РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115741 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. В. Д. срещу „Д.Б.: Ж. и
З.“ АД иск за присъждане на сумата от 2750 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени
болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно
произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 19.09.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 01.06.2019г., около 16.52 ч., в
гр. В., при пътуване в лек автомобил с рег. № * * *, който се е движел по бул.
„* *“, посока бул. „* *“, претърпява ПТП. Внезапно водачът на насрещно
движещия се лек автомобил с рег. № * * *, предприма маневра ляв завой към
ул. „*“ и не пропуска автомобила, в който пътува ищцата. Следва удар между
двете превозни средства, от който ищцата получава силна билка в областта на
главата и десния крак. Изпитвала и силно притеснение и за пътуващите в
автомобила нейни деца. Откарана е от екип на Спешна медицинска помощ в
МБАЛ „*. *-*“ АД, като след направени образни изследвания, е изписана от
болничното заведение. Вечерта след инцидента, в резултат на силните болки
в главата и крака, преживения стрес, получава безсъние. На следващия ден
посетила личния си лекар, като и е предписано домашно лечение за пет дни.
При преглед в „С. м.“ са установени следните травматични увреждания:
кръвонасядания и травматичен оток по окосмената част на главата и дясното
1
бедро, следи от които били налични и при прегледа й на 23.08.2019 г. Твърди,
че болките в глава и крака, в първите няколко дни след произшествието, са
непоносими. Получава световъртеж, изпитва затруднения при извършване на
обикновени домашни задължения. В резултат на преживения стрес и силно
главоболие не страда от безсъние, сънува кошмари, че отново я удря кола и
катастрофира. Това наложило отново да посети личния си лекар, който й
предписал антидепресанти. Насочена е и към психиатър, който посетила
17.07.2019 г. и 29.07.2019 г. Поставена и е диагноза „смесено тревожно-
депресивно разстройство“, като й били изписани успокоителни и
антидепресанти. След инцидента излага, че изпитвала страх да пътува в
автомобил, силно притеснение и задушаване. Затворила се е в себе си, не
общува с приятели, ограничава и социалните си контакти, често плачела и
изпитвала ужас, когато се сещала за инцидента. При изпълнение на
служебните си задължения е непълноценна, тъй като изпитвала все още
главоболие и болки по цялото тяло, от кошмарите продължавала да не може
да се наспи. Поради това й състояние, посетила отново психиатър на
24.02.2020 г. и 09.03.2020 г., който и поставил диагноза „п. с. р.“, изписвайки
й засилено медикаментозно лечение.
Твърди се още, че към датата на произшествието за лек автомобил с рег.
№ * * * е с налична валидна застраховка „Г. о.” оформена в полица
застрахователна полица № *. Застрахователят е уведомен за настъпилито
събитие.
С влязло в сила решение по гр. д. № 9115 по описа на ВРС за 2020 г. е
уважена частично заявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 1250.00 лева.
Ответникът – „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията.
Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за
завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на телесните
увреждания, възстановителния период възрастта на пострадалия. Отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя на причинителя на вредата.
С Решение № 260536 от 18.02.2021 год. „Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, е осъдено да заплати на П. В. Д. сумата от
1250.00 лева, предявена като частичен иск от 5000.00 лева, представляваща
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени
болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и
телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Решението е влязло в законна сила.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право (в този смисъл разрешението, дадено по т. 2 от
ТР № 3/ 2016 г. ОСГТК на ВКС).
Ето защо, с влизане в сила на решението по гр. д. № 9115/ 2020 г. на
ВРС е формирана сила на присъдено нещо между страните по настоящия спор
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Г. о.” по отношение на лек автомобил с рег. № * * *,
настъпило застрахователно събитие – пътно - транспортно произшествие,
причинено от водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № * * *,
който е предприел маневра ляв завой и не е пропуснал насрещно движещия се
лек автомобил, в който ищцата е пътник; претърпени вреди – телесни
увреждания, изразяващи се в подкожен хематом в лявата челна област (5-
6см.), мигриращ към клепачите на двете очи, контузия на дясна подбедрица,
представляващ хематом по предна повърхност на дясна подбедрица (6-7см.) в
диаметър, с продължителна задържаща се пигментация на кожата в същата
област, психично разстройство, както и причинно – следствената връзка
между вредите и застрахователното събитие.
По аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, тези въпроси не могат да бъдат
пререшавани от настоящия състав.
По изложените съображения, следва да се приеме, че за ищеца е
възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.
Основният спорен момент в производството е въпросът относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и
разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото
увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
3
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и
моралните страдания и др. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Прието е, че застрахователните лимити са само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което
преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за
равнопоставеност на субектите, претърпели неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
В конкретната хипотеза, от ангажираните гласни доказателства,
посредством показанията на свидетеля Б. С., кредитирани като обективни и
отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, се установява, че
травматичните увреждания при ищцата са отшумели за сравнително кратък
период – около месец. Значително по – дълъг е периода за възстановяване на
психиката на пострадалата. От свидетелските показания се установява, че
след инцидента, ищцата се е затворила в себе си, отказвала е да общува с
роднини и приятели, появили са се притеснения и страхове. Повод за
отрицателни емоции създалата се, в резултат на произшествиено, опасност за
живота и здравето на децата на г- жа Д.. Произшествието е изиграло роля на
психотравма, което от своя страна е наложило посещения при психиатър,
медикаментозно лечение. В емоционален план, страховете от пътуване в
автомобил, включително и за децата, не са преодоляни, за период от
минимум 7 – 8 месеца (времето, през което свидетеля има преки
впечатления).
Ето защо, в предвид гореизложеното относно естеството на
уврежданията и продължителността на възстановителния период, както и с
оглед икономическите условия в страната, се налага извода, че дължимото на
ищцата обезщетение за причинените и, в резултат на процесното ПТП,
неимуществени вреди, е в размер на 4 000.00 лева.
От друга страна, въведените с отговора на исковата молба възражения
за неоснователност на иска са бланкетни, лишени от конкретика и каквито и
да е аргументи.
От общо дължимото обезщетение на ищеца обезщетение следва да
бъдат приспаднати присъдените с предходното съдебно решение 1250.00
лева, или дължимият от застрахователя остатък е в размер на 2750 лева.
В предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, поради
което и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер от 2750 лева, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателне е и акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за неимуществени
вреди в размер на 2750 лв., считано от датата на предявяване на исковата
4
молба – 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 610.00 лв., представляваща
извършени в прозводството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното от ответника възражение, следва да бъде
отбелязано, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като завишението му
спрямо минималния размер, е незначително.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, да заплати на П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от
2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени
болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно
произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, да заплати П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от
610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5