№ 24
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600193 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава XXI - чл.327 от НПК.
С присъда № 260003/04.02.2021г., постановена по НОХД № 648/2020г., Окръжен
съд – Пазарджик е признал подсъдимия П. Д. А. за ВИНОВЕН в това, че на
06.08.2019г., около 23,10 часа, на път II -37, км. 118+700 м. на пътното платно от гр. *
за с. *, при управление на МПС - л.а. марка „*“, модел „*“ ЦЦИ с per. № *, е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Б. А. с ЕГН * от гр. *, която е настъпила на
13.08.2019г. в МБАЛ *, като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, за което и на основание чл. 343а ал.1 б. „б“ във вр. с чл. 343 ал. 1 буква
„в” във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.58а,
ал.1 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, като е признат за
невиновен за това да е допуснал и нарушение на правилата за движение по пътищата
по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално
предявеното му обвинение в този смисъл. На основание чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата, а на
основание чл.343г от НК подсъдимият П.А. е лишен от правото да управлява МПС за
1
срок от три години. Съдът се разпоредил с приложеното по делото веществено
доказателство - тахошайба от товарен автомобил *, като е постановил да остане
приложено по делото, а в тежест на подсъдимия А. са възложени направените по
делото деловодни разноски.
Недоволни от присъдата, в санкционната й част, са останали подсъдимият П.А. и
частните обвинители М.П. и Б.А..
Подсъдимият, чрез защитника си адв. М., счита наложените с присъдата наказания
– лишаване от свобода и лишаване от правоуправление за явно несправедливи по
размер, несправедливо и неоснователно завишен по размер се счита и определеният
изпитателен срок. Сочи се, че не са отчетени с тяхната относителна тежест и значение
всички смекчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства, които в съвкупност
налагат извод за несъразмерност на наложените наказания с обществената опасност на
деянието и най – вече на дееца. Поради изложеното се прави искане присъдата да се
измени, като се намали размерът на наложените наказания лишаване от свобода и
лишаване от правоуправление, както и да се намали определеният с присъдата
изпитателен срок.
В съдебно заседание, подсъдимият и защитника му поддържат депозираната
жалба, оплакванията и исканията, изложени в нея, които се доразвиват в пледоарията
по същество на делото.
Частните обвинители М.П. и Б.А., чрез повереника си – адвокат Ч., атакуват
присъдата също с доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия
наказания, които обаче считат за необосновано занижени, несъобразени с
обществената опасност на деянието, с настъпилите противоправни последици, с
тенденцията в общественият живот за нарастване на пътните произшествия със
смъртен резултат. Поради това се прави искане за утежняване процесуалното
положение на подсъдимия, чрез изменение на постановената присъда с увеличаване
размера на наказанието лишаване от свобода, с отмяна на условното осъждане и
постановяване ефективно изтърпяване на наказанието.
Пред апелативният съд, поверениците на частните обвинители излагат
допълнителни съображения по депозираната от името на доверителите им жалба, а
наведените в нея възражения срещу атакуваната присъда и следващите се от тях
искания, се поддържат.
Представителят на АП – Пловдив счита жалбата на подсъдимия за неоснователна,
а по жалбата на пострадалите от деянието лица, предоставя на съда да прецени нейната
основателност. Пледира, че окръжният съд коректно, точно и прецизно е отчел
2
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия А. обстоятелства.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и
служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК,
намери за установено следното:
Депозираните жалби са подадени в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от легитимирани страни в процеса, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а
по същество – ОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият състав, при осъществяване на служебния въззивен контрол върху
атакуваната присъда, в предмета и пределите на въззивната проверка по смисъла на
чл.313 и чл.314 от НПК намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 – во от НПК, което е неотстранимо от настоящата
инстанция и е довело до нарушаване правата на всички страни в процеса. То мотивира
приложението на чл.335 ал.2 вр. с чл. 334 ал.1 т.1 от НПК - отмяна на присъдата и
връщане на делото на ОС – Пазарджик за разглеждането му от друг състав на същия
съд. Макар и фрагментарно, за липса на мотиви и за противоречие между тях и
присъдата, доводи се изложиха и в пледоариите на поверениците на частните
обвинители, и на защитника на подсъдимия.
Законът изисква, преди провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от
НПК, окръжният съд да се увери, че обвинителният акт, поставил началото на
съдебната фаза на процеса, съдържа минимално изискуемият се набор от
съставомерни факти, както и че признанието им от подсъдимия А. намира своята
убедителна опора в доказателствата, събрани в досъдебната фаза на процеса. Съдът, и в
производство по диференцираната процедура, не е освободен от задължението да се
произнесе ясно, убедително, обосновано и мотивирано по въпросите - има ли
извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия виновно, съставлява ли
престъпление, каква е коректната му правна квалификация и кои са обстоятелствата,
които се отчитат в процеса по индивидуализация на наказанието.
В изпълнение на това задължение, на първо място, се дължи обсъждане, анализ и
коментар на доказателствената съвкупност, относима към посочените въпроси и
особено, когато между отделните източници на релевантни факти има съществени за
предмета на доказване противоречия /чл.305 ал.3 от НПК/. А в настоящето дело те
съвсем не са минимални и незначителни. Например, в изготвеният протокол за оглед и
фотоалбум е отразен като заснет пътен знак, ограничаващ скоростта за движение до 60
км./ч. / л.6 и л.7 от фотоалбума/. Скорост в същата величина като разрешена за
3
движение в пътният участък е коментирана от автоекспертите в заключението им / л.94
/. Поради това, освен в контекста на предявеното обвинение – във връзка с чл.21 от
ЗДвП, задълбочен анализ на тези противоречия съдът е дължал и защото са пряко
свързани с индивидуализация на наказанието. Така, според защитата на подсъдимия
превишаването на скоростта е в порядъка на 26 км./ч. / т.е., ако разрешена е скорост до
90 км./ч./, а според поверениците на частните обвинители превишаването й е 56 км./ч.
/т.е., визира се максимална скорост на движение 60 км./ч. На следващо място,
единствено в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на разследването, има данни
за извършени от него две последователни маневри – за навлизане в насрещната лента с
предприето изпреварване на предходно движещ се товарен автомобил и втора - за
намаляване на скоростта с опит за връщане в собствената лента за движение зад
товарният автомобил, когато удар между двете ПТП е настъпил. Никой от останалите
очевидци на произшествието, и най – вече другият участник в него – св. С., за
предприето от А. изпреварване не говори, а според показанията на последният /л.71/
директен удар в лява задна част на управляваният от него товарен автомобил е
настъпил. Автоекспертите от своя страна са заявили в заключението си, че данни за
спиране/намаление на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил преди
удара няма, в противовес с казаното от А., че въздействайки по описаният начин върху
уредите за управление на автомобила се е опитал да се върне в собственото платно за
движение. И отново, посоченото противоречие има значение, освен за съставомерност
на деянието, неразривно обусловено от механизма на настъпване на произшествието, и
за индивидуализация на наказанието, обвързвано и от страните, и от съда, с броя и
тежестта на допуснатите от А. нарушения на правилата за движение.
Освен, че нито едно от противоречията в доказателствата, посочени по-горе /
които не са единствените/ не е анализирано с дължимото внимание, обсъждайки казуса
от правна страна, окръжният съд е концентрирал усилията си в това да анализира
нарушения на правилата за движение по пътищата, които не са предмет на
обвинението – нито правно, нито фактически, а тези, които са инкриминирани, са
обсъдени противоречиво и волята на съда е неясна. В мотивите веднъж се сочи, че А. е
нарушил правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП и то е в причинна връзка с резултата / л.109
от делото на окръжният съд/, но в друга част от мотивировката вече се твърди, че за
съставомерност на деянието е от значение единствено допуснатото от А. нарушение на
правилото за движение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП / л.108 – гръб, края/, а двете нарушения
съвсем не са идентични. Виждането, че нарушението на правилото за движение по
пътищата по чл.21 от ЗДвП е в причинна връзка с резултата, е декларативно.
Декларирано е, че ако не се бе движил с 116 км./ч., на А. нямаше да му се наложи да
извършва маневри, щеше да успее да намали скоростта и да прекрати започналото
изпреварване. Освен, че тези мотиви са буквално пренесени от обвинителния акт
/сравни л.108 – гръб, трети абзац и л.5, четвърти абзац/, съдът не е споделил на базата
4
на кои доказателствени източници тези изводи е направил, затова те по-скоро имат
характер на предположение.
Оправдаването на А. за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, противоречи на
мотивите, в частта им, в които е прието, че такова нарушение е допуснато, като се
посочва, че подсъдимият не е оценил пътната обстановка, поради което е загубил
контрол над автомобила и поради това ударът с товарният автомобил е настъпил.
Освен противоречието, за да обоснове оправдаването, окръжният съд е цитирал
изобилна съдебна практика за съотношението и конкуренцията между нарушенията по
чл.21 от ЗДвП и по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а обвинение за несъобразена с пътната
обстановка скорост /пр.1 на чл.20 ал.2/ или за липса на реакция при съобразена с тях
скорост / чл.20 ал.2 изр.2/ не е поставяно на вниманието на съда, като не може да има
спор, че изискванията към водачите на МПС, визирани в чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от
ЗДвП са много различни.
Доста пестеливи, както отбелязва и повереника на частните обвинители, са
мотивите и в частта им относно определяне на справедливо наказание на подс. А., като
една значителна част от доводите, наведени от страните в процеса в пространните
пледоарии пред окръжният съд, изобщо не са били обект на коментар. И не само това,
но и, отмервайки наказанието, окръжният съд в мотивите си е счел, че на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства кореспондира наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода, а след редукцията му – в размер на 1г. и 6м.,
но наказание в размер на 1г. 4м. лишаване от свобода е наложил с присъдата.
Последното може наистина да се счете като технически пропуск, както защитника на
подсъдимия коректно заяви, и ако само това противоречие бе налично, отмяна на
присъдата не би била законосъобразна и оправдана, но посоченото, наред с всичко
казано до тук говори, че незаконосъобразно подценяване на казуса е демонстрирано.
Очевидна е липсата на мотиви и по отношение на определеният размер
изпитателен срок, както и относно наложеното кумулативно наказание по реда на
чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, като са отразени само техните размери /л.109 – гръб,
л.110/, но не и защо в тези конкретни размери се определят.
Липсата на подробен анализ на приобщените по надлежния ред доказателства, с
последваща собствена интерпретация на приложимото материално право с отговор на
наведените от страните в процеса съображения на практика съставлява липса на
мотиви, което опорочава постановения акт и е от категорията на абсолютните
основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалните права на страните да
получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез реален достъп до съд.
Мотивираността на съдебния акт е обект на защита по чл.6 параграф 1 от
5
ЕКЗПЧОС, като в решенията на съда в Страсбург неизменно се приема, че липсата на
мотиви за вземане на едно решение винаги ограничава достъпа до съд и правото на
жалба / решение по делото Ajdaric v Croatia - 2011г./. В контекста на установения в чл.
6 от КЗПЧОС нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на
човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да
излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, въз основа на
реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което предпоставя
пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения
ограничава справедливостта в процеса.
Отстранимо ли от този съд констатираното нарушение е следващият въпрос, на
който се дължи отговор, защото ако може да бъде отстранено, незаконосъобразно е
връщането на делото в първата съдебна фаза на процеса, което връщане няма да е в
интерес нито на страните, нито на правосъдието. В казуса липсата на мотиви, освен
съществено ограничаващо правата на всички страни в процеса, води и до
невъзможност въззивният съд да установи начина на формиране на вътрешното
убеждение на окръжния съд, да изясни и съобрази всички релевантни факти така, че да
отговори на възраженията на подсъдимия и на частните обвинители, а на тях следва да
се отговори от първоинстанционния съд, за да не се нарушава принципа на
двуинстанционно разглеждане на делото от две инстанции по фактите и по правото.
Принципно няма пречка въззивният съд да изложи собствени мотиви по казуса, но по
този начин ще се изземат изцяло правомощията на първата инстанция и за първи път
във въззивната страните ще научат правните съображения за уважаване/отхвърляне на
техните претенции, което без съмнение до нарушаване на правата и законните им
интереси ще доведе, в контекста и на правомощията, с които касационната инстанция
разполага по разписаното в НПК. Поради това се налага извода, че освен съществено,
допуснатото нарушение е и неостранимо от апелативния съд, което обуславя отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.1, пр.2 вр. с чл.335 ал.2 от
НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260003/04.02.2021г., постановена по НОХД № 648/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик.
6
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пазарджик за ново разглеждане, от друг състав на
съда, от стадия на провеждане на разпоредително заседание по реда на чл.247б и сл. от
НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест, като за постановяването му да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7