РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Белоградчик , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20201310100371 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на
141.69 лв. – лихви за забава и разноски.
В исковата молба ищеца сочи, че поради неизпълнение от страна на
ответника на задължение по Фактура № ********** от 12.12.2019 г. в размер
на 1 000 лв. и лихви в размер на 141.69 лв., ищеца е подал заявление по чл.
410 ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 273/ 2020 г. по описа на РС –
Белоградчик, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
силата на която е постановено ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000
лв. – задължение по Фактура № ********** от 12.12.2019 г, както и лихви за
забава в размер на 141.69 лв. за периода 13.12.2019 г. – до датата на подаване
на заявлението, ведно със законните лихви за забава върху главницата, както
и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. –
държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът сочи, че
след издаване на Заповедта за изпълнение на паричното задължение и в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, ответника е изплатил на ищеца сумата от 1 000 лв. –
главница, дължима по процесната фактура.
1
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че има съществуващо вземане в размер на 141.69
лв. – лихва за забава върху главницата от 1 000 лв., законни лихви за забава,
както и направените по заповедното производство и по исковото
производство разноски, както следва – 25.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство, 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение по
заповедното производство, 25.00 лв. – държавна такса по исковото
производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
В съдебно заседание, се явява процесуален представител на ответника и
оспорва иска. Представя доказателства, че исковата сума в размер на 141.69
лв. е платена от ищеца в полза на ответника, поради което моли съда да
отхвърли иска за мораторни лихви за забава. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски по заповедното и исковото
производства за адвокатско възнаграждение и моли съда да го редуцира до
размера на минималните такива, предвидени в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна и
правна страна : По подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК, е
образувано ч. гр.д. № 273/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е
издадена Заповед № 271/ 13.08.2020 г., по силата на която съдът е разпоредил,
ответника – длъжник по заповедното производство, да заплати на ищеца –
заявител сумите : 1 000 лв. – неизплатен остатък по Фактура № ********** от
12.12.2019 г, както и лихви за забава в размер на 141.69 лв. за периода
13.12.2019 г. – до датата на подаване на заявлението, ведно със законните
лихви върху главницата, и направените в заповедното производство разноски
в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника, че
не дължи сумата по заповедта, поради което и на ищеца е указано да предяви
2
установителен иск по чл. 422 ГПК.
С преводно нареждане от 15.09.2020 г., ответника е заплатил на ищеца
неизплатения остатък от процесната Фактура в размер на 1 000 лв., поради
което и ищеца е предявил установителен иск за мораторните лихви за забава
в размер на 141.69 лв., законни лихви и разноски в исковото и заповедните
производства.
В съдебно заседание проведено на 14.01.2021 г., процесуалния
представител на ответника представи Авизо за преводно нареждане от
11.12.2020 г., с което от страна на ответника в полза на ищеца е преведена
сумата в размер на 141.69 лв., с посочено основание – лихви по гр.д. № 371/
2020 г. на БРС.
Съдът прие като доказателство по делото процесния документ, тъй като
същия удостоверява едно нововъзникнало обстоятелство, настъпило след
предявяване на иска и като такова съдът следва да го зачете съгл. чл. 235, ал.
3 ГПК, тъй като има значение за спорното право – претендираната мораторна
лихва е платена на ищеца в хода на производството.
Поради плащане на претенцията за мораторна лихва в размер на
претендирания такъв – 141.69 лв., съдът намира, че иска следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията за законни лихви върху главницата по
заповедното производство – 1 000 лв. – неизплатен остатък от фактурата,
лихвата не е конкретизирана по размер, поради което и съдът не следва да я
уважи.
По отношение на претенцията за разноски, направени по заповедното и
исковото производства, съдът намира следното:
Безспорно е, че ответника с поведението си е станал причина за
завеждане на делото, поради което и същия дължи разноски които следва да
заплати в полза на ищеца.
Съдът намира, че основателна е претенцията на ищеца за присъждане в
тежест на ответника на разноските по заповедното и исковото производства,
направени за държавна такса в размер на общо 50.00 лв. – 25.00 лв. – по
3
заповедното производство и 25.00 лв. – по исковото производство. Същите са
реално направени от ищеца с внасянето на дължимата държавна такса в полза
на съда. Поради това, ответника следва да понесе в своя тежест разноските
направени от ищеца за държавна такса в размер на 50.00 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, съдът също намира, че иска е основателен по основание.
Ищецът е ангажирал процесуален представител, поради което и следва да му
бъдат присъдени разноски за това.
Съдът обаче, предвид направеното възражение от процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираните адвокатски
хонорари, се солидаризира с възражението, направено в този смисъл.
В заповедното производство по ч. гр.д. № 273/ 2020 г., претенцията за
адвокатско възнаграждение е в размер на 480.00 лв. Съдът намира, че
претендираните разноски са прекомерно завишени. На първо място,
вземането претендирано със заявлението по чл. 410 ГПК е за сумата в размер
на общо 1 141.69 лв. Съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията им от 15.05.2020 г., в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми /в случая половината на
претендираната стойност е 574.85 лв./, т.е., минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес в случая, е 300
лв. Съдът намира, че именно до този размер следва да бъде уважена
претенцията на ищеца за разноски за адвокат в проведеното заповедно
производство. Съдът намира, че ответника, макар и да ползвал адвокатска
помощ, претенцията за разноски за адвокат в размер на 480 лв. е прекомерно
завишено, предвид на това, че производството е заповедно, както и предвид
материалния интерес.
Заявлението по чл. 410 ГПК се подава по утвърден образец, съгласно
Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа
във връзка със заповедното производство. Поради това, съдът намира, че
извършеното процесуално действие – подаване на заявление по чл. 410 ГПК
4
не съставлява фактическа и правна сложност, която да обоснове заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 480 лв. Съдът намира, че е налице значителна
несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение
предвид липсата на фактическа и правна сложност на заповедното
производство и с оглед материалния интерес на вземането.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за адвокат по заповедното производство в размер на
минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията им от 15.05.2020 г., а именно 300 лв.
Същите мотиви са относими и по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Материалният интерес на предявеният иск в настоящия процес, е 141.69
лв. По делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на
което процесуален представител на ищеца не се е явил. Поради това, предвид
спецификата и липсата на правна сложност на спора, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, се явява прекомерно
завишено, поради което и същото следва да бъде редуцирано, отново до
размер на минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 300.00 лв.
За това, че разноските за процесуален представител са реално
направени от страна на ищеца, са налице безспорни доказателства чрез
представените договори за правно обслужване от 06.08.2020 г. и 02.10.2020 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ВЕТФАРМА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, обл. Монтана,
ул. „Извора“ № 17, ет. 3, вх. г, ап. 16, представлявано от И. И. – управител,
чрез адв. С. Б. от САК , против „БИО АНГУС ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица, общ.
5
Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. –
управител, ИСК по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД,
ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на ищеца СЪЩЕСТВУВА, за сумата от 650.00 лв. –
разноски да държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 50.00
лв. – за държавна такса (25.00 лв. – по заповедното и 25.00 лв. – по исковото
производства) и 600.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение (300.00
лв. – по заповедното производство и 300.00 лв. – по исковото производство),
като в останалата част до 840.00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и 141.69 лв. – мораторни лихви за забава за периода
13.12.2019 г. – 12.08.2020 г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА и приема за установено,
че вземането не съществува.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6