РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Карлово, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100288 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 432 ал.1 от
КЗ.
Ищецът от К. Б. В. с ЕГН ********** от град К., ул. „Ю.“ № *****
твърди, че на 02.06.2017 г. около 15:30 часа на главен път І-6 С.-Б., в участъка
между град К. и село В.Л., пострадал при пътно-транспортно произшествие
(ПТП) между два леки автомобила. Управлявайки лек автомобил Ф.Г. с рег.
№ ******** по посока за село В.Л., водачът Л. с ЕГН ********** от град К.,
предприел маневра изпреварване. Поради липса на свободен път и
недостатъчно разстояние между пътуващите автомобили не успял да се
прибере след изпреварването в своята лента за движение. При опит да се
прибере, се блъснал странично в колата, пътуваща в същата посока,
рикоширал от нея, навлязъл в насрещната лента за движение и се удари в
пътуващия за К. лек автомобил Ф.Г. с рег. № ********, управляван от Г.Д.Т.
с ЕГН ********** от К.. Ищецът пътувал в ударения автомобил Ф.Г. с рег. №
********, като седял на предната дясна седалка по време на удара. Зад него,
на задната седалка пътувал М.Т.Г.. Катастрофата била причинена умишлено
от водача на МПС Л. от К., който към датата на произшествието имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Вследствие на удара, който бил нанесен на леката кола, в която
ищецът пътувал, последният загубил съзнание и нямал спомени за случилото
се. След като се съвзел, усетил болки в гръдния кош, в корема, боляла го
главата и коленете като след удар. Изпитвал силно притеснение, загубил
представа къде се намира и какво се е случило с него. Болката в гърдите се
засилвала при всяко по-дълбоко вдишване. Налагало се да спи на две
1
възглавници. Сънят му бил напрегнат и неспокоен. Изпитвал притеснение и
безпокойство от движещите се в близост до него автомобили. Болките в
гръдния кош и в корема изпитвал два месеца след произшествието.
На 14.12.2017 г. на основание чл.381, ал.1 и сл. от НПК Л. сключил
споразумение с Районната прокуратура Карлово като се признал за виновен за
нарушение на правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП.
Споразумението било одобрено от Карловския районен съд в съдебно
заседание на 22.12.2017 г. по НОХД №754/2017 г.
През м.април 2020 г. ищецът уведомил ответното дружество за ПТП
и предложил да му се изплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от произшествието в размер на 5000.00 лева. С получения отговор бил
уведомен, че по настъпилото застрахователно събитие била заведена шета
№*********-ПТП от 02.06.2017 г., но претенцията му не можела да бъде
удовлетворена поради липса на безспорни доказателства за виновността на
застрахования водач. След като ищецът изпратил поисканите в писмото
писмени доказателства, дружеството предложило да проведат среща за
уреждане на отношенията помежду им. Свързал се по телефона с
дружеството, но размерът на предложеното обезщетение не го удовлетворил и
същото не било изплатено от ответното дружество.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди З.Д. „Б.И.“ АД,
ЕИК **********, бул. „Д.В“ № *** С.-****, му заплати на сумата от сумата
5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 02.06.2017 год. ведно със законната лихва считано
от датата, на която при ответника е заведена щета № ********* - ПТП от
02.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК **********, бул. „Д.В“ № ** С.-
****, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. № ********.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал. Оспорва ищецът да е бил увреден в следствие на ПТП, видно от
приложеното съдебно решение, увреждания били причинени на различно от
ищеца лице.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди
на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число вреда,
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
2
Ако и доколкото бъдел установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите
от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите
от него вреди.
Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца не са резултат
единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с peг.
№ ********. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия, който е
пътувал в л. а. без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като така допринесъл в значителна степен за
уврежданията си. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка
между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди,
като същите произтичали по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха
настъпили или щели да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.
Оспорва, че същите са резултат на реализираното ПТП. Счита, че няма данни
и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от него
увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока. Видно от
единствения приложен медицински документ не били констатирани каквито и
да е увреждания при ищеца.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че
заявените от ищеца увреждания, и болки и страдания вследствие на тях, се
дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се
хронично-дегенеративните изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП.
