№ 459
гр. ***, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по молба от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. *** с
правно основание чл. 26, във вр. с чл. 25, т. 2 от Закона за закрила на детето за настаняване
на непълнолетната Т. С. АНГ. с ЕГН ********** в Кризисен център за деца гр. *** за срок
от 3 месеца. В молбата се твърди, че детето било обект на закрила още през 2017 г., тъй като
майката изтърпявала ефективна присъда в Сливенския затвор. След излизането на майката
от затвора по нейно искане, независимо от негативното мнение на ДСП, съдът реинтегрирал
децата в семейството на майката в началото на 2019 г. Осъществяването на контрол обаче
било затруднено, тъй като майката отказвала съдействие. Това наложило издирването им и
поставянето им под полицейска закрила. Спрямо Т. и брат й били предприето мерки за
закрила, но досега те имали негативен ефект. От началото на м. август обаче детето било
настанено в Кризисен център гр. *** и се чувствало много добре. Имало значително
подобрение на поведението и ДСП искат от съда да вземе мярка за закрила чрез
настаняването й в Кризисния център за срок от 3 месеца.
В съдебно заседание Дирекция „СП” гр. *** не изпращат представител.
Майката не е открита за съдебното заседание.
Директорът на Кризисен център гр. ***, изслушан като заинтересована страна,
заявява, че детето се чувстват добре в управлявания от него център. За краткото време от
постъпването досега се забелязвало сериозно развитие, детето спазвало реда и целта им е да
1
навакса пропуските в училище.
Изслушана по реда на чл. 15 от ЗЗДет Т. С. АНГ. заявява, че предпочита да остане в
Кризисния център за деца в гр. ***. Харесвала начина, по който е организирано заведението.
Имала повече свобода, отколкото в КЦД в гр. ***. Не иска да вижда и чува майка си, като
изказва разочарование от поведението на родителя си – както с оглед изборът й на
професия, така и с оглед лъжите и циничното й поведение по време на комуникация с
децата.
Съдът, след преценка на изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане Т. С. АНГ. с ЕГН ********** е
родена от майка С. АНГ. В. и баща неизвестен по акт за раждане.
Т. и брат й А. били обект на закрила още през 2017 г., тъй като майката изтърпявала
ефективна присъда „лишаване от свобода“ в Сливенския затвор. След излизането на майката
от затвора по нейно искане, независимо от негативното мнение на ДСП, съдът реинтегрирал
децата в семейството на майката в началото на 2019 г. Проследяването на реинтеграцията
обаче било затруднено, тъй като майката отказвала съдействие. Установена била липса на
здравни и образователни грижи – майката не записала децата нито на нов личен лекар, нито
в училище. Това наложило издирването им и поставянето им под полицейска закрила.
Спрямо Т. и брат й били предприето мерки за закрила като били настанени в Кризисен
център гр. ***, а след това и в приемно семейство. Майката осъществявала контакти с
децата и обещавала да ги вземе, но не изпълнявала обещанията си. Това довело до негативно
поведение на момичето, с което приемното семейство не се справило. Т. била настанена в
ЦНСТ ‚Другарче“ гр. ***, откъдето бягала два пъти. От началото на м. август тази година
обаче със Заповед № ЗД/Д-В-202 от 09.08.2021 г. на Директора на ДСП гр. *** детето било
настанено в Кризисен център гр. ***. Работещите в заведението успели да помогнат на
детето да се впише в средата и то се чувства много добре. Спазвала правилата в дома, ходела
на училище и правела опити да навакса пропуснатия материал.
От изразеното становище на социалния работник се установява, че правят проучване
на близки и роднини, които биха приели Т. и брат й, а ако не намерят такива, ще
предприемат настаняване в приемно семейство или ЦНСТ. Срокът от 3 месеца им е
нобходим за извършване на проучването.
От събраната в съдебно заседание информация се установява, че връзката на детето с
майката не е прекъсната. Отделянето на детето от дома само е засилило тази връзка и
единственият път, в който детето е избягало е било, за да посети майка си. Мнението на
социалният работник, изслушан на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, потвърждава, че
мнението на институцията, че към настоящия момент за детето вече би било по-добре да се
отглежда в семейна среда. Съдът установи, че в дома на майката живее и по-голямата й
сестра, която тъкмо е завършила училище, приета е да учи в университет и е готова да
оказва помощ на майката при отглеждането на Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и тези причини законодателят изчерпателно е
2
уредил в хипотезата на чл. 25 от същия закон.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет предвижда, че може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители, настойници или попечители, които без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет настаняването на
детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане.
От доказателствата по делото се установи, че майката на Т. категорично е
абдикирала от родителската си отговорност. Независимо от честите й заявления, че ще вземе
децата си, за да се грижи за тях, това са или празни думи, които не са подкрепени с реални
действия, или още по-зле – реални действия, които водят до вредни за децата последствия.
Майката явно не разбира отговорностите си като родител и поставя децата в риск. Това
определено налага спрямо Т. да бъде взета мярка за закрила по Закона за закрила на детето.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от ЗЗДет, като съдът при определяне на
адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка „настаняване в семейство на роднини или близки”, “приемно семейство”
или „настаняване в специализирана институция”, спазвайки този ред, освен ако това не е в
интерес на детето, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4, изр. второ от ЗЗДетето.
Институциите все още са в производство по проучване дали има роднини, които да имат
желание или възможност да отглеждат детето, респ. дали има подходящо приемно
семейство за Т.. Това налага спрямо нея да бъде взета мярка за закрила чрез настаняване в
Кризисен център за деца в гр. ***.
Д „СП” е посочила тримесечен срок, за който детето да бъдат настанено в Кризисния
център за деца в гр. ***. Съдът намира, че такъв срок е напълно адекватен, предвид
течащото проучване за предприемане на подходяща мярка за закрила.
Предвид горното и на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДетето, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА по отношение на малолетната Т. С. АНГ. с ЕГН ********** МЯРКА ЗА
ЗАКРИЛА „настаняване в специализирано заведение”, като я НАСТАНЯВА в Кризисен
център за деца в гр. ***, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на
детето, за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в седмодневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3