№ 1276
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512790 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц..М.А., ЕГН ********** - трето лице по
изпълнително дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ С.П., per. № 921 срещу
Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2019 г. по посоченото изпълнително
дело.
Жалбоподателят твърди, че е закупил от лицето Н.Л.С. недвижим имот в гр. София,
за което е бил съставен нотариален акт, вписан надлежно в Служба по вписванията. Сочи, че
при сключването на посочената правна сделка, никой не му е посочил за възможни
неприятности с процесния имот, тъй като в регистъра е нямало отбелязани такива. Излага,
че от момента, в който е придобил имота, в продължение на повече от две години не са били
извършвани каквито и да е изпълнителни действия от страна на ЧСИ С.П. с процесния имот.
Жалбоподателят твърди, че случайно е узнал, че някаква жена е правила оглед на сградата
отвън и е казала, че със съдействието на ЧСИ П. е закупила имота. Излага, че не е бил
уведомяван до този момент, нито е знаел, че към въпросното жилище има действия от
страна на съдебен изпълнител като счита, че е следвало да бъде уведомен ако е имало
някаква причина за изпълнение, респ. за насрочването на въвод във владение и изготвяне на
Постановление за възлагане върху процесния имот. В тази връзка поддържа, че е налице
грубо нарушение на неговите права като собственик на имота, поради което са налице
основанията по чл. 433, т. 6 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело и преустановяване
на незаконосъобразните действия срещу неговия имот.
В жалбата се навеждат доводи, че имотът е с ид. № 68134.513.433.1.1 по КККР,
находящ се в гр. София, район Сердика, ул. **** 1, състоящ се от 83 кв.м. с прилежащо мазе
от 9.38 кв.м. и 39,08 ид. ч. от общите части на сградата. Жалбоподателят твърди, че върху
придобитото от него жилище е нямало наложени вещни тежести и възбрана, като
посоченият факт е бил отбелязан както от нотариуса, така и от Служба по вписванията. В
тази връзка излага, че изпълнителното дело е водено срещу имот с един идентификационен
номер - № 68134.513.433.1.2. и именно върху този имот е била вписана възбрана, който имот
е собственост на друго лице, а впоследствие е продаден друг имот с ид. № 68134.513.433.1.1
- неговият собствен, който е придобил по силата на покупко-продажба с нотариален акт,
който имот при образуване на изп. дело дори не е бил възбранен. Поради изложеното счита,
1
че неправилно и незаконосъобразно с обжалваното Постановление за възлагане на
посоченото лице е бил възложен неговият собствен недвижим имот, който е придобил на
годно правно основание. Сочи, че тенденциозно и с явното намерение да се обогати, ЧСИ П.
е извършвал действия по продажба на незапознато лице Л.Ц.Г. и на занижена цена на
жилище, като е подвел това лице и преправил съответните документи. Поддържа, че тези
действия сочат на явно намерение за създаване и обработване на съзнанието на това лице за
извършването на действия по насочване на изпълнение върху имот с ид. №
68134.513.433.1.1, върху който обаче не е започвало и не е осъществявано изпълнение, нито
е имало опис, нито вписана възбрана. В жалбата се навеждат доводи за порочни практики от
страна на съдебния изпълнител по извършване на продажби с цел обогатяване и увреждане
на лица, поради което моли за проверка и за прекратяване действията на ЧСИ П. по
посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателят отправя и искане към съда за спиране на производството по
посоченото изпълнително дело № 2016921040164 на ЧСИ С.П. до произнасянето му със
съдебен акт по жалбата.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, е което да отмени действията
на ЧСИ С.П. по изп. дело № 2016921040164 и изготвеното Постановление за възлагане на
недвижим имот с ид. № 68134.513.433.1.1 като неправилно и незаконосъобразно.
На взискателя по изпълнителното дело „П.И.Б.“ АД е изпратен препис от частната
жалба, който в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал възражение по
същата.
Длъжниците –Г.Н. и М.А. считат жалбата за основателна и молят тя да бъде уважена.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20169210401064 е образувано по изпълнителен лист, издаден
на 20.07.2016 г. от ОС - Плевен въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д. №
2013/1994 г. по описа на ОС - Плевен I с-в, с което Г. Н. Н. и М. Д. АНТ. са осъдени да
заплатят парично задължение в полза на взискателя „П.И.Б.“ АД.
С молба вх. № 998/24.01.2017 г. по делото е присъединен М.К.К., ЕГН ********** е
изпълнителен лист издаден на 09.12.2010 г.
С молба вх. № 3409/08.02.2018 г. и удостоверение по чл. 456 от ГПК от ЧСИ Р.М.,
като взискатели по делото са присъединени И.В.Н., ЕГН ********** и В.В.Н., ЕГН
**********.
По молба на първоначалния взискател - „П.И.Б.“ АД, изпълнението е насочено към имот:
Самостоялен обект в сграда с идентификатор № 68134.513.433.1.2, находящ се на адрес: гр.
София, район Сердика, ул. **** 2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011г./23.11.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, който самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.513.433
- предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 85.64 кв.м., прилежащи части: мазе с площ 10,20 кв.м., таванско помещение с площ
73,30 кв.м и 30% ид.ч. от общ. ч. на сградата, съседи - на същия етаж - няма, под обекта -
68134.513.433.1.1; над обекта - няма.
Върху имота е наложена възбрана, вписана в Агенция по вписванията с вх. per
№ 77287/07.12.2016 г., том 21, акт 112/2016 г. дв. вх. per. № 76435/07.12.2016 г.
Имотът е описан с Протокол за опис на недвижим имот е ид. № 68134.513.433.1.2 от
2
17.01.2017 г.
С молба вх. № 14108/02.07.2018 г. по изп. д. № 20169210401064 по описа на ЧСИ
С.П., подадена от адв. Н., в качеството си на пълномощник на И.Н. и В.Н. е поискано
изнасяне на публична продан на възбранения имот, собственост на длъжника по делото Г.
Н. Н..
С протокол за разгласа на публична продан е насрочена продан на имота за период от
20.11.2018 г. до 20.12.2018 г. с дата на обявяване на наддавателни предложения 21.12.2018 г.
в началото на работния ден.
С протокол за обявяване на наддавателни предложения № 320 от
2018. г. по изп. дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ С.П. за купувач на имота е
обявена Л.Ц.Г., ЕГН **********, гр. София, ул. **** за сума в размер на 53,000.00 лв.
На 17.01.2019 г. в кантората на ЧСИ е депозирана жалба е вх. № 1322 от М. Д. АНТ. -
длъжник по изпълнителното дело.
На 18.01.2019 г. в кантората на ЧСИ е депозирана жалба е вх. № 1427 от Г. Н. Н. -
длъжник по изпълнителното дело и собственик на процесния имот.
И двете жалби, след надлежното им администриране и разглеждане от СГС са
оставени без уважение, съответно с решение № 2082 от 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2371/2019
г. по описа на СГС, ГО и решение № 2128 от
2019. г. по ч.гр.д. № 2370/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6 с-в.
На 18.12.2018 г. е депозирана молба с вх. № 26909/18.12.2018 г. от Г. Н. Н., е която се
иска „отсрочване“ на насрочената публична продан, като гаранция, че към този момент
длъжникът по делото е знаел за течащата публична продан.
На 25.03.2019 г. вх. № 6693/25.03.2019 г. в деловодството ЧСИ П. е депозирана жалба
от трето лице (което не е страна по делото) Н.Л.С., в която се твърди, че същата е
собственик на гореописания имот по силата на договор за замяна на недвижими имоти от
21.12.2018 г. Жалбата е оставена без разглеждане с Определение № 9053 от 15.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 6804/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 3 с-в /потвърдено с Определение № 2557 от
17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3697/2020 г. на САС, ГО, 14 с-в/.
Видно от приложеното копие от изп. дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ С.П.
по отношение на процесния имот са представени следните нотариални актове:
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 132, том I, per. № 2807,
дело № 132 от 2010 г. на нотариус В. П.а, per. № 206 на НК, вписан в СВ София, е вх. Per. №
54414 от 25.11.2010 г., видно от който длъжникът по изпълнителното дело Г. Н. Н. е
придобила собствеността върху имот, заемащ целия втори етаж от триетажна жилищна
сграда, находящ се в гр. София, район Сердика, , ул. *****, без посочен идентификатор,
като видно от приложения нотариален акт /стр. 729/ към момента на съставянето му липсва
одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър - пред нотариуса е приложено
Удостоверение изх. № 94-16846-22-10-8125/10.11.2010 г. на АГКК, СГКК за липса на
3
одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър.
Видно от партидата на имота, впоследствие върху същия са вписани множество
възбрани, по някои от които, включително и по наложената възбарана на ЧСИ С.П. с вх. per.
№ 77287/07.12.2016 г. на СВ София като идентификатор на имота е посочен №
68134.513.433.1.2., които са били вписани по разпореждане на съдия по вписванията.
На 21.12.2018 г. с нотариален акт за замяна на недвижим имот № 43, том III, per. №
3762, дело № 302 от 2018 г. на нотариус И.И., per. № 007 на НК, вписан в Служба по
вписванията с вх. per. № 89952/28.12.2018 г. /стр. 413/, Г. Н. Н. е прехвърлила възбранения
си недвижим имот на Н.Л.Л., като в приложената схема от АГКК за същия е посочен
идентификатор № 68134.513.433.1.1., с посочен административен адрес - ет. 1 - жилищен, а
по отношение на собствеността е посочен цитирания нотариален акт за собственост от
25.11.2010 г., с който Г. Н. Н. е придобила собствеността върху имота.
На 06.04.2020 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том
I, per. № 2421, дело № 63 от 2020 г. на нотариус М.Л.-С., per. № 621, вписан в Служба по
вписванията - София, с вх. per. № 17982/06.04.2020 г., Ц..М.А. /жалбоподател по настоящото
дело/, действащ лично и със съгласието на законния си представител - майка му Г. Н. Н. е
придобил чрез договор за покупко-продажба от Н.Л.С. и В.З.С. придобития от нея с
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 43, том III, per. № 3762, дело № 302 от 2018
г. на нотариус И.И. недвижим имот с идентификатор № 68134.513.433.1.1.. Видно от
представения нотариален акт, в същия е посочено, че имотът е находящ се на втори етаж в
триетажна жилищна сграда, съгласно приложена схема, издадена от АГКК и представлява
имот, находящ се на ет. 1 от посочената сграда, а идентификаторът съгласно приложената
схема от АГКК е 68134.513.433.1.1.
Видно от приложената Справка от Агенция по вписванията /стр. 743/ за всички
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на лицето Г. Н. Н. - длъжник по изп.
дело № 20169210401064 на ЧСИ С.П. за периода от 01.01.1990 г. до 31.05.2021 г. са налице
отбелязвания за имота, както под ид. № 68134.513.433.1.1., така и под ид. №
68134.513.433.1.2., като видно от справката и под двата идентификатора е посочена една и
съща имотна партида № 132410.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно е, че жалбоподателят е трето за изпълнителното производство лице.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, правото на трети лица за обжалват изпълнителните
действия е ограничено, като законодателят е предвидил такава възможност, само когато
третите лица установят, че към момента на възбраната, запора или предаването на движими
вещи, предмет на принудително изпълнение, са осъществявали владение върху тях.
Следователно абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата по чл. 435,
ал. 4 от ГПК - е в деня на възбраната недвижимата вещ да се е намирала във владение на
третото лице, атакуващо действията на съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл. 435, ал. 4
от ГПК не посочва императивно и лимитативно кои действия на съдебния изпълнител могат
4
да бъдат обжалвани от трето лице и при какви предпоставки.
В настоящия случай, в жалбата се съдържат твърдения, че жалбоподателят - трето за
изпълнението лице е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение по изп. дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ С.П., който
имот твърди, че е придобил чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том I, per. №
2421, дело № 63 от 2020 г. на нотариус М.Л.-С., per. № 621 на 06.04.2020 г. и който е вписан
в СВ - София, с вх. per. № 17982/06.04.2020 г., като в жалбата не са наведени твърдения, че
същият е владял имота към датата на налагане на възбраната върху имота от ЧСИ С.П..
Съгласно императивното изискване, съдържащо се в нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК само при
наличие на твърдения на жалбоподателя за осъществявано владение върху имота и то към
момента на налагане на възбраната върху него, може да бъде обоснован интереса на
жалбоподателя - трето за изпълнението лице от подадената жалба като при оспорване от
насрещната страна, същият следва да ангажира доказателства за упражнено владение, в
който смисъл са и дадените разяснения в т. 1 и т. 4 от ТР от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай се установява, че върху имота е наложена възбрана, вписана в
Агенция по вписванията с вх. per. № 77287/07.12.2016 г., том 21, акт 112/2016 г. дв. вх. per.
№ 76435/07.12.2016 г., а жалбоподателят твърди, че е придобил собствеността върху имота,
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 74, том I, per. № 2421, дело № 63 от 2020 г. на нотариус М.Л.-С., per. №
621 на 06.04.2020 г., който е вписан в СВ - София, с вх. per. № 17982/06.04.2020 г. В този
смисъл се установява, че жалбоподателят е придобил собствеността върху имота четири
години след вписването на възбраната върху имота - на 06.04.2020г., като от страна на
същия не са наведени твърдения, че към 07.12.2016 г. — датата, на която е наложена
възбраната върху имота, същият се е намирал в негово владение.
Поради обстоятелството, че договорът за покупко-продажба, по силата на който
жалбоподателят е придобил собствеността върху имота е сключен след като върху имота е
вписана възбрана, то същата е непротивопоставима на взискателя - ипотекарен кредитор по
арг. от чл. 452, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Извършените трансформации на собствеността, след
вписването на възбраните са непротивопоставими на взискателя. Следва да се посочи, че
насочването на изпълнението за принудително удовлетворяване на изпълняемо парично
вземане от трето лице на изпълнението може да бъде допустим предмет на обжалване само в
случаите по чл. 435, ал. 4 ГПК - ако третото лице твърди, че не е длъжник по изпълнението
и че владее имота преди да е наложена възбраната върху него. В тази връзка, настоящият
състав намира, че макар и в случая жалбоподателят да е трето лице за изпълнението лице,
доколкото от негова страна не се поддържа твърдение за осъществявано владение върху
недвижимия имот и с подадената жалба не са представени доказателства в тази насока,
следва да се приеме, че в разглеждания случай липсва признато от закона процесуално право
на жалба на третото за изпълнителния процес срещу атакуваното действие на съдебния
5
изпълнител. Нещо повече, от представените доказателства по изпълнителното дело се
установява, че същият е придобил собственост и съответно владение върху имота, предмет
на изпълнението едва след налагането на възбраната, поради което и съгласно изричната
разпоредба на закона по отношение на него не е налице активна процесуална легитимация
да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
По отношение на наведените в жалбата твърдения, че по изпълнителното дело е
наложена възбрана върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.513.433.1.2, находящ
се в гр. София, ул. **** 2, а с обжалваното Постановление за възлагане по изп. дело №
20169210401064 от 04.01.2019 г. на лицето Л. Г. е възложен друг имот с идентификатор
68134.513.433.1.1, на който жалбоподателят е собственик, съдът намира, че посочените
твърдения касаят въпроси относно собствеността на имота, респ. спор за собственост върху
имота, които не могат да бъдат предмет на разглеждане и решаване по същество по пътя на
производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по изпълнително
производство. В този смисъл, следва да се посочи, че в случай, че жалбоподателят счита, че
правата му на собственост върху собствения му недвижим имот са нарушени, то
законодателят е предвидил определен ред за защита на правата му като по пътя на исковото
производство предяви съответни искове за собственост върху имота.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата следва да
се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Поради изложените мотиви, съдът намира, че следва да се остави без уважение и
искането на жалбоподателя Ц..М.А. за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20169210401064 по описа на ЧСИ С.П., per. № 921.
Претенции за разноски в настоящото производство страните не са направили.
Предвид гореизложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ц..М.А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, район Сердика, ул. „******* - трето лице по изпълнително дело №
20169210401064 по описа на ЧСИ С.П., per. № 921 срещу Постановление за възлагане на
недвижим имот от 04.01.2019 г. по изпълнително дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ
С.П., per. № 921, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 от ГПК на Ц..М.А., EFH ********** за
спиране на изпълнително дело № 20169210401064 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 при
КЧСИ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7