Р Е Ш Е Н И Е
№ 551 28.04.2022 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Aдминистративен съд – Бургас, XXVI – ти състав,
на четиринадесети април две
хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
Константин Григоров
Яна Колева
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия
Григоров касационно административнонаказателно дело № 257 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р Иван И., против
Решение № 938/08.12.2021
г., постановено по АНД № 3471/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено наказателно постановление № НП-30/16.03.2021 г., издадено от председателя на КЕВР,
с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) на основание чл.36, ал.2 от
ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно
решение е неправилно. Жалбоподателят изтъква, че фактическата обстановка била
неправилно възприета от районния съд, който не извършил анализ на събраните
доказателства. По тази причина съдът неправилно отменил НП и неправилно приел,
че в хода на административнонаказателното производство било допуснато нарушение
на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се съображения в подкрепа на доводите, че
срокът е спазен. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди наказателното
постановление. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се
представлява от юрисконсулт М., която поддържа жалбата.
Ответникът
по касация – Г.Й.Т., редовно
призован, се представлява от адвокат Цонев, който оспорва жалбата и иска решението
на районния съд да бъде оставено в сила. В отговор на касационната жалба
развива подробни аргументи, с които приема първоинстанционния съдебен акт за правилен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, пледира решението на
първата инстанция да бъде отменено, а вместо него да бъде потвърдено
наказателното постановление.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С
оспореното решение е отменено наказателно постановление № НП-30/16.03.2021 г., издадено от председателя
на КЕВР, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) на основание чл.36, ал.2 от
ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2000 лв. За да постанови този
съдебен акт, съдът намерил, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
а именно административнонаказателното производство било образувано в нарушение
на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния
срок от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които проверката била извършена
по документи, като всички доказателства били събрани на 16.06.2020 г., т.е. на
тази дата в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на
които актосъставителят приел, че има извършено нарушение. Това бил моментът, в
който администрацията разполагала с всички документи и цялата информация и от този
момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на
нарушителя.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на фактите и обстоятелствата по делото, районният съд установил правилно
и в цялост фактическата обстановка. Правилен е изводът, че последните данни,
относими към извода за извършено нарушение и неговия автор, постъпили при
административния орган с писмо вх.№ В-17-14-10/16.06.2020 г. (л.66 от АНД 3471/21
на БРС). След тази дата други доказателства не са събирани, а е съставен
констативен протокол – 27.07.2020 (л.61 от АНД 3471/21 на БРС). На 31.07.2020
г. в администрацията постъпили единствено писмени обяснения по констативния
протокол (л.58 от АНД 3471/21 на БРС). Идентична е хронологията изложена и в
самото НП. Т.е. на 16.06.2020 г. АНО е разполагал с всички необходими
доказателства, въз основа на които е формирал извод за извършено нарушение и
автор.
В мотивите си районният съд се
позовал изцяло на ТР № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по
т.д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
В мотивите на
цитирания тълкувателен съдебен акт е изяснено, че по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт
между нарушителя и актосъставителя (съответно – административнонаказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен
състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за
деянието. Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН постановява, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Съгласно ТР № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от
деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на
акта. В конкретния случай всички данни за извършено нарушение са били налични
при органа на 16.06.2020 г., от който момент е започнал да тече срокът за
образуване на административнонаказателното производство, а АУАН е съставен на
01.10.2020 г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По тези
съображения обжалваното НП се явява незаконосъобразно.
Предвид
изложените мотиви касационният състав намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 938/08.12.2021 г. постановено по АНД № 3471/2021 г. на Районен
съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: