Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6753 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение № 152 от 12.03.2007 г.
на Министерски съвет на ответника е предоставено разрешение за търсене и
проучване на суров нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за подземните богатства в площ „Блок 1-3 *****“ с размер 6,997 кв.
км., разположена в землището на с. *****, община *****, област *****и с. *****,
община *****, област Плевен, за срок от 3 години. В изпълнение на това решение
на 26.04.2007 г. между министъра на енергетиката, упълномощен от Министерския
съвет на Република България, и Д.П., като титуляр на разрешението, бил сключен
договор за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в площ „Блок 1-3 *****“,
за срок от 3 години, т.е. до 26.04.2010 г. В чл. 8 от договора били предвидени
минимални работни задължения за ответника, които били разделени на два основни
етапа: първи етап „Геоложка и геофизична работа“ – за срок от 2 години и втори
етап „Оценяване на данни преди сондиране“ – за срок от 1 година. Посочва, че на
основание чл. 31, ал. 3 ЗПБ, т. 2 от решение от 12.03.2007 г. и чл. 4.5 от
сключения договор, ответникът заявил удължаване на срока на разрешението, като
с решение № 396 на МС от 14.06.2010 г. срокът на разрешението за търсене и
проучване бил удължен с две години – до 26.04.2012 г., за което на 22.07.2010
г. между страните било подписано допълнително споразумение към договора. С него
титулярят на задължението се задължил да извърши дейностите, определени по
видове и обем в Цялостен работен проект за изпълнение на работната програма за
първото 2-годишно продължение, съставляващ Приложение 1 към споразумението за
удължаване. Твърди, че дейностите по Цялостния работен проект включвали 1
сондаж и задължителни разходи на стойност 2 000 000 щатски долара,
като същите не били разделени на етапи. Впоследствие Д.П. представил и Годишен
работен проект за 2011 г., който бил одобрен от министъра на икономиката,
енергетиката и туризма на 01.12.2010 г., и съгласно който било предвидено
сондажът да се извърши през третото/четвърто тримесечие на 2011 г. С решение от
18.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 7/24.01.2012 г., в сила от 24.01.2012 г. Народното
събрание наложило забрана /Мораториум/ върху прилагането на технологията
хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг,
фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода
или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи и
компоненти, пропанти, флуиди, както и механични или органични пълнители, под
налягане, по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с
цел извличане на нефт и природен газ на територията на Република България.
Съгласно т. 5 от решението от 18.01.2012 г. на НС, на физически и/или
юридически лица, получили разрешение за проучване или концесия за добив на нефт
и газ, засегнати от Мораториума, се дава срок от 3 месеца от влизането им в
сила за предоставяне на преработени работни проекти, невключващи забранените
методи. Твърди, че с писмо от 08.03.2012 г. бил уведомен от ответника, че е
изготвен технически проект на Сондажа, съгласуван и одобрен от РИОСВ към МОСВ,
както и, че Сондажът е следвало да се изпълни в края на 2011 г., но поради
започнали протести срещу проучването и добива на шистов газ, това не е
направено. Отделно от това, ответникът го уведомил, че поради наличието на
Мораториума, който според него съставлява непреодолимо обстоятелство по чл. 30
от договора, иска удължаване на срока на разрешението за проучване до края на
2012 г. С писмо от 06.04.2012 г. министърът уведомил ответника, че е вход процедура
за удължаване на разрешението с 93 дни, като в изпълнение на т. 5 от решението
от 18.01.2012 г. на НС следва да представи за одобрение преработен работен
проект за срока на продължението, който да не включва забранени методи.
Посочва, че с писмо от 20.04.2012 г. ответникът го уведомил, че срокът от 93
дни няма да бъде достатъчен да изпълни задължението си за прокарване на сондажа
и е поискал удължаване на срока на договор с две години. С решение на МС от
11.06.2012 г. срокът на предоставеното разрешение за търсене и проучване в площ
„Блок 1-3 *****“, е продължен с 93 дни, считано от 26.04.2012 г. По тази
причина с писмо от 21.06.2012 г. Министерството на икономиката, енергетиката и
туризма информирало титуляря на разрешението, че е прието решение за удължаване
на срока с 93 дни, като условие за подписване на допълнително споразумение към
договора е представянето на преработен проект за удължения срок и такъв до
изтичане на срока на договора /26.04.2012 г./,, несъдържащ забранените
технологии. С решение от 14.06.2012 г., влязло
в сила на 22.06.2012 г.,
Народното събрание изменило Мораториума така, че първоначално наложеното
ограничение от 20 атмосфери отпаднало. Ето защо за ответника било възможно да
изпълни одобрените с Цялостния работен проект, Приложение 1 към Споразумението
за удължаване, дейности, включващи 1 сондаж и задължителни разходи на стойност
2 000 000 щатски долара. Твърди, че с писмо от 09.07.2012 г.
