Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 08 май 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К.В.
СЕКРЕТАР: МАРИЯНА ИВАНОВА
Разгледа докладваното от съдия В.,
в.гр.дело № 93, по описа на ВОС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е образувано по въззивна жалба на М.В.М. и Д.К.Д. срещу Решение №
277 от 12.10.2018г. постановено по гр.д. № 622/2015г. по описа на ПРС, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
45 от ЗЗД въззивниците са осъдени
солидарно с М.Й.Ж. с ЕГН ********** да заплатят на Г.Д.Г. с ЕГН ********** сумата
от 4 000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на здравето му
чрез нанасяне на телесни увреждания на 09.08.2010г. в с. Петров дол, община
Провадия, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2010г. до окончателното
изплащане на дължимото
Жалбата е основана на
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено
при съществени нарушения на съдо производствените правила и на материалния
закон. Излага се, че решението е постановено и при непълнота на доказателства,
поради допуснати процесуални нарушения – несъбиране на доказателства и несъобразяване
с искане за отлагане на делото поради служебна ангажираност на пълномощника на
въззивниците.Твърди се още, че атакувания акт не почива на задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност; че не е съобразена
евентуалната заинтересованост на свидетелите, ангажирани от ищеца /негови баща
и съпруга/; че от гласните доказателства по делото не се установява твърдяното
деяние, нито авторството му. Излага се, че на инцидента на 09.08.2010г. освен
страните по делото са участвали и други лица, които са нанасяли удари на ищеца,
както и единият от полицаите нанесъл удар с палка по главата на ищеца. В този
смисъл и след отчитане на всички доказателства по делото, определеният от ПРС
размер на обезщетението е несправедлив, като силно завишен. Не е установена и
пряката причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и поведението
на въззивниците по време на инцидента на 09.08.2010г. и моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а предявения иск да
бъде отхвърлен като недоказан.
Отговор на жалбата не е
депозиран.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника Д.К.Д. е редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззивника М. В.М., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.К., които поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.
Необжалвалия друга, в лицето на М.Й.Ж., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Г.Д.Г., редовно призована, се явява
лично и с адв.А.; оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите
на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е
било образувано по искова претенция на Г.Д.Г., ЕГН ********** против Д.К.Д., М.В.М. и М.Й.Ж., със следните твърдения:
Излага се, че на 09.08.2010
година, в питейно заведение в центъра на с. Петров дол, община Провадия, обл.
Варненска около 23:00 пострадалия е бил нападнат и бит от тримата ответници с
юмруци, с крака чрез ритници и удари с коляно, вследствие на което са му
нанесени травматични увреждания по тялото, а именно: мозъчно сътресение -
контузия на главата; счупване на носни кости с изкривяване на носната преграда;
дълбоко ожулване по лявата половина на челото с диаметър около 3 см.; ожулване
над вътрешния полюс на дясна вежда с диаметър около 1,5см.; травматичен оток по
дясна слепоочна окосмена област на главата с диаметър около 3,5см.;
синьо-морави кръвонасядания на клепачите и очите; кръвоизлив в дясно око във
вътрешния очен ъгъл с диаметър около 1см.; кръвонасядания и отоци в централната
част на челото и гърба на носа; кръвонасядане по горна и долна устни с диаметър
около 12 мм.; разкъсно-контузна рана с неравни ръбове по долна устна с размери
около 5-6 милиметра и други.В молбата се сочи, че счупването на носните кости
било съпроводено с изкривяване на носната преграда, което довело до
затрудняване на дишането - постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, докато другите увреждания причинили на ищеца разстройство на здравето
неопасно за живота изразяващо се в преживени болки и страдания за период от 1
месец - месец и половина.Ищеца излага още, че изкривяването на носната преграда предизвиквало постоянен
дискомфорт - затрудненото дишане, което предизвиквало чести събуждания.
Смущения настъпили и във физическото състояние на ищецът особено при
упражняване на физически труд селскостопански труд, което било основно
занимание и източник на доходи за ищеца.В заключение пострадалия моли
въззивниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултата от причинените му телесни увреждания, както и законната лихва върху
присъдения размер на обезщетението считано от 31.07.2015г. до окончателното
изплащане на дължимото.
От фактическа страна
пред ВРС са били приложени множество писмени документи - Медицинско
удостоверение на Г.Д.Г., изд. от д-р Сийка Койчева Михова; Амбулаторен лист № 000041/17.01.2011 г., изд.
от д-р Соня Цекова; Съдебномедицинска експертиза на д-р Д. Д.; Медицинско
направление № 9453/10.08.2010 г.; Искане за ренгелогично изследване №
20007/10.08.2010 г.; Медицинско направление от 20.08.2010 г.; Искане за обзорно
изследване от 20.08.2010 г.; Медицинско направление от 13.09.2010 г.;
Медицинско направление от 15.11.2010 г.; Изследване компютърна томография;
Амбулаторен лист № 000041/17.01.2011 г. с диаграмно изследване; Талон от УНГ на
МБАЛ“Св.Анна Варна“ АД 945/10.08.2010 г.; Резултати от ренгенологично
изследване; Медицинско направление с изх. № 2260/20.08.2010 г.; Искане за
образно изследване от 20.08.2010 г.; Медицинско направление от 13.09.2010 г.;
Медицинско направление от 15.11.2010 г.; Резултат от кабинет за компютърна
томография от 15.11.2010 г.; Амбулаторен лист № 000041/17.01.2011 г.ведно с
диаграма; Амбулаторен лист № 000258/29.03.2011 г.; Медицинско направление от
28.03.2011г.; Резултат от отделение образна диагностика от 28.03.2011 г.;
Резултат от рентгенография на около носни кухини; Амбулаторен лист
№001203/29.06.2015 г.; Резултат от кабинет по магниторезонансна томография.От
тях станало ясно, че 10.08.2010 година пострадалия се
е явил и е бил освидетелстван в Служба „Съдебна медицина“ към МБАЛ св.Анна
гр.Варна, където е заявил, че на 09.08.2010 год. към 23.00 часа бил нападнат от
двама мъже, които му нанесли удари с юмруци, бил съборен на земята, ритан.При посещението
му в Спешен медицински център към същата болница установили контузия на главата
и счупване на носни кости.
Съдебният медик е установил по
лявата половина на челото червеникаво дълбоко ожулване с диаметър 3 см., над
вътрешния полюс на дясната вежда друго такова с диаметър 1.5см. По дясната
слепоочна окосмена област на главата травматичен оток с диаметър 3.5см.
Клепачите на двете очи са синкаво-мораво кръвонаседнали. По конюнктивата на
дясното око, към вътрешния очен ъгъл, червеникав кръвоизлив с размери 8мм.
Централната част на челото, гърба на носа са оточни и червеникаво
кръвонаседнали по цялото протежение. При допир в същата област се установява
крепитация. По лигавицата на горна и долна устни червеникаво кръвонасядане с
диаметър 12мм. По долната устна рана с неравни ръбове, размери 5-6мм., покрита
с белезникав налеп. По страничната повърхност на десния глезен линейно
червеникаво ожулване с дължина 1.5см.. По страничната повърхност на дясната
предмишница в долната и горна трета личат две ожулвания с диаметър 1-2см.
Заключението е че е налице контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвоизливи
по конюнктивата на дясното око, счупване на носни кости, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин от ищеца и са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.Били са издадени и две Медицински направления с диагноза:
Контузия на мозъка и Счупване на носни кости. Направена
репозиция и тампонада.
От издаденото
на 13.09.2010 година Медицинско направление за консулт с УНГ - Риноскопия
станало усно, че е налице изкривяване на носната преграда в ляво, което
обтурира левия долен носов ход. Описано е, че ищецът се нуждае от оперативно
лечение за възстановяване на нормалното носно дишане.
На 15.11.2010
год. на ищецът е била извършена компютърна томография, която е установила
нормално изобразяване на фронталните синуси - с нормално съдържимо и с нормална
пневматизация. Етмоидалните клетки са с интактни костни стени. Няма зони на
деструкция и фокуси на мекотъканна лигавична увреда. По задната стена на
сфеноидалният синус се наблюдава мекотъканна, окръглена сянка - на възпалителна
хиперплазия на лигавицата, без течни колекции.
На 17.01.2011
год., ищецът е посетил лекар, който е поставил основна диагноза: Девиация на
носната преграда след прекаран инцидент през месец август счупване на носа в
основата. Ищецът се оплаквал от затруднено носно дишане, главоболие,
световъртеж. Обективно състояние на ищеца е хиперимирана лигавица, без данни за
възпалителен секрет, установено е, че оплакванията на ищеца са свързани с
травмата.
На
28.03.2011год., ищецът е диагностициран след счупване на носни кости, а на
29.03.2011 година той е бил прегледан от друг медицински специалист, които е
поставил основна диагноза: Девиация на носната преграда след прекаран инцидент
през месец август счупване на носа в основата. Ищецът се оплаквал от затруднено
носно дишане.
На 28.03.2011 год. ищецът е бил изследван с компютърен томограф, което е
установило наличие на стари
полифрагментизни фрактури в основата на носа, добре репонирани, без дислокация и
импресия.
На
29.06.2015год. ищецът е бил изследван с рентген на околоносни кухини,
установена е изкривяване на носната преграда.
На
29.06.2015год., ищецът е посетил лекар, който е поставил основна диагноза:
Девиация на носната преграда, което обуславя затруднено носни дишане след
прекаран инцидент през месец август счупване на носа в основата. Ищецът се
оплаквал от затруднено носно дишане, понякога главоболие и световъртеж.
От ринометрия
амб. № 287/15.03.2016год., издадена от Ото-рино- ларингологичен кабинет при ДКЦ
„Св.Марина”, се установява, че на ищеца е поставена диагноза Медикаментозен
ринит.
На
29.03.2016год. на ищеца е правен магнитен резонанс, който е установил
посттравматична деформация на медиалната стена на левия максиларен синус,
наличие на ексудат с дренаж към епифарикса. По-леки възпалителни промени на
останалите околоносни кухини.
От Медицинско
направление изх. № 168/01.04.2016год., се установява, че ищеца е с много
затруднено дишане от лява ноздра и по-свободно от дясна ноздра.
От Медицинско
направление изх. № 66/01.04.2016год., се установява, че оплакванията на ищеца
от главоболие и свтовъртеж се дължат вероятно на посттравматична церебрастения.
От Медицинско
направление изх. № 3245/20.04.2018год., се установява, че ищеца е с поставена
диагноза състояние след счупване на носни кости, хлътване на носната пирамида в
основата. Двустранна хипертрофия на носната лигавица, костен шип в ляво на
носната преграда. Двустранно нарушен поток на въздуха, по-изразен за дясна
ноздра.
По делото е била изготвена СМЕ, съобразно която е
Било установено, че при инцидента на 09.08.2010 година
пострадалия е получил дълбоко ожулване в лявата половина на челото, травматичен
оток в дясна слепоочна област, кръвонасядания по клепачите на двете очи,
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, кръвонасядания в областта на челото,
гърба на носа, счупване на носните кости, кръвонасядания по лигавицата на
горната и долна устни, разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна,
мозъчно сътресение, счупване на 3 дясно ребро, ожулвания по страничната
повърхност на дясната предмишница, ожулвания по страничната повърхност на
десния глезен.
Описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети,
такива биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на
лицето, дясната гръдна половина, дясната предмишница, удар с крак в областта на
десния глезен.
Счупването на
носните кости в своя оздравителен процес е приключил с изкривяване на носната
преграда, затруднено носно дишане, което се установява и към последния преглед
на 20.04.2018год. Налице е и деформация на външния нос с хлътване на носната
пирамида в основата. Това увреждане води до нарушаване на носното дишане, като
същото продължава и към момента.
Всички
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети -
удари с юмруци, ритници и други в указаното време.
Всички
травматични увреждания, без счупването на носните кости и развилото се
усложнения - изкривяване на носната преграда, което продължава и към момента,
отзвучават в рамките на 2-3 седмици .
По делото са били
разпитани и свидетелите Д. Г.Д. и Г.П.Г., които сочат релевантни за процеса
обстоятелства.
Виждането на съда е следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено
указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно
Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия
принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване
на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да определи
размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства,
свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят
настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на 09.08.2010
година пострадалия Г.Д.Г. е получил следните наранявания: дълбоко ожулване в лявата половина на челото, травматичен оток в
дясна слепоочна област, кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвоизлив
под конюнктивата на дясното око, кръвонасядания в областта на челото, гърба на
носа, счупване на носните кости, кръвонасядания по лигавицата на горната и
долна устни, разкъсано контузна рана по лигавицата на долната устна, мозъчно
сътресение, счупване на 3 дясно ребро, ожулвания по страничната повърхност на
дясната предмишница, ожулвания по страничната повърхност на десния глезен.В
резултат на причинените травми той е потърсил медицинска помощ, като по
отношение на носната кухина лечението е било дълго и продължително.Свидетелите
сочат, че подутините по
лицето на ищеца Г. са започнали да спадат още на следващия ден, благодарение на
грижите на свидетелката Георгиева; оттокът по очите спаднал след около месец,
но и че приблизително 2-3 месеца след инцидента на пострадалия му било трудно
да излиза на светло, тъй като имал мозъчно сътресение, ставало му лошо, замайвал
се, повръщало му се и по препоръка на лекарите трябвало да стои на
тъмно.Проблемно за него било състоянието на носът му- той продължил да диша
трудно през носа; напуснал работа, тъй като често взимал болнични, чувствал се
емоционално смазан и изнервен от случилото се. Ето защо, като съобрази настъпилата
психическа травма; отражението
върху личността,
емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия; изпитваните притеснения, страх
от бъдещия изход на лечението му, неудобството
и накърняването на достойнството и честта, настоящата
инстанция прави извод, че всички те са резултат от противоправното,
увреждащо поведение на ответниците.По тези
причини като намира,
че първата съдебна инстанция е преценила правилно и в пълнота доказателствата,
ВОС приема, че жалбата на Д. Д. и М.М. е неоснователна.
Вярно е и друго – че ищеца е бил
употребил алкохол; че именно неговите обиди към трето лице са станали причина
за намесата на тримата ответници и причинения побой.Именно това обстоятелство
съдът е отчел и по тази причина не е присъдил в цялост търсения размер на
обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди, каквото се претендира
следва да се съизмерва с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Размерът на
вредите, обаче е винаги индивидуален и е
свързан с конкретността на случая.Ето
защо, с оглед причинените наранявания, съдът приема, че решението се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание, горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 12.10.2018 година постановено по
гр.д. № 622/2015г. по описа на ПРС, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 45 от ЗЗД въззивниците са осъдени солидарно с М.Й.Ж. с ЕГН ********** да заплатят
на Г.Д.Г. с ЕГН ********** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат
на непозволено увреждане на здравето му чрез нанасяне на телесни увреждания на
09.08.2010г. в с. Петров дол, община Провадия, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2010г. до окончателното изплащане на дължимото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: