Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2383 Година 2021, 03.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
03.11.2021 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 855 по описа
за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.И.Й. с
посочен адрес *** срещу Решение №2153-15-92/19.03.2021г. на Ръководителя на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-98/22.02.2021г. на Й.
и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-00872802 от 03.02.2021г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, издадено на
основание чл.54м ал.2, във връзка с чл.114 ал.2 и ал.3 КСО за възстановяване на
добросъвестно получени суми, представляващи парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от
27.05.2019г. до 06.11.2020г. вкл. в размер на общо 853,71 лева.
Недоволна от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения
излага в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен
съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните,
че като самоосигуряващо се лице – свободна професия Й. е представила
Удостоверение по образец съгласно приложение №9 към чл.11 ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ и
Приложение №11 към чл.11 ал.2 НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение към следните документи: №Е20182484682, с период на временна
неработоспособност от 27.05.2019г. до 31.05.2019г. вкл.; №Е20182484748, с
период на временна неработоспособност от 17.06.19г. до 23.06.19г. вкл.;
№Е20182484760, с период на временна неработоспособност от 24.06.2019г. до 28.06.2019г.
вкл.; №Е20182484796, с период на временна неработоспособност от 08.07.2019г. до
12.07.2019г. вкл.; №Е20197437648, с период на временна неработоспособност от
24.07.2019г. до 06.08.2019г. вкл.; №Е20198224770, с период на временна
неработоспособност от 07.08.2019г. до 11.09.2019г. вкл.; №Е20198224880, с
период на временна неработоспособност от 12.09.2019г. до 23.09.2019г. вкл.;
№Е20198277361, с период на временна неработоспособност от 24.09.2019г. до
07.11.2019г. вкл.; №Е20198225104, с период на временна неработоспособност от
07.11.2019г. до 18.12.2019г. вкл.; №Е20198489871, с период на временна
неработоспособност от 19.12.2019г. до 05.02.2020г. вкл.; заявление-декларация
по чл.50 ал.1 КСО за периода от 06.02.2020г. до 06.11.2020г.
Паричното обезщетение по
горепосочените болнични листове е изчислено и съответно изплатено на база
подадените в Регистъра на осигурените лица данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за В.И.Й.,
както следва:
- по болничен лист
№Е20182484682, с период на временна неработоспособност от 27.05.2019г. до
31.05.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
39,852 лв., като на 17.06.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5
работни дни в размер на 199,26 лв.;
- по болничен лист
№Е20182484748, с период на временна неработоспособност от 17.06.2019г. до
23.06.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
40,3696 лв., като на 15.07.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5
работни дни в размер на 201,85 лв.;
- по болничен лист
№Е20182484760, с период на временна неработоспособност от 24.06.2019г. до
28.06.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
40,3696 лв., като на 15.07.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5
работни дни в размер на 201,85 лв.;
- по болничен лист
№Е20182484796, с период на временна неработоспособност от 08.07.2019г. до
12.07.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
40,8735 лв., като на 12.08.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5
работни дни в размер на 204,37 лв.;
- по болничен лист
№Е20197437648, с период на временна неработоспособност от 24.07.2019г. до
06.08.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
40,8735 лв., като на 12.08.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 6
работни дни от месец юли 2019г. в размер на 245,24 лв. и за 4 работни дни от
месец август 2019г. в размер на 163,49 лв.;
- по болничен лист
№Е20198224770, с период на временна неработоспособност от 07.08.2019г. до 11.09.2019г.
вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на 40,8735 лв.,
като на 09.09.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 18 работни дни
от месец август 2019г. в размер на 735,72 лв., а на 16.09.2019г. е изплатено
парично обезщетение от НОИ за 7 работни дни от месец септември 2019г. в размер
на 286,11 лв.;
- по болничен лист
№Е20198224880, с период на временна неработоспособност от 12.09.2019г. до
23.09.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
40,8735 лв., като на 09.10.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 7
работни дни от месец септември 2019г. в размер на 286,11 лв.;
- по болничен лист
№Е20198277361, с период на временна неработоспособност от 24.09.2019г. до
07.11.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
41,7884 лв., като на 09.10.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5
работни дни от месец септември 2019г. в размер на 208,94 лв., на 04.11.2019г. е
изплатено парично обезщетение от НОИ за 23 дни от месец октомври 2019г. в
размер на 961,13 лв., а на 13.11.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ
за 5 работни дни от месец ноември 2019г. в размер на 208,94 лв.;
- по болничен лист
№Е20198225104, с период на временна неработоспособност от 07.11.2019г. до
18.12.2019г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
41,7884 лв., като на 16.12.2019г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 16
работни дни от месец ноември 2019г. в размер на 668,61 лв., а на 23.12.2019г. е
изплатено парично обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец декември 2019г.
в размер на 543,25 лв.;
- по болничен лист
№Е20198489871, с период на временна неработоспособност от 19.12.2019г. до
05.02.2020г. вкл. изчисленото среднодневно парично обезщетение е в размер на
41,7884 лв. На 13.01.2020г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 6 работни
дни от месец декември 2019г. в размер на 250,73 лв., на 03.02.2020г. е
изплатено парично обезщетение от НОИ за 22 работни дни от месец януари 2020г. в
размер на 919,34 лв., а на 10.02. 2020г. е изплатено парично обезщетение от НОИ
за 3 работни дни от месец февруари 2020г. в размер на 125,37 лв.;
- по заявление-декларация по
чл.50 ал.1 КСО за периода от 06.02.2020г. до 06.11.2020г. е изчислено
среднодневно парично обезщетение в размер на 41,7884, като е изплатено парично
обезщетение за бременност и раждане по чл.50 КСО в размер на 7 823,25 лв. за
периода от 06.02.2020г. до 06.11.2020г.
От органите на НОИ е
извършена служебна проверка в Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се
лице, като по отношение на Й. е установено, че по данни от Таблица 1 за
определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2019г. към ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ не се доказва осигурителният доход върху който са внесени авансови
осигурителни вноски.
В тази връзка и на основание
чл.54м ал.1 КСО е направено служебно преизчисление на паричните обезщетения,
получени от лицето за процесните периоди,определен е нов размер на
среднодневното парично обезщетение и е установено надплатено парично обезщетение,
както следва: по болничен лист №Е20182484682 – 9,24 лв.; по болничен лист
№Е20182484748 – 10,35 лв.; по болничен лист №Е20182484760 – 10,35 лв.; по
болничен лист №Е20182484796 – 12,53 лв.; по болничен лист №Е20197437648 – 25,05
лв.; по болничен лист №Е20198224770 – 62,61 лв.; по болничен лист №Е20198224880
– 17,53 лв.; по болничен лист №Е20198277361 – 91,36 лв.; по болничен лист
№Е20198225104 – 80,30 лв.; по болничен лист №Е20198489871 – 85,83 лв. и по
заявление-декларация по чл.50 ал.1 КСО – 448,56 лв.
С оглед констатираното, е
прието, че е налице основанието по чл.54м ал.2 КСО, поради което и на основание
чл.114 ал.2 и 3 КСО е разпоредено от Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Пловдив неоснователно изплатените суми в общ размер на 853,71
лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично
обезщетение за бременност и раждане за периода, да бъдат възстановени от В.И.Й.,
за което е издадено и процесното разпореждане. Недоволна от така постановения
акт, тя го е обжалвала пред Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в
законоустановения срок, който с решението си от 19.03.2021г. приел изводите на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО за законосъобразни и отхвърлил жалбата като
неоснователна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл.117 ал.1 КСО. Потвърденото с решението на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив разпореждане също е издадено от компетентен
орган в съответствие с чл.114 ал.3 КСО. Както решението, така и разпореждането
отговарят на изискванията на чл.117 ал.5 КСО във връзка с чл.59 ал.2 АПК –
посочени са фактически и правни основания за издаването им, т.е. издадени са
при спазване на законоустановената форма. Същият е издаден обаче в една част при
допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, довели и до издаването му в противоречие с материалноправните
разпоредби, уреждащи този вид отношения.
Това е така, защото според
разпоредбата на чл.40 ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването
за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна
възраст.
Легалната дефиниция на
осигурено лице се съдържа в §1 ал.1 т.3 ДР на КСО, според която разпоредба „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9 ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6 ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съответно, според чл.4 ал.3,
т.1 и т.2 КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за
старост и за смърт са: 1.лицата, регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност; 2.лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се
облагат по реда на чл.26 ал.7 ЗДДФЛ. Като съгласно ал.4 на същата разпоредба, лицата
по ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. А според чл.6 ал.8 КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4
ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година.
Размерът на паричното
обезщетение за безработица се определя по реда на чл.41 ал.1 КСО, съгласно
който дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна
неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер
90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски,
а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо
заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца
на настъпване на неработоспособността.Дневното парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава
среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението.
Съгласно чл.31 ал.1 т.1, б.“б“
от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване/НПОПДОО/, доходът за периода от 18 календарни месеца, а при
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – от 24
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от който се изчислява дневното
парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане
и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включва внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство – за самоосигуряващите се
лица.
И най-сетне, съгласно чл.6
ал.9 КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8
се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през
предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната
данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и
не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в
размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица,
които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната
декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между
декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на
трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово
осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са
декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е
определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка
за осигурителния доход за съответната година.
За да потвърди оспореното
разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че е налице правното
основание на чл.114 ал.2 и 3 КСО във връзка с чл.54м ал.2, т.2 КСО така, както
е посочено и в потвърденото разпореждане.
Съгласно цитираните
разпоредби добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат
на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение: по чл.40 ал.7, чл.54е и чл.54м ал.2, т.2; когато след изплащането
им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане; на изменение или прекратяване на
обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
За целта длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава
разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110
ал.1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.110 ал.4.
Съответно паричните
обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината,
за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл.54к, въз основа на данните
по чл.5 ал.4, т.1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно
чл.6 ал.9, и внесените окончателни осигурителни вноски. Когато в резултат на цитираното
преизчисляване се установи разлика между изплатения и дължимия размер на
обезщетението, изплатеното в по-висок от
дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на
неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или
удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.
В конкретния случай от
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, се установява, че Й.
е самоосигуряващо се лице, считано от 01.02.2019г. за фонд „Пенсии“ и фонд
„Общо заболяване и майчинство“, съгласно декларация, подадена в ТД на НАП –
Пловдив на 01.02.2019г. и няма дата на прекъсване на дейност. Паричното
обезщетение е изплатено на база подадените в Регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица данни за осигурителен доход в качеството и на
самоосигуряващо се лице, както следва: за м.02.2019г. – 560 лв., за м.03.2019г.
– 1 000 лв., за м.04.2019г. – 1 000 лв., за м.05.2019г. – 860 лв., за
м.06.2019г. – 800 лв., за м.07.2019г. – 730 лв. и за м.08 – м.12.2019г. – 0,00
лв.
Общият размер на избрания
осигурителен доход от Й. за 2019г., върху който се дължат авансово осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица, съгласно колона 4 на Таблица 1 за
определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2019г., съгласно
данните от ГДД е в размер на 4 950 лв., разпределени както следва: за
м.02.2019г. – 560 лв., за м.03.2019г. – 1 000 лв., за м.04.2019г. – 1 000 лв.,
за м.05.2019г. – 860 лв., за м.06.2019г. – 800 лв. и за м.07.2019г. – 730 лв.
При тези данни, при обработка и изплащане на болничните листове, за периода от
м.02.2019г. до м.07.2019г. е взет предвид избраният осигурителен доход, върху
който Й. авансово е внесла осигурителни вноски.
С оглед на това, че съгласно
чл.6 ал.9 КСО е създадено задължение за самоосигуряващите се лица, които през
годината са се осигурявали за рисковете болест и майчинство, да извършват
годишно изравняване на осигурителния си доход не само за фонд „Пенсии“, но и за
фонд „Общо заболяване и майчинство“ и предвид посочения от жалбоподателката в
ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2019г. окончателен осигурителен доход за 2019г. в размер
на 3 712,50 лв., разпределени в колона 5.1 на Таблица 1 за определяне
окончателния размер на осигурителния доход за 2019г., върху който се дължат
осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, правилно е констатирано, че
окончателният осигурителен доход би следвало да бъде в размер на 618,75 лв.
месечно, тъй като декларираният облагаем доход за 2019г. е 3 712,50 лв., а
лицето е упражнявало дейност за период от 6 месеца/от 01.02.2019г. до
31.07.2019г./, т.е. 3712,50:6= 618,75. Това е така, защото видно от указанията
на попълване на таблица 1 и таблица 2 към ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, облагаемият доход
в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на
броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като
самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените дни през месеца. От
жалбоподателката осигурителният доход не е деклариран според тези указания.
Впрочем в тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.
В тази връзка и на основание
чл.54м ал.1 КСО е извършено служебно преизчисление на паричните обезщетения,
като е установено надплатено парично обезщетение по всеки един от болничните
листове, общо в размер на 853,71 лв. Тълкуването на цитираната
разпоредба обаче налага извода, че същата е императивна, поради което и служебното
преизчисляване на паричните обезщетения за 2019г. е следвало да бъде сторено до
30 юни на 2020г., а това за 2020г. до 30 юни на 2021г. В конкретния случай
преизчисление е извършено през м.02.2021г., т.е. за паричните обезщетения за
2019г. след изтичане на срока. С оглед изложеното процесното решение, както и
потвърденото с него разпореждане в частта, в която е разпоредено
възстановяването на получените парични обезщетения поради общо заболяване и
бременност за 2019г., са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Не така стои въпросът с
паричните обезщетения, касаещи 2020г., които се установи, съгласно представените
справки по делото, че са в размер общо на 517,78 лв., доколкото по отношение на
тях се установи, че е налице получено от жалбоподателката обезщетение в
по-голям размер от полагащия и се, въз основа на преизчисление по реда на
чл.54м ал.1 КСО в законоустановения срок.
Като неоснователно съдът
приема възражението на жалбоподателката, че по отношение на нея е приложимо
изключението по чл.54м ал.2, т.2 КСО, доколкото се касае до неправилно подадени
данни, тъй като въведеното такова касае случаите, когато осигурителят е
декларирал неверни и/или неточни данни, което не може да се приеме, че е налице
по отношение на Й., доколкото същата е самоосигуряващо се лице, т.е. сама
декларира всички данни и съответно си носи отговорността за това.
Останалите изложени доводи
от жалбоподателката за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, в т.ч. и в писмената защита, също не могат да бъдат
възприети от съда, тъй като с тях жалбоподателката се опитва да игнорира
значението на допуснатото от нея неточно деклариране.
При това положение на нещата, процесното решение, както и потвърденото с
него разпореждане в частта, в която е разпоредено възстановяването на
получените парични обезщетения поради бременност и раждане за 2020г., са законосъобразни,
съответно жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази и част.
С оглед констатираната частична незаконосъобразност на оспорения
административен акт и претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на жалбата.
Жалбоподателят се констатира да е сторил разноски в размер на 1 250 лева
– възнаграждение за вещо лице и адвокат.
На ответника се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата, за
жалбоподателя дължимите разноските се констатираха в размер на 491,87 лв., а за
ответника – 60,65 лева. Или по компенсация
на жалбоподателя се дължат разноски от страна на ответника в размер на 431,22
лева.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.119 във вр. с чл.117 ал.1, т.2, б.“д“ КСО(за суми до 1 000
лева) решението е окончателно.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№2153-15-92/19.03.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена
жалба вх.№1012-15-98/22.02.2021г. на В.И.Й. с посочен адрес *** и е потвърдено
Разпореждане №РВ-3-15-00872802 от 03.02.2021г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, издадено на основание чл.54м ал.2,
във връзка с чл.114 ал.2 и ал.3 КСО за възстановяване на добросъвестно получени
суми, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване и парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 27.05.2019г. до 31.12.2019г.
вкл. в размер на общо 335,93 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част до
пълния размер от 853,71 лева на сумата за възстановяване, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт –
София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на В.И.Й. *** сумата от общо 431,22/четиристотин тридесет и един
лев и двадесет и две стотинки/ разноски по делото по
съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: