Решение по дело №783/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на от Д. Ж.Д. ***, против Заповед № ЧР-43/05.07.2023г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково (РИОСВ - Хасково), с която на жалбоподателката на основание чл. 90, ал.1, т.2, вр. чл. 89, ал. 2, т.1 и т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "порицание".

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати в хода на производството множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. Съображенията за незаконосъобразността на оспорената заповед се поддържат и в представени по делото писмени бележки от пълномощника на жалбоподателката.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, поради липса на правен интерес у оспорващата предвид последвалото прекратяване на служебното и правоотношение. Алтернативно развива доводи и за неоснователност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима.

Атакува се индивидуален административен акт, за който е предвидена законова възможност за оспорване по силата на чл. 124 от ЗДСл като жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът намира, че е налице правен интерес от оспорването, противно на твърденията на ответната страна, въпреки обстоятелството, че към момента на разглеждане на жалбата от съда служебното правоотношение на оспорващата с ответника е прекратено. С оспорената заповед на Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание, като заповедта е породила своето действие от момента на връчването й на наказаното лице (чл. 97, ал. 4 ЗДСл), т.е от този момент лицето е понесло дисциплинарна отговорност за посочените в административния акт нарушения. Фактът на последващо прекратяване на служебното правоотношение с наказания държавен служител не заличава действието на дисциплинарното наказание, тъй като хипотезите за заличаване на дисциплинарните наказания, с изключение на дисциплинарно уволнение, са уредени в чл. 98 – 99 ЗДСл и не визират прекратяването на служебното правоотношение. Ирелевантен за наличието на правен интерес от оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е вида на наложеното наказание – забележка, порицание, отлагане на повишението в ранг с една година или понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година. Наличието на правен интерес от оспорване, респективно отмяна на незаконосъобразно издаден административен акт се обуславя и от възможността гражданите, включително държавните служители да претендират претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове, предпоставка за каквато претенция е именно отмяната им.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорващата Д.Ж.Д. е заемала длъжността директор на дирекция „Административно финансови и правни дейности“ в РИОСВ – Хасково, по служебно правоотношение.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-43/ 5.07.2023г. на директора на РИОСВ – Хасково на Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 89, ал. 2, ,т.1 и т. 5 от ЗДСл и чл. 90, ал. 1, т. 2 от същия закон. Според отразеното в самата заповед Д.Д. на 01.06.2023г. от 14:45ч. до 17:00 часа не се е явила на работно си си място в РИОСВ – Хасково след приключване на разпита в ОДМВР – Хасково във вр. с пр. пр. №1310/2023г. От писмо с изх. № УРИ 272000-10349/07.06.2023г. на ВПД директор на ОДМВР – Хасково и Книга за пропускателния режим на пост №1 при ОДМВР – Хасково се установявало, че Д.Д. се е явила на 01.06.2023г. в 14:00 часа в ОДМВР – Хасково и е напуснала сградата в 14:30 часа. До 17:30 часа на същата дата Д. не се е върнала на работа в РИОСВ – Хасково. През периода на отсъствието й в 13:14 часа е било внесено в деловодната система „Акстър“ на РИОСВ заявление( придружително писмо) с вх. № АП-221/01.06.2023г. от Х. А. Ч. за заверка на решение № ХА-ЕО-110/2022г., с молба административната услуга да бъде извършена същия ден, тъй като лицето пътувало специално за целта от *. Всички услуги от този вид се заверявали от директора на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, след извършване на съответните юридически проверки. Поради безпричинното отсъствие на заемащата длъжността – Д.Д., заявителят Х. А. Ч. е чакал 3 часа за извършване на услугата, след което заверката била извършена от директора на РОИСВ- Хасково М. В. в 16:18 часа. През цялото време с Д. не е имало контакт, служебният и телефон е бил изключен и по обяснение на служителя бил оставен в работното помещение в РОИСВ, където единствено и само се използвал от същия в установеното и нормирано работно време. Описаното е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1, вр. т.5 от ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на задължението за спазване на установеното работно време за изпълнение на възложените на служителя задължения, посочени в чл.10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр. чл.49, ал.1 от ЗДСЛ, вр. чл.13, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов редна РИОСВ-Хасково.

Дисциплинарното производство е започнало по инициатива на директора на РОИСВ – Хасково с покана изх. № АП-255/27.06.2023г. до Д.Д., с която на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл са изискани от държавния служител в срок до 11:00 часа на 30.06.2023г. да представи писмените си обяснения и относимите доказателства относно това: Защо на 01.06.2023г. след приключване на ангажираността в ОДМВР – Хасково Д. не се е върнала на работното си място в сградата на РИОСВ – Хасково до края на нормираното работно време, което за същата, съгласно одобрена молба за прилагане на т. нар. работно време с променливи граници, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, 2 и 3 от ЗДСл, е до 17:00 часа на всеки работен ден? Къде е била във времето до 17:00 часа? В поканата е посочено, че Д. следва да се яви на 30.06.2023г. в 15:00 часа в директорския кабинет, за изслушване и за изясняване при необходимост на фактите и обстоятелствата по случая. Поканата е връчена на Д. на 27.06.2023г.

На 30.06.2023г. от служителя Д. *** са депозирани изисканите с поканата писмени обяснения, но същата не се е явила за изслушване, като е уведомила дисциплинарнонаказващият орган, че поради служебни задължения към МОСВ е възпрепятствана да се яви на устното изслушване в 15:00 часа, поради което моли за нова дата. В тази връзка от директора на РОИСВ – Хасково е изготвен протокол с изх. № АП-255/2/30.06.2023г., подписан от протоколист и двама свидетели – служители в РИОСВ – Хасково, с което е удостоверено неявяването на Д..

Отново на 30.06.2023г. от директора на РИОСВ – Хасково до Д.Д. е изпратена втора покана, с която на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл държавният служител е поканен да се яви на 03.07.2023г. в 09:30 часа в директорския кабинет в сградата на РИОСВ- Хасково, за изслушване и за обясняване при необходимост на фактите и обстоятелствата по случая. Поканата е връчена на Д. на 03.07.2023г.

За проведеното изслушване от директора на РИОСВ – Хасково е изготвен Протокол № АП-255/5/03.07.2023г. В същия е отразено, че Д. потвърждава, че на дата 01.06.2023г. във времевия период от 14:00 часа до 16:45 часа е разговаряла в сградата и пред сградата на ОДМВР – Хасково със служител на Икономическа полиция. За явяването и след 14:00 часа на 01.06.2023г. в ОДМВР – Хасково във връзка с получена призовка е уведомила директора на РИОСВ – Хасково предходния ден.

Въз основа на протокола от проведеното изслушване и събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства: писмо с изх. № УРИ 272000-10349 от 07.06.2023г. на ВПД директор на ОДМВР – Хасково, заявление вх. № АП-221/01.06.2023г. от Х. А. Ч., решение № ХА-ЕО-110/2022 със заверка, вътрешен доклад с вх. № Д-161 от 03.07.2023г., директорът на РИОСВ – Хасково издал оспорената в настоящото производство Заповед № № ЧР-43/05.07.2023г., с която наложил на Д.Д. дисциплинарно наказание „порицание“.

В хода на настоящото съдебно производство пред съда бе разпитан свидетеля Д. П. – по искане на процесуалния представител на ответника, за изясняване на обстоятелства, свързани с процеса на работа в РИОСВ – Хасково и по-конкретно задълженията на служителите в РИОСВ- Хасково, определени да извършват заверки на издадени от администрацията актове, съставляващо административна услуга.

Съдът, като съобрази установената по делото фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на РИОСВ - Хасково, който има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92 ЗДСл, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В тази връзка е и разпоредбата на чл.5, ал.5 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите (издаден от министъра на околната среда и водите Обн. ДВ. бр.49 от 12 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 16 Юни 2020г.), съгласно която служителите на РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Съобразно посочените законови разпоредби, следва да бъде прието, че на органа по назначаването са възложени и правомощия за налагане на дисциплинарните наказания.

Заповедта е изготвена и в предвидената от закона писмена форма за валидност, съобразно чл. 97, ал. 1 ЗДСл, като в същата се съдържат правни и фактически основания за издаването й.

Приложимото право относно отговорността на оспорващата за неизпълнение на служебните задължения е ЗДСл, с оглед заеманата длъжност по служебно правоотношение според Класификатора на длъжностите в администрацията. Редът за установяване и наказване на дисциплинарните простъпки е уреден в раздел ІІ, глава V от закона, по строго формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при преценката на органа и защитата на служителя.

По силата на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл, във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование. Преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган следва да вземе становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. В разглеждания случая, наложеното наказание е по чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което не изисква становище на дисциплинарен съвет, така както счита оспорващата.

В случая е релевантна разпоредбата на чл.93, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда задължения за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Анализът на тази правна норма сочи, че посочените задължения са предвидени кумулативно и неизпълнението на кое да е от тях съставлява пречка за законосъобразното налагане на дисциплинално наказание. Този извод е и изрично застъпен в разпоредбата на следващата алинея от чл. 93, според която когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В процесния случай съдът намира, че изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изпълнено. От дисциплинарно наказващия орган спрямо наказания служител е проявено необходимото разбиране, въпреки сериозната ангажираност на служителя да се яви на първото изслушване. В тази връзка органа първоначално е приел писмените обяснения и е насрочил втора, удобна за служителя дата за изслушване.

Заповедта е издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл преклузивни срокове. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В разглеждания случай за нарушението дисциплинарно наказващият орган е узнал още на дата на извършването му 01.06.2023г. Дисциплинарното производство е приключило в рамките на месец, а именно на 05.07.2023г. с издаване на оспорената в настоящото производство заповед, т.е. при спазване разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в хода на дисциплинарното производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо, съдът следва да провери правилно ли е приложен от дисциплинарно-наказващия орган материалният закон.

Основният спорен въпрос по делото е дали от Д. е извършено посоченото в заповедта нарушение на служебните задължения и съответства ли наложеното наказание на тежестта и настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, както и спазил ли е административнонаказващият орган изискванията на чл. 91 от ЗДСл при налагане на дисциплинарното наказание.

От фактическите установявания в Заповед № ЧР-43/ 5.07.2023г. на директора на РИОСВ – Хасково може да се изведе едно нарушение неявяване на държавния служител Д. на работа на 01.06.2023г. във времето от 14:45 часа до 17:00 часа, което е довело до необосновано забавяне административното обслужване на потребителя Х. Ч., подал заявление с вх. № АП-221/01.06.2023г. за заверка на решение № ХА-ЕО-110/2022г. на РИОСВ – Хасково. Квалифицирано е като нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1, вр. т.5 от ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на задължението за спазване на установеното работно време за изпълнение на възложените на служителя задължения, посочени в чл.10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр. чл.49, ал.1 от ЗДСЛ, вр. чл.13, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов редна РИОСВ-Хасково.

Настоящият състав на съда намира, че посоченото нарушение - изразяващо се в неизпълнение на задължението за спазване на установеното работно време е извършено от държавния служител Д., тъй като оспорващата в хода на съдебния процес не ангажира безспорни доказателства за причините довели до неявяването и на работното място след 14:45 часа на 01.06.2023г. Твърдения от типа, че след 14:00 часа до 16:45 часа е разговаряла пред сградата на ОДВМР-Хасково с И. Б. – служител в Икономическа полиция, както и че, поради особеността на деня 01 юни трафика в града затруднил нейното връщане в РИОСВ, не намират опора в доказателствата по делото, а и меко казано са несъстоятелни. Но пък трябва да се отчете това, че с неявяването на служителя Д. в РИОСВ във времевия период след 14:45 часа до приключване на работния ден, за да извърши необходимата заверка на документа поискан от гражданина Ч., за РИОСВ – Хасково не е настъпила репутационна вреда, като администрация. Видно е от доказателствата по делото, че администрацията на РИОСВ – Хасково е организирана по такъв начин, че при невъзможност на служителя, на когото са възложени конкретните служебни задължения да ги извърши, то задължително е определен друг, който може да встъпи в неговите задължения. Това е логичната последица на взаимозаменяемостта на служителите в държавната администрация. В противен случай същата би следвало да спре да функционира.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че с нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл е предвидено изискване при определяне на наказанието да бъде преценена от дисциплинарно наказващия орган тежестта на нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Съобразно цитираната норма, освен характера на нарушението, определящи за преценката относно съразмерността на наказанието са и обстоятелствата, при които то е извършено, последиците за държавната служба или за гражданите, и професионалната дейност на държавния служител в нейната цялост. В случая горното изискване не е изпълнено. В оспорената заповед е възпроизведена нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, но не е извършена изискуемата преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, като липсват каквито и да било констатации относно поведението на оспорващата и нейното дисциплинарно минало.

По делото не се представиха доказателства за предходни налагани наказания на оспорващата. Органа не твърди системност в действията на Д. за неявяване на работа, съответно неумение да планира и организира своята работа, да изпълнява качествено и в срок всички свои задължения на ниво, съответстващо на изискванията. Такива изводи липсват в заповедта. Не са обсъдени и въпросите, касаещи тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, интензитета на настъпилите последици за държавната служба или за гражданите, както и формата на вината на държавния служител (мотивите в тази връзка са бланкетни), които да обосновават налагането на второто по тежест дисциплинарно наказание от посочените в разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗДСл.

Всички изводи водят до това, че извършеното от Д. нарушение е инцидентно. Няма данни на оспорващата да са налагани други дисциплинарни наказания и няма данни за извършени от нея други нарушения. Не се установи да са настъпили от конкретното неизпълнение последици за държавната служба и за гражданите. При тези данни съдът счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и се явява прекомерно, поради което оплакването на оспорващата за несправедливост на същото е основателно. Ето защо, обжалваната заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправните разпоредби.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на оспорващата направените разноски по делото, в размер на 1010.00 лева, от които 10.00 лева заплатена държавна такса и 1000.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-43/05.07.2023г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково (РИОСВ - Хасково), с която на Д.Ж.Д., на основание чл. 90, ал.1, т.2, вр. чл. 89, ал. 2, т.1 и т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "порицание".

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – Хасково Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1010.00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението на основание чл.124 от ЗДСл не подлежи на обжалване.

	Съдия: