РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Троян, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20244340100298 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д. С. Г. от гр. Т., чрез пълномощника адв.
Е. И. от АК-П., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК срещу „Кредит Инс“АД,ЕИК ***за сумата
1300,00 лева и „Интер Финанс България“ ЕООД, ЕИК ***, за сумата 716.70
лева.
Ищцата твърди, че на 18.08.2023г. е сключила с „Кредит Инс“ АД
договор за потребителски кредит № ***, а с „Интер Финанс България“ ЕООД
– договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че по силата на договора
за кредит, ГЛП възлизал на 36.00 %, а ГПР – 49.7 %. Твърди, че действително
приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от вписания в
договора такъв, с което ищцата в качеството на потребител е била въведена в
заблуждение, което обуславя неравноправност на уговорката за ГПР и
следователно – нищожност на последната, което от своя страна води до
нищожност на цялата кредитна сделка поради липсата на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за кредит по силата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Излага, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител е
разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР по арг. от § 1, т. 1
ДР на ЗПК и съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа, че
прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на ЗЗП, тъй
като не й е било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на
всички разходи, тази информация не произтича по прозрачен за ищцата начин
от условията на договора, съответно - тя не е могла да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
1
дали да сключи договора, с което правата й на потребител са били нарушени.
Излага съображения, че в договора липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по компоненти. С оглед изложеното, счита договора за
кредит за нищожен.
В условията на евентуалност поддържа, че е нищожна уговорката за
заплащане на възнаграждение на „Интер Финанс България“ ЕООД, за
учредяване на лично обезпечение. Твърди, че поръчителят бил определен от
кредитодателя, като по силата на подписания договор за поръчителство се е
задължила да заплати на дружеството поръчител възнаграждение в общ
размер на 716.70 лева, платимо месечно в размер на 71.67 лева, като добавък
към падежната вноска по кредита. Поддържа, че договорът за поръчителство
се сключвал между поръчителя и кредитора, а длъжникът бил трето за това
правоотношение лице, следователно договор за поръчителство, сключен
между длъжника и поръчителя, бил лишен от основание. На следващо място
твърди, че договорката за заплащане на възнаграждение от длъжника на
поръчител била в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, тъй като длъжникът по този договор не получавал нищо
насреща. Поддържа, че тази договорка се намира в противоречие с целите на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като кредитодателят е
задължен преди сключване на договора да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, а не да кредитира по безотговорен
начин и да прехвърля риска от неизпълнение на своите задължения за
предварителна оценка на платежоспособността върху длъжника чрез
увеличаване размера на задължението му.
Моли да бъде постановено решение, с което да прогласи нищожност на
договора за потребителски кредит, сключен с „Кредит Инс“ ЕАД, както и да
прогласи нищожността на договора за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Интер Финанс България“ ЕООД.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК, на ответникът е
изпратено копие от ИМ и доказателства и в предвидения преклузивен срок са
постъпили отговори от «Кредит Инс“АД и „Интер Финанс България“ ЕООД,
чрез адв. Р. Д. от САК, в които излага съображения за допустимост, но
неоснователност на претенциите. Твърди, че между страните действително е
сключен процесният договор за кредит, че съгласно формата за
кандидатстване, ищецът е имал възможност да избере опция да предостави
банкова гаранция, кредитът му бъде гарантиран от Дружество, с което
кредитодателят има сключен договор или да използва необезпечен кредит.
Сочи, че трите полета, между които потребителят може да избира при
подаване на заявка са получаване на сумата „До минути е обезпечение", „До
14 дни" или до „20 дни". Избирайки опцията „До минути с обезпечение",
клиентът избира да обезпечи задължението като сключва допълнителен
Договор за предоставяне на поръчителство с дружество „Поръчител" при
съдействието на Кредитодателят, като в случай, че избере опцията „до 14
дни" - клиентът се задължава да предостави банкова гаранция като
обезпечение по кредита, а при третата възможност използва предоставената
сума без гаранция след извършване на детайлно проучване от страна на
„Кредит Инс" . Твърди, че условията на договора са едни същи и при трите
избора, разликата е единствено в срока за разглеждане на заявката за
потребителски кредит, поради което счита, че е спазена разпоредбата на
ЗПФУР и по-конкретно чл.11, ал. 2 - информацията, която е предоставена на
2
потребителя преди сключване на кредита е пълна, вярна, разбираема и не
въвежда в заблуждение, тъй като на потребителят е предоставена възможност
за избор. Твърди се, че ищецът е избрал възможността да обезпечи
задължението като сключи допълнителен Договор за предоставяне на
поръчителство с дружество поръчител „Интер Финанс България" ЕООД, ЕИК
***. Във връзка с направения избор, дружеството поръчител сключва договор
с „КРЕДИТ ИНС“ АД, съгласно който „Интер Финанс България" ЕООД в
качеството на поръчител се задължава да отговаря солидарно пред
кредитодателя за изпълнение на задълженията на потребителя. Заявява, че
изборът на ищеца да сключи договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство е изричен, самостоятелен, доброволен, след предоставена ясна,
разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и
информирано решение. Сочи, че за поемане на посочените задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя съгласно Приложение №
1, неразделна част от същият. Твърди се, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 5
„Кредит Инс" АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението по посочените в договора начини. В случай, че потребителят
извърши плащане по сметка на довереното ми дружество, от страна на същото
се извършва единствено администриране на плащането. „Кредит Инс" приема
плащане с титуляр „Интер Финанс България" ЕООД, по силата на
самостоятелно правоотношение, възникнало по силата на Договор за
предоставяне на поръчителство.
Излага аргументи, че обединеният погасителен план, представен с
Договор за потребителски кредит „Екстра" № ***г., е създаден единствено с
цел улеснение за потребителя, като видно от същия, ясно е направено
разграничение между дължимото в полза на кредитора и на поръчителя.
Оспорва възнаграждението на поръчителя да съставлява разход по кредита,
който е следвало да се включи при определяне размера на ГПР.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза. От
заключението на същата се установяват условията на Договор „Екстра" № ***
г. сключен между „КРЕДИТ ИНС" АД с ЕИК: ***като Кредитор и Д. С. Г. с
ЕГН: ********** като Кредитополучател, а именно: размер на кредита
1000,00 лева; Срок за погасяване на кредита 10 месеца от датата на
подписване на договора, с краен срок на погасяване 18.06.2024г. Съгласно
т.2.1. от Договорът, кредитът, ведно с дължимата лихва се издължава на
равни месечни вноски, в зависимост от срока на ползване на сумата, а в т.2.4 е
посочено, че дължимата вноска включва главница и лихва, като размерът им
се определя от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и
лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план -
Приложения 1, неразделна част от договора. Съгласно т.З от Договорът,
дългът по кредита се олихвява по следния начин и условия:- с фиксиран
лихвен процент в размер на 36,00% и годишен процент на разходите в размер
на 49,7%. В т.4 е посочено, че кредитополучателят е избрал да обезпечи
задължението по кредита, като предварително е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредитодателя юридическо
лице -"Поръчител".
Експерта е констатирал, че общият процент на разхода по кредита би
бил 135,70%, ако към годишният процент на разходите, посочен в Договор за
потребителски кредит от 18.08.2023 г. се добави и уговореното
възнаграждение за дружеството поръчител по Договор за предоставяне на
3
поръчителство от 18.08.2023 година, който извод се поддържа в с.з. при
изслушване на вещото лице.
Съдът счита, че следва да кредитира с доверие приетото като
доказателство по делото заключение, като обективно, безпристрастно и
подкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал.
Ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява в с.з.По
делото са постъпили становища от упълномощеният и защитник по хода на
производството и по съществото на спора.
За ответното дружество, редовно призовано, в съдебно заседание не се
явява представител и упълномощен защитник. В представени по делото молби
изразяват становище по хода на производството и по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - сключването на договора за заем
със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, в частност
уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че
процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания; В
тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
Страните не спорят, че между тях е бил сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който са предоставени на ищцата в
собственост заемни средства в размер на 1 000,00 лева, което обстоятелство се
установява и от приетия препис от договор за паричен заем. Сключеният
между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение а плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
4
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Лихвеният
процент по сключения между страните договор за паричен заем е фиксиран,
но това не дава основание да се счита, че в случая изискването за посочване на
условията за прилагането му не важи. И при фиксиран лихвен процент следва
да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва
- на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на
база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане
или друг. Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и
т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 към закона начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай според чл. 4 от договора,
кредиторът изисква заплащането на сума в размер от 716,70 лв. – „такса
гарант“ (посочена в приложения към договора погасителен план). Съдът
намира, че тази такса представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Таксата гарант е в размер на 86.00 % от чистата стойност на предоставения
кредит, установено от вещото лице по допуснатата експертиза. Клаузата на
чл. 4 от договора за кредит е лишена от основание, тъй като в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението по кредита, дадено от
дружеството – гарант „Интер Финанс България" ЕООД с ЕИК: ***, съобразно
сключения договор за предоставяне на поръчителство от дата 18.08.2023г. е
единствено и само в полза на кредитора, а цялото възнаграждение се поема от
потребителя. Безспорно таксата гарант се заплаща само и единствено във
връзка с договора за кредит, но кредиторът не я включва към разходите по
кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съобразно приетата ССчЕ, експерта е констатирал, че във всяка една
месечна погасителна вноска, освен разхода за лихва е включен и разхода за
поръчителство. Възнаграждението на поръчителя е допълнителен разход,
който оскъпява цената на получения потребителски кредит от потребителя.
Математически изчислено сумата от 716,70 лв. представлява 86,00% от
стойността на кредита. Този процент, ако се добави към ГПР, то общия
процент на разходите по потребителския кредит би бил 135,70%, което
многократно надвишава максимално допустимия размер. При така
установеното безспорно е налице заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. В този смисъл не се възприемат доводите
на ответниците, че ГПР, свързан с параметрите на договора за потребителски
5
кредит, не надхвърлят 50%. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 , чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 -
9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците,
визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но
той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и
други разходи.
Неоснователни са доводите на ответникът „Кредит Инс“АД, изложени в
депозирания по делото отговор, че такса гарант следва да се отрази в ГПР и
неотразяването води до недействителност единствено на тази клауза, на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК, а не на целия договор. Би била налице
недействителност на клаузата единствено в случай, че в самия договор е
посочен ГПР в размер, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Случаят обаче не е такъв – не е
налице нарушение на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, а на чл.11, ал.1, т.10 от
същия закон. В този случай последиците са предвидени в императивна норма
– чл.22 ЗПК, съгласно която договорът е недействителен.
Съдът не възприема и виждането на този ответник, че клаузата за ГПР
не води до създаване на задължения за потребителя - същата е обвързана с
други клаузи, по които са предвидени вземания, като самостоятелно няма как
да заблуждава потребителя. Това становище не държи сметка, че не е
предоставена информация в пълен размер на кредитополучателя. Същият е
поставен в неравностойно положение спрямо кредитора - няма информация
колко точно е оскъпяването му по кредита. Формалното посочване на размер
на ГПР, който не съответства на действителния такъв, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира, както и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че договор за
потребителски кредит „Екстра" № ***г. сключен между „КРЕДИТ ИНС" АД с
ЕИК: ***като Кредитор и Д. С. Г. с ЕГН: ********** като Кредитополучател е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като не е
посочен действителния годишен процент на разходите по кредита, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения начин
в приложение № 1 към Закон за потребителски кредит, а и не е ясно по какъв
начин и как се изчислява лихвения процент. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство от дата
18.08.2023г., сключен между „Интер Финанс България" ЕООД с ЕИК: ***като
Поръчител и Д. С. Г. с ЕГН: ********** като Потребител:
Поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на
6
договор за поръчителство по отношение на потребителя. Потребителят е
избрал да сключи договор с кредитодателя при условията на договор за
предоставено от поръчителя поръчителство. По силата на този Договор и по-
специално в чл.1 /1/ Поръчителят се задължава да отговаря пред
кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски
кредит, както и всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4/1/
Поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по
този Договор, като в ал.2 са посочени, че поръчителят има право да поиска от
потребителя възстановяване на платените от поръчителя задължения на
потребителя по Договор за потребителски кредит. Съгласно чл.7/1/
Потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото съгласно този
Договор възнаграждение. В чл.7, ал.2 е посочено, че потребителят е длъжен да
плати на поръчителя всички платени от последния изискуеми задължения по
Договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва от датата на
плащането от поръчителя и направените от него разноски в срок от 3 работни
дни от получаване на писменото искане по чл.4, ал.2 от потребителя.
Съгласно чл.8/1/, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за
обезпечаване на задълженията на потребителя по Договора за потребителски
кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1.
Вещото лице, при анализ на Приложение № 1, което е неразделна част
от Договора за потребителски кредит „Екстра" № ***г. установява, че във
всяка една месечна погасителна вноска освен разхода за лихва е включен и
разхода за поръчителство. Възнаграждението на поръчителя е допълнителен
разход, който оскъпява цената на получения потребителски кредит от
потребителя. Експертът е констатирал, че математически изчислено, сумата от
716,70 лв. представлява 86,00%. Този процент, ако се добави към ГПР, то
общия процент на разходите по потребителския кредит би бил 135,70%.
Вещото лице е установило, че по Договор за потребителски кредит № ***г. по
смисъла на чл.19, ал.1, от ЗПК в годишния процент на разходите е включена
единствено договорната лихва в размер на 36,00%, сумата 49,7% се получава
след прилагане на формулата записана в Приложение №1 към ЗПК.
Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се
включи в размера на ГПР. В посочения в договора ГПР не е включен размерът
на плащането по договора за предоставяне на поръчителство, така че в
процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, което представлява нарушение по чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Това
е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение,
кредитополучателят не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето
вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване
за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния
7
заем. Кредитополучателят е поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с юридическо лице-
поръчител, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за
заем.
Основен принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно
обогатяване, каквато се констатира да е налице в
случая с оглед на което договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и е нищожен.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
искове са основателни, поради което следва да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че договор за потребителски кредит „Екстра“
№ *** г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на
действителния ГПР, а договор за предоставяне на поръчителство от
18.08.2023г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът,
който не е сторил разноски в производството. По делото ищцата е била
освободена от задължението за заплащане на държавна такса с разпореждане
№471 от 07.05.2024година, поради което и на основание чл.78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на РС-
Троян дължимата държавна такса по предявените искове в общ размер от
102.00лева, както и заплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на
312.89 лева.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, договор за правна
защита и съдействие от 11.04.2024г. /л. 22 от делото/, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. И. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение за искът срещу „Кредит инс“АД, при условията на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г., в сила от 04.11.2022г., като е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие при
дела с интерес от 1000 до 10 000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лева, плюс 10 % за горницата над 1000 лева, т.е. -
430.00 лева, а за искът срещу „Интер Финанс България“ЕООД при условията
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г., в сила от 04.11.2022г., в размер на
400.00 лева. Върху определеното адв.възнаграждение следва да се начисли
ДДС, тъй като адвоката е регистриран по ДДС. Поради това, следва да му се
присъди възнаграждение в размер на 516.00 лева- петстотин и шестнадесет
лева, платими от “Кредит инс“ АД и 480.00 –четиристотин и осемдесет лева
платими от„Интер Финанс България“ ЕООД.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инс“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по предявените от Д. С. Г.
от гр. Т., чрез адв. Е. И. от АК – П. искове с правно основание чл. 124 ГПК,
вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК, че Договор за потребителски кредит „Екстра"
№ ***г., сключен между „Кредит Инс“АД, ЕИК ***и Д. С. Г., ЕГН
8
********** е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК вр. с член 11, ал.1, т.10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Интер Финанс
България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** по
предявените от Д. С. Г. от гр. Т., чрез адв. Е. И. от АК – П. искове с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД че договор за предоставяне на
поръчителство от 18.08.2023 г., сключен между „Интер Финанс
България“ЕООД, ЕИК ***и Д. С. Г., ЕГН ********** е нищожен, поради
противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** и „Интер Финанс България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на
ДЪРЖАВАТА, ПО СМЕТКА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, В полза на РС-Троян
сумата 102.00 /сто и два/ лева ДТ и заплатеното възнаграждение на вещото
лице в размер на 312.89 /триста и дванадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК ***, с адрес на упражняване
на дейността: ***, представлявано от адв.Е. Г. И., на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 516.00 лева- петстотин и шестнадесет лева, представляваща
възнаграждение с ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на Д. С. Г..
ОСЪЖДА „Интер Финанс България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК ***, с адрес на
упражняване на дейността: ***, представлявано от адв.Е. Г. И., на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 480.00 лева- четиристотин и осемдесет лева,
представляваща възнаграждение с ДДС за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на Д. С. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9