Решение по дело №287/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260007
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20204510200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                             Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 260007

гр. Бяла, 02.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Районен съд град Бяла, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

при секретаря  Пенка Цанкова , като разгледа докладваното от съдията АНД № 287 по описа за 2020г.  на РС Бяла, за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.В.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.В.Н.-***-0001481/06.10.2020г., издадено от Директора на РД“АА“ Русе, с което за нарушение по чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, му е наложено на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП - глоба в размер на 1500лв.

 С жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че се касае за маловажно нарушение. На посочените основания и по подробно изложени съображения, молят НП като незаконосъобразно да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.

  Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

  РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 На 31.08.20020г., около 11:50 часа, в с.К., обл.Р., на отбивката срещу библиотеката, св.М.М.-Д.-на длъжност инспектор в РД“АА“ гр.Русе, спряла за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач ДАФ ХФ95.430 с peг. № …….. от категория N3 и прикачено полуремарке с peг. № ….. от категория О4, двете ППС собственост на фирма „Стера Транс БГ „ ООД, извършващ обществен превоз на товари - царевица, с маршрут на движение от Д. М. до Р., с пътен лист серия ВА с № 161949 от 31.08.2020 г. с лиценз на Общността и заверено копие № **********. Товарният автомобил  с рег. № …….. бил обурудван с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.514015 със сериен номер 01340685. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя И.В.Д.. При проверката се констатирало, че при извършване на обществен превоз на товар – царевица, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/№561/2006г. и при проверка на  тахографския лист от текущия ден 31.08.2020г. и предходните 28дни,  И.Д. не може да представи Удостоверение за дейности по образец за периода от 24.08.2020г., 15:30 часа до 31.08.2020г., 07:00 часа, видно от тахографски лист от 24.08.2020г., поставен в 10,30часа и изваден в 15,30часа на водача Д. и тахографски лист от 31.08.2020г., поставен в 07:00часа от водача Д.. Св.Д. приела, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, за което съставила АУАН на жалбоподателя на 31.08.2020г. Актът бил подписан от нарушителя без възражения. Устно същият заявил пред контролните органи, че има удостоверение за дейности за посочения период, но не го представил при проверката.  Впоследствие, на 01.09.2020г., жалбоподателя депозирал в РД „АА“ обяснение от 01.09.2020г. ведно с Удостоверение за дейности от дата 31.08.2020г. за процесния период, в което било отразено, че е извършвал друга работа. Независимо от представеното Удостоверение за дейности, АНО на дата 06.10.2020г., въз основа на АУАН, издал обжалваното НП. Същото било връчено лично на жалбоподателя на 16.10.2020г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-показанията на актосъставителя, АУАН, НП, 2бр. копия на тахографски шайби, пътен лист, обяснение, удостоверение за дейности, длъжностна характеристика, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП са спазени процесуалните правила и норми. АУАН и НП са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно, точно и конкретно и въз основа на него деецът е могъл да разбере в какво е обвинен и в пълен обем и достатъчно ефективно да се защити. Деянието е правилно квалифицирано с посочване на нарушената правна норма и съответстващата му санкционна норма. Липсата на отразяване в АУАН и НП на пълното наименование на нормативния акт, чиято норма е нарушена не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като и така посочена, нарушената правна норма не създава неяснота точно кой нормативен акт е нарушен. Неоснователно се твърди в жалбата, че на жалбоподателя е представен бледо и нечетливо копие, което е нямал възможност да прочете и да разбере за какво нарушение му е съставен акта. На първо място по делото не е представен въпросният нечетлив екземпляр на акта като доказателство за горните твърдения, а от друга страна видно от представеният по делото екземпляр от АУАН, същият е достатъчно ясен и четлив. Освен това става ясно от показанията на св.Д., че жалбоподателят още при проверката на място е разбрал точно какво нарушение му се вменява във вина, а именно за непредставяне на удостоверение за дейности, като е подписал акта без възражения, а впоследствие е представил и Удостоверение за дейности, с оглед на което правото му на защита не е било нарушено.

Наказаното лице е водач на товарен автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на действие на Регламент (ЕО) № 561/06. С оглед на това той е длъжен да използва и представя при проверка тахографски листи/ карта на водача, както и записите от тях, установяващи времето на управление на МПС, прекъсвания и почивки за текущия ден и предходните 28 дни или Удостоверение за дейности по образец, в случаите когато е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, почивка, управлявал е МПС извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. или АЕТR или е извършвал друга работа. Задължението му е алтернативно. За всеки период от време той следва да притежава съответен документ, установяващ неговата дейност (управление на МПС, почивка, отпуск, друга работа и т.н.) и при контролна проверка да го представя.

От показанията на св.Д., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, съответстващи на приложените писмени доказателства, се установява, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Състава на посочената като нарушена разпоредба  вменява задължение на водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.).  От показанията на свидетеля в с.з. се установява, че жалбоподателят при поискване за проверка на тахографския лист за деня и тези за предходните 28дни е представил само два тахографски листа-този за деня и тахографски лист от 24.08.2020г. Заявил е, че  има удостоверение за дейност за инкриминирания период, но не го е представил при проверката. Следва да се посочи, че действително, както се твърди в жалбата, е налице поправка на Регламент (ЕС) № 165/2014, която се прилага от 02.03.2015 г. (ОВ L 16/23.01.2015 г.), според която е предвидено държавите-членки да не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство, както е изисквал регламентът до поправката на чл. 34.  Но съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РАЗЯСНЕНИЕ 5 относно  Формуляр за удостоверение за дейности: Формулярът за удостоверение не се изисква за дейности, които могат да бъдат записани с тахограф. Държавите-членки не за задължени да изискват използването на формуляра при липса на записи, но ако такъв се изисква, за валиден се признава образеца. За да бъде валиден, формулярът следва да бъде подписан от представителя на предприятието и от водача преди пътуването. Следователно, в случая правилно предвид установените обстоятелства, актосъставителя е приел, че не е представено от водача удостоверение за дейности, което е следвало да бъде у последния при проверката.

За това нарушение правилно АНО е санкционирал жалбоподателя на основание  чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвтП. Цитираната разпоредба предвижда, че са наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:

1. тахографски листа, и/или

2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или

3. ръчни записи и разпечатки, и/или

4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.

Събраните в хода на производството доказателства установяват, че жалбоподателя е притежавал Удостоверение за дейности, но той не го е представил в момента на проверката, поради което законосъобразно и основателно е ангажирана отговорността му по чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвП. Съдът приема, че представеното удостоверение е валидно, тъй като е по образец и съдържа изискуемите реквизити. Несъстоятелно е становището на АНО, че подписите на водача и на длъжностното лице са разменени, тъй като тези обстоятелства не са надлежно оспорени, като АНО нито е събрал, нито е поискал събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона, и е недопустимо то да бъде изменено или намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.

На следващо място липсват предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не е маловажно, което е констатирано и от АНО. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими и в производствата по ЗАНН. Според нея "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В конкретния случай не са налице данни, които да сочат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение. Напротив, нарушението е формално, на просто извършване и е довършено към момента на проверката, настъпването на вредни последици не е елемент от състава му. Касае се за период от 8дни, за които е липсвала информация за дейността на водача. Установените обстоятелства са характерни и типични за този вид административни нарушения.

Неоснователно се твърди, че е налице приложимост на санкционните норми на чл.93, ал.2 или чл.105, ал.1 от ЗАвП. Наличието на специална норма изключва приложението на общите и бланкетните норми. След като законодателят е предвид изричен отделен санкционен състав на нарушението, то наказващият орган е длъжен да приложи тази разпоредба и не разполага с правомощие да преценява дали да наложи наказание по общата административно-наказателна разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, бланкетната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвП, или по специалната разпоредба на чл. 93в, ал.17 от ЗАвП. С оглед на това съдът приема, че в НП правилно е приложена санкционна разпоредба, която съответства на вмененото административно нарушение.

По тези съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0001481/06.10.2020г., издадено от Директора на РД“АА“ Русе, с което за нарушение по чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, е наложено на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП - глоба в размер на 1500лв. на И.В.Д., ЕГН **********,***.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                                   Районен съдия: /п/