Определение по дело №1034/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 124 от 21.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 1158/2011 г., К. районен съд е признал за установено по отношение на И. Г. Т. от Г., че Г. А. С. от Г. има вземане към И. Г. Т. в размер на 1 930 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване поради непрехвърляне на 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД Г., съгласно договор за покупко – продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1367/ 02.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 700/2011 г. по описа на РС – Кърджали. С решението си съдът е осъдил И. Г. Т. да заплати на Г. А. С. разноски по делото в размер на 238.60 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. Г. Т., който чрез неговия представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при процесуални нарушения. Неправилно съдът приел, че не е следвало ищецът да му даде срок да изпълни задължението си. Счита, че длъжникът следва да е поканен да го изпълни, след като в договора няма предвиден падеж на задължението му. Поддържа също така, че договорът не бил прекратен. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Г. А. С..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Г. А. С. срещу И. Г. Т., с правно основание чл.422 във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на Г. А. С. срещу И. Г. Т. в размер на 1 930 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване поради непрехвърляне на 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД Г., съгласно договор за покупко – продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1367/ 02.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 700/2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

От приложеното като доказателство ч.гр.д.№ 700/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Г. А. С. е издадена заповед № 1367/02.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. Т. за сумата в размер на 1 930 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради непрехвърляне на 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД Г., съгласно договор за покупко – продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

От цитираното ч.гр.д.№ 7003/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът И. Г. Т. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до Г. А. С., получено на 19.06.2011 г., районният съд е указал на последната, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, Г. А. С. е предявила иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 1 930 лева по заповед № 1367/02.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 700/2011 г. по описа на Районен съд- Кърджали.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Установено е по делото, че страните по делото са сключили договор за покупко- продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., по силата на който ответникът И. Г. Т. /въззивник в това производство/ продава на ищцата Г. А. С. /въззиваем/ 193 броя дялове с номинална стойност 10 лева всеки един от тях от капитала на „Т.К.” ООД Г. за сумата от 1 930 лева, която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача, като договорът не е в изискуемата от чл.129, ал.2 от Търговския закон форма, а именно – с нотариално заверени подписи. Поради неспазване на изискуемата от закона форма на договора прехвърлителния ефект не е настъпил и ответникът не е прехвърлил на ищцата дружествените дялове от капитала на „Т.К.” ООД, предмет на договора, като същият има характер на предварителен договор.

Не е спорно също така, че в договора не е уговореÝ срок за изпълнение на задължението на ответника като продавач, както и че последният е получил сумата от 1 930 лева срещу задължението му да прехвърли на ищцата 193 броя дялове с номинална стойност 10 лева всеки един от тях от капитала на „Т.К.” ООД гр. Кърджали.

Във връзка с горното, доводите, които се правят от ответника са, че след като в договора няма срок за престиране падежът на договора не е настъпил и същият не е прекратен, както и че не е поканен да изпълни задължението си, нито му е бил даван срок за изпълнение.

Тези доводи са неоснователни.

Установено е, че в продължение на четири години – от 23.07.2007 г. – датата на сключване на договора, до 02.05.2011 г. – датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1 930 лева, дадена по същия договор, ответникът И. Г. Т. не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищцата 193 броя дялове с номинална стойност 10 лева всеки един от тях от капитала на „Т.К.” ООД гр. Кърджали. Установи се също така, че на 02.05.2011 г. ищцата е подала заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1 930 лева, дадена по цитирания по – горе предварителен договор.

В тази връзка, следва да се приеме, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1 930 лева, дадена по цитирания по – горе договор срещу задължението на ответника да прехвърли 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД гр. Кърджали, ищцата е направила изявление за разваляне на предварителния договор и че не желае сключването на окончателен договор. С предявяване на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД, договорът е развален, поради което за Г. С. възниква правото да иска връщане на сумата от 1 930 лева, получена от И. Г. Т. на неосъществено основание – непрехвърляне на 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД Г., съгласно договор за покупко – продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., с която сума последният се е обогатил.

Неоснователен е поддържания във въззивната жалба довод, че ответникът И. Т. е следвало да бъде поканен да изпълни задължението, след като в договора няма предвиден срок за изпълнение на задължението му. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението веднага. По силата на цитираната разпоредба, със сключването на договора за длъжника възниква задължение да изпълни уговореното. Следва да се посочи също, че поканата е от значение за изпадане на длъжника в забава, но не е условие за възникване на задължението на длъжника. В тази връзка, установи се, че в продължение на четири години ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищцата 193 броя дялове с номинална стойност 10 лева всеки един от тях от капитала на „Т.К.” ООД гр. Кърджали. Освен това, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, респективно от издаване на заповедта за изпълнение и връчването й на ответника, до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, И. Г. Т. не е изпълнил задължението си да прехвърли процесните дялове от капитала на дружеството, поради което доводът, че не е бил поканен да изпълни задължението е неоснователен.

Поради гореизложеното, следва да се приеме за установено, че ответникът И. Г. Т. дължи на ищцата Г. А. С. сумата от 1 930 лева, получена от И. Г. Т. на неосъществено основание – непрехвърляне на 193 броя дялове от капитала на „Т.К.” ООД Г., съгласно договор за покупко – продажба на дялове от капитала на „Т.К.” ООД с дата 23.07.2007 г., с която сума последният се е обогатил.

Ето защо като е приел горното и е уважил предявения иск, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – неоснователност на подадената жалба, разноски не се следват, тъй като такива не са поискани и не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 21.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1158/ 2011 година по описа на Кърджалийския районен съд

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.