Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1558/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени
по реда на
чл. 422 ГПК от
„***“ ООД срещу С.В.А. обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. иск
с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 1 445,98 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
ВиК услуги при начислена служебна консумация по партида с абонатен №***, за периода от
23.01.2017 г. до 24.07.2019 г., за
имот, находящ се в гр. Варна,
жк „***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. иск
с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 147,02 лева,
представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от
24.03.2017 г. до 24.08.2019 г.,
за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК №***г. по ч.гр.д. по описа
на Районен съд – Варна, 34 състав.
Ищецът „***“ ООД твърди, че
ответницата С.В.А.,
в качеството на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги за обект, находящ
се в гр. Варна, жк „***, е ползвала предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатила.
Поради неплащане на дължими
суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 ГПК за сумата от 1 445,98 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№***, за периода от 23.01.2017 г. до 24.07.2019
г., за имот, находящ се в гр.
Варна, жк „***, ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.08.2019
г. до окончателното изплащане на задължението;
както и за сумата от 147,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г. Обосновава правния си интерес
от предявяване на иск по
реда на чл.
422 ГПК с твърдения, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.
47, ал. 5
ГПК.
В открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца уточнява, че претендирана
стойност за предоставени ВиК услуги е служебно
начислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г., като изразява
становище за доказаност на предявените претенции по
основание и размер. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез
назначения от съда особен представител,
е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не се спори, че ответницата
е потребител на ВиК услуги и че
като такъв има задължението да заплаща дължимите
суми за използваните
такива. Твърди се, че по
делото липсват доказателства относно начина на засичане
на процесния водомер и доколко показанията са правилно отразени в същия. Сочи се, че не е установено дали ищцовото дружество
е изпълнявало задълженията си за редовен
отчет на показанията на водомерите, както и да е имало отказ
от страна на ответницата да предостави достъп
на длъжностните лица за извършване
на такива отчети.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответницата
поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
страна:
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на
частен абонат №*** с титуляр С.В.А. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, жк „***, се установява, че общите неизплатени
задължения на абоната по издадени фактури в периода от 21.02.2017 г. до
25.07.2019 г. за консумирана вода за отчетен период от 23.01.2017 г. до
24.07.2019 г. възлиза в размер на 1 538,68 лева, като начислената лихва
върху съответните главници към 24.07.2019 г. е в размер на 147,02 лева.
Ищцовото дружество е представило карнети
по партида с абонатен №*** за извършени отчитания за периода от 22.08.2016 г.
до месец март 2020 г. На 23.04.2017 г. като забележка е посочено „теч“ и
показания на водомера, на 25.09.2017 г. е записано - „за смяна“, на 28.05.2018
г. – „не желае да си смени водомера“, като срещу последната е положен подпис на
потребителя, на 26.03.2019 г. отново като забележка е посочено „за смяна“,
както и показания на водомера.
От приложените уведомителни писма се
установява, че от страна на „***“ ООД са правени опити за уведомяване на
абоната, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на индивидуалния
водомер, поставен в обекта.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор***ООД, одобрени с Решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник. Приложено е и Решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. на КЕВР за ценообразуване
на ВиК услугите,
предоставяни от "***" ООД.
От приетото по
делото заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
дължимата главница за ползвана вода
по партида с абонатен №*** по издадените от ищцовото
дружество фактури в
периода от 21.02.2017 г. до 25.07.2019 г. възлиза на 1 445,98
лева, а лихвата
за забава върху главниците, начислена
за периода от 23.03.2017 г. до 24.08.2019 г., е в размер
на 147,40 лева.
От експертното заключение се изяснява
още, че по
процесните фактури не е отразено плащане.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна, *** състав, е видно, че въз основа на подадено на 28.08.2019 г. заявление от "*** срещу С.В.А. е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за главница за консумирана вода в размер на 1 445,98 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 147,02 лева, начислена за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., както и разноски в общ размер на 81,86 лева, от които 31,86 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1
ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от приобщеното заповедно дело. Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено
нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница
за незаплатена вода в периода от
23.01.2017 г. до 24.07.2019 г. по фактури, издадени в периода от 21.02.2017 г.
до 25.07.2019 г., като претендираната стойност на
ползваните ВиК услуги е начислена въз основа на
средна консумация поради изтекла годност на метрологична проверка на
индивидуалния водомер, както и начислена лихва за забава за периода от
24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., относно обект на
потребление с абонатен №***, за имот, находящ
се в гр. Варна, жк „***.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответницата, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
Съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото,
на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, че ответницата
е титуляр на партида с абонатен №***, за периода от
23.01.2017 г. до 24.07.2019 г.,
за имот, находящ се в гр.
Варна, жк „***, поради което същата
има качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ от 2006 г. и между страните по делото
съществува облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди от ищеца, като
ВиК оператор, до ответницата като собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2006 г. и от 2014 г., както и в тези на
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 20 от
ОУ от 2006 г., респ. чл. 22 от ОУ от 2014 г.), като отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета (чл.
21, ал. 4 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г.). Доставянето
на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по
които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на
фактуриране (аргумент от чл. 30 и чл. 31 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 32 и чл.
33 от ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост се извършват през
10 години по искане и за сметка на потребителите, като резултатите от тях се
удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 2003 г. Ал. 4 от същата
разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват комплексна услуга
за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери,
периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на
водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, вр. ал. 5 от Наредбата, до поставянето на индивидуални
водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече
от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се заплаща по 6 куб.м. при топлофицирано жилище
и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества
вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м. за всеки обитател.
Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21, вр.
чл. 16, ал. 4 от ОУ от 2014 г., предвиждаща отправяне на предписание на
оператора до потребителя за извършване на периодична проверка на непроверените индивидуални
водомери след изтичане на десетгодишния срок на тяхната метрологична годност,
което предписание следва да бъде изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение
изразходваната вода се начислява служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ –
по 6, респ. по 5 куб.м. за всеки обитател със завишение от 1,0 куб.м. на
тримесечие.
За установяване приложението на горепосочената методика по делото са
представени уведомителни писма, като същите не са с ясна дата, съдържат множество нечетливи записвания на ръка
върху печатния текст, в тях липсват подписи на свидетели. Поради това, съдът
намира, че от съдържанието на същите не се установява по безспорен начин на
абоната да е било отправено изискуемото съгласно ОУ предписание.
Действително, в уведомителните писма
се съдържат подписи на получател, но липсва удостоверена конкретна дата на
полагане на подписите, което обстоятелство обуславя недоказаност на началото,
съответно края на срока за изпълнение на предписанието. С оглед на това, уведомителните
писма са без доказателствена стойност относно
посоченото обстоятелство, като не са ангажирани други доказателства, в това
число такива за датата, на която е изтекла валидността на метрологичната
проверка на индивидуалния водомер, за броя на потребителите в процесния обект и за вида на същия, поради което и съдът
счита за недоказани
предпоставките за приложението на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
По изложените мотиви, съдът приема за неоснователен предявеният иск за главница в
размер на 1 445,98 лева, за служебно отчетени
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №***, за периода от
23.01.2017 г. до 24.07.2019 г., за което са издадени фактури в периода от 21.02.2017 г. до 25.07.2019
г.
С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 147,02 лева,
начислено за периода от
24.03.2017 г. до 24.08.2019 г.
По разноските:
Ответникът
не е реализирал разноски в производството, поради което такива не следва да
бъдат присъждани, с оглед изхода на спора.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***“ ООД,***, със седалище
и адрес на управление:***, срещу С.В.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 1 445,98 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
ВиК услуги при начислена служебна консумация по партида с абонатен №***, за периода от
23.01.2017 г. до 24.07.2019 г., за
имот, находящ се в гр. Варна, жк
„***, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 147,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от
24.03.2017 г. до 24.08.2019 г.; за които
суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК №***г. по
ч.гр.д. по
описа на Районен съд – Варна,
*** състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: