Решение по дело №1645/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 20 от 07.07.2023г., постановено по АНД №83/2023 г. по описа на Районен съд –Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 301/24.04.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени наказателното постановление като преповтаря аргументите, посочени пред първоинстанционния съд.

Посочва, че броят на отсечените дървета без КГМ вписан в протокола-93бр. и не съответства на вписания в наказателното постановление 96 бр. При определяне на наказанието не са посочение отегчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства. Незаконосъобразно е анулиран АУАН №110352/21.03.2023г. при липса на законова регламентация за подобен акт. Твърди, че му е нарушено правото да поиска споразумение в 14-дневен срок, тъй като наказателното постановление е издадено на четиринадесетия ден.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – неправилно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – РДГ-Бургас, редовно призован не се явява е не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Средец е потвърдил Наказателно постановление № 301/24.04.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че актът за нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, акта за нарушение и наказателното постановление съдържат изикуемите реквизити-време, място и обстоятелства на извършване на нарушението, спазени са сроковете за издаване на АУАН и наказателното постановление. Приел е за неоснователно възражението по отношение на анулирания акт от 21.03.2023г. и акта по настоящото производство, като е посочил, че описанието на нарушението в двата акта не се покрива напълно, не му е нарушено правото на защита с издаване на наказателното постановление на четиринадесетия ден, тъй като няма данни да е поискано такова. Първоинстанционният съд е направил изводи за осъществено от фактическа и правна страна нарушението, квалифицирано по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Съдът е приел, че правилно е определен размерът на наказанието.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административно-наказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е установено, че в периода от 10.01 до 06.04.2023г. в землището на село Кубадин, община Средец, отдели 595ж жалбоподателят в качеството си на лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ София по чл.235 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № 0699337/03.01.2023г. от 03.01.2023г., не изпълнил своите задължения като допуснал отсичането на 96 броя дървета от дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 8,93 пл.м3, без да са маркирани с контролна горска марка.

С оглед констатирано нарушение е съставен АУАН. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.257, ал.1,предл.2, т.1, предл.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Въз основа на акта за нарушение АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства. Деянието е правилно квалифицирано, като са приложени относимите правни норми, регламентиращи задълженията на лицата, упражняващи лесовъдска практика и правилно е приложена административно-наказателната разпоредба.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лв. лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В акта за нарушение и наказателното постановление са посочени конкретните нарушени задължения. Разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ задължава лицето, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е посочено конкретното задължение на лицето, получило позволение да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Жалбоподателят преповтаря възраженията си направени и във въззивното производство, на които въззивният съд подробно е отговорил.

Първото възражение е твърдяно противоречие, между констативния протокол, където са посочени по отделен брой дървета, чиито общ сбор е 93бр. с обща кубатура по сортиментна ведомост 8,93 пл.м3, а в акта за нарушение и наказателното постановление 96 броя дървета от дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 8,93 пл.м3. Съдът счита, че допуснатото несъответствие не е съществено нарушение, тъй като в констативния протокол, акта за нарушение и наказателното постановление кубатурата си съответства, от друга страна констативния протокол не е част от административно-наказателното производство и с него не може да се обосновава противоречие от фактическа страна, а е доказателство за извършени действия. Предметът на нарушението безспорно се установява от приложените по делото 2бр. сортиментни ведомости, които като общо количество съответстват на описаното от фактическа страна нарушение. В този смисъл възражението е неоснователно.

По отношение на следващото възражение, касаещо липсата на правна уредба, даваща правомощия за анулиране на актове за нарушения. „Анулирането“ на АУАН от 21.03.2023г., който не е предмет на настоящото дело, има значение доколкото би могло да се твърди за наличието на две висящи производства за едно и също нарушение. Както правилно е посочил въззивният съд анулираният АУАН е издаден за различно количество дървесина, за различни подотдели, макар и в тях да се включва и 595ж, различен период, което води до извод, че от обективна страна са описани различни нарушения. Отделно от изложеното няма данни да са предприети последващи действия по анулирания АУАН , следователно касаторът няма да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение.

Основателността на възражението, касаещо издаването на наказателно постановление на 14 ден от 14-дневния срок по чл.58г, ал.1 от ЗАНН следва да се преценя, с оглед действителното нарушаване на правата на жалбоподателя. При липса на доказателства, че жалбоподателят е искал да се възползва от тази възможност и АНО я е препятствал с издаването на наказателното постановление, настоящата инстанция счита, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 07.07.2023г., постановено по АНД №83/2023 г. по описа на Районен съд –Средец.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: