№ 3003
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. .
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110125296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 11.10.2023
г., подадена от Г. Р. Ч., чрез адв. А., срещу Ю. Ж. З., Л. Г. Б., Р. В. Ж., М. В. Ж., Н. С. Ч.,
Х. З. Х., З. Х. В., С. Х. ., Г. Б. С., С. С. С., Б. П. Б., В. Й. Х., С. Й. Х., Ю. Д. З., с която са
предявени при условията на пасивно субективно съединяване главен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл. 2 ГПК, евентуален иск по
чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС, както и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Ищецът твърди, че е собственик на парцел XVI-281 от кв. № 16, на м. „в.з.
ИВ.не“, район „Банкя“, с площ от 750 кв.м., изменен със Заповед № 20/29.05.1968 г. на
председателя на ИК на ДРНС за изменение на регулационния план, одобрен през 1961
г., придобит по силата на настъпило наследствено правоприемство от майка му – .. –
Ч.а. Сочи, че упражнява фактическа власт върху имота, считано от ноември 2021 г. до
настоящия момент. Твърди, че при опит да декларира имота, установил, че същият е
погрешно отразен в КККР чрез посочването на два поземлени имота с
идентификатори № 32216.2298.301 и № 32216.2298.2158. В тази връзка, ищецът
инициирал процедура по чл. 54 ЗКИР за изменение на КККР, като въз основа на
получена Заповед № 18-3606-2803.2023 г., издадена от СГКК – гр. София, установил,
че искането му е отказано поради наличието на спор за материално право, доколкото
ответниците претендирали права на собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор 32216.2298.2158. Ищецът поддържа, че е собственик на процесния
поземлен имот с проектен идентификатор 32216.2298.2831, като при условията на
1
евентуалност сочи, че е придобил същия на основание недобросъвестно владение по
отношение на реална част от имота, отразена като поземлен имот с идентификатор
32216.2298.2158, считано от 2003 г. до настоящия момент, при присъединяване на
владението на праводателя му .. – Ч.а. Твърди, че в КККР е налице грешка, доколкото
вместо процесния имот с проектен идентификатор 32216.2298.2831 са отразени два
самостоятелни поземлени имота с идентификатори № 32216.2298.301 и №
32216.2298.2158. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че е собственик на поземлен имот, представляващ парцел XVI-281 от кв. № 16, на м.
„в.з. ИВ.не“, район „Банкя“, одобрен през 1961 г., и изменен със Заповед №
20/29.05.1968 г. на председателя на ИК на ДРНС за изменение на регулационния план,
с проектен идентификатор 32216.2298.2831 и проектна площ от 767 кв.м., както и че
вместо процесния поземлен имот в КККР са погрешно отразени поземлени имоти с
идентификатори № 32216.2298.301 и № 32216.2298.2158. Прави искане за
осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК относно
законосъобразността на Решение № 5095/13.08.2003 г. на ОСЗ „Овча купел“, въз на
основа на което ответниците претендират права върху процесния имот, доколкото не е
бил участник в административното производство по издаването на акта. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С договор за доброволна делба от 14.06.1968г., вписан в Служба по вписванията
на 18.06.1968г., том V, №11, вх.рег. №7426 в дял на .. е поставен парцел XVI-281 от
кв.16 по плана на с. ИВ.не – вилна зона с площ от 750 кв.м. при съседи: парцел IX,
парцел XII, парцел XIII и улица, за който е издадена скица №4500 от 09.07.1968г.
Видно от строителен протокол №38 от 03.09.1968г. на Г. . е дадено разрешение
да построи ограда за парцел XVI-281 от кв.16 по плана на с. ИВ.не – вилна зона,
съобразно строителната линия, визуализирана в скица към протокола.
Установява се от представено удостоверение за наследници изх.№ РОБ22-
УГ51-2005/28.04.2022г., че Г. . . е починал на 28.12.1969г., като е оставил наследници
по закон – ... – съпруга, починала на 11.06.1973г. и .. – Ч.а – дъщеря, починала на
05.11.2021г. Видно от удостоверение за наследници изх. №РСЛ21-УГ01-
12632/29.11.2021г. .. – Ч.а е оставила за свой законен наследник Г. Р. Ч..
Представена е по делото заповед №18-3606-28.03.2023г. на СГКК София, от
която се установява, че по направеното искане от страна на ищеца за поправка в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ИВ.не, район Банкя, Столична
община за поземлени имоти с идентификатори ... е постановен отказ.
2
От писмо от Столична община, отдел „Общински приходи – Банкя“ се
установява, че данъчната оценка на имота е в размер на 8610.80 лева.
От Удостоверение за наследници изх. №71/11.09.2019г. на с. ИВ.не, Столична
община, се установява, че наследници на .. са Л. Г. Б., .. Ж., Р. В. Ж., М. В. Ж., Н. С. Ч.,
Х. З. Х., З. Х. В., С. Х. ., Г. Б. С., С. С. С., Б. П. Б., В. Й. Х., С. Й. Х., .. Д. З..
По делото е приобщен препис от административна преписка за възстановяване
на собственост в землището на с. ИВ.не на наследниците на ...
Със заповед РД – 50-107/23.06.2003г. на Кмета на Район Банкя е одобрено
решение на Комисия, назначена със заповед №РД-09-69/01.04.2002г. по Протокол
№5/12.06.2003г. т.10 за определяне на застроена част от бивш имот пл. №3008 във
вилна зона ИВ.не – гр. Банкя, одобрен със заповед №РД-50-09-75б/16.03.1990г. на гл.
архитект на София, като е изложено, че по графични данни имот пл.№3008 съдържа
1192 кв.м., като имотът попада върху УПИ XIV – 304 от кв.2 – отреден за инд.
жилищно строителство, УПИ XIII-302, УПИ XII-301, УПИ XI – 300, УПИ X – 300 от
кв. 2, отредени за жилищно строителство и улица по плана на вилна зона с. ИВ.не, гр.
Банкя. Съгласно чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ е прието, че могат да бъдат възстановени общо
400 кв.м., съгласно скици с №№ 4 и 5/09.01.2002г., като за останалите 792 кв.м.
собствениците следвало да бъдат обезщетени, съгласно чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ. Видно от
скица №4/09.01.2002г. на наследниците на .. е предоставен новообразуван имот с площ
от 233 кв.м., който е със съседи: улица, имот 704007, имот 700008, като видно от
скицата същият е част от имот XIV 304 и граничи с улица и имоти XV 303 и XIII 302.
Съгласно скица №5/09.01.2002г. на наследниците на .. е предоставен имот с площ от
167 кв.м. при съседи: имот 700008, улица и имот 705007, като видно от скицата същият
е част от имот XII 301 и граничи с имоти XI 300; XIII 302 и улица.
С решение №5095/11.08.2003г. на Общинска служба земеделие и гори Овча
Купел на наследниците на .. е признато правото на собственост върху нива от 1,192 дка
в землището на село ИВ.не, местност Коило, имот с №3008, както и на 2.001 дка в
землището на село ИВ.не, местност Реката, имот №10037, като им е възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на 0,400 дка, находящ
се в землището на с. ИВ.не, местност Коило, имот №3008 от кадастрален план,
одобрен със заповед №РД-50-09-75б/16.03.1990г., както и на нива от 1,542 дка, шеста
категория, находящ се в землището на с. ИВ.не, местност Реката, имот № 10037 от
кадастрален план, одобрен със заповед №308/12.07.1976г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът намира за компетентно и обективно дадено и го възприема изцяло.
Вещото лице е дало заключение, че двата имота с идентификатори 32216.2298.301 и
32216.2298.2158 попадат в парцел XII - 301 от кв.2 по действащия регулационен план,
одобрен със заповед РД -50-09-75б/16.03.1990г. с площ от 762 кв.м. Изградената ограда
3
на място отговаря на заснетите и отразени граници в кадастралната карта и на
границите на парцел XII-301 от кв.2. Поземлени имоти с идентификатори
32216.2298.301 с площ от 588 кв.м. и 32216.2298.2158 с площ от 172 кв.м., заснети и
отразени в действащата КККР попадат в по-голямата си част в границите на парцел
XVI -281 от кв. 16 на вилна зона ИВ.не, район Банкя, с площ от 750 кв.м., одобрен през
1961г. за парцел XII 281 с площ от 1500 кв.м. и разделен на парцели XII 281 и XVI 281
от кв. 16 със заповед №20/29.05.1968г. на председателя на ИК на ДРНС за изменение
на регулационния план. Вещото лице е посочило, че парцел XVI 281 от кв. 16 на вилна
зона ИВ.не, район Банкя, одобрен със заповед № 20/29.05.1968г. е леко отместен на
запад спрямо парцел XII 301 от кв.2 съгласно действащия регулационен план и е
отразен в КККР като поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.301 и
32216.2298.2158. Поземлен имот с проектен идентификатор 32216.2298.2831, проектна
площ от 767 кв.м. съответства на парцел XVI 281 от кв.16 на местност вилна зона
ИВ.не, район Банкя, съгласно изменението на регулационния план от 1961г., одобрено
със заповед №20 от 29.05.1968г., съгласно доброволна делба на парцела XII 281.
Имотът е ограден с ограда от телена мрежа на железни колове по лицето с дължина
17,60 м. и по останалите граници със стара телена мрежа на бетонни колове, като няма
ограда между поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.301 и 32216.2298.2158.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите ....
Св. . разказва, че познава ищеца, който е неин племенник. Притежавали имота в
съседство с процесния. Мястото било купено от родителите й, след което било
разделено на две. Имотът бил ограден. Ищецът станал собственик на имота, след като
починала майка му, която го ползвала до смъртта си. Той помагал на майка си с
поддържането на имота, в който засаждали плодове и зеленчуци, имало овощни
дървета. Имотът бил ограден от всички страни, ограда имало още от закупуването на
имота от родителите на свидетелката, но преди 2 години Г. подновил оградата, защото
се била наклонила. Не й било известно да е бил разделян неговия имот, нито някой
друг да го е ползвал. Имотът бил ограден, имало порта, която се заключвала. Имало и
видеонаблюдение. Никой друг не ползвал имота на Г.. През 2022г. дошло момиче,
което казало, че иска да види коя част от имота, стопанисван от Г., е нейна.
Св. . разказва, че е съпруг на първата свидетелка, като ищецът е неин
племенник. Процесният имот първо ползвали родителите на ищеца, след смъртта на
баща му, майка му продължила да стопанисва имота. След като й тя починала, Г.
започнал да се грижи за имота. Направил зеленчукова градина, като имало засадени и
овощни дървета. Имотът бил ограден с ограда, достъпът до него бил през порта, която
се заключва. Оградата вече била поставена, когато той сключил брак с . . през 1979г. и
започнал да посещава имота. Не бил виждал никой друг в имота освен Г., като
4
пребивава често в съседния имот, който е на съпругата му.
Св. . е заявил, че е тъст на ищеца. Имотът бил на майка му и той го наследил
след като починала. Имотът е ограден, влиза се през входна врата, която се заключва.
Ищецът обработвал земята, имал овощни дървета, зеленчуци. Помагал на ищеца в
обработването на имота, като го посещавал 1-2 пъти месечно. Не знаел имотът да е
бил разделян или някой друг да е владял част от него. Ищецът бил споделил с него, че
преди две години били идвали хора, които са питали за имота.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на парцел XVI-281 от кв. № 16, на м. „в.з. ИВ.не“, район „Банкя“, одобрен
през 1961 г., и изменен със Заповед № 20/29.05.1968 г. на председателя на ИК на ДРНС
за изменение на регулационния план, по силата на настъпило наследствено
правоприемство от майка му – .. – Ч.а. При условията на евентуалност навежда
доводи, че е придобил имота на основание изтекла придобивна давност на основание
чл.79 ЗС, като се позовава на присъединяване на владението, упражнявано от неговите
родители към неговото владение, считано от 2021г., когато е починала .. – Ч.а и той
единствен е владял имота.
За успешното провеждане на положителния установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК за установяване на право на собственост ищеца следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е титуляри на правото на
собственост по отношение на спорния недвижим имот на твърдяното придобивно
основание.
В случая ищецът извежда правото си на собственост от наследствено
правоприемство от своята майка. За да бъде налице такова следва да бъде установено
правото на собственост на наследодателя. В случая е представен договор за
доброволна делба от 14.06.1968г. с нотариална заверка на подписите, от който се
твърди да произтича правото на собственост на наследодателя на ищеца .. – Ч.а, която
от своя страна го е придобила по силата на наследствено правоприемство от своя баща
.., на когото е поставен в дял имот парцел XVI-281 от кв. № 16, на м. „в.з. ИВ.не“,
район „Банкя“. Доколкото договорът за делба е с нотариално заверени подписи, то
нотариусът проверява единствено самоличността на лицата, чиито подписи
удостоверява, но не дължи и проверка дали същите действително са собственици на
имотите, предмет на договора, то съдът намира, че не се установява придобиването на
имота въз основа на наследствено правоприемство. Не е представен документ въз
основа на който е придобито правото на собственост върху имота, а единствено
договор за доброволна делба.
5
Ответниците се легитимират като собственици на имот с идентификатор №
32216.2298.2158 въз основа на решение №5095/11.08.2003г. на Общинска служба
земеделие и гори Овча Купел, заповед РД – 50-107/23.06.2003г. на Кмета на Район
Банкя и скици с №№ 4 и 5/09.01.2002г. Ищецът е поискал от съда да проведе
инцидентен контрол по отношение на административните актове. Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ се извършва по административен ред – с решение на
Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, което представлява административен акт, или
заместващо го решение на съда, постановено в производство по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по
жалба от заинтересованите лица – бивши собственици срещу постановен отказ от ОСЗ
за възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС се приема, че когато
възникне спор за собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и
лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от
земеделска реституция, по негово възражение, съдът е длъжен да проведе инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция: решение № 250 от
08.05.2014г. по гр.д.№ 3215/2013г. на ВКС, ІІ г.о. , решение № 451/2012г. по гр.д.№
3/2012г. на ВКС, ІV г.о. В този смисъл са и принципните съображения в ТР 6/2005г. на
ВКС, ОСГК за защита правата на третите лица , засегнати от административен
реституционен акт ./ В този смисъл Решение № 227/ 2015 гр. София ,25.01.2016 г. по
гражданско дело N 3007/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, ВКС./. Не
се установи обаче дали и на какво основание праводателите на ищеца са придобили
собствеността върху парцел XVI-281 от кв. № 16, на м. „в.з. ИВ.не“, район „Банкя“,
одобрен през 1961 г., и изменен със Заповед № 20/29.05.1968 г. на председателя на ИК
на ДРНС за изменение на регулационния план, поради което съдът намира, че не
следва да извършва проверка на административните актове.
От приетата по делото експертиза се установява, че парцел XVI 281 от кв. 16 на
вилна зона ИВ.не, район Банкя, одобрен със заповед № 20/29.05.1968г. е леко отместен
на запад спрямо парцел XII 301 от кв.2 съгласно действащия регулационен план и е
отразен в КККР като поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.301 и
32216.2298.2158. Видно от изложеното, въпреки наличието на леко отместване, което
според вещото лице се дължи на неточно свързване на двата цифрови модела в ГИС
София, двата имота са идентични, поради което съдът приема, че парцел XVI 281 от
кв. 16 на вилна зона ИВ.не, район Банкя, одобрен със заповед № 20/29.05.1968г.
съответства на парцел XII 301 от кв.2 по действащия регулационен план, одобрен със
заповед РД -50-09-75б/16.03.1990г., който е отразен в КККР като поземлени имоти с
идентификатори 32216.2298.301 и 32216.2298.2158.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано наведеното при условията на
евентуалност основание за придобиване на имота от ищеца – изтекла придобивна
давност по чл.79 ЗС, вр. чл.82 ЗС. Доколкото се твърди оригинерно придобивно
основание – давностно владение, фактът на упражняваната фактическа власт от
6
ищците за посочения в исковата молба период – 2003г. – 2023г. следва да бъде
установен по несъмнен и категоричен начин.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението трябва
да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя. На основание чл.82 ЗС владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. От показанията на разпитаните по делото
свидетели, от приложения по делото строителен протокол, както и от заключението на
техническата експертиза се установява, че парцел XVI 281 от кв. 16 на вилна зона
ИВ.не, район Банкя, одобрен със заповед № 20/29.05.1968г., в който попадат поземлени
имоти с идентификатори 32216.2298.301 и 32216.2298.2158, е бил ограден по имотната
граница с телена ограда, в която има врата, която се заключва, още през 1968г., като
същата е налице и към момента. Няма и не е имало ограда по границата между
поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.301 и 32216.2298.2158. През периода
от обособяване на имота като самостоятелен такъв до настоящия момент ищецът и
неговите наследодатели са се грижели за имота, в който имало овощни дървета и
други насаждения. Установи се също така че през 2022г. се е явило лице, което е
питало за свой имот, част от заградения, но не е било допуснато до него. Не се
установява по делото ответниците да са предприели действия за установяване на
владение върху имот с идентификатор № 32216.2298.2158, който е бил ограден заедно
с имот с идентификатор 32216.2298.301 или оспорване на осъществяваното от ищеца
владение.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ищецът и неговите
наследодатели са стопанисвали имота и го владели по открит, несъмнен и несмущаван
начин в период от около 55 години, съдът приема, че в полза на ищеца е изтекла
придобивна давност. По отношение на намерението му за своене на имота, съдът
намира, че същото е демонстрирано на ответника по несъмнен и категоричен начин,
което се подкрепя и от показанията на изслушаните по делото свидетели, които
заявяват, че ищецът не е допуснал до имота ответницата В. Х., когато същата е
направила опит да получи достъп до имота. Имотът е бил ограден и заключен, с
осигурен достъп до него само на ищеца и неговите наследодатели преди това.
Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск с правна квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот.
Доколкото по делото вещото лице е установило, че парцел XVI 281 от кв. 16 на
вилна зона ИВ.не, район Банкя, одобрен със заповед № 20/29.05.1968г. е леко отместен
на запад спрямо парцел XII 301 от кв.2 съгласно действащия регулационен план и е
отразен в КККР като поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.301 и
7
32216.2298.2158, съдът намира, че с оглед установеното правно положение към
момента на изготвяне на кадастралната карта не е налице грешка в същата.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, както следва: 86,11 лева – държавна такса, 2750
лева – адвокатско възнаграждение, 600 лева – депозит за вещо лице, или общо 3436,11
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от Г. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., съдебен адрес гр.
София, .., чрез пълномощника адв. Е. . А., срещу . Ж. З., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ...; Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..; Р. В. Ж., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. .., М. В. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., Н. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., Х. З. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. .., З. Х. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. .., С. Х. ., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., ., Г. Б. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, .., С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., Б. П. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, .., , В. Й. Х., ЕГН **********, с адрес с. .., .. С. Й. Х.,
ЕГН**********, с адрес гр. София, ж.к. .., Ю. Д. З., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. .. че Г. Р. Ч. е собственик на парцел XVI-281 от кв. № 16, на м. „в.з. ИВ.не“, район
„Банкя“, одобрен през 1961 г., и изменен със Заповед № 20/29.05.1968 г. на
председателя на ИК на ДРНС за изменение на регулационния план, съответстващ на
парцел XII 301 от кв.2 по действащия регулационен план, одобрен със заповед РД -50-
09-75б/16.03.1990г., който е отразен в КККР като поземлени имоти с идентификатори
32216.2298.301 и 32216.2298.2158.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК . Ж. З., ЕГН **********; Л. Г. Б.,
ЕГН **********; Р. В. Ж., ЕГН **********, М. В. Ж., ЕГН **********, Н. С. Ч., ЕГН
**********, Х. З. Х., ЕГН **********, З. Х. В., ЕГН **********, С. Х. ., ЕГН
**********, Г. Б. С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, Б. П. Б., ЕГН
**********, В. Й. Х., ЕГН **********, С. Й. Х., ЕГН, Ю. Д. З., ЕГН **********, да
заплатят на Г. Р. Ч., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3436,11 лева
/три хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 11 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9