Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Свиленград, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 920 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от А.К.И. срещу Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР за заплащане на следните суми: 1808,17 лв. (след
допуснато в о.с.з. на 12.11.2019 г. изменение на иска
от сумата 1518,00 лв. на сумата 1808,17 лв.), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.08.2016г.
до 15.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, и 229,52 лв. (след допуснато в о.
с. з. на 12.11.2019 г. изменение на иска от сумата 150,00 лв. на сумата 229,52 лв.)
– обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до 15.08.2019 г.
Ищецът твърди, че през
периода 15.08.2016г. - 15.08.2019г. работил като младши експерт/ младши
оперативен дежурен в ОДЧ при Гранично полицейско управление /ГПУ/ - гр.
Свиленград при Регионална дирекция /РД/ „Гранична полиция“ – гр. Елхово към
Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР. През посочения период изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа,
съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че
през този период бил положил общо 1848 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2112 часа дневен труд.
Твърди, че не му били заплатени 264 часа положен труд, като намира, че
дължимото възнаграждение било в размер на 1518,00 лв. В хода на устните
състезания ищецът е заявил, че увеличава размера на главния иск на сумата 1808,17
лв., а акцесорния иск – на сумата 229,52 лв., съобразно заключението по ССчЕ.
По тези съображения
моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като
неоснователни, а главния иск в частта му за периода 01.07.2019г. – 15.08.2019г.
оспорва и като недопустим, поради това, че е преждувременно
предявен, тъй като за този период часовете нощен труд следвало да бъдат
отчетени към 30.10.2019г. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал
длъжността младши експерт/ младши оперативен дежурен в ОДЧ при ГПУ – гр.
Свиленград при РД „Гранична полиция“ – гр. Елхово. Не спори и че ищецът е
работил на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, при сумирано
отчитане на работното време.
Ответникът твърди, че
при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради
това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита,
че посочената в исковата молба Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, на която се позовавал ищеца, се прилага единствено и само за
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.
По тези съображения
ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е
налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника.
От заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода
от 15.08.2016г. до 15.08.2019г. ищецът бил отработил 231,25 нощни смени.
Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.
Експертът е изяснил, че коефициентът, с който следвало да се умножи броят на
часовете нощен труд при превръщането им в дневен, възлизал на 1,143. В резултат
на превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд
били в размер на 264,55 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не
било заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на
дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение възлиза на 1808,17 лв., а размерът на
обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, до датата на предявяване на иска – на 229,52 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
В разглеждания случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
– за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в
сила от 19.08.2014г., отм.,
бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.
От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложими към процесния период от 15.08.2016г. до 15.08.2019г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Съдът не споделя
изразените становища, че нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в системата на МВР през нощта била в размер на 8 часа, от
което следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време по ЗМВР е 1, а не 1,143. Подобно тълкуване не би могло да
се изведе от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, която предвижда, че работните
смени в графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава
установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период
съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР или казано по-друг начин при съпоставяне на общия
брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни за тримесечния
период не трябва да има работен ден с повече от 8 часа. Поради това и с оглед
липсата на изрична регламентация на работното време през нощта в системата на
МВР, аналогична на чл.140, ал.1 КТ, съдът не би могъл да приеме, че дневното и
нощното работно време за служителите в МВР е с еднаква продължителност.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника, че претенцията за периода 01.07.2019
г. – 15.08.2019 г. се явявала преждевременно предявена. Както бе изяснено
по-горе, работното време се отчита сумирано на тримесечен период, от което
следва, че вторият тримесечен период е изтекъл на 30.09.2019 г. Доколкото на
основание чл. 235 ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази изминалото време след
предявяване на исковата молба, то няма пречка да се прецени дали са останали
незаплатени часове в резултат на превръщането на нощните часове след изтичане
на второто тримесечие от годината.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 15.08.2016г. до 15.08.2019г. ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 264,55 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1808,17
лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда – 15.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна
за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 15.08.2019 г. Съгласно
заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за
забава възлиза на 229,52 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 350,00 лв. - за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 81,50 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати по исковете с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на А.К.И. с ЕГН **********, с адрес *** – чрез адв. А.Й., сумата 1808,17 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.08.2016г.
до 15.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба – 15.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 229,52 лв.
– обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно
плащане до 15.08.2019г., както и сумата 350,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 81,50 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата
100,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: