РЕШЕНИЕ
№
07.08.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на десети юли през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №666 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.П.Н.,
ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №13-адв.К.У. против Наказателно
постановление №20-1006-000086 от 20.01.2020 г. на Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
иска да бъде отменено. Правят се възражения за допуснати съществени процесални
нарушения и нарушаване на принципа nе bis in idem.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Сочи доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 19.06.2019 г. около 21,30 часа в с.Б…, ул.“П.“, при
кръстовище с ул.“…“ управлява трактор „Валпадана 300 4RM”, като
извършва следното нарушение: Управлява МПС, което не регистрирано по надрежния
ред.
Преписката
е била изпратена на Районна прокуратура Пазарджик, като с Постановление от
20.11.2019 г. на Районна прокуратула Пазарджик е прекратено наказателното
производство по ДР №818/2019 г . по описа на РУ Пазарджик, водено за
престъпление по чл.345, ал2 от НК. Преписката е изпратена на с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик за преценка
и евентуално реализиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа писмените
доказателства представени по делото.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Установи
се безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място, по път
отворен за обществено ползване, жалбоподателят е управлявал процесния трактор.
Същият към инкриминираната дата не е бил регистриран, съгласно реда установен в
Наредба №2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за
регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника.
Видно от представеното свидетелство за регистация е
бил регистриран на 28.06.2019 г., т.е. скоро, но след датата на проверката.
При
тези данни е несъмнено, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
Но
съдът, счита, НП е незаконосъобразно, тъй като не е било издадено при условията
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, въпреки че в същато е описано именно този ред на
издаване.
Безспорно
е, административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно
в чл.36, ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
В конкретният казус е съставен АУАН, което е поставило началото на
аминистратино наказателното производство. Но същото е продължило при нарушение
на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не
би могло да породи своите правни последици. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН: „При
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор”.
В
настоящия случай, че след съставянето на АУАН от 19.06.202019 г., същият е бил изпратен от
страна на наказващия орган в РП Пазарджик по
компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. Било е образувано ДП, което в последствие е било прекратено,
материалите били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
Поради
това е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е
следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП е следвало да
бъде прекратено от страна на наказващия орган и то в момента, когато актът е
бил изпратен в прокуратурата. Нормата на чл.33, ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние
съществуването на две паралелни производства – наказателно и
административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и
да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е
нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е
този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да
било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на
компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат
съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процедура в конкретния казус не е
спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който
в същото време е били изпратен на прокуратурата, тъй като деянието по чл.140
ал.1 ЗДвП е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице
и висящо АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на
прокуратурата е продължило развитието
си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1
от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административно
наказване и на собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Съдът
намира, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което отново
определя НП като незаконосъобразно.
Видно
е, че АУАН е съставен в деня на констатиране на административното нарушение
описано в него – 19.06.2019 г. НП обаче е издадено на 20.01.2020 г., т. е.
месец месеца след изтичане на
шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който е изтекъл на
19.12.2019 г., считано от съставянето на АУАН.
Нормата
на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В
конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след съставянето на
акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва
да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването
на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията
по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след
изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни,
опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. Допуснатото съществено процесуално нарушение не може
да бъде санирано в съдебната фаза на производството, което е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП.
Ирелеватно
е за настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и издаването на НП
преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали да не се ангажира
наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Поради
това НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По делото е направено искане
от пълномощника на жалбподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.У. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300
лв.
В
случая обаче има направено възражение от настрещната страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С
оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за основателна, но тъй като делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде определено в
съотвествие с чл.18, ал.2 във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка
с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно в размер на 100 лева.
Поради
което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик, която тъй има статут на юридическо лице по смисъла
на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР, да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат в размер на 100 лева. За разликата до 300 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №20-1006-000086 от 20.01.2020 г.
на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на Д.П.Н., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис
№13-адв.К.У. за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 200 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Д.П.Н., ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на
100 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата от 100 лева до 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: