Р Е Ш Е Н И Е №3958
21.11.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1219 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е ,
вх. В, против Д.Г. Г. , ЕГН **********,*** , с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, между
страните имало сключен на дата 15.08.2016г
договор за потребителски кредит под № *********, по силата на който, на
ответника била предадена в заем сума от 500 лв., която ответникът се задължил
да върне на общо девет равни месечни
погасителни вноски от по 65.51 лева, дължими на третото число на текущия месец;
договорена била и лихва като
възнаграждение на кредитора , в размера на 41.17 %, изчислена на годишна база (или лихвен процент на ден 0,11 %.) , общо 89.59 лева за периода
на редовно обслужвания кредит. В договора бил уговорен годишен процент на
разходите 49.87 %.
Между страните било сключено е дрога
споразумение от същата дата – за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на което Г. се задължил да
заплати на ищеца и сума от 465.66 лева, представляваща равностойност на допълнителни услуги. Тази сума била
разсрочена като част от погасителната вноска по договора за потребителски
кредит, по 51.74 лева за всеки от деветте месеца, при което общата вноска на
ответника станала 117.25 лева.
Сумата от 500 лева главница по договора
за потребителски кредит била платена на Г.
на дата 15.08.2016г
Липсвало обаче каквото и да било изпълнение
от страна на длъжника, плащания по договорите не постъпили. Съгласно чл. 12.3
от Общите условия към сключения договор, вземанията станали предсрочно изискуеми
поради настъпило автоматично прекратяване на правоотношенията, вследствие
забава повече от 30 календарни дни. Така на 06.12.2016г. задълженията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми, като до длъжника било изпратено
уведомително писмо за това. За вземанията си по договора ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение, издадена по частното гражданско дело № 14632 по описа на
ПРС за 2017г, но тъй като заповедта за плащане била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, кредиторът
бил уведомен от съда, че следва да предяви иск за установяване на съществуването
на вземането си . Иска се от съда да постанови решение , с което да
признае за установено по отношение на ответника , че в отношенията между
страните дължи на ищеца плащане на следните суми : 500 лв. – главница по договор
за потребителски кредит, 89.59 лева –
възнаграждение на кредитора за периода на редовно обслужвания кредит, и 465.66
лева – стойност на допълнителни услуги по договор за такива, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на разноските по спора.
Ответникът
оспорва иска чрез особен представител, моли да се отхвърли, тъй като нямало
уведомително писмо до ответника за изискуемостта на кредита.
Част от така предявените искове са
недопустими.
Производството е образувано за установяване
на вземане на ищеца , за което е издадена заповед за изпълнение № 8882/
18.09.2017г , по частното гражданско дело № 14632 по описа на ПРС за 2017г.
Предмет на тази заповед е само вземане на ищеца – заявител за главница в размер
от 1055.25 лева , представляваща дължима по договор ********** сума. Договор за
„ закупуване „ на допълнителни услуги не е посочен като факт, от който
вземането произтича, липсва и посочване на кредиторово възнаграждение, „лихва „
или друг термин, от който да личи, че се търси плащане на сума, уговорена като
възнаграждение на кредитора за ползването на заемните средства за определен
период от време ( какъвто също липсва да е посочен). В исковата молба обаче са
изложени твърдения за вземане на ищеца за сума от общо 1055.25 лева , от които
500 лева – главница, предадени на ответника заемни средства по договор
******, 89.59 лева кредиторово
възнаграждение по същия договор и 465.66 лева възнаграждение за допълнителни
услуги по отделен договор между същите страни. Изрично е уточнено, че неустойка
по договорите не се претендира да бъде
заповядана за плащане. След като липсва
идентичност между заповяданото за плащане по частното гражданско дело № 14632/17
вземане и това, предмет на исковата молба, то производството по делото следва да се прекрати, вкл. в частта относно
възнаграждението на кредитора по договора за потребителски кредит , след като същото се обозначава и индивидуализира като
лихва ( чл. 240 ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите )
Исковете са допустими само в частта си , с
която се иска да се установи вземане на ищеца за сумата от 500 лева – главница
по договор за потребителски кредит, като се има предвид, че са спазени в хода
на заповедното производство сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК. В тази част,
води се допустим установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
79 от ЗЗД.
Предвид становищата на страните и
ангажираните доказателства, съдът съобрази следното:
І . По договора за кредит между страните:
Представено е по делото копие от договор за
потребителски кредит „Профи Кредит стандарт” с номер ********, по силата на
който договор от датата 15.08.2016г, ответникът е получил в заем сума от 500 лева ,
която се е задължил да върне заедно с лихва – кредиторово възнаграждение за
ползването на заетите средства ,в размер
от 41.17 % и годишен процент на
разходите от 49.87 % . Договорено било връщането да се извърши на 9 равни
месечни вноски от по 65.51 лева , или сума
от 589.59 лева ; тоест, за целия период на кредита е договорено възнаграждение
на кредитора в размер от 89.59 лева. Не се спори, че сумата от 500 лева е
получена от ответника , при което за същата възниква облигационно задължение да
я върне на кредитора , ведно с договореното му кредиторово възнаграждение; няма
спор също така , че длъжникът е в забава да плати това си задължение. Дали е настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане, респективно ,дали за ответника е бил уведомен за такава –
предсрочна – изискуемост, е без значение за изхода на спора , тъй като ищецът
не черпи каквито и да било права от нея – настъпила е датата на падеж на
последната вноска и това се е случило преди датата на подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда.
Затова искът, в допустимата си част, е
основателен в пълен размер.
Ответникът не е правил разноски по делото
, представлявал се е от назначен от съда особен представител. Ищецът има общо
по двете производства разноски в размер от 600 лева, (включително хонорар на
особен представител в размер на 300 лева), от които , пропорционално на
уважената част от исковата претенция , следва да се присъдят 284.29 лева
разноски.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по гр. дело № 1219
по описа на ПРС за 2018г в частта , с
която се иска установяване на вземане на „Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е ,
вх. В, срещу Д.Г. Г. ,
ЕГН **********,***, за сумите от 89.59 лева – кредиторово възнаграждение
по договор за потребителски кредит № ***********, и 465.66 лева - цена на
допълнителни услуги по договор за такива между страните , поради недопустимост
на исковете.
Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение № 8882/ 18.09.2017г , по частното гражданско
дело № 14632 по описа на ПРС за 2017г. в частта над размер от 500 лева до
пълния размер на заповяданата за плащане сума от 1055.25 лв.
Признава за установено по отношение на Д.Г.Г.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Профи Кредит
България „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх.
В, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8882/ 18.09.2017г , по
частното гражданско дело № 14632 по описа на ПРС за 2017г.: 500 – главница ,
заемни средства по договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт” с
номер*********, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 15.09.2017г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Д.Г.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, сумата от 284.29 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните. В частта ,с която производството е прекратено и заповедта за изпълнение –
обезсилена, то има характер на определение и се обжалва пред състав на ПОС в срок от една седмица от датата на
уведомлението до всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригина!
КГ