О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260160 / 20,01,2021
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
20,01,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 2594/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от М.С.Б. с ЕГН **********; против Разпореждане за незабавно изпълнение от 23,10,2017 г. на
Заповед № 10126/23,10,2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 16637/2017 г. на
РС Пловдив, III гр. състав.
От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане като
незаконосъобразно и да обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен
лист, поради това, че представеното от банката извлечение от счетоводни книги
не съдържа подробна информация за основанията и начина на формиране на дълга, поради
което не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане; както и поради това, че потестативното право за обявяване на
предсрочната изискуемост не е надлежно упражнено с изрично волеизявление, което
да е достигнало до длъжника преди предявяване на заявлението.
Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София, ЕИК *********; не заявява
становище по частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството е образувано по
заявление вх. № 58692/19,10,2017 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги
на банката-заявител и изпълнителен лист срещу М.С.Б. с ЕГН **********; за
следните суми: 1528,39 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19,10,2017 г.
до окончателното плащане; както и 144,80 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 15,03,2017 г. до 16,05,2017 г.; както и 59,26 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15,03,2017 г. до 05,10,2017 г., произтичащи от договор за
потребителски кредит № **********/13,09,2016 г., както и разноски за държавна
такса в размер на 34,65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лева.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
банката-заявител за вземанията срещу длъжника; посоченият договор за кредит,
сключен между банката – заявител и длъжника; фактура за извършена покупка;
уведомление за предсрочна изискуемост от банката-кредитор; обратна разписка;
известие за доставяне с пощенско клеймо от 14,07,2017 г.
РС е приел заявлението за основателно и е издал исканата заповед за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ, като е разпоредил и
незабавно изпълнение на същата.
Настоящата инстанция приема този извод за неоснователен и счита, че от
представените документи не е удостоверено наличието на подлежащо на изпълнение
вземане, по следните съображения:
Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва
да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни
изисквания за неговото издаване. В настоящия случай представеното от заявителя
извлечение от счетоводни книги относно вземания на банката по Договор за кредит
представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно съответните размери и периоди на дължимост за
претендираните главница, лихви и разноски. В заповедното производство съдът
няма право да проверява дали вземането действително съществува. За
производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща
съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право.
Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само при условията на чл.
418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на вземането.
В заявлението банката-кредитор основава вземането си на посочения
по-горе договор за потребителски кредит. Според същия потребителят се задължава
да върне предоставения му кредит в общ размер 1829 лв. на осемнадесет месечни
вноски от по 129,05 лв. Падежът на последната вноска е 15,03,2018 г. С чл. 16.2
от договора се предвижда настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията при
неплащане на три поредни месечни вноски. С представеното извлечение от сметки
вземането срещу длъжника е посочено в общ размер 2322,83 лв., посочени са три последователни
просрочени вноски общо в размер на 387,15 лв., посочена е дата на предсрочна
изискуемост 05,10,2017 г.
Със заявлението се претендира главница в размер на 1528,39 лв.;
възнаградителна лихва за периода от 15,03,2017 г. до 16,05,2017 г. в размер на
144,80 лв.; както и 59,26 лв. – обезщетение за забава за периода от 15,03,2017
г. до 05,10,2017 г. В заявлението не се съдържа изявление за просрочие на
вноски, липсват каквито и да е твърдения
да е осъществен фактическият състав, уговорен от страните като основание за
предсрочна изискуемост на претендираните вземания.
Наред с това: според разясненията в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и банката може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не
поражда действие, освен ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Необходимо е това волеизявление да
е достигнало до длъжника – кредитополучател и то преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В тази насока банката – заявител представя по-горе уведомление без дата,
адресирано до длъжника. Към същото е приложена обратна разписка и известие за
доставяне с пощенско клеймо от 14,07,2017 г. Върху същото липсват отбелязвания
да е връчено, положен е знак в графа „преместен“. Посоченото води до извод, че
пратката не е достигнала до адресата и не може да се приеме за връчена.
Следователно в рамките на заповедното производство не са представени формални
доказателства, установяващи настъпването на предсрочната изискуемост на
задължението преди предявяване на заявлението за издаване на заповед. При липса на
доказателства в тази насока, не би могло да се приеме, че е налице
претендираното подлежащо на изпълнение вземане и заявлението следва да се
остави без уважение.
Налага се общият извод, че частната жалба е основателна. Обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която се постановява незабавно
изпълнение срещу жалбоподателя, и вместо това искането за незабавно изпълнение
и за издаване на изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено. Издаденият въз
основа на заповедта изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените за настоящото
производство разноски, които се констатираха в размер на 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. и 15 лв. – заплатена държавна такса.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23,10,2017 г. по ч. гр. д. № 16637/2017 г. на РС
Пловдив, III гр. състав, В ЧАСТТА, с която е постановено незабавно изпълнение
на Заповед № 10126/23,10,2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист въз
основа на същата, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 58692/19,10,2017 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; В ЧАСТТА относно искането за допускане на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 11853/24,10,2017 г., издаден въз основа на Заповед №
10126/23,10,2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 16637/2017 г. на РС
Пловдив, III гр. състав.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София, ЕИК *********; да заплати на М.С.Б.
с ЕГН **********; сумата от 615 лв. (шестотин и петнадесет лева), представляваща
разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: