№ 196
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Иван Лилов Илевски (СГП-София) Сашо
Димитров Тотев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 25.03.2021 г., постановена от СРС, НО, 1-ви състав по
НОХД № 11305 по описа за 2017 година, съдът е признал подсъдимия АН. Д.
В. ЗА ВИНОВЕН за това, че за времето от 23.12.2015 г. до 04.01.2016 г. в гр.
София, в качеството си на длъжностно лице – „Офис Мениджър“ към фирма
„С.К.“ ООД, съгласно трудов договор № 205, сключен на 28.09.2015 г. в гр.
София и Длъжностна характеристика връчена му на 28.09.2015 г., при
условията на продължавано престъпление с 2 /две/ деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление
/престъпление по чл. 201 от НК/, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, присвоил чужди пари - сумата в общ размер на 7000 /седем
хиляди/ лева, собственост на фирма „С.К.“ ООД, с управител Н.П.П., като
парите са връчени в качеството му на офис мениджър в офис, находящ се в
1
гр. София, ж.к. „Овча купел”, Търговски комплекс „Дайски”, офис № 2, и
поверени му да ги пази и управлява, както следва:
1. На 23.12.2015 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице
– „Офис Мениджър“ към фирма „С.К.“ ООД, съгласно трудов договор № 205,
сключен на 28.09.2015 г. в гр. София и Длъжностна характеристика връчена
му на 28.09.2015г. е присвоил чужди пари, а именно - паричната сума в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, собственост на фирма «С.К.» ООД, с
управител Н.П.П., представляващи изтеглена от него сума в брой от
банковата сметка на дружеството «С.К.» ООД с № ****, открита към
„Уникредит Булбанк” АД, като парите са му връчени в качеството му на офис
мениджър и поверени му да ги пази и управлява;
2. На 04.01.2016 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице
– „Офис Мениджър“ към фирма „С.К.“ ООД, съгласно трудов договор № 205,
сключен на 28.09.2015 г. в гр. София и Длъжностна характеристика връчена
му на 28.09.2015 г. е присвоил чужди пари - сумата в размер на от 2000 /две
хиляди/ лева, собственост на фирма «С.К.» ООД, с управител Н.П.П.,
представляваща изтеглена от него сума в брой от банковата сметка на
дружеството «С.К.» ООД с № ****, открита към „Уникредит Булбанк” АД,
като парите са му връчени в качеството му на офис мениджър и поверени му
да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е отложил на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е лишил на основание чл. 201, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 6 и т. 7 от НК подсъдимия АН. Д. В. от правото да заема държавна и
обществена длъжност свързана за поверяване и отчитане на пари и стоково-
материални ценности, както и да упражнява професия и дейност, свързана с
поверяване и отчитане на пари и стоково-материални ценности за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдът е възложил в тежест на подсъдимия АН.
2
Д. В. направените по делото разноски в размер на 400 лева, както и 5 лева
държавна такса за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
А.С.Ц. от ВАК, защитник на подсъдимия А.Д. В. в която се сочи, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а авторството на деянието не е
доказано по предвидения в закона начин, като се прави искане за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия.
По делото е постъпило и Допълнение към въззивната жалба от адв. Ц., в
което отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
невиновен. Сочи се, че е налице грубо нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и неправилна оценка на доказателствата по
делото. Защитата твърди, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно на
повдигнатото му обвинение, същият бил споделил на управителя на фирмата
при какви обстоятелства загубил парите и положил усилия да ги възстанови.
Сочи, че намерението на подсъдимия било да забави връщането на парите в
касата, а не да не ги връща изобщо. Защитата прави разбор на доказателствата
и извод, че липсва и субективния елемент от състава на престъплението. В
заключение отново се иска оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание по делото адв. Ц. поддържа изцяло жалбата и
допълнението към нея, не сочи нови доказателства и не прави искания за
отводи.
Прокурорът сочи, че оспорва въззивната жалба и предявява
доказателствени искания.
В хода по същество адв. Ц. моли съдът да се произнесе с решение с което
да отмени изцяло решението на СРС и да се постанови оправдателна присъда.
Посочва още, че макар по категоричен начин да е установена липсата на 7000
хил. лева, причините за това и кога точно подсъдимия ги е изгубил, както и че
твърденията на прокуратурата относно това, че подсъдимия на двете
посочени дати ги е изтеглил от банката и присвоил. Защитата определя
първоинстанционната присъда като несъобразена с императивните
изисквания на чл. 303 от НПК, както и че СРС неправилно е приложил
материалния закон, тъй като приел безрезервно предложението на
прокуратурата, че присвоените пари от подсъдимия са използвани за
задоволяване на лични нужди, без по делото да има налични категорични
доказателства в подкрепа на тези твърдения, което ограничило правото му на
защита.
Прокуратурата от своя страна определя жалбата като неоснователна,
както и че СРС правилно е приел, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетелите, счетоводната експертиза и
3
писмените доказателства приложени по делото. Присъдата се категоризира
като правилна, законосъобразна и мотивирана, поради което се моли за
потвърждението й.
Подсъдимия лично в своя защита поддържа казаното от адв. Ц. като
добавя, че счетоводната експертиза и свидетелите не доказали по категоричен
начин вината му, а точно обратното. В последната си дума подсъдимия
заявява, че разчита на независимостта на българската съдебна система и на
обективно становище.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира
следното :
От фактическа страна :
Подсъдимия АН. Д. В. е с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, безработен, женен, във
фактическа раздяла със съпругата си, с 1 дете на 11 години, неосъждан -
подсъдим, постоянен адрес гр. София, ж.к. Овча Купел 1, бл.****.
В периода от 28.09.2015г. до 04.01.2016г. подсъдимия В. работил в
търговско дружество „С.К.“ ООД на длъжност „офис мениджър“, където бил
назначен с трудов договор № 205 от 28.09.2015 г. като със сключване на
договора на В. била предоставена и след което подписана от него на
28.09.2015 г., длъжностна характеристика, описваща правата и задълженията
му. Съгласно тази характеристика, подсъдимия трябвало да сключва договори
за заем от името и за сметка на „С.К.“ ООД, да отговаря за получените суми
по одобрени заеми и предоставянето им на заемополучатели на дружеството.
Задълженията на В. включвали лично да предоставя на заемополучател
сумата по одобрения заем, като получените суми по одобрен заем се
удостоверявали с полагане на подпис от офис мениджъра и съответния
заемополучател. В случай на неусвоен заем, одобрената за получаване сума се
връщала в централен офис. С подписването на трудовия договор подсъдимият
придобил качеството на длъжностно лице и материално отговорно лице на
паричните средства, собственост на дружеството, връчени му в това качество
да ги пази и управлява. По силата на така възникналото правоотношение В.
започнал да изпълнява задълженията си по договора в офис на дружеството,
находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел”, Търговски комплекс „Дайски”,
офис № 2. В офиса на дружеството имало метална каса, в която се
4
съхранявали наличните в офиса пари, собственост на дружеството, които
подсъдимия теглил от банковата сметка на дружеството за опускане на
одобрените заеми, както и паричните суми получени от погасителните вноски
от заемополучателите, следователно той разполагал и с ключ за
гореспоменатата металната каса в офиса. В случаите, когато трябвало да
бъдат изплатени парични суми по одобрени кредити на клиенти на
дружеството и в касата в офиса не била налична съответната сума, В. теглел
от банковата сметка на дружеството необходимата сума за отпускане на
одобрените заеми. Вътрешният правилник на дружеството изисквал в офиса
да има лимит на наличната сума /около 1000 лева дневно/ и ако този лимит
бъде надвишен, трябвало офис мениджърът (в случая подсъдимия В.) да внесе
разликата в банкова сметка на дружеството «С.К.» ООД с № ****, открита
към „Уникредит Булбанк” АД. Задължително след изтегляне или внасяне на
съответната сума от банковата сметка на дружеството е, тя да бъде занесена в
офиса като е необходимо да се отбележи нейния размер в компютърна
програма на дружеството, в която се отразявало движението на парични
средства, да се запише в регистъра на касовата наличност, след което да се
прибере в касата. Паричните средства, намиращи се по сметката на
дружеството, както и такива в касата били собственост на „С.К.” ООД.
Намиращите се по сметката на дружеството парични средства, както и
касовата такава наличност в офиса, били предоставени във фактическата
власт на подсъдимия, именно с оглед качеството му на длъжностно лице по
силата на назначаването му на длъжност „офис-мениджър .
На 23.12.2015г. в гр. София, А.В. изтеглил парична сума в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, от банковата сметка на дружеството «С.К.» ООД с № ****,
открита към „Уникредит Булбанк” АД, като не уведомил за това теглене и не
отбелязал същото в компютърната програма.
На 04.01.2016 г. в гр. София, А.В. изтеглил парична сума в размер на от
2000 /две хиляди/ лева от банковата сметка на дружеството «С.К.» ООД с №
****, открита към „Уникредит Булбанк” АД, като не уведомил за това теглене
и не отбелязал същото в компютърната програма.
При извършена проверка от страна на св. В.Н. и св. Ц.М., на която
присъствал и В., те констатирали, че за периода от 23.12.2015 г. до 04.01.2016
5
г. имало разминаване на наличността на парични средства отбелязана в
регистъра като касова наличност и установили липса на пари в брой в размер
на 7000 /седем хиляди /лева, които били изтеглени от банковата сметка на
дружеството «С.К.» ООД с № **** в „Уникредит Булбанк” АД, лично от
подсъдимия.
По делото била назначена съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Д.К. (л. 215-233 от СП), от чието заключение се установява,
че счетоводството на дружеството е било водено редовно и че размерът на
липсващата сума е 7 000 лева. Установява се също и на кои дати са били
извършвани тегления от банковата сметка на дружеството от подсъдимия и
какъв е бил техният размер, както и датите и размерът на внесените от
подсъдимия суми в банковата сметка на дружеството. Установява се също, че
на възведените в обвинителния акт дати, подсъдимият е изтеглил сума в общ
размер на 7000 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :
Гласни : показанията на свидетелите В.Н. /л.39-41 от СП/, Ц.М. /л.41-42
от СП/, К.И. /л.54-56 от СП, както и показанията от ДП в приобщените им
части по надлежния ред/, Т.П. /л.91-94 от СП, както и показанията от ДП в
приобщените им части по надлежния ред/ и Д.Д. /л.94-95 от СП, както и
показанията от ДП в приобщените им части по надлежния ред/, а така също и
от обясненията на подсъдимия /л.30-32/, дадени в съдебно заседание.
Писмени : заключенията на съдебно счетоводната експертиза /л.215-233
от СП/, изготвена от вещо лице Д.К., писмените доказателства и
доказателствени средства по делото, справка за съдимост.
Първоинстанционният съд е направил анализ на свидетелските
показания, при което е достигнал до фактически изводи, които не се
различават и от приетите от настоящата инстанция. При извършения
самостоятелен анализ на доказателствата, СГС намери, че приетата по-горе
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от показанията на св.
Н., М., И., П. и Д., както дадени пред първоинстанционния съд, така също и
прочетени по реда на чл. 281 от НПК. От същите се установява фактът на
извършване на проверка, констатираните липси, действията на подсъдимия
преди и след проверката, както и относно заключенията на тези проверки,
обективирани и в приложените по делото писмени доказателства. Всички
свидетелски показания са подробни, последователни, безпротиворечиви и
6
установяват факти от значение за предмета на доказване. Същите се
подкрепят от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, а така също
и от останалите доказателства по делото, поради което и настоящата
инстанция им даде вяра изцяло, така както е направил и СРС.
Съдът извърши и анализ на обясненията на подсъдимия В., като прецени
същите в тяхното качество едновременно на средство за защита и на
доказателствено средство при което кредитира същите относно
обстоятелствата къде и като какъв е работил в инкриминирания период, какви
са били неговите задължения, но не кредитира твърденията с които същият
заявява, че изгубил парите, отивайки към банковия клон. На пръв поглед
обясненията на подсъдимия в тази им част изглеждат достоверни, но
внимателният им и задълбочен анализ води до съмнения относно правотата
им. На първо място В. след предполагаемото изгубване на сумата не
сигнализира веднага до ръководството на търговското дружество или
органите на МВР. След което, не може, да не се вземе предвид и
последващите действия на подсъдимия, а именно теглене и внасяне на една и
съща сума, в размер на 5000 /пет хиляди/ лева всеки ден с цел да бъдат
прикрити счетоводно липсите. Този факт за всекидневно теглене на една и
съща сума в периода 22.12-31.12.2015 г. се установява и от счетоводната
експертиза и приложените банкови извлечения по делото, поради което
настоящия състав напълно споделя анализа на писмените доказателства
извършен от СРС и не намира за нужно да го преповтаря. Подобно на първата
инстанция, настоящата не разбира необходимостта от подобни тегления
предвид факта, че „изгубените“ пари са на стойност 7000 /седем хиляди/ лева,
а не 5000/пет хиляди/ лева, както и последното теглене от 2000 /две хиляди/
лева непосредствено преди проверката. Посочените действия на подсъдимия
са нелогични и водят до извода, че В. е направил всичко възможно за да не се
установи своевременно липсата на инкриминираната сума от контролните
органи на дружеството, следователно обясненията му в тази част са средство
за защита, поради което не следва да бъдат кредитирани и от въззивната
инстанция.
Настоящата инстанция даде вяра на показанията на св. Н. относно
извършена проверка, установената липса на пари, както и относно съставения
протокол. Тези обстоятелства по делото си кореспондират напълно с
показанията и на св. М., който описва проверката по сходен начин. Идентични
са и показанията им в частта относно установената парична липса, която
възлиза на стойност сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, както и че тази сума
е сбор от две тегления от страна на подсъдимия. Твърдението, че по
правилник в офиса не следва да се надвишава дневния лимит, а именно да не
се задържа сума по- голяма от 1000 /хиляда/ - 2000 /две хиляди/ лева, се
подкрепя от показанията на св. Н. и св. Ц.. Също така факта, че В. ежедневно
е теглил и внасял пари с една и съща стойност, кореспондира напълно с
показанията на св. Н. и е подкрепен от писмените доказателства по делото и
7
банковите извлечения по сметката. Причината за тези ежедневни банкови
операции, която В. изтъкнал пред св. Н. е, че не искал да се разбира за
липсващата сума.
Относно показанията на св. Т.П., въззивната инстанция смята, че
първоинстанционния анализ на тези показания е коректен и пълен, правилно
съдът ги е кредитирал като безпристрастни и не обслужващи защитната
версия на подсъдимия. Нещо повече, дори самият св. П. заявява, че не вярва
на версията на подсъдимия за изгубените пари, а е сметнал, че ги е използвал
за лични нужди.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на
чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно, събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимия АН. Д. В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна в периода 23.12.2015 г. - 04.01.2016 г. в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно
лице „офис мениджър“ в търговско дружество „С.К.”, присвоил чужди пари
на обща стойност 7000,00 лв. (седем хиляди лева), собственост на търговско
дружество “С.К.”, връчени му в това качество да ги пази, както следва:
1. На 23.12.2015 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице –
„Офис Мениджър“ към фирма „С.К.“ ООД, съгласно трудов договор № 205,
сключен на 28.09.2015 г. в гр. София и Длъжностна характеристика връчена
му на 28.09.2015г. е присвоил чужди пари, а именно - паричната сума в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, собственост на фирма «С.К.» ООД, с
управител Н.П.П., представляващи изтеглена от него сума в брой от
банковата сметка на дружеството «С.К.» ООД с № ****, открита към
„Уникредит Булбанк” АД, като парите са му връчени в качеството му на офис
мениджър и поверени му да ги пази и управлява;
2. На 04.01.2016 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице –
„Офис Мениджър“ към фирма „С.К.“ ООД, съгласно трудов договор № 205,
сключен на 28.09.2015 г. в гр. София и Длъжностна характеристика връчена
8
му на 28.09.2015 г. е присвоил чужди пари - сумата в размер на от 2000 /две
хиляди/ лева, собственост на фирма «С.К.» ООД, с управител Н.П.П.,
представляваща изтеглена от него сума в брой от банковата сметка на
дружеството «С.К.» ООД с № ****, открита към „Уникредит Булбанк” АД,
като парите са му връчени в качеството му на офис мениджър и поверени му
да ги пази.
Правилно СРС е преценил, че подсъдимия В. има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК, доколкото същия в
периода от 28.09.2015г. до 04.01.2016г. работил в търговско дружество „С.К.“
на длъжност „офис мениджър“, където бил назначен с трудов договор № 205
от 28.09.2015 г., а част от неговите задължения включвали да отговаря за
поверените му за пазене парични суми, постъпили в офиса на дружеството,
както и теглене и внасяне на суми от банкова сметна на търговското
дружество с № ****, открита към „Уникредит Булбанк” АД.
Изпълнителното деяние се състои в това, че подсъдимия изтеглил
процесните суми от горепосочената банкова сметка, собственост на „С.К.“ в
качеството на длъжностно лице, а именно „офис мениджър“ към
горепосоченото търговско дружество, като не отчел същите в компютърната
система на дружеството или касовата книга, а фактически се разпоредил с тях
в свой интерес.
Налице е и основание престъплението да бъде квалифицирано по чл. 26
от НК, доколкото деянията (теглене на 23.12.2015 г. и теглене на 04.04.2016
г.) са извършени при условията на продължавано престъпление –
осъществяват един и същ състав на престъплението, извършени са през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Конкретно подсъдимият В. е
съзнавал, че парите принадлежат на „С.К.“, че са му поверени в неговото
длъжностно качество на „офис мениджър“ да ги пази, както и че
престъплението е извършено с присвоително намерение.
По вида и размера на наказанието :
9
За извършеното от подсъдимия В. престъпление по чл. 201 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок до ОСЕМ ГОДИНИ,
като съдът може да постанови и „конфискация“ до една втора на имуществото
и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. С оглед на конкретните
обстоятелства по настоящото дело СГС счете, че първоинстанционния съд е
направил правилна преценка на вида и размера на наложеното наказание.
Отчетени са коректно и справедливо смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
отегчаващите такива, в лицето на сравнително големия размер
инкриминираната сума, както и действията на подсъдимия след извършване
на деянието за не се установи липсата на инкриминираната сума от страна на
контролните органи в дружеството.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. В конкретния казус не са
налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, подобно на първата
инстанция, настоящата не намира многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или отегчаващи такива. След приложението на чл. 54 от НК е
наложено наказание под средния предвиден законов размер, по – близо до
минимума, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
СГС счита, че правилно първата инстанция е предвидила в най – пълна степен
размера на наложеното наказание, с мотивация то да постигне целите на
наказанието, предвидени от законодателя в чл. 36 от НК.
На следващо място на В. е наложено наказание на основание чл. 37, ал. 1,
т.6 и т.7 от НК лишаване от право да заема държава и обществена длъжност
свързана с поверяване и отчитане на пари и стоково- материални ценности,
както и да упражнява професия и дейност свързана с поверяване и отчитане
на пари и стоково – материални ценности за срок от ТРИ години, считано от
влизане в сила на присъдата.
С оглед постигане на целите на наказанието, както и поправянето на
подсъдимото лице, СГС счита, че са налице и основанията за отлагане на
същото за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66, ал. 1 от НК –
наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода, а с оглед конкретните
данни за неговата личност и обществената му опасност, съдът намира, че не
се налага същия да изтърпи наказанието си ефективно, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане изпълнението на
наказанието за срок от 3 години.
По разноските :
10
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимия.
Предвид всичко изложено СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 25.03.2021г. на СРС, НО, 1-ви състав,
постановена по НОХД 11305/2017г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11