№ 17460
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110145652 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..., ЕИК ..., моли съда да осъди ответника ..., БУЛСТАТ ..., да му заплати
сумата от 1099,15 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение (1089,15 лв), с включени ликвидационни разноски (10,00 лв.),
по застраховка „Каско на МПС“ по образувана пред него Щета № ... за настъпило на
04.03.2017 г. ПТП, от виновно и противоправно поведение на длъжностно лице, чийто
възложител се явява ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
препятствие/дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска-
24.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 334,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.08.2019 г. до 24.08.2022 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Транспортер“, рег. № ..., бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № .../18.03.2016 г., въз
основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 1089,15 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, заведени по щета № ..., претърпени в резултат от ПТП, настъпило на
04.03.2017 г., на територията на гр. София, при движение по ..., в отрязъка от отклонението
за квартал „...“ до отклонението за „...“. Вредите били причинени от попадане на
застрахования автомобил в необозначена и необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане
на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване
1
на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му, срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана от 28.11.2017 г. до ответника за доброволно плащане на сумата от 1089,15
лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., в 7-дневен срок от получаване
на поканата, но ответникът не погасил вземането. Ищецът претендира и заплащане на
мораторна лихва върху главницата, в заявен размер от 334, 94 лв., както и съдебните
разноски сторени в хода на производството. Ангажира писмени доказателства и сочи
допълнителни доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания на водача на
увреденото МПС в деня на ПТП – Г. В., както и изслушване на автотехническа експертиза
във връзка с установяване на твърдяния механизъм на ПТП, причинно следствената връзка
между ПТП и вредите по автомобила, както и размера на вредите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на необезопасена
дупка на пътя да е станало причина за ПТП. Счита за недоказано наличието на твърдяното
препятствие. Поддържа, че водачът на увредения лек автомобил е управлявал същото с
несъобразена спрямо пътните условия скорост. Оспорва механизма на ПТП, описан в
уведомлението за щета, тъй като същото не се ползва с материална доказателствена сила.
Твърди, че поради липсата на издаден протокол за ПТП не може да се установят
задължителните елементи на деликта, поради което оспова наличието на причинно-
следствена връзка между констатираното увреждане по застрахованото МПС и твърдяната
необезопасена дупка на пътното платно. Твърди се още, че водачът на увреденото МПС е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредите по автомобила, с оглед което оспорва
размера на претендираната сума. Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност
- да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира разноски. Възразява по
доказателствените искания на ищеца за назначаване на САТЕ и за допускане на свидетел,
поради заинтересованост от изхода на делото.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаната
съдебна експертиза, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
.../18.03.2016 г., досие на същата полица, опис-заключение по щета и опис на щетите по
претенция № ..., доклад по Щета и др./ се установява безспорно, че между ищеца по делото
... и ... като собственик на застрахован обект- л.а. марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
..., била сключена комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско“ и „Злополука“,
съгласно полица № № .../18.03.2016 г., с период на действие от 19.03.2016 г. до 18.03.2017 г.
/приложен на л.5 от делото/. Видно от същата, като застрахован е вписан ..., собственик на
автомобила, в полза на когота е било изплатено и определеното по експертна оценка
2
застрахователно обезщетение в размер на 1089, 15 лв. (пл.нареждане на л.19). От приетото
по делото уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ е видно, че при
настъпване на процесното ПТП от 04.03.2017 г. в гр. София, водач на процесното МПС е
бил Г. Д. В.. Тези обстоятелства са обявени за безспорни, с приетия без възражения от
страните доклад по делото.
Относно механизма на ПТП от 04.03.2017 г., освен писмените доказателства, са
събрани още свидетелски показания на водача на процесното МПС – св. Г. В. и е изслушано
заключение по допуснатата САТЕ.
Видно от показанията на св. В., при движение по ... на гр. София, в посока към ...,
малко преди разклова управлявания от него бус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ...
попаднал в дупка, в дясната част на пътното платно. Свидетелят твърди, че са се връщали с
деца (спортисти) от състезание на ...., било е вече тъмно, а препятствието, в което попаднали
(дупка широка около 30-50 см. и дълбока над 30 см.) не била обозначена и сигнализирана по
никакъв начин. При попадането в нея се увредили единствено две от въздушните
възглавници на автомобила. Ударът бил доста силен, св. В. помислил дори, че ще има
увреждания по ходовата част, но такива не били установени и след като се уверили, че няма
пострадали от пътниците, продължили на собствен ход. Свидетелят твърди, че е карал в
дясната лента на платното за движение, с нормална за пътните условия и разрешена за
участъка скорост, но поради липса на сигнализация за препятствието, попаднал в дупката с
дясната гума.
От приетото без възражения на страните, заключение по автотехническата
експертиза се установява, че от така възприетия механизъм на ПТП – възпроизведен в
уведомлението за щета и потвърден от показанията на св. Вергов (водач на увреденото
МПС) се налага извод, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ..., се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 04.03.2017 г. проишествие в гр. София. Необходимата стойност за
възстановяването на автомобила в състоянието преди ПТП е в размер на 1336,98 лв. по
средни пазарни цени, която сума е по-ниска от изплатена от ищеца такава, определена по
експертна оценка, съгласно методиката на застрахователя. Вещото лице е посочило и какви
по видове, и на каква стойност са обичайните ликвидационни разноски на застрахователите
при ликвидиране на щетите, образувани при тях, като същите варират между 15 и 25 лв.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген Транспортер“, рег. № ..., увредено при процесното
ПТП на 04.03.2017 г. в гр. София, при движение по ..., в посока към ....
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 04.03.2017 г., опис на претенция, опис заключение на щета по МПС, доклад по
щета № ..., декларация от застрахования за начина на ликвидиране на щетата и пл.
нареждане от 16.11.2017г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
3
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Г. В. / водач на увредения автомобил/
се установяват въведените с исковата молба твърдения от ищеца. Видно от показанията на
св. В., на посочената в уведомлението за щета дата /04.03.2017г./ свидетелят управлявал
автомобила в тъмната част на денонощието, като прибирал от състезание на .... деца и
поради липса на обозначение/сигнализация не видял и попаднал в дупка на пътното платно
(в дясната пътна лента по посоката му на движение), при което се повредили две от
въздушните възглавници на автомобила.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на Пътна полиция. След като се уверили, че няма
пострадали пътници в буса, няма увреждания по ходовата част на автомобила, продължили
на собствен ход. Заявава и се установява от писмените доказателства, че е уведомил за
пътния инцидент на единствено застрахователя по застраховка „Каско“ в съответствие с
договора. Категоричен е, че почерка и подписа под уведомлението за щета и схемата на
ПТП, отразена в него, подадени пред застрахователя, също са негови.
Показанията на св. В., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, широка около 50 см.
и дълбока около 30 см., в дясната пътна лента на платното за движение по ... на гр. София,
в участъка между „...“ и „...“/. Показанията на св. В., съдът намира да са обективни и
незаинтересовани, доколкото същия нито е собственик на застрахования автомобил, нито е
служител на застрахователя-ищец, а и е свидетелствал под страх от наказателна
отговорност, за която е предупреден от съда.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. В., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по ... на гр. София, с посока на движение към
гр. Пловдивд и преди разклона за „...“, като видимите щети са и отразените в уведомлението
за щета до ищеца – 2 бр. въздушни възглавници и уредите на таблото.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 04.03.2017 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1336,98 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (1089,15 лв.).
Според вещото лице, обичайните разноски, които застрахователите извършват във
връзка с ликвидацията на щетите възлизат на сумата между 15 и 25 лв., като в тази сума се
4
включват разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал,
изчисляване на стойността на уврежданията и разходи по съхранение на преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение по метода „експертна оценка“ възлиза
на сумата от 1089,15 лв., а 10,00 лв. са претендираните ликвидационни разноски.
Щетата е приключена на 16.11.2017 г., с изплащане на застрахователното
обезщетение на собственика на увредения автомобил.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от ... и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. В., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
в уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил, Г. В., в т.ч. описа на щетите на процесния автомобил, се налага извод
че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на настъпване на
произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 04.03.2017 г. в гр.
София, ПТП.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на положителния факт на
плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за
съпричиняване – в тежест на ответника е възложил да докаже и твърдените от него
действия/ бездействия, с които водачът на застрахования при ищеца автомобил е
допринесъл за настъпване на вредите.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Фолксваген Транспортер“,
5
рег. № ..., за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” съгл. застрахователна полица № .../18.03.2016г. В периода на покритие
на застраховката, на 04.03.2017 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
договор за застраховка „Каско“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка в дясно на платното за движение/ при
движение по ... на гр. София, с посока на движение към гр. Пловдив, преди разклона за с. ....
Процесното МПС се е движело в дясната лента за движение, в тъмната част на
денонощието, като поради липса на сигнализация за препятствие водачът на увредения
автомобил и свидетел по делото – Г. В. не възприел своевременно дупката и не успял да я
избегне поради което преминал с цялата си дясна половина през нея, като по този начин
настъпили уврежданията по него, а именно увредени били 2 бр. въздушни възглавници и
уреди на таблото на автомобила.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 1089,15 лева, определено по
„експертна оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа, и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
6
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на ..., чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в ..., представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 1336,98 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 10 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 1099,1596 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 10 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 1089,15 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 10 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 1099,15 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата в случая се
определя, съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без
срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1
7
от КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение.
Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид
липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне
същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 28.11.2017 г., съответно е
била получена от ответника на 29.11.2017 г. /видно от отбелязването на л.21 от делото и вх.
рег.на СО № .../29.11.2017г./. Следователно от 07.12.2017г. ответника следва да се счита, че е
изпаднал в забава. Ищецът в настоящия случай, претендира обезщетение за забава само за
период от 3 години назад, преди предявяване на иска, т.е. от от 23.08.2019 г. до 24.08.2022 г.
Размерът на обезщетението за забавено изпълнение върху паричното задължение от 1099,15
лв. за посочения период, изчислено по реда на чл.162 от ГПК възлиза на претендираната от
ищеца сума от 334,94 лв. (установен посредством онлайн лихвен калкулатор), поради което
иска следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 557,36 лева, от
които 57,36ва – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК дължимото се на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, предвид
пълното уважаване на исковите претенции, на ищеца се следват изцяло и сторените от него
съдебни разноски в размер на 447,36 лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ..., представлявана от ... да заплати на ЗАД „...“ ЕАД, ЕИК ..., на
основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо
1099,15 лева, от която сума 1089,15 лв., представляваща регресно обезщетение за нанесени
щети на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Транспортер“, рег. № ..., настъпили в
резултат на реализирано на 04.03.2017г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, при движение по ..., в отрязъка от отклонението за квартал „...“ до
отклонението за „П...“ в гр. София с посока към гр. Пловдив, а сумата от 10,00 лв.
съставляваща ликвидационните разноски за ищеца, във връзка с определяне на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.08.2022г. до окончателното изплащане, а на осн. чл.86 вр.с чл.84 от ЗЗД,
сумата от 334,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.08.2019 г. до
8
24.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК, ..., ..., представлявана от ... да
заплати на ЗАД „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 447,36лв., представляваща съдебни разноски,
сторени в настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9