ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 889
гр. Перник, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
частно гражданско дело № 20221700500683 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 20580/14.10.2022 г. от С. К. А., с адрес: ***, против
Определение № 3509/10.10.2022 г. постановено по гр.дело № 2782/2022 г. по описа на РС-
Перник, с което е върната насрещната искова молба, инкорпорирана в отговор с вх. №
12643/20.06.2022 г.
Жалбоподателят моли за отмяна на определението, тъй като е отговорил с конкретни
факти на дадените от съда указания. С молба от 25.10.2022 г. излага съображения за липса
на облигационни отношения с ответника. Позовава се на Директива 2006/32/ЕО и
2011/83/ЕО и изменението на ЗЗП /чл. 62, ал. 1 и 2/, които въвеждат правото на
потребителите да се откажат до договора за централно отопление и правото да не заплащат
доставки, които търговецът е доставил без потребителя да ги е поискал. С оглед изложеното
заявява, че предявява осъдителен иск за сумата 3610 лв. за нанесените му морални щети за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Топлофикация-
Перник“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“ ТЕЗ „Република“, срещу С. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата 317,35 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. за имот на адрес: ***, и сумата 44,48 лв. –
лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1052/2022 г. по описа на РС-Перник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
заявил, че на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за нанесените му морални щети предявява
осъдителен иск за сумата 3610 лв., което моли да му бъде изплатено на основание чл. 208 от
ЗЗП.
С Определение № 2658/30.07.2022 г. по гр.д. № 2782/2022 г. на Районен съд – Перник,
съдът е констатирал, че насрещната искова молба не отговаря на изискванията за редовност
и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
констатираните нередовности като представи по делото доказателства за внесена по сметка
на ПРС държавна такса за насрещния иск в размер на 144,40 лв. и с писмена молба с препис
за насрещната страна посочи обстоятелствата, на които се основава искът му и в какво се
състои искането му – на какво основание претендира заплащането на обезщетение, какво
противоправно действие твърди, че е извършил ответникът по насрещния иск, какви вреди
счита, че са му причинени и за какъв период, като го е предупредил за последиците от
неизпълнението – връщане на насрещната искова молба.
Съобщението с препис от Определение № 2658/30.07.2022 г. е връчено на ищеца на
05.08.2022 г. С молба от 08.08.2022 г. същият е представил доказателство за внесена
държавна такса за производството по делото в размер на 144,40 лв. и с препис за насрещната
страна е изложил съображения за неоснователност на депозираната исковата молба от
„Топлофикация-Перник“ АД като отново е заявил, че на основание чл. 211, ал. 1 ГПК
съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО и
2011/83/ЕО, на основание чл. 208 от ЗЗП моли да му бъде присъдено обезщетение от 3610
лв.
С Определение № 3509/10.10.2022 г. районният съд констатирал, че нередовностите
на насрещната исковата молба не са отстранени в указания срок и на основание чл. 129, ал.
3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено в тази част.
Чл. 211, ал. 2 ГПК предвижда, че предявяването на насрещния иск става по правилата
за предявяване на иск. В чл. 127 от ГПК са предвидени реквизитите, на които следва да
отговаря исковата молба като липсата на някое от тях я опорочава като нередовна. Такъв
реквизит е и изложението на обстоятелствата, на които се основава иска. В чл. 129 от ГПК е
въведено изискването съдът служебно да следи за редовността на исковата молба като при
констатиране на нередовности на същата е длъжен да я остави без движение с указание за
тяхното отстраняване в посочения в закона срок и с указание за неблагоприятните
2
последици от неизпълнение на това процесуално задължение. Едва тогава съобразно
конкретното процесуално поведение на ищеца, при отстраняване на нередовностите съдът
може да направи преценка по чл.130 от ГПК, а при неотстраняване –да върне исковата молба
на основание чл.129, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай е налице нередовност на насрещната искова молба и неизпълнение
от страна на ищеца на конкретни и ясни указания на съда за нейното отстраняване. Въпреки
дадената възможност ищецът не е посочил ясно, точно и непротиворечиво обстоятелствата
на които основава иска си, което се явява пречка да се индивидуализира спорното право и да
се определи предмета на делото. С уточняващата молба ищецът по насрещната искова молба
е изложил факти, които не могат да обосноват логическа свързаност с претендираното
обезщетение за морални вреди. Ищецът не е посочил ясно от кое от посочените нарушения
на ответника е претърпял претендираните вреди и в какво се изразяват те /неудобство, стрес
или друго/. Същевременно цитираната норма на чл. 208 ЗЗП, от която извежда правото си на
обезщетение, предвижда санкция, налагана от административно-наказващия орган на
търговеца за нарушение на ЗЗП, а не обезщетение, платимо на потребителя. С оглед
изложеното, позоваването на тази норма не изяснява на какво основание се дължи
претендираната сума. Това препятства възможността да се определи фактическата
обстановка, с която ищеца свързва възникването на правото му на обезщетяване, както и
правната квалификация на претенцията.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е
процедирал по указания в чл.129, ал.2 от ГПК начин и след като не са отстранени
нередовностите на насрещната искова молба, за което са дадени конкретни, ясни и точни
указания, правилно я е върнал и е прекратил производството по делото в тази част.
С оглед на това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3509/10.10.2022 г., постановено по гр.дело №
02782/2022 г. по описа на РС-Перник.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4