РЕШЕНИЕ
№ 10130
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110105722 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Л. П. П. иск за признаване на
установено, че „[фирма], чрез Търговско представителство на чуждестранното лице [фирма],
дължи на ищеца сумата 782,33 лева /равностойност на 400 евро/ - представляваща
обезщетение за отказан достъп на борда на полет ТК1028 с изпусната връзка за полет
ТК1985 по дестинация С.-И.-Л. от 28.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
26.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 46247/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 88 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет номер ТК1028 и ТК1985 за дестинация С.-И.-Л.. Ищецът твърди,
че се явил навреме за полета, но му бил отказан достъп до борда. Липсвали причини за
отказа, наложило се пътникът да пътува с други полети. полетът бил отменен. Твърди, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на 400 евро, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км. Поддържа, че е
изпратила покана до ответника за изплащане на обезщетението, липсвало изпълнение. Моли
искова да бъде уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника, с който се оспорва предявени иск. Твърди, че към датата на изпълнение
на полета 28.08.2021 г. в крайния пункт на пристигане на пътника летище Х** в Л. са
действали изисквания във връзка с ограничаване на епидемията от Ковид 19, за спазването
1
на които авиокомпаниите са били длъжни да следят и да отказват превоз на пътниците при
установяване на тяхното неизпълнение, а именно – лицата, които са били пълно ваксинирани
поне 14 дни преди полета, е следвало да представят доказателства за направен Ковид -19
тест най-късно три дни преди заминаването, доказателства, че са закупили тест за втория ден
след пристигането и попълнен формуляр за локализация на пътниците. Тези документи е
следвало да бъдат представени при регистрация за полета. Ответникът твърди, че ищцата не
представила ваксинационен сертификат и отрицателен тест в 3-дневен срок преди
отпътуването, поради което не е допусната до борда на самолета. Твърди, че е налице
изключение от дефиницията за „отказан достъп до борда“ по чл. 2, б. „й“ от регламента,
според която отказан достъп до борда означава отказ да се превозят пътниците с даден
полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията в чл. 3, пар.
2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп до борда, като
например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи
документи за пътуване. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация - чл. 422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1,
б. „б“ вр. с чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.;
Вземането по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба
съответства на заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция
са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постъпило в срок възражение по чл.
414 ГПК. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С определение от 25.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато по
производството, че между страните е бил сключен договор за превоз с полет ТК1028 и
полет ТК1985 от 28.08.2021 г. по маршрут С.-И.-Л., че ищцата се е явила за качване на борда
в предвидения час, но не е била допусната до борда на самолета от С. до И. и е изпуснала
връзката от И. до Л., както и, че разстоянието между С** и Л. е над 1500 км.
Следва да се добави, че е представено по делото копие от електронен билет.
Представеният билет съдържа информация за полета, за времето на излитане и кацане, както
и информация за плащането, същият е заверен вярно с оригинала. Оттук и съдът намира, че
e доказано сключеното договорно правоотношение между страните. В доказателствена
тежест на ответника е установяване на точното във времето изпълнение на полета – виж
решение № 579 от 22.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13347/2018 г., решение № 1707 от
4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6959/2019 г., решение № 264711 от 13.07.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 5399/2020 г., решение № 263190 от 18.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5427/2020 г.
На се спори, че ищцата се е явила за качване на борда в предвидения час. На
2
следващо място, съгласно определение от 24. 10. 2019 г. по дело С - 756/18 "чл. 3, § 2, б. "а"
от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет не
може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено
поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по -
конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация
на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с
разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. В този случай в
тежест на въздушния превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че
пътникът не е бил превозен чрез съответния полет - виж решение № 873 от 15. 04. 2022 г. по
в. гр. д. № 9275/2021 г. на СГС.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км (какъвто е
и настоящият случай).
Няма спор по делото, че ищцата не е била допусната до борда на самолета от С** до
И. и е изпуснала връзката от И. до Л. – т. е. налице е хипотеза на отказан достъп на борда.
Съгласно дефиницията на „отказан достъп на борда“ по смисъла на чл. 2, т. „й“ от
Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голяма закъснение на полети, и за отмяна на Регламент № 295/91,
„отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че
те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2,
освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като
например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи
документи за пътуване.
Спорно между страните е дали са налице основателни причини да се откаже достъп
на борда по смисъла на регламента, които да изключват отговорността на превозвача да
заплати обезщетения на ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че по време на полета са действали
изисквания във връзка с ограничаване на епидемията от Ковид 19, за спазването на които
авиокомпаниите са били длъжни да следят и да отказват превоз на пътниците при
установяване на тяхното неизпълнение, както и, че ищцата не е представила ваксинационен
сертификат, попълнен формуляр за локализация на пътниците и отрицателен тест в
тридневен срок преди отпътуването.
В тази връзка следва да се имат предвид тълкувателни насоки на Европейската
3
комисия относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на
развиващата се ситуация с Ковид-19 /2020/C 89 I/01/, които обхващат правата на пътниците
по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Според тези насоки, когато публичните органи
предприемат мерки за овладяване на пандемията от Ковид-19, тези мерки по своето естество
и произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са
извън техния контрол. По отношение на правата на пътниците, използващи въздушен
транспорт Регламент (ЕО) 261/2004 е възприето, че чл. 5, § 3 се прилага, ако въпросната
отмяна „е причинена“ от извънредни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат
избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие следва да се счита за
изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети, или
забраняват движението на хора по начин, който фактически изключва възможността
въпросният полет да бъде извършен. Съгласно възприетото от комисията това условие може
да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при
които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица,
ползващи се с дерогации /например граждани на съответната държава или постоянно
пребиваващи в нея/. Посочено е, че когато такива лица не вземат даден полет, той би
останал празен, ако не бъде отменен. В такива ситуации може да бъде оправдано
превозвачът да не изчаква до последния момент, а да отмени своевременно полета, за да
могат да бъдат предприети съответните организационни мерки, включително с оглед на
грижата, която превозвачът дължи на пътниците си.
По делото не се твърди отмяна на полет, а отказан достъп до борда на полета на
ищцата.
Видно от информация от МВнР, предоставена въз основа на съдебно удостоверение,
към датата на полета ограниченията във връзка с епидемията от Ковид-19 не са били по
отношение на гражданството на пътуващите, а спрямо страната, от която пристигат и/или
преминават транзит. Държавите са били групирани в 3 зони, като България е била в зелената
зона. По делото са представени паспорт за COVID ваксинация, цифров COVID сертификат
за проведено ПСР изследване, формуляр за локализиране на пътник, доказателства за
резервиране на извършване на тест за COVID за ден 2, потвърждение от здравна клиника на
извършване на тест за COVID, разрешение за временен статут за уседналост.
От представените от ищцата документи /които не са оспорени от ответника/ е
видно, че тя е подготвила всичко необходимо съобразно цитираните и относими към
момента на полета изисквания, а именно – отрицателен тест, извършен в тридневен срок
преди пътуването, локализационен формуляр, заплатен тест за Ковид-19 за втори ден след
пристигането.
Следва да се посочи, че в отговора на исковата молба не са наведени твърдения, че
ищцата е следвало да разполага с карантинен пакет от 11 нощувки в хотел. Подобно
твърдение е въведено в производството за първи път след приключване на съдебното дирене
и устните състезания с молба с вх. № от 23.05.2023 г. Съдът не може да се произнася по
липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти. По силата на
4
концентрационното начало страната не може да поправи пропуските, дължащи се на
проявена от нея процесуална небрежност, освен в хипотезата на нарушаване
съдопроизводствените правила или на особени непредвидени обстоятелства, поставили
заинтересованата страна в невъзможност своевременно да упражни процесуалните си права,
в обема, който и е гарантиран от законодателя. Затова, ако съдът се произнесе по
възражение на ответника, повдигнато за първи път след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, налице
е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, освен ако не се касае до
хипотезата на особени непредвидени обстоятелства или до приложението на императивна
материалноправна норма. Оттук и възражението на ответника се явява преклудирано,
поради което липсва необходимост за отмяна на определението, с което е даден ход на
делото по същество. Ответникът въвежда възражение, че са налице причини да се откаже
достъп на борда на самолета за ищцата, поради което именно в тежест на ответника е да
докаже възражението си. Възраженията, че ищцата не е представила ваксинационен
сертификат, попълнен формуляр за локализация на пътниците и отрицателен тест в
тридневен срок преди отпътуването, се опровергават напълно от представените, неоспорени
и приети по делото документи. Възражението за необходимост от карантинен пакет от 11
нощувки в хотел е направено несвоевременно и не следва да се обсъжда от съда.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи и, че възражението е
неоснователно, поради следните съображения:
На първо място, не е спорно по делото, че е отказан достъп до полета от С** до И**,
за който полет не се твърди да са налице изисквания за карантинен пакет.
На следващо място, не се установява подобно изискване от представените от
ответника документи - изисквания за влизане във В*** през месец август 2021 г. Сочените
изисквания не са преведени на български език в цялост, съобразно чл. 185 ГПК.
Представеният документ не е подписан, липсва автор и същият е оспорен от ищеца в
съответния за това срок. Дори, да можеше да се приеме, че представеният неподписан
документ доказва наличието на подобно изискване, то видно от същия подобно изискване е
съществувало още към дата 02.08.2021 г. – виж л. 90-91. Съгласно чл. 4 от Регламент №
261/2004, когато опериращ въздушен превозвач по разумни причини има вероятност да
откаже достъп на борда, той първо следва да апелира към доброволци да се откажат от
техните резервации в замяна на определени облаги според условия, съгласувани между
съответния пътник и опериращия въздушен превозвач. Видно от представения електронен
самолетен билет резервацията за полета е направена след 02.08.2021 г. Следователно
превозвачът не е изпълнил задължението си да съдейства на пътника, напротив при наличие
на рестрикции при пътуванията от 02.08.2021 г. /на които същият се позовава, за да откаже
изплащането на обезщетение/, превозвачът е приел резервацията, т. е. приел е да изпълни
полета.
Освен това, в удостоверението на МВнР по въпрос номер 5 е препратено към
законодателните изисквания, предвидени във В*** и изискванията към операторите и
5
превозвачите. Посочено е в удостоверението, че за операторите е налице задължение да
гарантират, че клиентите им получават информация и отговарят на изискванията за
пътуване. Подобна уредба е в духа на чл. 4 от Регламент № 261/2004 и има превантивен
характер спрямо по-слабата страна по правоотношението. Подобно изискване по аргумент
на противното може да се извлече и от чл. 4 от Регламент № 261/2004 – след като операторът
има задължение да апелира към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на
определени облаги, то същият следва да положи грижата, която превозвачът дължи на
пътниците си и да не поема резервации за полети, при които са налице определени
рестрикции, без да уведоми предварително клиентите за тези рестрикции и изискванията на
които следва да отговарят. Ответникът нито твърди да е изпълнил това свое задължение,
нито представя доказателства за това. Не на последно място, по делото липсват каквито и да
е доказателства дали липсата на карантинен пакет е основание за отказ достъп до борда на
самолета или единствено предполага налагането на глоба и предприемането на други мерки
от органите на държавата, наложила изискването, при пристигането на пътника на
съответното летище.
Липсват също твърдения и доказателства от страна на ответника за липсата на
възможност за премаршрутиране на полета и осигуряване на друга възможност за пътуване
до Л.. Касае се до голяма авиокомпания, а от доказателствата, на които ответникът се
позовава, е видно, че ограниченията за пътуващи /директно или транзитно/ от Т*** са едни
и същи в периода от 02.08.2021 г. до 28.08.2021 г.
Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. задълженията на
опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите,
когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. По делото не се установява
предприемането на каквито и да са мерки от страна на превозвача, вкл. не се установява
изпълнение на задълженията по чл. 4 от Регламент № 261/2004 - да апелира към отказ от
резервацията в замяна на определени облаги.
Предвид изложеното, съдът намира възражението освен за преклудирано и за
неоснователно.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 782.33 лв. /равностойност
на 400 евро/. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата
от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът доказва направата на разноски по заповедното производство в размер на 325
лв. и по исковото производство в размер на 639 лв. или разноски в общ размер на 964 лв.
Сумата от 964 лв. – за разноски по настоящото производство и по заповедното производство
6
ще се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ вр. с чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО)
261/2004 г., че [фирма], регистрирано в Търговската палата – И. с № 75184/014968, чрез
Търговско представителство на чуждестранното лице [фирма] с БУЛСТАТ: **** и адрес:
[адрес], ДЪЛЖИ на Л. П. П. с ЕГН: **********, със съдебен адрес [адрес], сумата от 782,33
лева - представляваща обезщетение за отказан достъп на борда на полет ТК1028 с изпусната
връзка за полет ТК1985 по дестинация С**-И.-Л. от 28.08.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
46247/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 88 състав.
ОСЪЖДА Т[фирма], регистрирано в Търговската палата – И. с № 75184/014968, чрез
Търговско представителство на чуждестранното лице [фирма] с БУЛСТАТ: **** и адрес:
[адрес], да заплати на Л. П. П. с ЕГН: **********, със съдебен адрес [адрес], на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 964 лв. - разноски общо за заповедното и за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7