РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501008 по описа за 2024 година
С решение № 34 от 9.10.2023 г., по гр.д. № 13/21 г., ОС Видин, отхвърля
иска на „Мюлер Машинс“ С.А. срещу „М Лизинг“ ЕАД, НАП, ТД – Видин, и
„Интерфин Север“ ЕООД за признаване за установено, че имуществото,
представляващо парична сума в размер на 123 329,72 евро, налично по IBAN
********** на „Интерфин Север“ ЕООД не принадлежи на длъжника по
изпълнението – „Интерфин Север“ ЕООД, по висящо изп.д. №
20188980401042, ЧСИ С. Н., рег. № ***, ОС Видин.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Мюлер Машинс“
С.А. Счита, че решаващите изводи на съда, са основани на правно
ирелевантното обстоятелство, че по сметката на длъжника по изпълнението
процесната сума (преведена от ищеца) не е налична. Счита, че за ищеца до
приключване на изпълнението е налице интерес да претендира да се установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението е негово. Твърди, че
съдът е допуснал нарушение, тъй като решението не е съответно на доклада
по делото, а той на свой ред е непълен и това е обусловило решението да се
постанови при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че неправилно е
1
указано на ищеца да докаже, че плащането на сумата е извършено без правно
основание, като твърди, че ответникът „М Лизинг“ ЕАД следва да установи,
че е налице правно основание за плащане от „Мюлер Машинс“ С.А. в полза на
длъжника по изпълнението „Интерфин Север“ ЕООД. Поддържа, че акта на
ОС Видин не е съответен на установената от доказателствата фактическа
обстановка по делото. Моли да се приемат представени писмени
доказателства, да се издаде съдебно удостоверение и да се изиска
изпълнителното дело. Намира иска за допустим и основателен и претендира
след отмяна на първоинстанционното решение същият да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът „М Лизинг“ ЕАД оспорва жалбата. Подчертава, че
изпълнението на ЧСИ е насочено върху вземане на длъжника „Интерфин
Север“ ЕООД към банка, а не върху вземане на ищеца „Мюлер Машини“ С.А.
към длъжника по изпълнението („Интерфин Север“ ЕООД). Счита, че с оглед
твърденията на ищеца съдът е разпределил правилно доказателствената
тежест, както и че той не се е възползвал от възможността да оспори доклада в
първото по делото заседание, като не е изпратил представител. Подкрепя
извода на съда, че ищцовото дружество е създало пречки за събиране на
доказателства. Намира доказателствените искания за преклудирани и
неотносими. Възразява по размера на разноските, като не претендира такива
за себе си.
Ответникът НАП и ответникът „Интерфин Север“ ЕООД (призован по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК), не вземат становище по въззивната жалба в писмен
отговор, но заявява становище с допълнителна молба.
Въззивната жалба е подадена в срок.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 440 ГПК.
Ищецът „Мюлер Машинс“ С.А., швейцарско дружество, твърди, че било
в договорни отношения с българско дружество „Интерфин“ ЕООД, от което
получило в изпълнение на договор сумата от 129 000 евро. Поради промяна в
условията на доставката дружествата прекратили договора за поръчка и
сумата следвало да се върне на българското дружество „Интерфин“ ЕООД,
след приспадане на разноски. Твърди се, че поради допусната техническа
2
грешка сумата (123 329,72 евро) била преведен на друго дружество -
"Интерфин Север“ ЕООД по негова сметка IBAN **********. Сметките на
това дружество обаче били запорирани от ЧСИ С. Н. и то не можело да нареди
сумите обратно към ищеца „Мюлер Машинс“ С.А. Ищецът уведомил ЧСИ и
взискателя по делото „М Лизинг“ ЕАД, като е посочено, че не следва да се
допусне изпълнение върху имуществото (паричните средства) на
швейцарското дружество. Последното претендира, че има правен интерес да
установи, че имуществото, срещу което е насочено изпълнението от ЧСИ не
принадлежи на „Интерфин Север“ ЕООД и претендира спрямо ответниците
„М Лизинг“ ЕАД (взискател), НАП (присъединен взискател), и „Интерфин
Север“ ЕООД (длъжник по изпълнението), да се признае за установено, че
сумата от 123 329,72 евро, налична по сметка с IBAN ********** не
принадлежи на длъжника по изпълнението по изп.д. № 20188980401042 на
ЧСИ С. Н., ОС Видин.
Ответникът „М Лизинг“ ЕАД намира иска за недопустим, а по същество
– и неоснователен.
Ответникът НАП сочи, че не е страна по процесната търговска сделка и
не може да вземе становище. Сочи, че според банката (ПИБ) липсват пари по
сметката.
При проверка на обжалваното решение въззивният съд намира, че
същото следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустим иск.
За този извод настоящият състав взе предвид следното:
Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. В разглеждания казус ищецът „Мюлер Машин“ С.А. твърди, че
паричната сума, която поради грешен превод се намира по сметка в ПИБ, с
титуляр „Интерфин Север“ ЕООД, не принадлежи на това дружество, тъй като
е следвало да се преведа по сметка на друго дружество („Интерфин“ ЕООД), и
поради това се претендира да се признае, че средствата са собственост на
ищеца. Съгласно цитираната по-долу практика на ВКС (в производство по чл.
288 ГПК е постановено определение № 50029 от 20.01.2023 г. по гр.д. №
95/2022 г., ІV ГО, с което не е допуснато до касация решение за обезсилване
на решение, разглеждащо иск по чл. 440 ГПК), в идентична хипотеза е прието,
3
че искът по чл. 440 ГПК е недопустим. Върховният съд приема, не в случаи с
грешен банков превод не се касае до заявено твърдение за собственост на
конкретна вещ, тъй като не се поддържа, че за третото лице съществува такова
право върху индивидуално определени парични знаци (старинни монети или
парични знаци, предоставени на банката за пазене срещу възнаграждение по
договор за обикновен влог). Твърденията, вкл. и на въззивника „Мюлер
Машинс“ С.А., са за наличие на право върху парична престация, която е
родово определена. Според върховните съдии в случая се касае до електронни
пари, а не за парични (хартиени) знаци, от което следва извод, че твърдението
на касатора е за право върху стойност, която парите изразяват, т.е. за право на
вземане, което има към длъжника по изпълнението. Подчертано е, че Законът
за платежните услуги и платежните системи (идентично на чл. 2, т. 2 от
Директива 2009/110/ЕО на ЕП и на Съвета) определя електронните пари
именно като парична стойност в електронна, включително магнитна форма,
която представлява вземане към издателя (банка или дружество за електронни
пари, лицензирани от БНБ), която се издава при получаване на средства с цел
извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо
лице, различно от издателя (чл. 34, ал. 1). Поради казано ВКС, прием, че
„релевирането на право върху парична стойност в електронна форма,
постъпила поради грешка на наредителя по банковата сметка на длъжника по
изпълнението, не обосновава за лицето, наредило превода, процесуална
легитимация за предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440
ГПК. Процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 440 ГПК е
ясно формулирана в посочената разпоредба, която очертава както случаите,
когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес
от него, така и кои са надлежните страни. Искът по чл. 440 ГПК е предоставен
за защита само на третото лице, чието право върху вещ, вещно право или
вземане срещу трето лице - длъжник на длъжника по изпълнителното дело (а
не вземане срещу длъжника, както всъщност „Мюлер Машинс С.А. твърди, че
има срещу „Интерферин Север“ ЕООД), е засегнато от принудителното
изпълнение“. Тези изводи са основани на разясненията, дадени в ТР № 3 от
10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място (както се приема и от ВКС) е необходимо да се
изтъкне, че в случая за ищеца е налице възможност да защити правата си чрез
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (за връщане на недължимо платеното без
4
основание срещу длъжника по изпълнението), което игнорира възможността
от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.
Според последната разпоредба правният интерес от предявяването на този иск
се състои в установяването на обстоятелството, че имуществото, върху което е
насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Ето
защо с предявяването на иска по чл. 440 ГПК ищецът не би могъл да получи
целената правна защита, тъй като дори съдът да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, това няма
да се отрази в правната сфера на ищеца. При отчитане на обстоятелството, че
в конкретния случай погрешно дадената престация е парична и следователно
родово определена, т.е. не става въпрос за престиране на индивидуално
определени вещи (индивидуализирани парични знаци като особени движими
вещи, върху които да е насочено принудителното изпълнение), следва извода,
че получаването й без основание в патримониума на определено лице
обуславя правен интерес от осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу
получилото сумата лице, в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 на
Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС и в който случай
установителен иск по чл. 440 ГПК е недопустим поради липса на правен
интерес. Нормите на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и на чл. 440, ал. 1 ГПК са пълни
и ясни, а по приложението им е създадена константна съдебна практика,
включително и тълкувателна такава на ВС и ВКС.
В горния смисъл и друга практика на съдилищата, която се споделя от
настоящия състав - решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6994/2013 г., Г.
К., І Г. О. на ВКС, влязло в сила определение № 1743 от 1.07.2021 г., ч.гр.д. №
1919/21 г., САС, 4 с-в, влязло в сила определение № 260607 от 29.01.2021 г. по
т.д. № 2728/18 г., СГС, ТК. В тези актове също се приема, че липсва интерес от
иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване, че запорирано вземане не
принадлежи на длъжник по изпълнението (а всъщност на ищеца). Доразвити
са доводи и с оглед това, че ако спрямо запорираното вземане има претенция
от друг кредитор (в случая ищеца „Мюлер Машинс“ С.А.), третото лице
(банката) трябва да уведоми съдебния изпълнител и да откажа да предаде
вземането (чл. 508, ал. 1, т. 2 ГПК), а при предявен срещу него иск на
взискателя при липса на доброволно изпълнение от негова страна след
наложен запор, да процедира съгласно чл. 224 ГПК (спор между кредитори),
за да избегне двойно плащане.
5
При така формираните изводи решението на ОС Видин следва да се
обезсили и производството да се прекрати на основание чл. 130 ГПК, тъй като
за допустимостта на иска съдът следи служебно в хода на цялото
производство.
Разноски не се следват на жалбоподателя, а от ответниците не са
претендирани.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 34 от 9.10.2023 г., по гр.д. № 13/21 г., ОС
Видин, с което се отхвърля иска на „Мюлер Машинс“ С.А. срещу „М Лизинг“
ЕАД, НАП, ТД – Видин, и „Интерфин Север“ ЕООД за признаване за
установено, че имуществото, представляващо парична сума в размер на
123 329,72 евро, налично по IBAN ********** на „Интерфин Север“ ЕООД не
принадлежи на длъжника по изпълнението – „Интерфин Север“ ЕООД, по
висящо изп.д. № 20188980401042, ЧСИ С. Н., рег. № ***, ОС Видин.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1008/2024 г., САС, 14 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6