РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Белоградчик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200219 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. Н. от с. К. м., обл. М., ул. ”В. Л..” № ....,
с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000421/07.09.2022 г. на Началник
РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с
“глоба” в размер на 200,00 лв.
В жалбата се излагат доводи за не законосъобразност на НП, отрича се
неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че не
жалбоподателят е бил водач на МПС, че не е направил възражения при
съставяне и връчване на акта, тъй като е било „арестуван“ в този момент.
Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, в потвърждение на
изложеното. В с. з. Н. не се явява лично, но се представлява от упълномощен
представител - адвокат. Процесуалният представител на жалбоподателя освен
, че поддържа жалбата, намира, че с оглед разпитаните в с. з. свидетели , не се
е доказало по един безспорен начин нарушението, напротив имало
1
доказателства, че не Н. е шофирал процесния автомобил към момента на
деянието. Моли съдът да отмени НП и да се присъди адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 19.08.2022 г. свид. Т. Т. и В. В. – мл. автоконтрольори - всички
служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, извършвали рутинен
контрол на движението на МПС, по ЗДвП, на територията на с. Д.,
позиционирани на ул. „Г. Д.“. Около 12.30 ч. по същата улица, движейки се в
посока с. Р., към тях приближавали три автомобила в колона / случайна/. В
това време, Т. и В. извършвали проверка на вече спрян водач на МПС, поради
управлението му с изтекъл срок на транзитни табели, до дом № 184 на
улицата в селото. При тях бил дошъл и свид. М. А., познат на спрения водач и
се поинтересувал за какво го проверяват полицаите. Забелязвайки задаващите
се по улицата три коли, от последната – л.а. м. „Ауди А3“ с рег. № М 6205
ВН, сив на цвят, облепен с черни лепенки за украса, Т. и В. дочули силна
музика от отворен прозорец. Решили да спрат и проверят водача му, още
повече, че разпознали автомобила, като избягвал им от предходни проверки,
при опити да го спрат.
Св. В. бил по-близо до преминаващите коли и затова той отстъпил от
спрения проверяван автомобил и подал сигнал със стоп палка към задаващото
се „Ауди А3“. В този момент В. бил на ок. 2-3 м. от наближаващата кола. Но
водачът на същата – жалбопод. А. Н. , който бил и сам в автомобила, се
снишил към волана и подал газ. Със ускорена скорост, вместо да спре, той
преминал покрай полицаите и избегнал контрола им, отдалечавайки се към с.
Ружинци.
Т. и В., поради заетостта си и със спрения вече автомобил за проверка,
докладвали на свои колеги в Участък-Ружинци към РУ-Белоградчик, с оглед
проследяване и спиране на Н.. Последният, след излизане от с. Д., се
2
отправил и преминал през с. Ч.п., общ. Р. и по черен път, покрай язовир на
същото село, се отправил към с. Черно поле, а от там се прибрал в с. К. м..
Полицейските служители от Участък Р., били уведомени от колегите се в
Участък Б. / към който е К. м./, че А. Н. е вече в дома си, и първите съобщили
на Т. и В..
Така следобеда Т. и В. посетили с. К.м., и открили в дома му Н.. Пред
тях той признал за управлението на колата в с. Д. на обед, а те го отвели в РУ-
Белоградчик. Била извършена проверка в масивите на МВР и било
установено, че Н. не притежава СУМПС, дори имал и друго наказание,
наложено му от РУ-Лом преди по-малко от една година, също за управление
на МПС без да е правоспособен. Тогава св. Т. съставил АУАН серия GA№
739218 от 19.08.22г. на А. Н. за нарушения по чл.103 от ЗДвП и чл.150 от
ЗДвП. Свидетели по акта били вписани , както В. В. , така и свид. М. А. –
случайният гражданин, станал свидетел на опита на полицейските служители
да спрат Н. в с. Д.. Нарушителят не отказал да подпише съставения му акт и
приел копие от него.
В последствие било образувано досъдебно производство срещу А. Н. за
деяние оп чл.343 В ал.2 от НК, а административното такова – за нарушението
по чл.150 от ЗДвП, прекратено.
Въз основа на акт АУАН серия GA№ 739218 от 19.08.22г. , съставен ат
свид. Т., досежно нарушението по чл.103 от ЗДвП е издадено и обжалваното
НП № 22-0242-000421/07.09.2022 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-
МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят А. Н.
да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл. 103 от
ЗДвП, а именно - на 19.08.2022 г., около 12.30 ч., в с. Д., по ул. “Г. Д.“, при
управление на л. а. "Ауди А3“ с рег. № М 6205 ВА, след подаден му сигнал
3
чрез „стоп палка“ от полицейски служител – подаден от мл. автоконтрольор
В. В., не изпълнил задължението да спре плавно вдясно на пътя, а продължил
управлението на автомобила, укривайки се от последвалите го служители на
полицията.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
като актосъставителят Т. и свид. В., в показанията си делото, потвърдиха
категорично всички обстоятелства, касаещи състава на извършеното
административно нарушение. Те двамата и съвсем независимият свидетел М.
А., дават идентични, без противоречиви показания относно случая -
подадения сигнал за спиране и не подчиняването на водача на л. а. „Ауди А 3“
в с. Д., на 19.08.22г. Свидетелят А. няма никакъв установен интерес да говори
необективно, той лично и непосредствено е наблюдавал описваните от
посочените трима свидетели обстоятелства. Ето защо съдът приема за
истинни показанията им, и поради това няма причина да не се довери на
думите на Т. и В. и относно факта за личността на водача на отминалия ги
въпреки всичко автомобил – жалбопод. А. Н.. И Т., и В. категорично заявиха,
че на улицата в с. Д., след подаване сигнала за спиране, са видели именно А.
Н. зад волана на л.а. „Ауди А 3“, като той е бил сам в колата , и след като ги е
забелязал се е снишил в купето, ускорил МПС и преминал бързо без да спре.
И двамата свидетели дори заявиха, че при намирането му в дома му в с. К. м.,
а и след това - след като Н. бил отведен в сградата на РУ-Белоградчик, си е
признал за управлението на автомобила в с. Д. и обещал, че повече няма да
прави това.
Свидетелите Т. ви В. дадоха показания пред съда под страх от
наказателна отговорност. Представеното от страна на жалбоподателя
заверено копие от постановление на прокурор при РП-Видин, с което е
прекратено воденото наказателно производство по смисъла на НК / за
разследвано деяние по чл.343 В ал.2 от Кодекса/, по част от същия казус,
може да доказва на съда единствено това обстоятелство – че е имало
образувано досъдебно производство и то е прекратено. Мотивите на
прокурора за решението му за прекрати същото не обвързват автоматично
4
съда със същия правен извод. Съдът е длъжен, в образуваното пред него
производство сега – админ. нак. такова, да провери и изследва всички
относими факти и обстоятелства лично и непосредствено, респ. сам да събере
доказателства по случая и да ги прецени.
Показанията на свид. Кр. Г. съдът също няма причина да не приеме за
достоверни. Той свидетелства за това, че един ден през м. 08.22 г. е ползвал
същият автомобил – м. „Ауди А 3“, с рег. № М 6205 ВА, собственост на
майката на А. Н., за да посети с. Д.. Заяви, и че няма СУМПС, поради което
на прибиране от Д. към с. К. м. е минал по черен път, притеснявайки се от
проверки на контролните органи на МВР. Но от тези показания, въобще не се
установи, че случаят за който разказва Г. е същият, с този за който
свидетелстват останалите разпитани свидетели. Напротив, дори Г. заяви, че
при неговото преминаване през с. Д., въобще не е и имало полицаи по трасето
му, камо ли да е бил спиран от служители на МВР и не подчинил се на такова
полицейско разпореждане . Очевидно това е било в съвсем друг момент /ден/,
в който не е протичал този контрол от мл. автоконтрольорите към РУ-
Белоградчик в селото и няма никакво отношение към обсъждания казус.
Иначе няма и никаква пречка тези думи – на Кр. Г. да са правдиви и да
обясняват неговото поведение в някой ден от същия месец август.
Поради всичко изложено до тук, съдът прие за осъществено и то от
жалобп. Н. вмененото му админ. нарушение, предмет на делото.
Представени са доказателства по делото – справка за нарушител/водач
на МПС, че А. Н. има налагани досега санкции по ЗДвП и КЗ, за други
нарушения като вид и за едно идентично – по чл.103 ЗДвП, като нито едно от
наказанията „глоба“ не са заплатени – от 2020 г. насам. Размерът на
наложената санкция – „глоба“ - е определен максималният такъв, като АНО се
е мотивирал изрично защо – системността на нарушенията, които Н.
извършва като „водач“ на МПС, като според съда следва да се отчете и
обстоятелството, че той е неправоспособен такъв – т.е. няма дори правото да
управлява МПС, а при такова противоправно поведение, допуска и други
отклонения от изискванията на ЗДвП. Съобразявайки се с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, и като отчете тежестта на нарушението от една страна и
обществената опасност на извършителя, съдът намира, че наложеното
наказание на Н. от вида „глоба“, е правилно определено и като размер и
5
следва да бъде потвърдено и в тази насока – размера. Другият вид санкция, за
провинението - “лишаване от правото да се управлява МПС” не е налагана, и
това е правилно, предвид изначалната липсваща правоспособност у
извършителя – да управлява автомобил.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в жалбата и с. з. – следва да останат за негова / на
жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0242-000421/
07.09.2022 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което А. В.
Н. от с. К. м., обл. М., ул. ”В. Л.” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което на осн. чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 200,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на жалбоподателя
А. В. Н. от с. К. м., обл. М., ул. ”В.Л.” № ., с ЕГН **********, за присъждане
на разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6