№ 109
гр. *****, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000035 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД, чрез пълномощник срещу решение №
483/02.11.2022г. по ТД450/2022 г. по описа на ОС-*****(електронно дело
20223100900450), с което е уважена претенцията на длъжника му З. Д. Д. от
гр. ***** за установяване по чл. 439 ГПК на недължимост на главница от
51026.23лв. поради погасяване чрез доброволно и принудително изплащане
на дълга по изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден по ч. гр. д. №
6226/2014 г. на ВРС, за който се води изпълнение по ИД 543/2014 г. и ИД No
1046 / 2021г. по описа на ЧСИ рег. № 711 и са били определени разноски в
тежест на въззивника.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
процесуален представител с права за всички инстанции, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на
неизгодната за въззивника част от решението и е процесуално допустима.
Жалбоподателят е внесъл авансово дължимата такса. Жалбата отговаря на
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна е упражнила право на
отговор.
Пълномощниците на страните са овластени с права за всички
инстанции( л. 12 и 24 от дело на ВРС).
Въззивникът„БАНКА ДСК“ЕАД, чрез юрк. Д., излага оплаквания за
неправилна преценка на доказателствата, опорочила изводите на съда за
изплащане на дълга, удостоверен в споразумението за доброволно погасяване
на принудително събираеми задължения. Сочи, че са пренебрегнати
установените от вещото лице в първи вариант на експертиза размери на
задълженията, както и неточното изпълнение на уговорките за текущо
обслужване на валутен дълг, което е изключило насрещното задължение на
кредитора да прилага това споразумение. Счита, за неправилно и изолирано
1
тълкуване на съдържанието на една клауза, без съобразяване на общата воля
на споразумяващите се страни и, като се оплаква срещу обосноваване на
изводите на съда с вариант на експертизата, който противно на изрично
установения размер на остатък от присъдени суми, не отчита като внесена
преди договарянето първата сума от 18 000лв, приспадната и съответно
непредназначена за намаляване на установения по-късно остатък. Наред с
оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест се сочи и
допуснато процесуално нарушение по събиране на поискано доказателство.
Въззивникът моли евентуално за допускане на отказаната експертна проверка
на счетоводните данни на банката кредитор за допълнителен период,
предшестващ вече изследвания от назначеното вещо лице, след издаването на
изпълнителното основание.
В отговора си по жалбата въззиваемата страна З. Д. Д., чрез адв. П. Н.
оспорва оплакванията, като счита за правилно установена волята на страните
за разсрочване на конкретно посочен размер на общо присъдено задължение
чрез встъпителна вноска от 18 000лв и ежемесечни плащания на вноски от
420 щ.д., както и обоснования извод за пълно погасяване на главницата в
изпълнение на тези уговорки от длъжника след прилагането им при
изчисления по втория вариант на заключението на вещото лице в
поредността, установена в споразумението. Оспорва оплакването за
нарушения при събиране на несвоевременно поискано доказателство.
Въззивният съд самостоятелно следва да извърши преценка и
съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си
по разрешаване на спора. Страните са посочили доводите си по приложимия
закон, вкл. и нормите с императивен характер, поради което въззивният съд
не намира за необходимо допълнително предварително да им разяснява
правото.
Същевременно обаче съставът констатира служебно допуснато
процесуално нарушение по упражняване на правото на иск, налагащо
подготвителни действия в изпълнение на задължения по чл. 269 ГПК.
Предявен е иск за отричане на правото на взискател, легитимиран с
изпълнителен лист срещу длъжник за принудително изпълнение за събираеми
различни парични суми(главница по ползван банков кредит, два вида лихви
във валута и разноски в лева). Предявеното с иск по чл. 439 ГПК оспорване
от ищеца обаче се изчерпва с твърдения за настъпило след стабилизиране на
изпълнително основание ново изпълнение, но извършените плащания се
свързват с уговорки в споразумение за погасяване на установен също във
валута остатък от дълг, който обаче е описан по различен начин (главница и
наказателна лихва). Наред с твърдения за доброволно платени на кредитора
вноски в размер на 37 696.82 щ.д. за погасяване на „присъдената главница“ до
размер, посочен в споразумението, в исковата молба са посочени и други
плащания, за които се твърди, че са принудително събирани от длъжницата за
покриване на левова равностойност на посочени в изпълнителен лист (а не в
споразумението) суми. На тези твърдения е основана претенция за отричане
само на главница от изпълняемия дълг(първоначално като погасена част от
само 1000 лв., а в последствие до пълен размер на 51 026.23 лв.) без да е
уточнено как тази левова равностойност се отнася към изпълняемите валутни
задължения. Въззивният съд преценява, че за да обоснове интереса си от
2
предявяване на отрицателен установителен иск длъжникът, срещу когото е
издаден изпълнителен лист по стабилна заповед за изпълнение следва да
посочи конкретно застрашаване на правната му сфера от взискател,
предприел принудително повторно събиране на вече погасен дълг. Предмет
на отричане по чл. 439 от ГПК не могат да бъдат права, които вече са
погасени при принудително в изпълнение на стабилния изпълнителен титул и
това изисква пояснение на твърденията на ищцата и очертаване на факти само
за онези правопогасяващи възражения на осъден длъжник, които касаят
присъдените със заповедта и удостоверени в изпълнителен лист
задължения(Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т.
о., ТК). Съответно интересът за съдебно отричане на материалното право на
взискателя да търси и понастоящем принудително изпълнение не може да
надхвърля посочения от него остатък при упражняване на правото му (по
висящото изп. дело № 20217110401046) за събиране на присъдена и
удостоверена главница по кредита до остатък от само 15 064.44 щ.д.(в левова
равностойност по курс на БНБ към момента на сезиране на съда не повече от
25144лв). Твърденията за провеждане на принудителното изпълнение за сума
от 51026.23 лева, също обозначена като „главница“, но по изпълнително дело
не съответстват на искането за отричане на материалното право по
изпълнителния лист. Съдът преценява, че действията на органа на
принудително изпълнение, отправил поканата за изпълнение и наложил
обезпечителна мярка имат значение само за очертаване на легитимен интерес
на длъжника, засегнат от насочване на изпълнението за вече погасен
присъден дълг, но конкретното искане за защита следва да е съответно както
на индивидуализираните в изпълнителния лист вземания, така и на
твърденията за тяхното погасяване. В случая както при началното, така и при
измененото сезиране, твърденията както за изпълняемия дълг, така и за
основанията за погасяването му се разминават с формулираното искане за
отричането му, и това препятства както точното квалифициране на предмета
на делото, така и преценката на легитимния интерес на ищеца като
процесуална предпоставка.
Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет
разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на
указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и служебно
следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на
ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване на противоречията в твърденията и уточняване на
искането, въззивният съд ще продължи произнасянето си по предварителните
въпроси и подготовката на откритото заседание с преценка и на
доказателствените искания.
По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на длъжника З. Д. Д., с
която е предявен (впоследствие изменения по размер) иск за установяване на
3
недължимост на погасено с плащане вземане на взискателя „БАНКА ДСК“АД
по изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на
ВРС, за който се води изпълнение по ИД No 1046 / 2021г. по описа на ЧСИ
рег. № 711( новообразувано след прекратяване на ИД 543/2014 г.).
На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен
срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани
несъответствието между посочените в исковата молба твърдения и
предявеното искане за отричане на дълг в размер на 51026.23 лева, като:
1. отстрани противоречието в искане за отричане на левов дълг и
твърденията за спорна валутна „главница“ чрез посочване като погасено и
съответно недължимо конкретно валутно задължение, индивидуализирано
като изпълняемо право чрез описването му в стабилната заповед за
изпълнение и издадения по нея изпълнителен лист;
2. конкретизира интереса си от отричане на принудителна
изпълняемост на така индивидуализирано валутно вземане, в случай че
стойността му надхвърля съответен лихвоносен остатък, за чиято левова
равностойност взискателя упражнява принуда след вече удостоверено
погасяване на права по изпълнителния лист със суми вписани върху него като
плащания по ИД 543/2014 г. и ИД No 1046 / 2021г. по описа на ЧСИ рег. №
711)
3. уточни съответно на така индивидуализиран предмет на спора
твърдението си за погасяване чрез доброволно изпълнение на споразумение с
кредитора, като конкретизира съответствие на установените в него
разсрочени валутни вноски с конкретните присъдени със заповедта валутни
суми, като в случай че те не съвпадат със спорната „главница“, да посочи
конкретен факт, който сочи като основание за погасяване на присъдения
валутен дълг.
При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не
са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт,
като постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо
предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за
продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4