Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Габрово, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Габрово в открито съдебно заседание от двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 213 на
Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1215 от 31.07.2019
г., подадена от М.Х.М. ***, ЕГН: **********; Е.Р. ***, ЕГН: ********** и З.Д. ***,
ЕГН: **********, против Разрешение за строеж /РС/ № 54 от 5.07.2019 г. на
Главен архитект на Община Севлиево.
С атакувания
ИАА се предвижда извършване на строително-монтажни работи /СМР/ в съответствие
с виза за проектиране от 18.07.2017 г. на Община Севлиево; скица изх. № 209 от
13.07.2017 г. на същата Община; влязъл в сила ПУП на Общината, за строеж:
„Надстрояване на административна сграда в УПИ V, кв. 122 по плана на гр. Севлиево, със застроена площ от
587.88 кв. м. Категорията на строежа е пета, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.
„а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете
строежи, като следва да се извърши в така посочения УПИ, с идентификатор:
65927.501.5174.42 по КККР на гр. Севлиево, скица изх. № 15-411558-10-05-2019 г.
на СГКК гр. Габрово. РС е издадено въз основа Заявление на възложителя – „*** № ДД-4-А-20.55 от 15.04.2019 г. и № ДД-4-А-21.66 от
28.06.2019 г.
Производството
е по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
РС е връчено
на жалбоподателите по пощата с писма с известия за доставка. На М.Х.М. е
връчено такова съобщение на 17.07.2019 г. За другите двама жалбоподатели не са
налице обективни данни за датата, на която им е било съобщено за издаването на
процесното РС. В писмо от 3.09.2019 г. /л.204-205/ тези двама жалбоподатели
сочат, че били уведомени от М.М. за издадения ИАА на 29.07.2019 г. С оглед така
изложеното съдът намира, че жалбата, като подадена на 31.07.2019 г., е в
рамките на 14-дневния срок за оспорване, дори само по отношение на
жалбоподателя, за когото единствено са налице данни за датата на получаване на
съобщението.
И тримата
жалбоподатели са посочени изрично в процесния ИАА като негови адресати, в
качеството им на съсобственици на недвижим имот - УПИ V, кв. 122 по плана на гр. Севлиево с идентификатор:
65927.501.5174.42 по КККР на гр. Севлиево, което е видно от Нотариален акт №
155, дело № 288 от 7.06.2012 г. на нотариус П.Д. /по заместване *** – помощник нотариус/, Севлиево и Нотариален акт № 63,
дело № 541 от 28.05.1996 г. на нотариус ***. Съгласно чл. 149, ал.2, т. 1 от ЗУТ заинтересовани
лица, на които се съобщава РС, при надстрояване на заварен строеж, са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, каквито се явяват тримата жалбоподатели, като съсобственици с идеални
части на недвижимия имот, в който се намира сградата, за която с процесния ИАА
е предвидено надстрояване.
АСГ намира, че
жалбата е подадена от лица с правен интерес в законния срок за обжалване и в
необходимата форма, като оспореният ИАА подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява допустима, с оглед на което се
разгледа по същество относно нейната основателност в открито съдебно заседание,
с конституиране и призоваване на страните. Разпоредбата на чл. 216 от ЗУТ,
предвиждаща задължителен административен контрол на РС, преди оспорването по
съдебен ред, е отменена към датата на издаване на процесното. Нещо повече,
съгл. §.44 от ПЗР на ЗУТ /ДВ бр. 25/2019 г./ предвижда подадените по реда на
отменения чл.
216 жалби и протести,
по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл.
216, ал. 2, се изпращат
служебно по компетентност на съответния административен съд.
На основание
чл. 153, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ съдът е конституирал
като заинтересовани лица всички участвали в административното производство по
издаването на процесното РС пред административния орган лица – такива, с вещни
права върху имота, в който се предвижда надстрояването на наличната вече сграда,
поради което същите са посочени и като адресати на процесния ИАА. Към момента
на подаване на жалбата някои от тях не са получили съобщения за издаването на
процесното РС, но са получили преписи от жалбата в едно с призовките.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателите не се явяват. Същите се представляват от адв. И.С.С. *** и адв.
С.Б. ***, преупълномощена от адв. С.. Жалбата се поддържа от същите.
Ответната страна, главен архитект на Община Севлиево, редовно
призована, се явява лично само на първото о.с.з., на което ход на делото не е
даден.
Заинтересованите страни:
1.“***,
2.Наследници на П. Д. С.от гр. Севлиево, ЕГН: **********:
-П.Д.П.,*** с ЕГН: **********;
-Р.Р.Б., от гр. Севлиево, с ЕГН: ********** и
-П.Р.Р., от гр. Павликени, с ЕГН: **********,
3.З.Х.З., ЕГН: **********,***.И.И.Т., ЕГН: **********,***,
5.Х.Т. Дянков, ЕГН: **********,***,
6.С.М.Р., ЕГН: **********,***.М.И.З., ЕГН: **********,***,
8.Д.Г.Д., ЕГН: **********,***,
9.Е.М.С., ЕГН: **********,***.Ч.М.Р., ЕГН: **********,***,
11.Б.Я.Я., ЕГН: **********,***,
12.И.Я.Я., ЕГН: **********,***,
13.В.В.З., ЕГН: **********,***,
14.И.П.Е.,***,
15.Д.И.З., ЕГН: **********,***,
16.И.Г.Б., ЕГН: **********,***, р-н Слатина,
17.П.Д.Б., ЕГН: **********,***, р-н Витоша,
18.Х.Б.Х., ЕГН: **********,***, р-н Приморски,
19.В.Б.Х., ЕГН: **********,***, р-н Приморски,
20.М.Г.Х., ЕГН: **********,***,
21.П.Г.Б., ЕГН: **********,***,
22.М.И.Д., ЕГН: **********,***,
23.П.И.Л., ЕГН: **********,***,
24.К.И.П., ЕГН: **********,***,
25.И.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н Илинден, 26.М.И.С.,
ЕГН: **********,***,
27.И.О.М., ЕГН: **********,***,
28.И.Й.С., ЕГН: **********,***,
29.Й.Й.С., ЕГН: **********,***,
30.Р.Р.Б., ЕГН: **********,***, р-н Красно село,
31.М.Х.Д., ЕГН: **********,***,
са редовно призовани.
Адв. И.С. от ВТАК представлява Х.Т.Д., М.Г.Х., П.Г.Б. и М.Х.Д.
/Чорбаджийска/. Адв. С. поддържа жалбата и намира, че процесното РС е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Към момента на
подаване на жалбата в съда и изпращане на преписката от административния орган
все още за издаденото РС не са били уведомени Х.Т.Д., П.Г.Б. и М.Х.Д.
/Чорбаджийска/. М.Х.Г. е била уведомена
на 26.07.2019 г., като към подаването на жалбата, 31.07.2019 г., нейният срок
за обжалване не е изтекъл.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, както и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
На 15.04.2019 г. заявителят „***“ АД, *** е подал
Заявление до кмета на Община Севлиево за одобряване на проект „Надстрояване на
административна сграда“, находяща се в УПИ V, кв. 122 по плана на гр. Севлиево, с административен
адрес: гр. Севлиево, ул. „***. В този съсобствен на заявителя и други физически
лица, кониституирани в качеството им заинтересовани страни по делото, имот вече
е построена сграда – „***, със застроена площ от 494.80 кв. м и РЗП – 985 кв.
м, въз основа на |РС № 79 от 1.07.2003 г. /л.86/.
Със Заявление от 28.06.2019 г. на същия инвеститор до
Кмета на Община Севлиево е поискано издаване на РС за същия обект.
Съгласно приложения по делото Комплексен доклад от
12.04.2019 г. обектът е пета категория, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4, б. „а“ от
Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, според
която нормативна разпоредба видовете строежи от пета категория, буква
"а", са сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места
включително за посетители съгласно номенклатурата по приложение № 2. Процесният
обект отговаря на тази хипотеза. Съгласно същия доклад той е надстройка на
съществуваща едноетажна административна сграда със застроена площ от 587.88 кв.
м. Характерът на застрояване е средно – до 15 м.
По делото не е налице спор за вида и размерите на обекта,
за който се издава РС.
В жалбата си инициаторите на настоящото съдебно
производство молят за отмяна на СР, тъй като го считат за незаконосъобразно по
следните мотиви:
С него е разрешено на жалбоподателите и останалите
съсобственици на имота, в който се намира сградата, по отношение на която се предвижда
надстрояването, да изпълнят процесния строителен обект. Основно възражение на
жалбоподателите е, че те не са подавали искане за издаване на такова СР, не са
възлагали на консултант изготвяне на оценка за съответствие на проектите със
съществените изисквания на закона, не са подавали искане за издаване на РС или
на надстрояване на сграда в съсобствения им имот, както и не са упълномощавали
когото и да било да действа от тяхно име в такава насока. Като съсобственици на
имота те не са учредявали право на строеж или надстрояване в същия. УПИ, в
който е разрешено процесното строителство, е съсобствен между тях и останалите
лица, посочени в СР, вкл. заявителя, поради което и на основание чл. 183, ал. 1
от ЗУТ между съсобствениците е необходимо да се сключи договор в нотариална
форма, какъвто не е налице. В ал. 2 също е предвидено, че надстрояване и
пристрояване на сграда – етажна собственост, се разрешава въз основа на договор
за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на УПИ
в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите на
всички собственици в етажната собственост. В тази връзка жалбоподателите
заявяват и че не желаят извършване на СМР за процесния строеж. В случая не е
налице изключението от правилото по ал. 4, т.к. надстрояването не е предвидено
за ниско жилищно или вилно застрояване, нито жалбоподателите реализирали или
започнали съответно строителство в имота. Освен така изложеното несъответствие
с материалния закон, СР страда и от друг порок – в него сградата, за чието
надстрояване е издадено то, не е индивидуализирана в достатъчна степен, за да
се гарантират правата и интересите на заинтересованите лица.
С Определение № 556 от 13.08.2019 г. на съда на главен
архитект на Община Севлиево е указано да посочи, дали всички съсобственици на
имота са подали искане за одобряване на инвестиционен проект и/или издаване на
РС, във връзка с процесното такова, дали са били уведомени за започването на
това производство и ако са били, то по какъв начин е станало това, като
страната приложи и съответните доказателства към отговора си. Конкретно е
изискано представяне на договор за учредяване право на строеж, надстрояване или
пристрояване в съответната нотариална форма, както и документите, посочени в
т.2 и т. 5 от горецитираните две заявления от 15.04.2019 г. и от 28.06.2019 г.,
както и „всякакви други документи, удостоверяващи даването на съгласие от
страна на всички заинтересовани лица.
Такива доказателства не са представени по делото, поради
което АСГ приема, че не са налице, съответно останалите съсобственици на имота,
в който е предвидено надстрояването на съществуващата вече сграда, не са давали
съгласие за това. Процедурата се е развила само на база така подадените
заявления, без тези съсобственици да са били информирани за нейното начало, за
хода й, без да им е била предоставяна възможност за участие, като за първи път
са били информирани за инвестиционните намерения едва след издаването на
процесното РС, със съобщаването му.
С Определение № 607 от 17.09.2019 г. съдът е указал на
ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в ИАА, както и изпълнението на законовите задължения за
издаването му. Със същия съдебен акт повторно от главния архитект на общината
са изискани доказателства за наличието на съгласия на съсобствениците на имота
за издаване на процесното РС, като изрично е указано, че при непредставяне на
такива съдът ще счита, че подобни волеизявления не са налице.
В процесния имот са налице няколко сгради, но в РС
изрично е посочено, че се разрешава надстрояването на имот с идентификатор
65927.501.5174.42 по КККР на гр.
Севлиево, с което съдът приема, че сградата е конкретизирана в достатъчна
степен така, че да не се създава затруднение за заинтересованите лица да
разберат коя точно е предвидена за надстрояване. Сградата е ясно различима на
КК /л. 136 и 137, предоставени от СГКК.
По делото не се спори, че „*** е собственик на процесната
сграда. За установяване на това обстоятелство по делото са приложени
съответните доказателства. Имотът е включен в капитала на дружеството, което
притежава и 61 615/ 66 115 ид. части от терена /дворното място/, цялото от 66
115 кв. м. Според главния архитект било констатирано, че няма други
съсобственици на имота, което е посочено в писмено становище от 19.12.2019 г.,
но не става ясно, дали страната има предвид съсобственици на дворното място
/терена/, каквито несъмнено са налице, или такива на самата сграда. В същото
становище се посочва, че СР е било обект на проверка от страна на органите на
РДНСК – Габрово, според които този ИАА е законосъобразен и не са го отменили.
Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящия съдебен спор. Също така се
сочи, че в процесния имот първоначално издаденото РС № 79 от 1.07.2003 г.,
цитирано по-горе в настоящия съдебен акт, е издадено също без да са искани
съгласия на останалите съсобственици на имота, но и това е без значение, т. к.
