Р Е Ш
Е Н И Е
260114/11.3.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №4 по описа за 2021г.
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №20 – 0869 - 003591/23.11.2020 год.
на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.1, във вр. с чл.461 т.1 от КЗ на Н.С.К., ЕГН ********** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет
лева/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП.
Излага, че от страна на контролните органи, не са взети впредвид техническите
характеристики на превозното средство, а именно, че се касае за електрически
велосипед. Счита, че същият не подлежи на регистрация, тъй като попада в разпоредбата
на чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни, поради което е не подлежи на задължително застраховане. В съдебно заседание редовно призован се явява
лично и с процесуален представител – адв. К.Д. от ШАК. В хода по същество прави
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител
на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 05.07.2020г. жалб. Н.К.
закупил ППС, който съгласно техническите данни и придружаващия
го сертификат представлява електрически велосипед модел TDL02Z сериен №XW72V1500W,със задвижване чрез
електрически двигател и педали.
На 06.10.2021г. в 17.05 часа в гр.Шумен, жалб. Н.К. управлявал електрически велосипед по бул. „Симеон Велики“
в посока ул.“Строител“. Бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП” към
ОДМВР – Шумен – свидетелите П.С.П. и С.К.
С., при която било констатирано, че ППС не е регистрирано и няма сключен
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За
констатираните нарушения св. П.П. съставил срещу жалбоподателят 2 бр. АУАН - за
нарушение на 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Във
връзка с констатираното управление на ППС без регистрация е било образувано ДП
№990/20г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С
постановление от 13.10.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен
прекратил наказателното производство като е приел, че липсва състав на
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Приел е, че
предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство същото не
подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г.
За констатираното нарушение по КЗ св.П. съставил срещу К. АУАН серия GA №328903/06.10.2020г. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, изразяващо се в
това,че като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБългария и не е спряно от движение, не сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.При предявяване на акта
жалбоподателят е отказал да го подпише, което е удостоверено съгласно изискванията на ЗАНН, но е получил
екземпляр от същия. Не се е възползвал
от законното си право да депозира
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление,
с което на основание чл.638 ал.1 т.1,
във вр. с чл.461 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 250 лева, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и
изготвените с техническо средство
веществени доказателства - снимки.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити.
Въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че
на 06.10.2020г. в 17.05 часа в гр.Шумен, жалб. Н.К. управлявал
ППС – електрически велосипед модел TDL02Z
сериен №XW72V1500W с фабрично монтиран
ел.двигател, негова собственост. Доказано е и обстоятелството, че ППС не е имало сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателя.
С издаденото НП на жалбоподателят е вменено административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, за което му е наложена
санкция на основание чл.638 ал.1 т.1,
във вр. с чл.461 т.1 от КЗ.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени
всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е
посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т.
10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на
моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.
483 ал.1 т.1 от КЗ вменява
задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ предвижда
“глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице. Същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638 ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретният случай отговорността на жалбоподателят е
ангажирана, в качеството му на собственик, за нарушението по чл. 483 ал. 1 т. 1
от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638 ал. 1 т. 1
от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността
на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
и за съставомерността му е без правно значение дали автомобилът се управлява
или не. Осъществява се с бездействие със самото
несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Т.е. за да бъде осъществен състава на вмененото нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1
от КЗ, от обективна страна кумулативно следва
да са налице три
предпоставки – лицето да е собственик, моторното превозно средство да е регистрирано и да не е спряно от
движение.
Разпоредбата на чл. 638 ал. 1 от КЗ регламентира налагане на санкция на лице по чл. 483 ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В конкретният случай доколкото се касае за
нерегистрирано ППС, жалбоподателят не се явява лице по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, поради което не може да бъде санкциониран съобразно чл. 638 ал. 1 от КЗ. Действително според чл.481 ал.3 от КЗ,
"Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс." Поради
това, фактът, че за нерегистрирани МПС-та не се сключва договор за застраховка,
не води до извода, че не следва да се спазва чл.481 от КЗ. Този текст забранява
управление на МПС без такъв договор. Управлението на нерегистриано МПС
също е забранено от закона, поради което и е нормално, застраховка да се
изисква само за регистрираните, т.к. се предполага, че нерегистрираните няма да
се управляват. В случай на управление на такова МПС, водачът допуска нарушение
на чл.481 ал.3
от КЗ. Това деяние, обаче, не е обявено от закона за наказуемо по чл.638 от КЗ.
За управление на МПС, което не е регистрирано има изрично предвидена
отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП или чл.345
ал.2 от НК. За това МПС няма как да се сключи застраховка, тъй като не
е регистрирано по надлежния ред. В наказателното
право не може да се използва аналогията на закона. Това правило е непосредствен
извод от принципът на законоустановеност на престъпленията, съотв. нарушенията и наказанията. Прилагането
на конкретна наказателно-правна норма по отношение на случай, чийто фактически
състав е близък, но не е идентичен с визирания в нормата, противоречи на
принципа за законоустановеност на нарушението и на
наказанието, поради това тя е недопустима. Аналогията на
закона е различно от разширителното тълкуване, което е мисловна дейност, с която се разкрива
съдържанието на една наказателно-правна норма, докато при аналогията се знае,
че конкретния случай не се обхваща от правната норма, но също така е недопустимо чрез тълкувателна дейност да се влошава
или отегчава наказателно-правното положение на когото и да било.
Предвид изложеното настоящият състав намира издаденото НП за незаконосъобразно,
доколкото жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателства
отговорност за нарушение на чл. 483 ал. 1
т. 1 от КЗ, поради липса на обективен елемент от състава на
нарушението /регистрирано МПС/, поради което следва да бъде отменено.
Отделно от това съдът намира за правилен и извода
на наблюдаващият прокурор по ДП №990/20г. по описа на РУ – Шумен, който прекратил наказателното
производство като е приел, че липсва състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като предвид характеристиките на ППС, според
българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Действително съгласно
Регламент/ЕС/ №168/2013г. на Европейският парламент и на Съвета относно
одобряването и надзора на пазара на
дву-, три- и четириколесни превозни средства, конкретното превозно средство
предвид техническите му характеристики - /мощност 1500W, 72 V,максимална скорост 45 км/ч/ попада в категория L1e – подкатегория L1e – В /двуколесен
мотопед/, но това не променя характеристиката му на велосипед, тъй като
фабрично е проектиран за задвижване с педали и със спомагателно задвижване с
двигател с цел подпомагане въртенето на педалите.
В § 21 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на Директива
2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г.
за изменение на Директива
1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни
средства. В приложното поле на Директива
1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация
на превозни средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от
Директивата държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни
средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални
законодателства.
Според
българското законодателство съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45
от 24.03.2000г. не подлежат на регистрация, по реда на Наредбата
велосипедите с допълнително монтиран двигател като не са
предвидени други допълнителни критерии
за това като максимална мощност, максимална скорост и др.Единственият критерий
е да е велосипед и да има допълнително монтиран двигател.
Въпроса е попада ли въпросния електрически велосипед в изключенията на чл. 1 ал. 4 т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000
г., и попада ли в обхвата на това понятието „допълнително монтиран двигател“
велосипед, който фабрично е снабден с двигател, какъвто е процесния или включва
само велосипед, на който в последствие е монтиран такъв. Понятието
"допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла,
даден от Стандарт EN 15194:2017, а именно не като двигател, който е монтиран
впоследствие на велосипед, а като двигател, който е присъединен към велосипед,
който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен
източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на
задвижване. Критерият за преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран
двигател не е кога е монтиран двигателя, а дали се явява основен или
допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен
източник на задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на
изключенията и подлежи на регистрация. Ако двигателя е само
допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред
изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 4, т.
4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран.След като
ППС не подлежи на регистрация, за него не може да се сключи и застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, именно за това и разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на такава
застраховка само за моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
било спряно от движение.
Въз основа на тези констатации, съдът намира, че жалбата е основателна.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателно е искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, предвид на това
че е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, за което е
било договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
|
|
|
|
|
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №20 – 0869 - 003591/23.11.2020 год. на Началник сектор „ПП” при
ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.1, във
вр. с чл.461 т.1 от КЗ на Н.С.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет лева/ лева.
Оставя без
уважение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на Н.С.К., ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 100 /сто / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: