ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1424
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501743 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изп.директор Юлия Юргакиева ,чрез юрисконсулт Ирена Станчева против
разпореждане №4975/25.08.2021г по ч.гр.д.№20212120105318 на районен съд
–Бургас ,с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Д. М. от гр.Б. за заплащане
на сумата от общо 393,92лв –главница, дължима за периода 26.12.2018г –
25.04.2019г по договор за мобилни услуги от 30.03.2018г ,сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с приложение №1 от 24.02.2020г към Договор за
прехвърляне на вземания от 15.10.2018г ,ведно със законната лихва и
деловодните разноски.Жалбата е постъпила в законния едноседмичен срок по
чл.275,ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на 02.09.2021г, а
жалбата е изпратена по куриер на 08.09.2021г.В нея е оспорено обжалваното
разпореждане като неправилно – според жалбоподателя в заповедното
производство е достатъчно да се посочат съществените юридически факти ,от
които произтича претендираното вземане и които позволяват
индивидуализацията му, а не е необходимо да се посочват всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и
за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като
препис от нея не се връчва на длъжника.Счита, че в заявлението и
уточнението към него са посочени юридическите факти, на които те се
1
основават /договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги/,
конкретните размери на всяко вземане ,период на дължимост, както и
обстоятелствата, имащи значение за настъпване на изискуемостта и не са
налице пречки по смисъла на чл.410,ал.2 ГПК за издаване на исканата заповед
за изпълнение. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се
произнесе по същество на въпроса.
Частната жалба е допустима, разгледана по същество е основателна:
Ч.гр.д.№5318/2021г на БРС е образувано по постъпило заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение против М.Д. М. за сумата 393,92лв и законна лихва
върху вземането от датата на подаване на заявлението.Посочено, че вземането
произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт №*.Предмет на
правоотношението е предоставяне на електронни съобщителни услуги на
потребителя чрез обществена електронна съобщителна мрежа.Посочени са
издадените фактури за дължими,но незаплатени суми и е посочен периодът,
за който се дължат.Твърди се ,че на 24.02.2020г е подписано Приложение №1
към договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г, по силата на който
вземанията на БТК ЕАД, произтичащи от договор за телекомуникационни
услуги, за който е открит акаунт №* са прехвърлени в собственост на
заявителя, а длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за станалата
продажба на вземането с уведомително писмо от цедента. Съдът е оставил
заявлението без движение с разпореждане № 4092 от 27.07.2021г, като на
заявителя са дадени следните указания: да се индивидуализират надлежно
договорите, които твърди да са сключени от длъжника с БТК ЕАД, с всички
анекси, с дати на сключване и предмет, съответно какви са дължимите суми
по всеки един от тях поотделно – по видове /месечни абонаментни такси,
цени на предоставени допълнителни услуги, лизингови вноски, неустойки/ и
по периоди.В изпълнение на това заявителят е уточнил в нарочна молба, че
договорът между длъжника и БТК ЕАД е сключен на 30.03.3018г и е със срок
на действие до 30.03.2020г ,с предмет мобилни разговори и мобилен
интернет. Периодът на неизпълнение е 26.12.2018 до 25.04.2019г и
абонаментната такса е 19,99лв.С обжалваното разпореждане е посочено, че
констатираните нередовности не са отстранени, без да е посочено конкретно
кои са приети от съда за неотстранени.
В подаденото заявление се твърди ,че вземането произтича от
сключен между длъжника и БТК ЕАД договор за телекомуникационни
услуги, сключен на 30.03.2018г със срок на действие до 30.03.2020година/след
направеното уточнение/и сключен договор за цесия между заявителя и БТК
ЕАД. В заявлението липсват твърдения за наличие на анекси към договора,
така че дадените в този смисъл указания са неправилни. Твърдения, относими
към съществуването и изискуемостта на вземане на неустойка също не са
2
релевирани.Указанията за индивидуализация на договора са изпълнени- в
заявлението е посочен договор с БТК ,за който е открит акаунт с посочен
номер, а в уточняващата молба е уточнена дата на договор, срок и предмет на
същия.Неправилни са дадените указания за посочване какви са дължимите
суми по всеки от договорите поотделно – по видове и по периоди.Заявителят е
уточнил, че претендира като неизпълнени задължения по един договор,
посочил е конкретно четири издадени фактури за дължими и неизплатени
суми, с конкретизиран номер на фактура, дата на издаване, фактуриран
период и размер на търсената сума по всяка фактура.Общата стойност на
тези фактури отговаря на сумата, за която се иска издаване на заповед по
чл.410 ГПК.Индивидуализацията на вземанията, по начина направен в
заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава
възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира
от него и да възрази против заповедта.При постъпване на възражение от
длъжника по реда на чл.414 ГПК и при заявено вземане, произтичащо от
договор за телекомуникационни услуги, в исковото производство по чл.415
ГПК могат да се направят необходимите уточнения от страна на заявителя
относно включените във фактурите вземания, в рамките на претендирания
размер. В смисъл, че е възможно уточнение на фактическите твърдения,
заявени в заповедното производство, в исковото такова, е постановена и
съдебна практика на ВКС – решение №281/06.01.2016г по гр.д.№1589/2015г.
Поради това настоящият състав счита, че дадените указания за уточняване
на дължимите суми по видове и по периоди са неправилни и неправилно е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на
осн.чл.411,ал.2,т.1 ГПК поради неизпълнение на тези указания. Доколкото в
производството по чл. 410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може
да прави изводи въз основа на представени такива (съобразно приетото в т. 2б
на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС), преценката на съда по
основателността на искането, с което е сезиран, е ограничена единствено до
наличие на твърдения, изложени в заявлението, съответно то следва да
съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
Настоящия състав намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в
т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК и в уточнителната молба
индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер;
налице са данни за завършен фактически състав на цесията предвиден в чл. 99
3
от ЗЗД, т. е. налице е формална редовност на заявлението, за която съдът
следи в заповедното производство.Искането за издаване на заповед по чл.410
ГПК е в съответствие с изискванията на чл.410,ал.2 ГПК и следва да се уважи.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №4975/25.08.2021г по ч.гр.д.
№5318/2021г на РС –Бургас и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Петър
Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4, представлявано от
изп.директор Юлия Юргакиева против М.Д. М., ЕГН **********, от гр.Б.,
ул.“С.“ №*, ет.* за сумата 393,92лв, дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 30.03.3018г ,сключен с БТК ЕАД ,за периода от
26.12.2018г до 25.04.2019г, вземане, което цедирано на „Агенция за събиране
на вземане“ЕАД, съгласно Приложение №1 от 24.02.2020г към договор за
прехвърляне на вземания от 15.10.2018г , включваща суми по фактури, както
следва: № ***971/08.02.2019г за сумата 65,71лв; №***6021/ 08.01.2019г за
сумата 31,88лв; № ***178/ 08.03.2019г за сумата 21,07лв; №***435/
08.04.2019г – за сумата от 275,26лв, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2021г до окончателното изплащане на задължението, както и за
разноски в размер на 75лв ,от които 25лв – д.т. и 50лв –юр.възнаграждение.
Връща делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4