в случай, че липсата на такива съгласия е нарушение на приложимото
законодателство, наличието на допуснато предходно такова нарушение не е в
състояние да санира настоящото. Предходно издаденото РС не е обект на
разглеждане в настоящото производство и административният съд не може да се
произнася инцидентно относно неговата законосъобразност, поради което този факт
не следва да се обсъжда.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици. В случая с процесното РС е
предвидено надстрояване по искане само на един от съсобствениците –
дружеството-заявител, като останалите не са подавали заявление за това, нито са
давали съгласие в някаква форма за предвидения строеж. Договор в нотариална
форма не е сключен, тъй като въпреки двукратно дадените изрични указания в тази
насока такъв не е представен като наличен и приложен към документацията по
издаването на процесния ИАА. Разпоредбата на ал. 2 касае сграда – етажна
собственост, а такава е налице, когато етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни
собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица,
съгласно чл. 37 от ЗС, каквото обстоятелство не е налице. Липсата на договор в
нотариална форма с останалите съсобственици за извършване на строежа е в
нарушение на императивното изискване в тази насока на чл. 183, ал. 1 от АПК, и налага извода, че процесното разрешение за
строеж е издадено в противоречие с изискването на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ. В този смисъл, напр., Решение № 3266 от
12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2009 г., II о. Административният орган черпи информация за
собствениците и носителите на ограничени вещни права (по арг. на чл. 131 ЗУТ) от имотния регистър в съответната община и след като е
установил, че УПИ е съсобствен и сам е посочил като адресати на процесното РС
всички съсобственици, на което основание ги е и уведомил за издаването му, то
този орган е бил наясно, че имотът не е еднолична собственост на заявителя и е
следвало да изиска доказателства за дадено съгласие за извършване на строежа
/надстрояване/ на останалите съсобственици. Като не го е направил, той е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не е попълнил преписката със
съществени доказателства, не е предоставил възможност за участие в процедурата
на всички заинтересовани. Допуснал е и нарушение на материалния закон,
издавайки РС в разрез с императивни законови изисквания. „Нормата има
императивен характер и нейното нарушение води до незаконосъобразност на
издаденото разрешение за строеж.“ - Решение № 13436 от 11.11.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 13811/2008 г., II о.
Общите принципи на АПК следва да намерят приложение и в
настоящото административно производство по издаване на процесното РС. В случая
са нарушени изискванията за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от
кодекса; задължението за уведомяване на заинтересованите лица по чл. 26 от
същия; участие на страните в производството по чл. 34 от него; изясняване на
фактическите обстоятелства от значение за случая по чл. 35 и събиране на
доказателства по чл. 36 от него /в случая, че това бе направено, вероятно
административният орган и установил липсата на съгласие на останалите
съсобственици на имота, в която се предвижда строителството/. Тези нарушения са
съществени нарушения в процедурата, довели до неизясняване на съществени
относими факти и обстоятелства /липса на задължително съгласие/, които, ако не
бяха допуснати, биха довели до друг резултат – неиздаване на РС или издаването
му след като изискванията на закона бъдат спазени.
Съгласно чл. 183, ал. 4 от ЗУТ за издаване на разрешение
за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот,
предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от
останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или
имат права за съответното строителство в имота. В случая правилото е
неприложимо, тъй като, от една страна, предвиждането е не за ниско или вилно
застрояване, а за средно такова до 15 м, както бе посочено по-горе и според
Комплексния доклад и чл. 72, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони на МРРБ, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Освен това
тези съсобственици не са нито започнали, нито са реализирали, нито имат
предоставено право за съответното строителство в имота. Предходното РС с № 79
от 1.07.2003 г. е издадено само в полза на „***, не и на останалите
съсобственици на същия УПИ.
В заключение съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, като процесното РС бъде отменено със законните
последици от това.
В съответствие с изхода от оспорването и искането на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 8,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, каквото е настоящото,
за дела по Закона за устройство на територията минималното адвокатско
възнаграждение е 600 лв.
Още с жалбата си процесуалният представител на
жалбоподателите е поискал присъждане на разноски в случай, че жалбата бъде
уважена. В тази връзка по делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, сключен на 15.11.2019 г. с една от жалбоподателките – М.М.,
съгласно който за договорената услуга М. се задължава да заплати на
процесуалния представител, адв. С., сумата от 2 000.00 лв., която сума,
съгласно разписката, съдържаща се в същия договор, е заплатена изцяло в брой.
По повод това искане и преди даване ход на устните състезания, с писмено
Становище от 19.12.2019 г., главният архитект на Община Севлиево е направил възражение
за прекомерност на този хонорар. Във връзка с така изложеното АСГ взе предвид,
че адв. С. не се е явявал в проведените по делото открити съдебни заседания, не
е представял доказателства, не е изисквал събирането на такива. Участието му
реално се свежда до подаването на процесната жалба и писмено Становище по
съществото на спора. В своето писмено становище от 17.12.2019 г. самият адв. С.,
на свой ред, сам прави възражение за размера на предявения адвокатски хонорар
на ответната страна, „предвид прекомерност и липса на фактическа и правна
сложност на делото“. АСГ също намира, че делото не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, поради което и адвокатският хонорар от 2000.00
лв. счита за прекомерен. Като законосъобразен и справедлив намира хонорар от
1000.00 /хиляда/ лв., който следва да бъде присъден в полза на
жалбоподателката, заплатила същия, съгласно горецитирания Договор за правна
защита и съдействие. На същата жалбоподателка следва да се присъдят и 30.00 лв.
заплатена ДТ /л.10/.
Процесуалният представител на заинтересованите страни: Х.Т.Д.,
М.Г.Х., П.Г.Б. и М.Х.Д. /Чорбаджийска/ - адв. С., също претендира за присъждане
на направени от тези страни разноски, които съставляват 500.00 лв. договорен и
заплатен по б. сметка хонорар. В тази връзка по делото са приложени четири
пълномощни, списък на разноските и извлечение от банковата сметка на адв. С.,
от което е видно, че същата е получила по нея адвокатски хонорар в общ размер
500.00 лв., изплатен от М.Г.Х., в чиято полза същият следва да бъде и присъден
за възстановяване от бюджета на администрацията, в чиято структура се намира
административният орган – ответник по делото.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 54 от 5.07.2019 г.,
издадено от главен архитект на Община Севлиево, с което на 1.“*** М.Х.М. *** с
ЕГН: **********; Е.Р. *** с ЕГН: **********; З.Д. *** с ЕГН: **********;
Наследници на П. Данчев Станев от гр. Севлиево, ЕГН: **********: -П.Д.П.,*** с
ЕГН: **********; -Р.Р.Б., от гр. Севлиево, с ЕГН: ********** -П.Р.Р., от гр.
Павликени, с ЕГН: **********; З.Х.З., ЕГН: **********,***; И.И.Т., ЕГН: **********,***;
Х.Т. Дянков, ЕГН: **********,***; С.М.Р., ЕГН: **********,***; М.И.З., ЕГН: **********,***;
Д.Г.Д., ЕГН: **********,***; Е.М.С., ЕГН: **********,***; Ч.М.Р., ЕГН: **********,***;
Б.Я.Я., ЕГН: **********,***; И.Я.Я., ЕГН: **********,***; В.В.З., ЕГН: **********,***;
И.П.Е.,***; Д.И.З., ЕГН: **********,***; И.Г.Б., ЕГН: **********,***, р-н
Слатина; П.Д.Б., ЕГН: **********,***, р-н Витоша; Х.Б.Х., ЕГН: **********,***, р-н
Приморски; В.Б.Х., ЕГН: **********,***, р-н Приморски; М.Г.Х., ЕГН: **********,***;
П.Г.Б., ЕГН: **********,***; М.И.Д., ЕГН: **********,***; П.И.Л., ЕГН: **********,***;
К.И.П., ЕГН: **********,***; И.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н
Илинден; М.И.С., ЕГН: **********,***; И.О.М., ЕГН: **********,***; И.Й.С., ЕГН:
**********,***; Й.Й.С., ЕГН: **********,***; Р.Р.Б., ЕГН: **********,***, р-н
Красно село и М.Х.Д., ЕГН: **********,***, се разрешава строеж: Надстрояване на
административна сграда в УПИ V, кв. 122 по плана на гр.
Севлиево, застроена площ – 587.88 кв. м, пета категория в ПИ с идентификатор:
65927.501.5174.42 по КККР на гр. Севлиево, по Жалба с вх. № СДА-01-1215 от
31.07.2019 г., подадена от М.Х.М. ***, ЕГН: **********; Е.Р. ***, ЕГН: **********
и З.Д. ***, ЕГН: **********.*** да заплати на жалбоподателката М.Х.М. ***, ЕГН:
**********, направени по делото разноски в размер на 1030.00 /хиляда и
тридесет/ лв., от които 1000.00 лв. адвокатски хонорар и 30.00 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на М.Г.Х. от гр.
Севлиево, с ЕГН: **********, заинтересована страна, направени по делото
разноски – изплатен адвокатски хонорар, в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за неговото издаване с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА