдимия
следва да се наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, в рамките на средния определен от закона размер и с оглед
наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства и с оглед постигане
целите на чл.36 НК на същия следва да бъде наложено наказание от три години
„Лишаване от свобода“, което следва да изтърпи ефективно, при първоначален
„общ“ режим.
На основание чл.59, ал.1 НК
изтърпяното до момента наказание по МН „Задържане под стража“, считано от
15.12.2018 год. следва да се зачете.
При извършената цялостна
проверка на протестираната и обжалвана присъда настоящия съдебен състав на
Окръжен съд – Стара Загора намира, че атакуваната присъда следва да бъде
изменена относно размера на определеното наказание, а в останалата си част
потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл. 337, т. 2, т.1 във вр. с чл. 334, т.3 от НПК, въззивния съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 111 от 18.07.2019 год., постановена по НОХД
№ 1207/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която
подсъдимия М.Н.И., за извършеното от
него престъпление по чл.144, ал. 3 във вр.с ал. 1 и чл.54 от НК, като увеличава размера на наложеното
наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване
от свобода“ на ТРИ
ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.