№ 66
гр. Б.С., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101491 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1404, район р-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от
Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15, за сумата от 76,77 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 14544297002, сключен между П. С.
АЛ. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от
16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна фактура № **********/15.06.2018г. за
периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г., както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответника П. С. АЛ. не пребивава на посоченият в и.м. адрес в гр.Б.С., ул.“Л.“ №
15.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в
заповедното и настоящето производство е видно, че П. С. АЛ. с ЕГН ********** е с
постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Л.“ № 15.
1
Съдът с разпореждане от 20.01.2022г. е допуснал правна помощ на
ответника П. С. АЛ. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Л.“ № 15,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1491/2021г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение от 28.01.2022г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.В.С. от
ВрАК за особен представител на ответника П. С. АЛ., призован по реда на чл.47 от ГПК, да
го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1491/2021г. по описа на РС гр.Б.С. с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка
на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.С. от ВрАК за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за
назначаването му.
Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер по изложените в него съображения. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за неустойката по изложените в тази връзка съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 764/2021г. на РС-
Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 764/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника П. С. АЛ. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15 е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 139/16.06.2021г. за сумата от 76,77 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 14544297002, сключен
между П. С. АЛ. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор
за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна фактура №
**********/15.06.2018г. за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г., както и направените
съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски
хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК
е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“ ЕООД
гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по
процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по изложените в
него съображения.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето
2
производство/ П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Л.“ № 15 и „БТК“ ЕАД -С. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги № 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски номер 14544297002, с
който абонатът е заявил за ползване телевизионна услуга по избран тарифен план TV GO
Smart, с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС, както и услуга по тарифен
план VIVACOM Mobix 60 LTE за ползваният мобилен номер ********** , с месечна
абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между П. С. АЛ. и
„БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената електронна
съобщителна услуга, а именно: фактура № **********/15.03.2018г., фактура №
**********/15.04.2018г., фактура № **********/15.05.2018г. за периода от 15.02.2018г. до
14.05.2018г. на обща стойност от 89,09лв.
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги фактурирани за няколко
последователни отчетни месеца: м.03/2018г., м.04/2018г., м.05/2018г. Към всяка от
фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на
„БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми
за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са
издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с П. С. АЛ. и е издал крайна фактура № **********/15.06.2018г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 215,18 лв. В тази фактура ищцовото дружество
твърди, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 76,77 лв., представляваща сбор от
трикратният размер на месечните такси(без ДДС) на всяка абонаментна услуга от
сключения договор и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни
отчетни периоди, които не са предмет на настоящето производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 02.06.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В процесният договор№ 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски номер
3
14544297002 /стр.11-12 от делото/ е записано, че с прекратяването на споразумението се
прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая
той е за 24 месеца, от 05.03.2018г. до 05.03.2020г.) по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка
равна на оставащите месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“
ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в
тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.24 от делото), както и потвърждение за прехвърляне
на вземането на П. С. АЛ. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.20 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД
се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД
следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 101,94 лв., придобито по силата на
Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този
договор.(л.19 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп”
ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за
връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите
лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато
това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента
такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме
хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба,
4
чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея,
съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши
уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на
вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при
спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите
му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.
о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по
спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл.
29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно,
че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от
исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което
обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на
спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение
на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална
легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника са били
приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител
на 03.02.2022г , следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1
от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител,
имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
5
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги № 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски
номер 14544297002, сключен между длъжника П. С. АЛ. и „БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM) от
който е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна
месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях(л.10 от делото).
В случая ищцовото дружество претендиране вземане в размер на 76,77 лв. представляваща
неустойка за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г. за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга № 1454429705032018-43223661 от 05.03.2018г., с клиентски
номер 14544297002, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM), което вземане
е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
В рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторната неустойка - за частта
от договора, която се прекратява в размер на 76,77 лева.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
В отговора си особеният представител на ответника навежда твърдението, че представеният
от ищеца договор за мобилни услуги е недействителен, тъй като не е съставени със шрифт
отговарящ на изискванията на закона, за не по-малък от 12. Освен това формулировките на
клаузите в договорите били неясни и неразбираеми за потребителя, което го поставя в
неравноправно положение спрямо доставчика му.
В съдържанието на самият договор е изрично отбелязано, че преди да подпише договора
потребителя следва да го прочете внимателно, както и приложимите общи условия. Изписан
е и текст, че подписалия договора е запознат със съдържанието му и е съгласен да спазва ОУ
на дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дата 05.03.2018г./л.10 от делото/
6
подписана от абоната(ответника по делото) чийто подпис не е оспорен по надлежният ред в
ГПК, с която той е декларирал, че е получил екземпляр от ОУ на „БТК“ ЕАД, съгласен е с
тях и се задължава да ги спазва. Същият текст е възпроизведен и в договора, който
ответника е подписал собственоръчно.
Следователно липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се направи извод,
че клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с нея
преди сключването на договора, поради което и същата се явява неравноправна, а от тук и
нищожна по смисъла на чл. 143 от ЗПП във връзка с чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1
и ал. 2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав в изпълнение на служебните си задължения, при цялостна и
задълбочена проверка на клаузите на сключеният между страните договор и ОУ приложими
към него по време на действието му, не констатира договорни клаузи, чрез които да се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Според съда
същите са в съответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, като не
водят до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора
и не са в ущърб на потребителя, като липсват основание да се приеме, че не са създадени
равни гаранции за страните да влияят върху евентуалните изменения на клаузите на
сключените договора, доколкото предвидено е всяко изменение да става със съгласието на
двете страни и при подписване на допълнително споразумение за това.
Изискването за размер на шрифта на договора и общите условия, залегнало в нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, не намира приложение в настоящия казус. В Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, подобна разпоредба липсва.
Анализа на договора за мобилни услуги установява, че същият отговаря на формалните
изисквания на специалният закон, а имено на чл.228, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЕС, като наред с
това в него не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП,
което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
По отношение възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
направено от особения представител на ответника, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Следователно
вземанията на доставчиците на комуникационни услуги по договорите им с потребителите,
какъвто е и настоящият случай, се погасяват с изтичане на кратката три годишна
погасителна давност. Това положение в последна сметка е установено и в задължителната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк.
дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иск относно вземането, а съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД същата
не тече, докато трае съдебния процес относно вземането./В тази връзка т. 14 от
7
Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В
съдебния акт се посочва като аргумент в подкрепа на направения извод, че това следва от
характера на заповедното производство, което е уредено като част от изпълнителното
производство.
В разглеждания казус срокът на изпълнение задълженията на ответника е конкретно
уговорен- всеки месец на посочена във фактурата дата.
Ответника на практика не оспорва по основание и по размер исковите претенции, така както
са заявени. Въвежда възражение за погасяването на вземането по давност, тъй като
деактивация на процесният абонамент е била на 02.06.2018г., а заявлението по чл.410 от
ГПК е входирано на 14.06.2021г. и към този момент три годишният давностен срок е
изтекъл.
В настоящия случай обаче посоченият тригодишен период от време не е изтекъл. В тази
връзка следва да се отбележи, че като начален момент на давността следва се приеме
моментът на изпадане на ответника в забава по отношение на заплащането на посочените
фактури суми, а не деактивация на абонамента от 02.06.2018г.
От своя страна съгласно изричния текст на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, стига да е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Частноправен субект е страна по правоотношение, което реализира своите права и
задължения, без да упражнява властнически правомощия по отношение на другата страна по
възникнало правоотношение. Частноправните субекти са гражданите и създадените от тях
правни образувания (като търговски дружества, сдружения, фондации и др.), които не са
публичноправни субекти.
Погасителната давност е период от време, предвиден в закон, през който дадено вземане не
е погасено по какъвто и да е начин и кредиторът е бездействал, като не е предприел никакви
мерки за удовлетворяване на вземането си. С изтичане на погасителната давност,
кредиторът губи правото си да търси дължимото по съдебен ред.
В обхвата на горецитираната разпоредба попада погасителната и придобивната давност, с
което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие
субективни права, в резултат на обвяването извънредно положение. Съгласно § 13 от ПЗР
към ЗИД на Закона за Здравето/Д.В.бр.44/2020г. в сила от 14.05.2020.) сроковете спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП от 13.03.2020г. и за преодоляване
на последиците продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона
8
в ДВ, който е обнародван в бр.44/13.05.2020г.
Следователно при съобразяване на тези относими нормативни актове се налага извода, че
считано от 13.03.2020г. давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД са спрели и не са
текли до 20.05.2020г. включително. Поради това към тригодишният срок по чл.111, б.“в“ от
ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020г. и 20.05.2020г.)
С оглед гореизложеното възражението на особеният представител на ответника за
погасяване по давност на вземанията на ищеца е неоснователно.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД по
процесните фактури е установено, както по основание, така и по размер.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника П. С. АЛ.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 764/2021г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар или общо 205,00 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника А. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на
25,00 лв. държавна такса, 180,00 лв. адвокатски хонорар и 300,00 лв. за особен представител,
или общо 505,00 лв. въз основа на представеният списък и представените платежни
документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. С. АЛ. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 15, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА
“ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район
Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата от 76,77 лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
14544297002, сключен между П. С. АЛ. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна
фактура № **********/15.06.2018г. за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 139/16.06.2021г. по ч.гр.д.№
764/2021г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА П. С. АЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Л.“
№ 15, ДА ЗАПЛАТИ на “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от
Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1491/2021г. по описа на БСлРС, в
общ размер от 505,00 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 764/2021г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 205,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 764/2021г. по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10