ответникът бил поканен за трети път да представи работен проект за срока на
93-дневно продължение и да изпълни в този срок неизпълнената част от работните
проекти за първото 2-годишно удължаване на договора. Междувременно на
02.07.2012 г. ответникът представил преработени работни проекти, като с писмо
от 20.07.2012 г. на МИЕТ бил уведомен, че Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма не съгласува представените от него работни проекти за
периодите от 01.01.2012 г. до 26.04.2012 г. и от 27.04.2012 г. до 29.07.2012
г., тъй като не включват задължение за прокарване на един проучвателен сондаж и
не са били съобразени с изискванията на т. 5 от решението на НС от 18.01.2012
г. Титулярят на разрешението отново бил поканен да представи коригирана годишна
работна програма и е предупреден, че непредставянето на коректна работна
програма препятства сключването на допълнително споразумение за 93-дневното
продължение на договора. Посочва, че поради непредставяне на преработен проект
от страна на ответника, невключващ незабранените от НС технологии, между
министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Д.П. не е подписано
допълнително споразумение. Посочва, че въпреки многократните покани ответникът
не е предоставил работна програма, поради което и до датата на подаване на
исковата молба не е подписано споразумение за удължаване на договора в
изпълнение на решението от 11.06.2012 г. на МС. Титулярят на разрешението не
изпълнил и задължението си да извърши договорения в споразумението за
удължаване сондаж. Счита, че поради неизпълнение на поетите договорни
задължения, за министъра на енергетиката е налице правен интерес да претендира
от ответника заплащане на предвидената в чл. 8.11 от договора неустойка.
Доколкото със споразумението за удължаване от 22.07.2010 г. Д.П. се е задължило
да извърши дейности на стойност 2 000 000 щатски долара, то дължимата
неустойка е в този размер. Посочва, че компетентният орган по управление на
подземните богатства, включително по осъществяването на контрола по
изпълнението на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване
по сключените договори по ЗПБ, е определен министърът на енергетиката. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Д.П.Б.“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 200 000 щатски долара, частична претенция от
2 000 000 щатски долара, представляваща неустойка по чл. 8.11 от
договора и включваща стойността на неизпълнените работни задължения по
допълнително споразумение от 22.07.2010 г. към договор за търсене и проучване
на суров нефт и природен газ от 26.04.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Иска да се постанови
решение, с което да се отхвърлят изцяло исковете като недопустими, евентуално
като неоснователни, необосновани и недоказани по основание и размер. При
условията на евентуалност прави възражение, че същите са погасени поради
изтичането на тригодишна погасителна давност. Счита, че с § 31 от преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
подземните богатства, министърът на енергетиката има специална и ограничена
процесуална власт, да представлява Д. само по съдебни дела във връзка с
изпълнението на договорите за търсене и проучване, сключени до 24 февруари 2015
г., т.е. във връзка с реалното изпълнение на посочените заварени договори, но
не и такива спорове, които са свързани с прекратяването на договорите или с
търсене на обезщетение за неизпълнението им, каквато е настоящата претенция. Не
оспорва сключването на договор с ищеца и допълнителното споразумение, по които
е изпълнявал задълженията си. Посочва, че от документите по делото е видно, че
е изпълнил договорените търсещо-проучвателни работи по допълнителното
споразумение, с изключение на задължението за прокарване на проучвателен
/търсещ/ сондаж. Счита, че последното задължение е следвало да се изпълни до
края на допълнителното споразумение, т.е. до 26 април 2012 г., а не до края на
2011 г., както твърди ищецът. Поддържа, че неизпълнението на задължението за
прокарване на проучвателния сондаж се дължи на непреодолима сила, която
представлява Мораториумът, наложен с точка първа от решение на Народното
събрание от 18.01.2012 г. Счита, че договорът е прекратен на 26.04.2012 г. с
изтичане на уговорения срок, тъй като за да бъде продължен е било необходимо да
се постигне съгласие преди тази дата в съответствие с чл. 31, ал. 3 или с чл.
63 от Закона за подземните богатства. Поддържа, че по същество, отказът на
министъра да съгласува преработените работни проекти, е неоснователен. Твърди,
че не дължи претендираната неустойка по чл. 8.11 от договора, тъй като не са
изпълнени кумулативно предвидените условия за нейното присъждане. Счита, че
ищецът не е доказал при условията на пълно, главно и пряко доказване
изпълнението на посочените в чл. 8.11 от договора условия, включително не е
доказал размера на претендираната неустойка. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят изцяло исковете. При условията на евентуалност прави възражение, че
исковете са погасени поради изтичането на тригодишна погасителна давност. Претендира
разноски. В последното съдебно заседание заявява, че клаузата за неустойка е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като не е обвързана само с
неизпълнение на задължение на титуляра и би се дължала дори изпълнителят да
няма вина за прекратяване на договора.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С § 31 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните
богатства /обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, се предвиди,
че контролът по изпълнението на сключените до 24 февруари 2015 г. договори за
търсене и проучване или за проучване и за предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, в т.ч. процесуалното представителство на Д. по съдебни дела
във връзка с изпълнението на тези договори, се осъществява от министъра на
енергетиката.
В разглеждания случай производството има за предмет
предявен иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по сключен между страните
договор за търсене и проучване на нефт и газ, поради което процесуалното
представителство по делото в съответствие с цитираната по-горе разпоредба се
осъществява именно от министъра на енергетиката.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че изразът „съдебни дела във връзка с изпълнението на договорите“ се
отнася само до производства във връзка с реално изпълнение на посочените
заварени договори, тъй като такова тясно тълкуване не следва от буквалния текст
на приложимата норма, а търсеното на обезщетение за вреди, изводимо от сключен
договор между страните, безспорно има отношение към изпълнението на договора. С
оглед на това искането за прекратяване на производството като недопустимо
следва да се остави без уважение, тъй като исковата молба е предявена от орган
с надлежна процесуална легитимация.
Безспорно е между страните, че с Решение № 152 от
12.03.2007 г. на МС, Министерският съвет предоставя на „Д.П.Б.“ ЕООД разрешение
за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-3 *****, разположен в землищата
на с.*****, община *****, област *****и с. *****, община *****, област Плевен.
В изпълнение на решението на 26.04.2007 г.
министърът на икономиката, енергетиката и туризма от името на Д., и ответникът,
като титуляр на разрешението за търсене и проучване, сключват договор за
търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-3 ***** за срок от
три години, считано от датата на сключване на договора.
Сключеният между страните договор е съобразен със
съществуващата към датата на сключването му уредба в Закона за подземните
богатства /ЗПБ/. Съгласно чл. 2, т. 3 ЗПБ подземните богатства по смисъла на
закона се групират в нефт и газ. С чл. 31, ал. 1 ЗПБ е предвидено, че
разрешение за търсене и/или проучване се предоставя за срок до три години.
Срокът по ал. 1 може да бъде удължен с две продължения до две години всяко при
условията и по ред, определени в сключения договор /чл. 31, ал. 2 ЗПБ/.
Цитираните разпоредби са възпроизведени в сключения
на 26.04.2007 г. договор между страните. Съгласно чл. 4.1 срокът на договора е
три години. В чл. 4.3 е предвидено, че срокът на договора може да бъде
продължаван при подобни условия и изисквания с две възможни удължения, всяко от
които с период не по-дълъг от две години. Удълженията могат да бъдат дадени в
съответствие с чл. 31 от ЗПБ и чл. 8 от договора, и ако титулярят на
разрешението поиска писмено такива удължения не по-късно от 90 дни преди
изтичане на срока на договора. С чл. 4.5 е уговорено, че титулярят на
разрешението може да поиска удължаване на срока на този договор в съответствие
с чл. 4, само ако е изпълнил всички задължения по чл. 8 от договора.
В чл. 8, озаглавен „Минимални работни задължения“, е
предвидено какво следва да изпълни ответника. Съгласно чл. 8.1 минималните
работни задължения по договора са разделени на два етапа: етап геоложка и
геофизична работа /първи етап/ и етап оценяване на данни преди сондиране /втори
етап/. Етап геоложка и геофизична работа с продължителност от две години, а
етап оценяване на данни преди сондиране е с продължителност от една година. В
чл. 8.2 са описани минималните работни задължения и разходи по горепосочените
етапи, които не са предмет на настоящия иск.
В чл. 8.3 е уговорено, че в случай, че бъде дадено
първото удължаване на договора в съответствие с чл. 4.3, титулярят на
разрешението е длъжен да извърши следните работи в площта на разрешението: а/
Минимални работни задължения: търсещо сондиране: сондиране и оценяване на
най-малко един търсещ сондаж. Комбинирана геоложко-сондажна програма следва да
включва подходящи изпитвания и оценяваните Петролоносни хоризонти; б/ минимални
разходи: по отношение на търсещото сондиране: два милиона щатски долара.
Съгласно чл. 8.8 терминът „Търсещ сондаж“ /или „Дива котка“/ в допълнение към
член 1.81 се определя като сондиране на нов сондаж, който изпитва ясно отделящ
се геоложки елемент, структура, литоложки фациес или ясно отделящо се налягане,
преминавайки всички перспективни интервали в конкретна локация, където сондажът
се сондира. Ако титулярят на разрешението иска да получи одобрение за сондиране
на сондаж като Търсещ сондаж, включен в Минималните работни задължения, такова
одобрение се получава от министъра преди започване на сондирането, при условие,
че всички необходими данни и интерпретации са включени в комбинираната
геоложко-сондажна програма, която се представя за одобряване на министъра не
по-късно от четиридесет дни преди началната дата на сондиране.
Не се спори между страните, а същото се установява и
от приетите доказателства, че с допълнително споразумение към договора от
22.07.2010 г. на основание Решение на МС № 396 от 14.06.2010 г., обнародвано в
ДВ, бр. № 47/2010 г., срокът на договора за търсене и проучване на подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ – нефт и природен газ в Блок 1-3 *****,
област *****и област Плевен, се продължава с две години, считано от 26.04.2010
г.
Представен е Цялостен работен проект за изпълнение
на работната програма за Първото двугодишно продължение на процесния договор за
периода от април 2010 г. – април 2012 г., както и годишен работен проект за
периода януари 2011 г. – декември 2011 г., в който ответникът в бюджетната
програма е заложил проектиране и прокарване на един проучвателен сондаж с
изпитване с условни разходи в размер на 1 500 000 щ.д.
В Държавен вестник, бр. 7 от 24.01.2012 г. е
обнародвано решение на НС за забрана върху прилагането на технологията
хидравлично разбиване и проучване и/или добив на газ и нефт на територията на
Република България. С това решение по т. 1 е въведена забрана за прилагането на
технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване,
хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на
смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи
или компоненти, пропанти, флуиди, както и механични и/или органични пълнители,
под налягане, по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив,
с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.
По т. 2 се забранява добива на шистов газ на територията на Република България
с технологията по т. 1. С т. 3 се забранява теренни проучвания за издирване на
находища или възможности за добив на нефт и природен газ, в т.ч. и шистов газ,
на територията на Република България, които използват методите по т. 1. С т. 4
е предвидено, че всички проучвателни или добивни дейности, предвиждащи
описаната в т. 1 или подобна технология, се преустановяват незабавно, считано
от деня на обнародване на това решение. Нарушителите ще бъдат санкционирани с
глоба от 100 млн. лв. С т. 5 на физически и/или юридически лица, получили вече
разрешение за проучване или концесия за добив на нефт и газ, засегнати от
настоящата забрана, се дава срок от 3 месеца от влизането в сила на настоящото
решение, през което време трябва да представят за одобрени преработени работни
проекти, невключващи забранените методи. С т. 9 е предвидено, че забраната е
безсрочна и важи за цялата територия на Република България, включително и за
акваторията ни в Черно море.
Не се спори, че с писмо, получено от ищеца на
08.03.2012 г., ответникът го е уведомил, че сондаж е следвало да се изпълни в
края на 2011 г., но поради протести и приетото решение от НС от 24.01.2012 г.,
било възпрепятствано провеждането на каквито и да било сондажни работи. В тази
връзка е поискано, поради наличие на непреодолими обстоятелства съгласно чл. 30
от договора за търсене и проучване, които пречат за изпълнение на задълженията,
да се удължи срока на разрешението до края на 2012 г., до който срок ще се
получи яснота по прилагането на взетото решение № 7 на Народното събрание. Към
писмото е приложен сертификат от БТПП за допустимостта на форсмажорни
обстоятелства. Видно е, че сертификатът е издаден от БТПП, за да послужи за
представяне пред Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за
уреждане на отношенията по процесния договор и допълнителното споразумение към
него.
С писмо от 06.04.2012 г. ищецът уведомява ответника,
че е в ход съгласувателна процедура на проекта на решение на МС за удължаване с
деветдесет и три дни на срока за предоставянето разрешение за проучване на нефт
и газ в площ „Блок 1-3 *****“. Посочено е, че след приемане на решение на МС,
ответникът ще бъде официално уведомен и поканен за сключване на допълнително
споразумение към договора, както и че следва да представи за одобрение
преработен работен проект, невключващ забранените методи, съгласно т. 5 от
решение от 18.01.2012 г. на НС.
С писмо, получено от ищеца на 20.04.2012 г., „Д.П.Б.“
ЕООД е взел становище, че удължаването на срока на разрешението с 93 дни е
недостатъчно и поради изтичане на две годишното продължение, е поискал срокът
да бъде удължен с още две години, в който срок ще изпълни изискванията на чл.
8.5 от договора: сондиране и оценяване на най-малко един търсещ сондаж съгласно
чл. 8.6 от договора.
С решение № 474 от 11.06.2012 г., Министерският
съвет е продължил с 93 дни срока на разрешението за търсене и проучване на нефт
и газ в площ „Блок 1-3 *****“, считано от 26.04.2012 г. Прието е, че за срока
на продължението титулярят на разрешението – „Д.П.Б.“ ЕООД, се задължава да
извърши търсещо-проучвателни работи: по видове и обеми съгласно работна
програма – неразделна част от допълнителното споразумение към договора за търсене
и проучване. С решението е упълномощен министъра на икономиката, енергетиката и
туризма да подпише с „Д.П.Б.“ ЕООД допълнително споразумение към договора за
търсене и проучване на нефт и газ в площ „Блок 1-3 *****“ в едномесечен срок от
обнародването на решението в Държавен вестник. Решението е обнародвано в ДВ,
бр. 46 от 19.06.2012 г.
С решение на НС, обнародвано в ДВ, бр. 47 от
22.06.2012 г. е изменена т. 1 от решението от 18.01.2012 г., като същата
получава следната редакция: забранява се прилагането на технологията на
хидравлично разкъсване /фракинг/ или всяка друга технология, която представлява
нагнетяване на смет от течности /гелове или втечнен газ/, химически добавки
и/или флуиди, механични и/или органични пълнители в сондажи, водещи до
образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени пукнатини или
пукнатинни системи във всякакви седиментни формации, включително въглищни
пластове, с цел проучване и добив на нефт и природен газ.
След приемане на решението от 11.06.2012 г. на МС, с
писмо от 21.06.2012 г. ищецът е поискал от ответника да представи конкретно
посочени документи.
С писмо от 09.07.2012 г. министърът на енергетиката
е отговорил на ответника по искането му от 20.04.2012 г. за продължаване срока
на договора с две години, че ще се произнесе след отчитане изпълнението на
работната програма за срока на първото предложение.
С писмо от 30.07.2012 г. ищецът е уведомил „Д.П.Б.“
ЕООД, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не съгласува
представените от дружеството цялостни работни проекти за периода 01 януари – 26
април 2012 г. и 27 април – 29 ю. 2012 г. Посочено е, че геологопроучвателните
дейности предвидени в работните програми към представените проекти не
съответстват по видове и обеми на тези в допълнителното споразумение от
22.07.2010 г. и с изискванията на т. 5 от решение от 11.06.2012 г. Поискано е от
ответника незабавно представяне на коригирана годишна работна програма за
съответния период на 2012 г., тъй като липсата на такава препятства да изготви
допълнително споразумение за периода на удължаване на договора.
С писмо от 02.10.2012 г. ищецът е уведомил ответника
във връзка с искането му за продължаване срока на договора с още две години
/второ по ред удължение/, че следва да представи работна програма. След
одобрението на работната програма ще се пристъпи към сключването на
допълнително споразумение за 93-дневното удължение и едва след това може да се
процедира искането за второ по ред удължение с две години. Поискано е в кратък
срок да се представи за съгласуване работна програма за 93-дневното удължение.
При така събраните доказателства следва да се даде
отговор на въпроса дали и кога сключеният между страните договор е прекратен.
Както се посочи, страните не спорят, че е налице
валидно продължаване на срока на договора до 26.04.2012 г., за което е
подписаното допълнително споразумение от 22.07.2010 г. Безспорно е също така, а
това обстоятелство е заявено и в исковата молба, че друго споразумение между
страните за удължаване срока на договора не е подписвано, включително и в
изпълнение на взетото от МС решение № 474 от 11.06.2012 г. От разменената между
страните кореспонденция е видно, че ответникът е поискал ново продължаване с
две години на срока на договора, докато предложеното и след това гласувано от
МС решение от ищеца е за 93 дни. Съобразно чл. 67, ал. 2, т. 1 ЗПБ и чл. 35.2,
б. „а“ от договора, договорът се прекратява с изтичане на неговия срок. В
разглеждания случай, доколкото страните не са постигнали съгласие за второ
продължаване на срока на договора, сключеният на 26.04.2007 г. между страните договор
за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-3 ***** следва да
се счита прекратен на 26.04.2012 г. с изтичане на срока на първото продължаване
с допълнителното споразумение. Това, че след тази дата страните са продължили
да водят кореспонденция помежду си за подписване на ново споразумение или за
представяне на още доказателства, не променя факта, че след изтичане срока на
договора, същият не е надлежно продължен.
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Съгласно чл.
8.11 от договора, в случай, че титулярят на разрешението не успее да изпълни твърди
работни задължения, поети по този договор, до края на съответния етап или през
удължаването на разрешението, ако има такова, или договорът се прекрати
предсрочно в съответствие с чл. 35.2 или чл. 35.3, титулярят на разрешението
плаща на министъра в срок от тридесет календарни дни след края на съответния
етап или на удължаването, ако има такова, какъвто може да бъде случая,
равностойния размер на несвършената работа, редуцирана с размера на банковата
гаранция, представена по чл. 36, в случай, че тя е усвоена.
Ищецът претендира заплащане на неустойка като
твърди, че е налице първата хипотеза на цитираната норма, тъй като ответникът
не е изпълнил поетите твърди работни задължения по договора до края на съответния
етап и удължаването на срока и търси заплащане на неустойка в размер на
2 000 000 щатски долара, частично предявена в процеса за сумата
200 000 щатски долара.
Съдът намира, че е налице валидно уговорена в
договора клауза за неустойка, която обезпечава поетите от ответника задължения
по чл. 8 от договора в посочената по-горе част. Направеното от „Д.П.Б.“ ЕООД
възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите
нрави се отнася до различна хипотеза, предвидена в разпоредбата на чл. 8.11 –
при предсрочно прекратяване на договора, която не е предмет на настоящия иск.
Предвидената неустойка обезпечава вредите от отделни, различни по вид хипотези
и дори по отношение на някоя от тях да е налице нищожност, то това не влече
нищожност на цялата клауза за неустойка. Ето защо възражението за нищожност на
процесната клауза за неустойка заявено в последното съдебно заседание от
ответника следва да се остави без уважение.
Твърдяното от ищеца договорно неизпълнение от
ответника, за което търси заплащане на предвидената в чл. 8.11 неустойка, е извършване
на договорения в споразумението за удължаване на срока на договора сондаж.
Страните не спорят, че с въпросното допълнително
споразумение, а същото е предвидено и в договора /чл. 8.3/, ответникът е поел
като задължение в първото удължаване на договора да извърши търсещо сондиране –
сондиране и оценяване на най-малко един търсещ сондаж срещу минимални разходи в
размер на 2 000 000 щатски долара. Както се посочи, в срока на
изпълнение на договора в ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г. е обнародвано решение на НС
за забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване и проучване
и/или добив на газ и нефт на територията на Република България. От съдържанието
на взетото решение е видно, че с него се налагат редица забрани. От разменената
между страните кореспонденция съдът приема за установено, че ищецът е възприел
наложеният мораториум като обективна пречка за изпълнение задълженията на
ответника по отношение на извършването на търсещ сондаж. Именно поради това се
е съгласил, че срокът на договора трябва да се продължи, но страните не са
постигнали съгласие за какъв период. Съгласно цитираното по-горе определение на
понятието „Търсещ сондаж“ по чл. 8.8 от договора, титулярят следва да получи от
министъра одобрение преди започване на сондирането, а в разглеждания случай
ищецът изрично е изисквал нови работни проекти от ответника именно във връзка с
наложения мораторуим и на практика липсва дадено съгласие сондажът да бъде
изпълнен. Следователно изпълнението на задължението на ответника да извърши
сондаж не е могло да се извърши в удължения срок до 26.04.2012 г. по независещи
от ответника причини, поради което това неизпълнение не може да се вмени във
вина на ответника.
От изслушаните по делото експертизи се установи, че
не е възможно да се оцени стопанската стойност на потенциален петролонаситен
участък в контурите на находището без да бъде проведено последващо промишлено
изпитване на петролоносните хоризонти на тази територия. Подробно в двете
заключения са описани методите за усвояване на сондажите. Вещите лица сочат, че
при нефонтиниращи сондажи, какъвто е случаят с Блок 1-3 *****, промишлено
изпитание /продуктивен тест/ не може да бъде извършено без приложение на
депресионните методи. Решението на НС от януари 2012 г. фактически забранява
/блокира/ каквато и да е дейност по провеждане на продуктивни тестове и
интензификация на добивни работи, свързани с въздействие върху призабойната
зона и/или продуктивния пласт чрез репресионни дейности /под налягане/,
извършени с флуидни и нефлуидни субстанции и проведени с приложно налягане
по-голямо от 20 атмосфери под земята. Експертите считат, че формулираната
нормативна уредба по никакъв начин не ограничава масово практикуваната в
петролната индустрия технологична процедура за изследване на потенциални
продуктивни скали тела с методите на понижаване на нивото на течността в ствола
на сондажа, намаляване на плътността на течността в сондажа или т.н. ерлифтна
технология /чрез нагнетяване на азот в междутръбното пространство/, което
физически се дефинира като депресионен режим на усвояване. След приемане на
решението на НС през юни за изменение на т. 1, са разрешени всички варианти
/модификации/ за третиране на призабойната зона и/или продуктивния пласт с
депресивната технология, при условие, че се прилагат флуидни /и/или нефлуидни/
субстанции, които не попадат под възбраната на други нормативни документи. Има най-общо 12 групи методи /технологични
решения/ за усвояване на сондажите и въздействие върху призабойната зона и/или
продуктивния пласт, които са приложими за условията на Блок 1-3 ***** с
изключение на фракинг, ако приложеното към съответната дълбочина налягане не
превишава 20 атмосфери и ако използваните флуидни /и/или нефлуидни/ субстнации
не попадат под възбраната на други нормативни документи. Без ограничение за
приложение са също и обширното множество технологични решения, осъществени чрез
депресионните методи. Императивно е забранено приложението на технологията на
хидравлично разкъсване /фракинг/, което практически се реализира при приложено
налягане с оперативни флуидни и/или нефлуидни субстанции/ на съответната
дълбочина, по-голяма от скалния натиск /литостатичното налягане/ към
съответната дълбочина, което е несъизмеримо по-голямо от 20 атмосфери.
Забранени са също и автономно реализирани репресионни технологии, ако
приложеното налягане на съответната дълбочина превишава 20 атмосфери.
Експертите считат, че методите за усвояване на сондажите, които позволяват
провеждането на последващи промишлени изпитвания на поровия вместващ обем на
петролоносния хоризонт, привързан към скалния пълнеж на Долнодъбнишкия член, не
предвиждат използването на забранена технология, която попада или може да
попадне в обхвата на мораториума и след неговото изменение с решение на НС от
14 юни 2012 г. Вещите лица считат, че при обосновка на подходящ комплекс от
технологични решения /методи за усвояване на сондажите/, които позволяват
провеждането на последващи промишление изпитвания на пукнатинно-каверновия
вместващ обем на Долнодъбнишкия член, могат да бъдат предвидени технологични
решения от група са условен номер № 5, които могат да попаднат в обхвата на
мораториума и след неговото изменение с решение на НС от 14.06.2012 г. При
включването в комплекса от технологични решения за провеждане на продуктивен
тест на пукнатинно-каверновия вместващ обем на Долнодъбнишкия член, методите от
група № 6 /фракинг/ и микроядрен взрив от гурпа № 7, категорично попадат в
обхвата на мораториума и след неговото изменение с решение на НС от 14.06.2012
г. Прокараните сондажи Р-1 и Р-2 *****, попадащи в Блок 1-3 ***** са усвоени
успешно чрез прилагане на депресионни методи в комбинация с киселинна обработка
на призабойната зона. В съдебно заседание вещите лице допълват, че според тях е
било възможно, въпреки наложения мораториум да бъдат извършени работите по
договора. Предполагат, че основната насоченост на „Д.П.Б.“ ЕООД е била към
съществуващия продуктивен пласт, без да изключват и интерес към различни
пластове, които са извън обхвата на така наречения среден триас.
Съдът намира, че независимо от заключенията на
вещите лица, че е било възможно, ако се използват определени методи, ответникът
да извърши сондажа, без да попадне в забраната, въведена с решението от НС през
януари и изменено юни месец, по делото са налице обективни данни, че към 2012
г., когато е обнародвано решението, страните по спора са възприели като
безспорен факт, че са налице непреодолими пречки за изпълнение на договора. В
подкрепа на това са и писмата, изпратени от държавния орган, с които се иска от
дружеството да представи преработени проекти, които да не включват забранени
методи, във връзка с въведения мораторуим. Същевременно решението на НС от юни
2012 г., в сила от 26.06.2012 г., с което е премахнат изразът 20 атмосфери под
земята е прието след изтичане срока на договора, тъй като същият е прекратен на
26.04.2012 г. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че неизпълнението на
задължението на ответника да извърши сондаж не се дължи на негови виновни
действия, поради което не дължи заплащане на уговорената между страните
неустойка.
Дори да се възприемат изводите на вещите лица и да
се приеме, че въведеният мораториум януари 2012 г. не е попречил на дружеството
да изпълни задължението си да прокара сондаж и тъй като не го е направил е
налице неизпълнение на договорно задължение, то съдът намира за основателно
възражението на ответника, че вземането за неустойка е погасено по давност.
Договорът е прекратен на 26.04.2012 г. Изпълнението е дължимо до 26.05.2012 г.,
след която дата ответникът е в забава. Давностният срок е тригодишен, съгласно
чл. 111, б. „б“ ЗЗД и изтича на 26.05.2015 г. Ако се приеме, че срокът на
договора е удължен с 93 дни, считано от 26.04.2012 г., съгласно решение на МС
от 11.06.2012 г., въпреки че страните не са подписали допълнително
споразумение, то пак срокът на договора ще се счита, че е изтекъл на 28.07.2012
г., при което ответникът ще е изпаднал в забава на 28.08.2012 г., като
давностният срок за търсене на неустойка ще е изтекъл на 28.08.2015 г. Исковата
молба е предявена в съда на 23.10.2015 г., което е след изтичане на тригодишния
давностен срок.
Следователно дори и да са налице предпоставките за
присъждане на неустойка от неизпълнен договор, то вземането на ищеца е погасено
по давност. Съдът счита, че не следва да обсъжда наведените от ищеца едва с
писмената защита доводи, че срокът на договора е спрял за срок от 150 дни,
поради наличие на обективна пречка, поради което тригодишният давностен срок не
е изтекъл, доколкото същите не са заявени своевременно.
Предвид изложените съображения предявеният иск от
ищеца срещу ответника за присъждане на сумата 200 000 щатски долара,
частична претенция от 2 000 000 щатски долага, представляваща дължима
неустойка по чл. 8.11 от сключения между страните на 26.04.2007 г. договор за
търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-3 ***** подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът. От негова страна се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, други адвокатски разноски и депозити за вещи лица, като се
представят доказателства за тяхното извършване. Заплатеното на ответника
адвокатско възнаграждение и претендирано по делото е в размер на
174 066,14 лева с ДДС. До приключване на устните състезания ищецът не направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед на
доказателствата, че хонорарите са заплатени с основание настоящото
производство, съдът дължи тяхното присъждане. Следва да се остави без уважение
искането на ответника да му бъдат присъдени други адвокатски разноски в общ
размер на 7 621,91 лева.В действителност в сключения между ответника и
страната договор за правна защита и съдействие в чл. 4.2 е предвидено, че такива
се дължат на адвоката като рутинни разноски в определен процент 3,5 и така са
претендирани с фактурите. В исковото производство по реда на чл. 78 ГПК
подлежат на присъждане разноски, които са доказани, че са във връзка с
производството. За т.нар. рутинни разноски липсват доказателства, че същите са
направени във връзка с настоящото производство, поради което тези разноски не
следва да се присъждат. На ищеца следва да се възложат и извършените от
ответника разноски за депозити за вещи лица в общ размер на 1 503 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д., чрез представляващия я по
силата на § 31 от ПЗР на ЗИДЗП министър на енергетиката, с адрес: гр. София,
ул. „*******, срещу „Д.П.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 200 000
щатски долара /двеста хиляди щатски долара/, частична претенция от общо
заявена такава в размер на 2 000 000 щатски долара, представляваща
дължима неустойка по чл. 8.11 от договора, сключен между страните на 26.04.2007
г. и допълнително споразумение към него, за неизпълнени работни задължения за
прокарване на сондаж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д., чрез представляващия я по силата на § 31 от ПЗР на ЗИДЗП
министър на енергетиката, с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати
на „Д.П.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, сума в размер на 174 066,14 лева /сто седемдесет и четири
хиляди и шестдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение и сума в размер на 1 503 лева /хиляда
петстотин и три лева/, представляваща депозити за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: