Р Е Ш Е Н И Е
София, 13.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16075/2017 г., за да се произнесе
взе пред вид:
Предявен е иск от „О.Б.Б.“ АД,
***
против С.Х.А.,
ЕГН **********, и М.А.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 430 ГПК солидарно за следните суми 47 131, 89 евро – непогасена
главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.11.2007 г., ведно
със законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателно плащане на сумата,
1 830, 41 евро – договорна лихва до датата на предявяване на исковата
молба, 2 998, 14 евро – наказателна лихва върху просрочени главници до
датата на предявяване на исковата молба, ведно със законните последици –
законна лихва и разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 29.11.2007 г. в София между „ОББ“ АД – в
качеството на кредитодател, и С.А. – кредитополучател, е сключен Договор за
предоставяне на ипотечен кредит за сумата 80 000 евро с цел рефинансиране
на предходен ипотечен кредит и ремонт на недвижим имот – апартамент № 5,
находящ се в София, ж.к. Карпузица, на третия етаж, в сграда, изградена в УПИ
ІІІ-170, кв. 38, представляващ съпружеска имуществена общност между двамата
ответници. Съгласно чл. 3 от Договора, кредитът е следвало да се усвои на два
транша – първият в размер 67 000 евро и вторият – на 13 000 евро.
Уговорен е съответният лихвен процент /съобразно чл. 5, ал. 1 от Договора/ и
той е, съответно: 6,25 % годишна лихва за първия транш и 7,25 % - з втория.,
предвидено е ежемесечно олихвяване и възможност банката да променя едностранно
размера на лихвения процент. Договорени са и съответните наказателни лихви и
неустойка, както и всички други такси по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Договора, кредитът
е следвало да бъде издължен на 180 месечни анюитетни вноски, считано от
05.01.2008 г., платими на пето число на месеца. Крайният срок за погасяване страните
са определили на 05.12.2022 г.
Ищецът сочи, че, поради неплащане на
дължимите месечни погасителни вноски в срок, банаката-кредитор е изпратила до
ответниците уведомления за предсрочна изискуемост, получени от ответника М.А.
за двамата ответници на 01.04.2017 г., но плащане не е извършено.
Въз основа на подадено от ищеца заявление
по чл. 417 от ГПК, вх.№ 3028320/19.04.2017 г. по описа на СРС, е образувано
ч.гр.д. № 24226/2017 г., 51 с-в, СРС, и са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите в размер на 47 131, 89 евро – непогасена
главница по договора за кредит, 3 954, 08, 41 евро – договорна лихва за
периода 05.10.2015 г. – 29.03.2017 г., 895, 92 евро – нараказателна лихва за
периода от 05.10.2015 г. до 18.04.2017 г. и 4 508, 70 лв. – разноски по
делото.
Длъжниците по делото са депозирали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът заявява, че е подадена и частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която не е му е била връчена за отговор и във връзка с която
с определение от 06.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 11266/2017 г. по описа на СГС е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителният лист е
обезсилен.
С оглед на това ищецът е предявил
настоящия осъдителен иск срещу ответниците за търсене на процесната сума,
дължима по договора за кредит.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е ангажиране на експертиза, както и прилагане на делото по заповедното
производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответниците
С. и М. А.оспорват
предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Сочат, че процесният договор съдържа
неравноправни клаузи.
Възразяват срещу настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, като твърдят, че не е налице редовно
уведомление за настъпване на тази предсрочна изискуемост.
Сочат, че са извършени плащания в
твърдения период на забава.
Оспорват претендирания размер на
вземанията.
Твърдят още, че ответникът М.А. не е
солидарно задължен по процесния договор за кредит и исковата претенция срещу
него е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и експертизи, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор
за кредит от 29.11.2007 г. между „ОББ“ АД – в качеството на
кредитодател, и С.А. – кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на
ипотечен кредит за сумата 80 000 евро с цел рефинансиране на предходен
ипотечен кредит и ремонт на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в София,
ж.к. Карпузица, на третия етаж, в сграда, изградена в УПИ ІІІ-170, кв. 38, представляващ
съпружеска имуществена общност между С.А. и М.А.А.. Съгласно чл. 3 от Договора,
кредитът е следвало да се усвои на два транша – първият в размер 67 000
евро и вторият – на 13 000 евро.
Уговорен е съответният лихвен процент /съобразно чл.
5, ал. 1 от Договора/ и той е, съответно: 6,25 % годишна лихва за първия транш
и 7,25 % - з втория., предвидено е ежемесечно олихвяване и възможност банката
да променя едностранно размера на лихвения процент. Договорени са и съответните
наказателни лихви и неустойка, както и всички други такси по кредита.
Договорената, съгласно чл. 5 от
Договора годишна лихва за първия транш от кредита в размер 6,25
%, а за втория транш
– 6,25 %, като тя
следва да се начислява ежемесечно. Съгласно чл.чл. 6 и 7 от Договора са договорени и неустойка и
наказателна лихва в съответните размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Договора, кредитът
е следвало да бъде издължен на 180 месечни анюитетни вноски, считано от
05.01.2008 г., платими на пето число на месеца. Крайният срок за погасяване
страните са определили на 05.12.2022 г.
В
хода на настоящото дело се установи, че кредитът е изцяло усвоен, като, пред
вид неплащане от ответната страна, ответниците са уведомени /двамата чрез
ответника М.А./ на 01.04.2017 г., за обявяването от страна на Банката – ищец на
неговата предсрочна изискуемост на 29.03.2017 г.
Не се спори също така,
че, във връзка с подадено на 19.04.2017 г. от
Банката заявление
по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 24226/2017 г. на 51 с-в, СРС, и са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 47 131,
89 евро – непогасена главница по договора за кредит, 3 954, 08, 41 евро –
договорна лихва за периода 05.10.2015 г. – 29.03.2017 г., 895, 92 евро – наказателна
лихва за периода от 05.10.2015 г. до 18.04.2017 г. и 4 508, 70 лв. –
разноски по делото
Не се спори и досежно обстоятелството, че с определение от 06.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 11266/2017 г. на СГС, ІV – ти с-в издадената от районния съд по
заповедното производство заповед за незабавно изпълнение е отменена, а изпълнителният
лист от 09.05.2017 г. – обезсилен именно поради обстоятелството, че въззивният
съд е констатирал, че предсрочната изискуемост на кредит е обявена преди за
това да бъдат уведомени длъжниците по него и настоящия ответници.
В хода на производството са приложени образуваното в СРС гр.д. № 24226/2017
г. на 51 с-в, по което срещу длъжниците – ответници в
спора са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми
и ч.гр.д.№ 11266/2017 г. на СГС, ІV – ти с-в, със съдебния акт на което издадената
заповед за незабавно изпълнение е отменена, а изпълнителният лист – обезсилен.
По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертизи, със
задачи: как са изчислени и са вписани в
банката съответните капитализации, как са вървели плащанията от страна на
длъжника по кредита, като бъде отразено и отнесено събраното в рамките на
изпълнителното производство и да бъде съотнесено към дълга.
Поставени
са и следните задачи: Какъв е целият размер на непогасеното задължение, което
предполага да се направи справка за оставащата суми.
Вещото лице е извършило проверка на материалите
съдържащи се в настоящото дело,
образуваното изп. дело при ЧСИ Р.М.и на допълнителни материали, находящи се при
ищеца ОББ, АД и, според отразеното в заключението му,, не се установи да са изчислени и
да са вписвани в Банката капитализации
във връзка с кредита.
Според експерта, по
изпълнителното дело е събрана сумата 1 713.03 лв., като от нея 1 572.81 лв. са заплатени
от С.Х. и 140.22 лв. - от М.А.. От тази събрана сума са разпределени в полза на взискателя
"ОББ", АД за покриване на негови вземания /463.00 лв. - авансово
платени такси по изпълнителното дело, 240.00 лв. адвокатско възнаграждение,
740.12 лв. разноски по гражданско дело/ и от остатъка в размер 269.91лв. са
разпределени в полза на ЧСИ Р.М.такси по ТТР към ЗЧСИ.
Вещото лице у установило, че размерът
на дълга, след отразяване и отнасяне събраното в рамките на изпълнителното
производство и съотнесено към него е 53 468.91 евро, от които: главница 46 372.06 евро договорна
лихва 5 880.63 евро и наказателна лихва - 1 216.22 евро.
От ответната страна по делото са
представени две вносни бележки – за 1 850 лв. и за 300 евро, за които се
твърди, че са за внесени суми по процесния кредит, но това обстоятелство не бе
доказано в хода на делото, нито е отразено на самите вносни бележки, поради
което съдът не прие за доказани тези твърдения
Изложеното се доказва
от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на
Банката – ищец исковите суми, представляващи непогасено задължение по договор
за кредит.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, а, съобразно характера на предявения иск -
положителен осъдителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, ищецът следваше да докаже в
процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение на изискуемо и
ликвидно задължение, като на доказване подлежи както основанието за възникване
на задължението на ответниците, така и неговият размер, а ответникът -длъжник -
възраженията си срещу ищцовото вземане.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидeн
Договор за кредит 29.11.2007 г. между „ОББ“ АД – в качеството на
кредитодател, и С.А. – кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на
ипотечен кредит за сумата 80 000 евро с цел рефинансиране на предходен
ипотечен кредит и ремонт на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в София,
ж.к. Карпузица, на третия етаж, в сграда, изградена в УПИ ІІІ-170, кв. 38,
представляващ съпружеска имуществена общност между С.А. и М.А.А..
С подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в него
задължения.
Доказа се, че този кредит е усвоен така, както е посочено в Договора – на два транша и
за суответните суми – 67 000 евро и 13 000 евро.
В хода на
производството се установи, че на 01.04.2017 г. ищецът е уведомил ответниците,
че изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно – на
29.03.2017 г. поради липса на плащания от тяхна страна.
Доказа се, че,
въпреки издадените срещу двамата ответници в заповедното производството пред
СРС, образувано по заявление на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, те са били отменени от СГС, поради липса на формални предпоставки за
издаване на заповедта, респ. изпълнителния лист. За да отмени заповедта за изпълнение
въззивният съд се е позовал на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, което, в т. 18 приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът намира наведените от ответната страна възражения и позовавания на
практиката на ВКС досежно иска по чл. 422 ГПК за приложими в настоящото
производство. Както е отрацзено в самата искова молба и в приложения като
доказателство по делото договор за кредит от 29.11.2007 г., при сключване на
договора страните са се договорили досежно правото на Банката да превърне
кредита в предсрочно изискуем при определени обстоятелства, свързани с
неизпълнение задължението на длъжника – кредитополучател за погасяване на
предоставения кредит в уговорените срокове. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което, за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Безспорно, в настоящия случай, пред
вид характера на предявения иск, съдът следва да преценява това превръщане на
кредита в предсрочно изискуем в съответствие с нормата на чл. 432, ал. 2 ТЗ, според
която Банката – ищец е следвало да даде на ответниците – длъжници и
кредитополучатели достатъчен срок, преди да упражни правото си да иска
предсрочно връщане на дължимата по договора сума.
Доказателства
за изпълнение от страна на ищеца на това законово изискване по делото не са представени.
Нещо повече – представени са такива досежно обстоятелството, че срок за
изпълнение не е бил даван и длъжниците са били уведомени пост фактум, че следва
предварително да върнат дължимата сума по кредита.
Съдът преценява посочената разпоредба на чл. 432, ал. 2 ТЗ, пред вид
факта, че искът е предявен като осъдителен такъв за неизпълнение на договор за
банков кредит по чл. 430 ТЗ.
С оглед на това съдът намира, че по делото не се доказа наличие на
изискуемо вземане на ищцовата страна срещу ответниците, намиращо своето
основание в процесния договор за кредит, тъй като се доказа, че, в нарушение на
нормите на закона и договора, той е бил обявен за предварително - предсрочно изискуем, въпреки договорения
в него краен срок 2022 г., който дори и към момента на постановяване на
съдебното решение не е изтекъл.
По тези съображения съдът приема предявения иск за неоснователен и
недоказан и счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло така, както е предявен.
Пред вид отхвърляне на предявения иск поради липсата на изискуемо вземане
на ищеца по отношение на ответниците, съдът намира, че не следва да бъдат
обсъждани другите техни възражения – тези за давност по отношение на някои от
сумите, както и за нищожност на договора поради наличие в него на неравноправни
клаузи, съоразно разпоредбите на ЗЗП
С оглед изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по делото разноски по
списък, както следва: 450 лв. депозит за вещо лице и 3 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „О.Б.Б.“ АД,
***
иск против С.Х.А.,
ЕГН **********, и М.А.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 430 ГПК солидарно за следните суми 47 131, 89 евро – непогасена
главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.11.2007 г., ведно
със законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателно плащане на сумата,
1 830, 41 евро – договорна лихва до датата на предявяване на исковата
молба, 2 998, 14 евро – наказателна лихва върху просрочени главници до
датата на предявяване на исковата молба, ведно със законните последици –
законна лихва и разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД
да заплати на С.Х.А. и М.А.А. сторените по делото разноски по списък, както следва: 450 лв. депозит за
вещо лице и 3 600 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: