Решение по дело №238/2017 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20177160700238
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

№388

 

Гр. Перник, 10.10.2019 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 238 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/.

Образувано е по жалба на жалба на С.В.В. с ЕГН ********** *** срещу Заповед РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Перник, в частта по т. 1 – обявена защитна зона от 738.7 дка в *** *** *** *** *** *** с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона.

В обстоятелствената част на жалбата са изложени подробни твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт, както и не отговаря на изискванията за форма и противоречи на целта на закона. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 година ответникът по жалбата – директора на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Перник редовно призован не се явява, представлява се от адвокат П.Б. ***, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно обстоятелството, че настоящия жалбоподател С.В.В. към датата на издаване на оспорената заповед е земеделски производител регистриран в официалния регистър за фитосанитарен контрол на ОДБХ Перник.

Със Заповед № 203 от 30.11.2016 година на основание чл. 31, т. 27 от Устройствения правилник на БАБХ, чл. 11, ал. 1 от Наредба № 19 от 2001 година за борба с пръстеновидното гниене по картофите причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.), директора на ОДБХ Перник е наредил да се създаде оперативна работна група, която да определи и маркира с GPS заразена и буферна зона . зона за вероятно заразяване и зона за възможно заразяване с карантинния вредител в землището на с. Цегриловци, община Трън. Заразата е потвърдена с извършените и приложени по делото лабораторни изследвания от цялостен бактериологичен лабораторен анализ.

С Протокол за определяне на заразена зона от 06.03.2017 година ОДБХ Перник на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба № 19 за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis ssp. Sepedonicus е определена заразена площ от 521.3 дка в местностите ************************ на                   ****************** с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80.

Видно от Протокол за състояло се мероприятие на 30.03.2017 година, организирано от ОДБХ Перник, отдел „Растителна защита, се установява, че е проведена среща с картофопроизводителите в община Трън, относно пръстеновидното гниене по картофите и вземането на мерки за ограничаване на заразата, на която среща е присъствал и настоящия жалбоподател, видно от приложения присъствен списък.

Със Заповед № 46 от 06.04.2017 година директора на ОДБХ Перник на основание чл. 31 от Устройствения правилник на българска агенция по безопасност на храните, чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на растенията, във връзка с Наредба № 19 от 2001 година за борба с пръстеновидното гниене по картофите причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) е поставена под карантина (т. 1) територията на община Трън, землището на с. Цегриловци и землището на с. Слишовци с площ от 521.3 дка използвана за производство на картофи за консумация и преработка през 2016 година от Станислав Антонов Н., регистриран картофопроизводител на идентификационни номера на масивите № 10 и № 80 с посочени конкретни номера на имотите, с т. 2 са поставени под карантина складовете, които са ползвани през 2016 година за съхранение на картофите в стопанския двор на гр. Трън, земеделска техника, машини и превозни средства, съдове и всички предмети, включително опаковки, които са били в контакт с картофите и т. 3 на площите по т. 1 е забранено отглеждането на картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) за срок от три години, следващи годината на установяване на вредителя. Издадената заповед е обжалвана от настоящия жалбоподател, като с Решение № 277 от 27.10.2017 година, постановено по административно дело № 241 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник жалбата е отхвърлена. Така постановения съдебен акт е оставен в сила с Решение № 7 222 от 15.05.2019 година, постановено по административно дело № 14 535/2017 година по описа на Върховния административен съд на Република България.

С Определение постановено в проведено открито съдебно заседание на 25.09.2017 година настоящия съдебен състав на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК спря производството по настоящото дело до окончателното решаване на административно дело № 241/2017 година по описа на Административен съд – Перник, по което предмет на обжалване е посочената по – горе заповед (Заповед № 46 от 06.04.2017 година директора на ОДБХ Перник).

Така посочената заповед е послужила като основание за издаване на оспорената в настоящето съдебно производство Заповед РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Перник, в частта по т. 1 – обявена защитна зона от 738.7 дка в местностите ***************************** с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона.

С Докладна записка инспектори в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ Перник са уведомили директора, че настоящия жалбоподател е нарушил Заповед № РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Перник, в частта по т. 1 – обявена защитна зона от 738.7 дка с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона – предмет на настоящото съдебно производство, за което са съставени констативен протокол № 0001272/27.04.2017 година и протокол от комисия от 27.04.2017 година.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение по извършена съдебна – агрономическа експертиза на вещото лице инженер – агроном Б.Б.Й., от което се установява, че буферната зона е създадена с цел да се предотврати появата на вредителя на други площи в близост до мястото, където е установена заразата, да се предотврати по – нататъшното му разпространение в други площи с култури гостоприемници, както и да се стигне до пълно унищожаване на карантинния вредител. Вещото лице е установило, че буферната зона включва запазените обекти, зоната с вероятно заразяване и зоната за възможно разпространение, като разстоянието от заразено огнище е променлива величина и се определя зависимост от наличието на други огнища, близостта с площи, върху които ще се отглеждат картофи, техните размери и наличието на трайни топографски елементи – реки, асфалтирани пътища и гористи местности. Буферната зона може да бъде 20 % – 30 % от размера на площта поставена под карантина, както и може да бъде неколкократно по – голяма от размер на заразената зона, като в конкретния случай е определена съобразно Наредба  № 19 за борба с пръстеновидното гниене по картофите и конкретните обстоятелства. Така приетото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, с оглед на това, че в заповед РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на ОДБХ Перник не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, насочена е към подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и ще следва да се разгледа.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Съгласно Закона за защита на растенията при установяване на зараза от карантинен вредител, които присъства и е ограничено разпространен на територията на страната, мерки за поставяне под карантина на растения, растителни продукти и други обекти, за забрана за засяване на семена, засаждане и размножаване на растения, за химична, физична или механична обработка на растения, растителни продукти и други обекти и за унищожаване на растения, растителни продукти и други обекти се прилагат със заповед на директора на съответната ОДБХ. В конкретния случай вредителя присъства на територията на община Трън, като е установена зараза от карантинен вредител Clavibacter michiganensis, поради което компетентен орган, който следва да предприеме мерки по ограничаването и овладяването на заразата е ОДБХ тр. Перник. Заповедта е издадена от директора на ОДБХ гр. ерник, за което и е представена заповед  № РД-11-690 от 31.03.2017 година на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. С оглед на това се приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е в писмена форма и изцяло отговаря на изискването по  чл. 59, ал. 2 от АПК. Налице са фактически и правни основания, които обуславят издаването на акт с такова съдържание. В случая обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за обявяване на защитна зона от 738.7 дка в местностите ***************************** с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона се съдържат в административната преписка. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта. По делото са налице и описани по – горе писмени доказателства, с които е потвърдена зараза от пръстеновидно гниене по картофите с причинител бактерията Clavibacter michiganensis, поради което се приема, че заповедта е мотивирана и не е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорваната заповед е издадена при спазване на административно – производствените правила и при правилно прилагане на материално – правните разпоредби. Закона за защита на растенията урежда обществени отношения, свързани със фитосанитарните мерки, с опазването на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители, с наблюдението, диагностиката, прогнозата и сигнализацията в растителната защита, с фитосанитарния контрол върху растенията и растителните продукти и защитните мерки срещу въвеждането в страната на карантинни вредители по растенията и растителните продукти, и защитните мерки срещу тяхното разпространение в страната съгласно изискванията на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността и други. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗР фитосанитарният контрол върху растения, растителни продукти и други обекти се извършва с цел предотвратяване на проникване или ограничаване на разпространение на карантинни вредители по растенията и растителните продукти. Условията и реда, по които се извършва фитосанитарният контрол са определени в Наредба № 8 от 27.02.2015 година за фитосанитарния контрол, издадена от министъра на земеделието и храните по силата на законовата делегация на чл. 16, ал. 2 от ЗЗР. Съгласно наредбата производството и движението в страната на растения, растителни продукти и други обекти подлежат на фитосанитарен контрол. В случая е безспорно установено със Заповед № 46 от 06.04.2017 година директора на ОДБХ Перник, издадена на основание чл. 31 от Устройствения правилник на българска агенция по безопасност на храните, чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на растенията, във връзка с Наредба № 19 от 2001 година за борба с пръстеновидното гниене по картофите причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) поставянето под карантина (т. 1) територията на община Трън, землището на *** и землището на с. Слишовци с площ от 521.3 дка използвана за производство на картофи за консумация и преработка през 2016 година от Станислав Антонов Н., регистриран картофопроизводител на идентификационни номера на масивите № 10 и № 80 с посочени конкретни номера на имотите, с т. 2 са поставени под карантина складовете, които са ползвани през 2016 година за съхранение на картофите в стопанския двор на гр. Трън, земеделска техника, машини и превозни средства, съдове и всички предмети, включително опаковки, които са били в контакт с картофите и т. 3 на площите по т. 1 е забранено отглеждането на картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) за срок от три години, следващи годината на установяване на вредителя. Както се посочи по – горе така издадената заповед е обжалвана от настоящия жалбоподател, като с Решение № 277 от 27.10.2017 година, постановено по административно дело № 241 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник жалбата е отхвърлена, а така постановения съдебен акт е оставен в сила с Решение                  № 7 222 от 15.05.2019 година, постановено по административно дело                       № 14 535/2017 година по описа на Върховния административен съд на Република България. В случая оспорената в настоящото съдебно производство Заповед РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на ОДБХ Перник е издадена въз основа на Заповед № 46 от 06.04.2017 година директора на ОДБХ Перник, поради което следва да се приеме за безспорно установено, наличието на карантинен вредител, съответно предприемането на мерки за ограничаване на заразата с определяне на буферна зона и защитна зона от 738.7 дка в местностите ******************* с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона.

На следващо място в случая по надлежния ред е установено, а в последствие и потвърдено наличието на зараза от пръстеновидно гниене по картофите, поради което ответникът е бил длъжен да издаде заповед по чл. 30 от ЗЗР, с която да предприеме действия по ограничаване и овладяване на заразата. При осъществения контрол е установена зараза от вредител, посочен в приложение № 1, част А, глава II се предприемат мерките по чл. 46 от Наредба № 8 за фитосанитарния контрол, поради което е издадена процесната заповед. В правомощията на ответника е да постави определи защитна зона и срок за действие на мерките за забрана за отглеждане на картофи за срок от една година. Ето защо оспорения акт е постановен след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и правилно е установена и индивидуализирана, в оспорваната заповед защитната зона, което се потвърждава  и от заключението на вещото лице по извършената съдебно – агрономическа експертиза. Разпоредителната част на оспорвания акт напълно кореспондира с правните разпоредби на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 8 от 27.02.2015 година за фитосанитарен контрол даващи право на ответника да издаде акт с такова съдържание. С оглед на изложеното се приема, че заповедта е издадена в при спазване на административно – производствените правила и при точно прилагане на материално – правните разпоредби, свързани с мерките за борба с установения вредител и предотвратяване на разпространението му.

Изхождайки от разпоредбите на Наредба № 19 от 2.07.2001 година за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) и от Директива на Съвета 93/85/ЕЕС от 4 октомври 1993година относно пръстеновидното гниене по картофите се приема, че борбата с пръстеновидното гниене по картофите включва комплекс от мерки, целящи недопускане на развитието и разпространението на бактерията на територията на страната ни чрез стриктно спазване на фитосанитарните мерки за външнокарантинни неприятели, като при производството на картофи трябва да се спазват всички изисквания на добрата земеделска практика, която включва: засаждане само на здрави клубени, спазване на сеитбооборота, прилагане на агротехнически мерки, осигуряващи най – добро развитие на растенията. От друга страна Закона за защита на растенията е въвел изискванията на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността, като органите осъществяващи фитосанитарен контрол са задължени по силата както на нашето законодателство, така и директно от Общостното право във всички случаи на установяване на карантинни вредители и предприемане на фитосанитарни мерки незабавно да уведомяват Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки за вида на вредителите и предприетите мерки. В случая е установен по безспорен и категоричен начин карантинен вредител, поради което предприетите действия и наложени мерки, в това число и в издадената заповед изцяло съответстват на целта на закона.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. При осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на спора ответника по делото има право на разноски. Искането е направено своевременно, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника по делото съдебни разноски в размер на 1 000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 26.06.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.В. с ЕГН ********** *** срещу Заповед РД № 47 от 06.04.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Перник, в частта по т. 1 – обявена защитна зона от 738.7 дка в местностите *******************с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН ********** от с. Велинова, община Трън да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните Перник направените съдебни разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Съдия:/П/