Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр.д. № 517/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
решение № 34 от 27.03.2020 год. по гр. дело № 273/2019 год. Самоковският
районен съд е признал за незаконно и отменил дисциплинарното наказание
„забележка“, наложено на основание чл. 188, т. 1, вр.
чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ на П.В.В. със заповед №
РД-07-31/25.02.2019 год. на директора на ТП „ДЛС И.“, гр. С.и е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата 400 лв. разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск.
Ищецът
оспорва въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
твърди в исковата молба, че дисциплинарното наказание му е наложено
незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а
посоченото в заповедта нарушение не представлява неизпълнение на негови трудови
задължения. Сочи също така, че заповедта не е мотивирана. Моли съда да отмени
наложеното дисциплинарно наказание.
Ответникът
оспорва иска в писмения отговор на исковата молба, като счита, че заповедта е
мотивирана, издадена от компетентния орган в изискуемата форма, като преди това
са поискани писмени обяснения от ищеца.
С
представената по делото заповед № РД-07-31/25.02.2019 год. на директора на
ответника, на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 вр.
чл. 187, т. 7 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на П.В. на
длъжността „автомонтьор“ за това, че на 20.02.2019 год. в 9.00 ч. паркирал
управлявания от него личен автомобил марка „Сузуки“ пред работното му място – работилницата на
стопанството – грубо нарушение на заповед № РД-07-38/17.05.2017 год. на
директора на ответника, с която е разпоредено личните
автомобили на служителите да паркират до бариерата на административната сграда
на стопанството, което представлява неизпълнение на законните нареждания на
работодателя и нарушение на трудовата дисциплина.
С
писмо-искане изх. № 10-09-18/21.02.2019 год. от 21.02.2019 год. директорът на
ответника е поискал писмени обяснения от ищеца, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за това, че на 20.02.2019 год. в 9.00 ч. личният му автомобил бил паркиран
пред работното място на ищеца – работилницата на стопанството в нарушение на
негова заповед № РД-07-38/17.05.2017 год., с която е разпоредено
личните автомобили на служителите да се паркират до бариерата на
административната сграда. В писмените си обяснения от 22.02.2019 год. ищецът
сочи, че на 19.02.2019 год. транспортирал „ресори“ за служебния автомобил на
директора на ответника, а на 20.02.2019 год. ги разтоварил за около 30 мин. с
личния си автомобил, след което го преместил.
Видно
от трудов договор № 2015-11/12.10.2015 год. ищецът заемал длъжността
„автомонтьор“ при ответника. Според приложената длъжностна характеристика
основните задължения на ищеца са да организира и извършва технически прегледи и
ремонти на автомобилите, собственост на предприятието; приема МПС след
приключване на работната смяна и проверява за неизправности и несъответствия,
вкл. относно изразходвано гориво и др.;
изпълнява възложените му задачи и т.н. Посочено е, че длъжността е
подчинена на управителя на предприятието.
Представена
е и заповед № РД-07-38/17.05.2017 год. на директора на ответника, с която е
наредено личните автомобили на служителите на ТП „ДЛС И.“ да бъдат паркирани на
бариерата на административната сграда на стопанството, като отговорни за
изпълнението на заповедта са пазачите невъоръжена охрана. Контролът по
изпълнение на заповедта е възложен на инж. А. Д. – зам.-директор по лова в
предприятието.
Според
показанията на св. З., който работи при ответника на длъжност невъоръжена охрана,
на 20.02.2019 год. сутринта забелязал джипа на ищеца пред работилницата на
монтьорите – работното място на П.В., като автомобилът престоял там около 1
час. Директорът също видял нарушението и се ядосал. По принцип служителите на
стопанството паркирали до бариерата, където било работното място на охраната,
на около 50 метра от работилницата. През деня бариерата била вдигната.
Съгласно
показанията на св. Х.– шофьор при ответника, на 20.02.2019 год. ищецът следвало
да транспортира със собствения си лек автомобил ресори, които свалил от л.а.
„Тойота“, ползван от горските служители, и да ги закара до джипа на директора с
цел връщането им за рекламация, тъй като били счупени. Ресорите тежали около 20
кг. единия и нямало как да се пренесат на ръце. Ищецът ги транспортирал, свалил
ги от автомобила си и ги натоварил в автомобила на директора. Личният джип на
ищеца често бил използван за служебни цели поради липса на достатъчно служебни автомобили.
От монтьорската работилница, където били свалени ресорите
до мястото, където трябвало да ги натоварят в автомобила на директора,
разстоянието е около 500-600 метра.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съдът
намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „забележка” е
незаконосъобразно по следните съображения:
Дисциплинарното нарушение
представлява противоправно деяние (действие или
бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по
трудово правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя
трудова дисциплина. Следователно, само неизпълнението на предвидени в закона,
трудовия договор или съобразно законните
разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно
нарушение. Правомерните нареждания на работодателя са на общо основание
задължителни за работника и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение
на трудовата дисциплина. Неизпълнението може да се осъществи чрез действие –
когато работникът не извърши заповяданите му действия или чрез бездействие –
когато нарушава забраната да се въздържа от определени действия. Нарежданията
следва да се отнасят до протичането на трудовия процес, до неговата
организация, технология и ред, но не и до личното поведение и живот на работника
или служителя, които са вън от трудовите му задължения. Независимо от
формулировката в заповедта от 17.05.2017 год., а именно – „личните автомобили на
служителите да се паркират до бариерата на административната сграда на стопанството“,
следва да се приеме, че същата имплицитно съдържа забраната за влизане с лични
автомобили на територията на предприятието, която принципно би могла да бъде
продиктувана от нуждата за по-добра организация на трудовия процес, вкл. от
необходимостта в двора на предприятието, в частност пред работилницата
/работното място на ищеца/ да се осигури пространство за влизане и маневриране
на служебните автомобили на предприятието, извършване на техническите прегледи
и ремонти. Следователно, съдът приема, че заповед № РД-07-38/17.05.2017 год.
представлява законно нареждане на работодателя, като за правомерността на
наказанието не е задължително същата да е адресирана само или пряко да
наказания работник или служител. Нарежданията на работодателя могат да бъдат обективирани в различни актове – Правилник за вътрешния
трудов ред, длъжностна характеристика, заповед и др. По делото не се спори за
правомерността на цитираната заповед, нито за това дали същата е доведена до
знанието на ищеца. Съдът е ограничен в исковото производство само до наведените
в исковата молба основания за незаконност на заповедта за налагане на
съответното дисциплинарно наказание. Основателно е обаче оплакването на ищеца
за това, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение. Това е така по
следните съображения:
Заповед № РД-07-38/17.05.2017 год. на директора на ТП „ДЛС И.“ предвижда
забрана служителите на стопанството да паркират личните си автомобили в двора на предприятието.
Установи се по делото, че ищецът не е извършил нарушение на тази заповед. Доказа
се по безспорен начин от показанията на разпитания свидетел Х., които
кореспондират и с писмените обяснения на ищеца, че на
20.02.2019 год. по нареждане на директора ищецът следвало да транспортира със
собствения си лек автомобил ресори с тегло по 20 кг. всеки, които да закара в
предприятието и да натовари в друг автомобил - този на ръководителя на
предприятието. Ищецът ги транспортирал, свалил ги от автомобила си в двора на
предприятието и ги натоварил в автомобила на директора, като това било извършено
в рамките на един час. Следователно, в случая ищецът не е „паркирал“ автомобила
в двора на стопанството, а е влязъл в него с цел изпълнение на възложена му от
работодателя задача – да транспортира и натовари ресори, като автомобилът не е
изпълнявал ролята на „личен автомобил“ на ищеца, а на служебен такъв, като в
този случай не се прилага забраната за влизане в предприятието. Напротив,
изпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца /видно от длъжностната
характеристика/, предполага възможност за влизане на служебните автомобили в
предприятието с оглед извършване на възложените на ищеца технически прегледи и
при необходимост да изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение
на длъжността /т. 5 от длъжностната характеристика/, какъвто е настоящият
случай. Установи се, че със знанието на работодателя, респ. по негово нареждане
личният автомобил на ищеца често бил използван за служебни цели поради недостиг
на собствени автомобили на стопанството /св. Х./. В този случай, след като е
използвал автомобила си не за лични нужди, а в интерес на работата, ищецът не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, влизайки в двора на предприятието
на посочената в заповедта дата с цел разтоварване на ресори на предприятието. В
длъжностната характеристика на ищеца изрично е записано, че същият следва да
спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, което изключва
възможността за транспортиране без превозно средство на посочените части за
автомобили през двора на стопанството, с оглед теглото им и произтичащата от
това опасност за здравето на ищеца и на другите служители.
По
изложените съображения съдът намира, че работодателят не проведе успешно пълно доказване на
твърдението си, че ищецът е извършил визираното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, поради което наложеното дисциплинарно наказание
„забележка” е незаконосъобразно. Това налага извода, че предявеният иск е
основателен и заповед № РД-07-31/25.02.2019 год. на директора на ТП „ДЛС И.“,
гр. С.следва да бъде отменена.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора въззивникът дължи на въззиваемия сумата 400 лева, представляваща направените разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от
27.03.2020 год. по гр. дело № 273/2019 год. на Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА ТП „ДЛС И.“, гр. С.да заплати
на П.В.В. ***, ЕГН **********, сумата 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.