Оспорва твърденията, че оздравителния процес да бил
продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба
документи, данни такъв да е протичал като цяло липсвали. В случай, че се
установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес -
твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските
предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие
предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от
които страдат и които нямат връзка с ПТП.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на
ищеца и в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от лабилна
психика и предходната му обремененост.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 5000 лева е силно завишена и не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не
дължи лихва върху обезщетението. Ищецът не сезирал дружеството им с
претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата
3
сметка от страна на пострадало/увредено лице имало последиците на забава
на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал
лихва.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по иска за
мораторна лихва.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения констативен протокол за ПТП № 24
от 02.06.2017 г. и приложената към него план-схема, че на 02.06.2017 г. около
15:00 часа по път І-6 С.-Б., в участъка между град К. и село В.Л., на км.
260+000 м, в землището на гр. К., между лек автомобил Ф.Г. с рег. №
********, управляван от Л., лек автомобил Ф.К. с рег. № *******,
управляван от Н.Х.К. и лек автомобил Ф.Г. 4 с рег. № *******, управляван от
собственика му Г.Д.Т., е настъпило пътнотранспортно произшествие с
пострадали лице. В протокола за ПТП са посочени петима пострадали,
включително ищецът по делото. Прието е, че обстоятелствата и причините за
ПТП са следните: Ф.Г. с рег. № ******** (ППС1), при извършване маневра
изпреварване, без да има достатъчен свободен път и разстояние, става
причина да се блъсне в лек автомобил Ф.К. с рег. № ******* (ППС2) и лек
автомобил Ф.Г. 4 с рег. № ******* (ППС3). Посочените писмени
доказателства в частите, в които съдържат изложение на обстоятелствата,
възприети от посетилия мястото на ПТП полицейски служител, а именно -
мястото на произшествието, местоположението на автомобилите след
настъпването му и намерените на място пострадали лица, имат характер на
официални свидетелстващи документи с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
Не се спори, че ищецът е пострадал при ПТП като пътник в лек
автомобил Ф.Г. 4 с рег. № *******.
По делото е приет за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че
е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил Ф.Г. с peг.
№ ********, със срок на действие до 19.04.2018г. (посочена в протокол за
ПТП).
Установява се от представения заверен препис от протоколно
определение № 133 от 22.12.2017 г. по НОХД № 754/2017г. по описа на
КрлРС, че на основание чл. 382, ал. 7 НПК, съдът е одобрил постигнатото
между Районна прокуратура-Карлово и Л. споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по силата на което Л. се е признал за виновен в
това, че на 02.06.2017 г., около 15:30ч. на километър 260+000м на гл. път I-6
(С.Б.), в участъка между гр.К. и с.В.Л., общ. К., при управление на лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ********, с посока на движение гр.К. – с.В.Л. е
нарушил правилата за движение по пътищата и по специално тези,
регламентиращи извършването на маневра изпреварване, а именно: чл. 42, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗДвП, чл. 43 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на М.Т.Г. по смисъла на
4
чл. 128, ал. 2 от НК, като му е било наложено съответното наказание.
Установява се от представените от ответника документи по
преписка за предявена щета № *********, че на 01.04.2020 г. ищецът е подал
до ответника молба за заплащане на обезщетение, което е било регистрирано
в ответното дружество с вх. № ******** от 02.04.2021 г. Към молбата са били
представени констативен протокол от ПТП, документи от образуваното
наказателно производство (протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, постановление за назначаване на експертиза,
съдебномедицинска експертиза, споразумение за решаване на делото) и
медицински документ – епикриза, както и препис от застрахователна полица.
В молбата е посочена банкова сметка за изплащане на претендираното
обезщетение. Сочи се също, че с молбата се представят документите,
представени от ответника и описани по-горе.
С писмо изх. № НЩ -2090/09.04.2020 г. ответникът е поискал
ищецът да му представи влязъл в сила акт по наказателно производство,
автотехническа експертиза – оригинал или заверено копие.
С писмо изх. № НЩ -3356/16.06.2020 г. ответникът е уведомил
ищеца, че е определено обезщетение по щета № *********. Размерът на
обезщетението не е посочен в писмото, а ищецът е поканен в офис на
ответното дружество за уреждане на отношенията помежду им.
От неоспорената съдебна автотехническа експертиза се установява,
че:
Ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Ф.Г.“ рег.№
*********. Автомобилът следва да е имал предпазни колани на всички места,
включително и на предна дясна седалка. Скоростта на движение на л.а. „Ф.Г.
3“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около
129 km/h, а в момента на втория удар е била около 69 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „Ф.Г. 4“ в момента на удара е била около 50 km/h. Скоростта
на движение на т.а. „Ф.К.“ в момента на удара е била около 80 km/h.
Изследванията за ползите от предпазния колан показват, че при челен удар на
автомобила, под действие на инерционните, сили пътникът продължава да се
движи напред в момента на удара и се удря във вътрешността на купето.
Когато няма поставен предпазен колан, най- често се стига до удар на главата
в предното стъкло, удар на краката в долната част на таблото, гърдите в
горната част на таблото и т.н. Когато има поставен предпазен колан, тялото се
спира от колана и главата не достига до предното стъкло. Местата на контакт
с колана се притискат и може да се получат увреждания. При пътника, това са
дясното рамо, дясната ключица и т.н., корема, гърдите. Статистиката за
травмите, получавани от пътници със и без поставен предпазен колан сочат
следното: От неизползващите коланите 86% са получили различна степен
сътресение на мозъка (срещу 21% от ползващите ги). Около 7,8% от
използвалите коланите са получили наранявания на главата, гръдния кош и
гръбначния стълб, като останалите травми са леки, а при водачите, които не
са използвали колани 47 % са получили множество счупвания на ребра, 32% -
наранявания на гръбначния стълб и шийните прешлени, над 50% - множество
порезни рани и удари по главата. При пътниците без колани, освен комоцио,
53% от травмите са счупвания на костите на носа, на челюстта, скалпиране на
5
темето, прорезни рани по лицето и др.
От неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
1) При ПТП на 02.06.2017 година на К. Б. В. е причинено: контузия
на гръдния кош и корема; мозъчно сътресение; повърхностна рана на кожата
на лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са
получени по описани в исковата молба механизъм, а именно при травма в
купето на автомобила на возещ се на предна дясна седалка, при удар с
предната част на автомобила в насрещно движещ се автомобил. Травмите на
гръдния кош и корема са довели до изпитване на болки и страдания с
продължителност не по-малка от 20-30 дни, което се преценява като
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК (по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК). Мозъчното сътресение само по себе си е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК (по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК). Повърхностната рана на кожата на лявата
предмишница сама по себе си е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК (по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК).
2) Предназначението на предпазните колани е в случай на инцидент
да предпазват водача или пътника от нараняване. Правилно поставеният
предпазен колан държи тялото към седалката и спомага за предотвратяване на
удар в интериорни елементи от салона на автомобила или дори изпадане от
автомобила. Динамиката на изследвания удар всъщност е съставена от три
сблъсъка. Първият сблъсък (на автомобила) е известен като автомобилен
сблъсък, който кара автомобила да се огъва и усуква, когато се удари в нещо
внезапно (друг автомобил, дърво, стълб, стена и др.). Деформирането на
детайлите абсорбира една част от силата на удара и действа като възглавница
за останалата част от автомобила водача и пътниците. Вторият сблъсък
(човешкият сблъсък) се случва, когато пътниците се ударят в някоя част на
салона на автомобила. В момента на удара необезопасеният водач или пътник
ще продължи да се движи със скоростта на автомобила непосредствено преди
сблъсъка, след което ще се удари в части, срещани по направлението си
(врата, облегалка на дясна седалка или друга част, намираща се в направление
на движението му) във вътрешността (салона) на автомобила. При катастрофа
водачът и пътниците е движат към точката на сблъсъка, а не се отдалечават от
нея. При удар водачът или пътникът често биват наранявани или дори
убивани от необезопасени пътници на седалки или предмети, които се
превръщат във високоскоростни „снаряди“. Третият сблъсък (вътрешният
сблъсък): дори когато тялото на пътника спре напълно, вътрешните му органи
продължават да се движат напред и се удрят в други органи или в скелетната
система. Този трети сблъсък е вътрешният сблъсък и често причинява тежки
или фатални наранявания. Предпазният колан забавя пиковия товар върху
тялото, така че да се разпределят инерционните сили на тялото между
носещите му части. Според проучвания поставен предпазен колан намалява
смъртността два пъти при произшествия. Предпазният колан предпазва
основно при челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре или
отдолу на купето, при висока скорост и удар с тяло с голяма маса защитата на
водача или пътниците в превозното средство е почти без значение за
6
настъпване на травмите, но ограничава движението на тялото в купето на
автомобила. При блокиращ удар с около 55 km/h автомобилът достига от
първи контакт с препятствието до пълен покой за около 150 милисекунди,
като в този кратък интервал водачът и пътниците са пасивни участници. Дали
пътникът е бил с правилно поставен предпазен колан с категоричност може
да се отговори единствено в два случая: ако е установено при огледа на
местопроизшествието от процесуално изряден орган на разследването и при
наличие на безспорни специфични травматични увреждания по тялото, които
са характерни за причиняване при удар от предпазен колан. В конкретния
случай не е налице нито едната от двете възможности.
3) С известна степен на вероятност може да се приеме, че е бил
налице предпазен колан, поради липсата на характерни травми за седящ на
предна дясна седалка, а именно - травми по лицето, травми по долните
крайници, тежки травми на главата - мекотъканни травми и разкъсвания.
Напълно е възможно гръдно-коремната травма да е в резултат от
травматичното действие на предпазния колан. Като се вземе предвид тежкото
увреждане на седащият на задната седалка пътник, то сравнително леките
увреждания на В. могат да бъдат обяснени и с поставен предпазен колан.
4) Предпазният колан не е панацея и носенето му не означава липса
на травми при ПТП. Развиващите се натоварвания на тялото дори при
правилно поставен предпазен колан водят до травматични увреждания, вкл.
подобни на наличните при пострадалия В..
В показанията си св. П., водач на МПС, което е причинило
инцидента, сочи, че си спомня участието в ПТП при управление на лек
автомобил „Ф.Г.“ на главен път С.-Б. в района на село В.Л. на 02.06.2017 г.
ПТП настъпило малко след разклона за кв. С., в посока - село В.Л..
Свидетелят предприел маневра изпреварване при лек дъжд, загубил контрол
на превозното средство и се ударил в колата, която била пред него.
Вследствие на това станала катастрофата. Колата, в която пътувал ищецът
била в канавката със задната част, а предната й част била в посока към пътя.
Другият водач биле в обърната кола, която била напречно на пътя. Съответно
той бил контактен с главоболие, човекът, който бил зад него също бил
контактен с болки, останал в колата докато не дошли от „Бърза помощ“ и
тогава излязъл. Инцидентът станал около обяд, времето било облачно. В този
участък зад свидетеля имало коли, пред него, на разстояние от поне 150 метра
нямало кола. Колата, която ударил била на около 150 – 200 метра от неговата.
Изпреварването в участъка на инцидента било разрешено и нямало
ограничение на скоростта. Когато предприемал изпреварването се движил със
скорост между 90 и 100 км/ч. Изпреварваният автомобил започнал леко да
ускорява и свидетелят също ускорил, за да успее да извърши маневрата. След
удара не помнел колко точно коли е ударил. Пред него имало автомобил,
който започнал да изпреварвам – „Ф.Г. 4“, черен на цвят. Освен, че ускорил
скоростта си този автомобил при изпреварването, не променял начина си на
движение, просто ускорил и двата автомобила били изравнени, движели се
успоредно, но свидетелят се намирал в лентата за насрещно движение. Към
момента на изпреварването нямало препятствия, които да ограничават
видимостта в пътния участък. Единствено вече в процеса на изпреварване,
тъй като ние се движехме известно време, започнали да наближават завой.
7
Възможно било и лекия дъжд евентуално да е попречил, но не смятал, че
дъждът бил чак толкова силен, че да пречи на видимостта. Доколкото знаел,
всички, които се возили на предните седалки, били с предпазни колани, тъй
като свидетелят отишъл до автомобила, в който пътувал ищецът, който бил в
безсъзнание, шофьорът тъкмо се събуждал, и доколкото свидетелят си
спомнял, двамата били с колани. Срещу свидетеля било образувано
наказателно производство от прокуратурата, което приключило като го
осъдили за нанасяне на тежка телесна повреда по непредпазливост.
Пострадалото лице било братовчед на шофьора на колата, в която бил
ищецът. Присъдата влязла в сила, изтече, вече бил реабилитиран по тази
присъда. По това дело се признал за виновен.
В показанията си св. Б.-В., майка на ищеца сочи, че разбрала за
инцидента по време на пътуване за почивка на море. Когато били на
регистратурата, ищецът се обадил по телефона и поискал свидетелката да
отиде при него, защото ги блъснали. По време на разговорите им бил
объркан, не можел да обясни къде се намира, нито в какво състояние е.
Свидетелката се обадила в „Бърза помощ“ в К. за да разбере има ли получен
сигнал за инцидент. От там съобщили, че няма такъв сигнал. Докато се
опитвала да установи местонахождението на ищеца, той отново звънял по
телефона, не помнел, че майка му е в Созопол, казал, че го болят гърдите, че
около него има кръв и че плюе кръв. Свидетелката се обадила на телефон 112,
но от там поискали мястото на инцидента, след нов разговор със сина си и с
помощта на хора около него, разбрала, че се намират до село В.Л.. От
телефон 112 изпратили сигнала до „Бърза помощ“ в К.. В последствие от
„Бърза помощ“ се обадили на свидетелката, казали й в какво състояние е
синът й и съобщили, че всички пострадали ще бъдат транспортирани в
УМБАЛ „С.Г.“. Междувременно свидетелката също потеглила към П., и
когато пристигнали ищецът бил настанен в хирургия. При първия й контакт с
него ищецът бил нервен, неспокоен, оплаквал се от главоболие, казвал, че
всичко го боли, че нищо не помни, че не знае какво и как се е случило. Бил
по-скоро объркан, на моменти не отговарял много адекватно, но бил в
съзнание. Престоял 3 дни в болницата, бил стабилен и свидетелката помолила
да го вземе вкъщи. След като напуснал болницата бил в дома им, под нейно
наблюдение, с много оплаквания от болка, нервност, не можел да спи,
започнал да си пише дипломната работа за втората магистратура, но се
отказал, защото не можел да се съсредоточи. Появили се петна от
кръвонасяданията по гърдите, не спял добре, бил много притеснен, нервен,
неспокоен. Силно изразените симптоми продължили около десетина дни,
след това постепенно намалели, но ищецът продължавал да се оплаква от
главоболие. Категорично отказвал да седне в колата на първата седалка, не
позволявал на баща си да изпреварва коли. Изпитвал стрес от возенето в
автомобил. Окончателно всички тези симптоми утихнали след месец, но и до
сега той имал такова притеснение, когато пътували, бил много нервен, когато
трябвало да се изпреварва, и до момента отказвал да шофира.
В показанията си св. Т. сочи, че участвах в ПТП на 02.06.2017г. в
качеството на шофьор. На въпросната дата – 02.06., пътували от село В.Л. в
посока К.. Времето било дъждовно, пътната настилка мокра. Карали със
съобразена скорост, с около 70-80 км/ч, когато на прав участък видели
8
автомобил, който се движи с бърза скорост срещу тях. Опитвал се да направи
тройно или четворно изпреварване на колона от автомобили. Имало няколко
възможности да се прибере и свидетелят очаквал като шофьор да го направи.
Започнал да намалява скоростта, но видял, че другият водач увеличава
скоростта на автомобила. Свидетелят Продължил да намалява, но не спрял,
защото имало пространство насрещно движещия се водач да се прибере в
своята лента. Последният не се възползвал, едва в последния момент опитал
да се прибере, блъснал с неговата предна гума колата, която се движела от
неговата страна и моментално рикошира в автомобила, управляван от
свидетеля. Преди сблъсъка, другия водач се движел в лентата за движение на
свидетеля, срещу него. В момента, в който видял, че ще го удари, се опитал да
каже и на останалите пътници, съответно - К.В. на предна седалка,
пасажерска, и М.Г. на задна седалка. Само казах: „Този ще ни….“ и не успял
да довърши изречението, че ще ги удари. К. си играел на телефона, пускал
музика или нещо подобно, изобщо двамата пътници не забелязали
автомобила, който се движел срещу тях. В следващия момент свидетелят
изпаднал в безсъзнание и следващото, което си спомнял е, че колата е в
канавката. Събудил се първи, не могъл да си поеме въздух доста дълго време,
при което си помислил, че ще умре и няма да се възстанови от това нещо, тъй
като в продължение на дълго време не успял да си поеме никакъв въздух, не
знаел дали от въздушната възглавница или от самия удар на автомобила.
След като се събудил и преживял цялото това нещо, се обърнал към К. и М.,
при което изпитах още по-гадно чувство, тъй като видял как и на двамата
главите им висят и били в пълно безсъзнание. Помислил си, че са починали,
от което още повече се притеснил. Опитал се да излезе от автомобила, но не
си чувствал по-голямата част от тялото, имал силна болка в гърдите, ръката,
двата крака и главата. Започнал да им крещи имената, и на К., и на М. по
много пъти и да ги бута. В този момент и следващите 15 минути никой не
спрял да им помогне. Водачът на другия автомобил пристигнал, когато
свидетелят вече бил извадил К. и М. от автомобила и ги събудил. Не се
притекъл веднага след катастрофата, и той бил пострадал. С К. били
приятели, поддържали взаимоотношения. Здравно се възстановявал повече от
2 месеца, а психически не знаел, защото ищецът и до ден днешен не
управлявал МПС. Имал шофьорска книжка, но не карал. К.В. изгубил
спомени след като го изкарал от автомобила. Питал свидетеля кога ще отиват
за П., а се връщали от там. Не си спомнял къде е бил през деня. След като
звъннал на родителите си, които извикали линейка, 5 минути след това не
помнел, че им се е обаждал. Месец след катастрофата, като си говорели, той
не си спомнял целия ден. Може би и до ден днешен не си спомня всичко от
целия ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение като
се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също
9
и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ е регламентирано правото
на пострадалия на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 от
ЗДД на прекия причинител на вредата. За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди,
на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер.
По делото е установено по несъмнен начин с представеното
споразумение по чл. 381 от НПК, че водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. №
******** е причинил процесното пътнотраспортно произшествие, т.е.
установени са основните елементи на деликта – деяние, противоправност на
деянието и вина. От събраните по делото доказателства се установява и
причинната връзка между деянието и настъпилите вреди у ищеца – същият е
бил пътник в лек автомобил, пострадал при инцидента.
В настоящия процес е приет за безспорен и неподлежащ на
доказване факта за наличието на застрахователно правоотношение към датата
на ПТП – 02.06.2017 г., по договор сключен от ответното дружество за лек
автомобил „Ф.Г.“ с peг. № ********. При това положение съдът приема, че
към датата на произшествието – 02.06.2017 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между делинквента – водач на лек
автомобил „Ф.Г.“ с peг. № ******** и ответното дружество, което
правоотношение е покривало съответния риск за причинените имуществени
вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията на
ответника касаят ангажирането на отговорността му доколкото се оспорва
застрахованото лице да се явява деликвент и наличието на причинна връзка
между негови действия и настъпилата вреда. Възражението е неоснователно.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, отразен в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 02.06.2017 г. Съдът намира
възражението му за неоснователно. Механизмът на ПТП, отразен в
протокола, който е бил съставен непосредствено след произшествието се
потвърди изцяло от писмените доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, споразумение за решаване на наказателното
производство. Протоколът за оглед се явява писмено доказателство и няма
пречка да бъда ползва, независимо, че и изготвен по друго производство.
Механизмът на ПТП, установен с констативния протокол се установи
посредством неоспорената съдебна автотехническа експертиза, приета в
настоящото производство, от показанията на водача на лек автомобил „Ф.Г.“
с peг. № ******** и от показанията на водача на автомобила, участвал в ПТП,
в който ищецът е пътувал. Всички доказателства кореспондират помежду си,
липсват противоречия между тях и механизмът на ПТП, както от техническа
10
гледна точка, така и от гледна точка на поведението на водачите, е доказан.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. М. като
обективно, безпристрастно, съответно на писмените и гласните
доказателства, събрани в процеса. Св. П. потвърди поведението си на пътя,
такова каквото е посочено в исковата молба. В тази насока доказателствата по
делото не съдържат противоречия.
В хода на процеса се установи, че при предприетата маневра
„изпреварване“, водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. № ******** е
нарушил правилата за движение, подробно описани в представеното
споразумение за решаване на наказателното производство.
При това положение са налице обективните елементи за ангажиране
на деликтната му отговорност на виновния водач, налице е действие –
управление на МПС, налице е противоправност – нарушение на разпоредбите
на чл. 42 от ЗДвП, регламентиращи маневра – изпреварване, вследствие на
което е причинено ПТП. Действието е извършено виновно, доколкото вината
е установена от наказателния съд, чийто акт е задължителен за настоящия
съдебен състав. Установено е, че от пътнотранспортно са произтекли вреди
за ищеца – телесни повреди, които той е получил като пътник в друго МПС,
участник в инцидента. Причинната връзка е установена посредством
неоспореното заключение на вещото лице, гласните и писмените
доказателства, обсъдени по-горе.
По изложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и
отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към
момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за
настъпване на ПТП водач. В разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ е
постановено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Доказано е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на
застрахованото лице, ищецът е претърпял болки и страдания, свързани с
увредата в здравословното им състояние и те са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП по вина на застрахованото лице. Болките и страданията се
установяват и от разпитаните свидетели, доведени от ищеца, като съдът цени
показанията на св. Б.-В. по реда на чл. 172 от ГПК, но въпреки родствената й
връзка с ищеца ги кредитира изцяло, тъй като съответстват на установените
от съдебно-медицинската експертиза факти, на показанията на св. Т., и са
логични и последодателни. Освен това показанията на свидетелите са
непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, представени по
делото. Според съда, вредите, които подлежат на репариране в настоящия
процес са болките, страданията и стреса, преживян от ищеца. Действително,
получените травми от представляват леки телесни повреди по смисъла на НК,
но са причинили болки и страдания на ищеца, самото произшествие е
източник на силен стрес, последица от преживения страх, извън физическата
болка, която е изпитвал. По тези съображения съдът намира искът за
репариране на неимуществени вреди за основателен. Болките, страданията,
стресът са доказани и несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка
11
и непосредствена последица от извършеното от застрахованото лице
нарушение на правилата на ЗДвП. Поради това за обезвредата им
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
отговаря пряко.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. За да се определи размера на
обезщетението, съдът отчита следните факти: продължителността на
търпените страдания от всеки от ищците, интензитета на същите, възрастта на
лицата, на което са причинени. Съдът взе предвид посочената в показанията
на свидетелите действително изживяна от ищеца остра реакция на
емоционален стрес и страх, които той е продължил да търпи продължително
време. Същият е изгубил спомени за инцидента, и понастоящем изпитва страх
да управлява МПС, страх като пътник когато се предприема маневра
изпреварване. По изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер на по 5000 лева.
Относно законната лихва, същата следва да се присъди от датата,
която е поискана – 02.04.2020 г. доколкото същият е установил представянето
на документите, подробно описани в молбата му до застрахователя и
последният ги представи при поискване.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски с
оглед уважената част от исковете. Няма данни за уговорено адвокатско
възнаграждение, поради което следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца разноски за СМЕ в размер на 150 лева.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК съдът да осъди ответника
да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 200.00 лева, тъй
като такава не е била заплатена при образуване на производството.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление: област С., община С. гр. С.
****, р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ № ** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
на К. Б. В. с ЕГН ********** от град К., ул. „Ю.“ № ***** сумата 5000.00
(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени
виновно от Л. с ЕГН ********** при управление на лек автомобил Ф.Г. с рег.
№ ******** по посока за село В.Л. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 02.06.2017 г. около 15:30 часа на главен път І-6 С.-Б., в
участъка между град К. и село В.Л., като за автомобила към датата на
увреждането е действала застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица **************** от 08.06.2018 г., със срок на
валидност една година, считано от 20.04.2017 г. до 19.04.2017 г., ВЕДНО със
законната лихва, считано от датата на регистриране на щетата при ответника
– 02.04.2020 г. до окончателното плащане,
12
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: област С., община С. гр. С. ****, р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ № **
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на К. Б. В. с ЕГН ********** от
град К., ул. „Ю.“ № ***** направените по делото разноски в размер на 150
лева.
Банкова сметка по която може да бъде платена присъдената сума на
IBAN: ********************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13