Решение по дело №581/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

2. Образувано е по Жалба на Ч. А. П., [ЕГН], от гр. Велинград, ул. В. Ч., № 2, ет. 4, ап. 9, с посочен съдебен адрес гр. Велинград, ул. В. Г., № 14, адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000057 от 25.03.2024г., издадена от младши автоконтрольор М. И. П., от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Ч. А. П., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.

3. Поддържа се, че към момента на извършване на проверката от контролните органи от Районно управление на МВР Велинград на 25.03.2024 г., никой не е обяснил на Пелев, че му е представена за подпис Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, нито му е връчено копие от процесната заповед. Поради тази причина срока за обжалване на заповедта относно нейната законосъобразност е бил пропуснат, поради което, искането на жалбоподателя е тя да бъде обявена за нищожна. Счита се, че заповедта е нищожна поради липса на компетентност на издателя , както и поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно възражението за липса на компетентност на административния орган са развити подробни теоретични разсъждения, но не е заявен нито един факт, с проявлението или липсата на който, жалбоподателя свързва квалифицирането на заповедта като нищожна.

Възражението за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила се основа на твърдението, че административния орган не е изследвал в пълна степен обстоятелствата, предвидени от законодателя, касаещи законосъобразното приключване на процедурата по установяване употребата на наркотични вещества от водачи на МПС посочени в Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита се, че е осуетена възможността на жалбоподателя да докаже с дадените от него биологични проби от кръв и урина, какво и дали в действителност има наличие на наркотични вещества в организма му, което се счита за особено съществено нарушение на правото му на защита. Това според жалбоподателя е достатъчно за да бъде обявена за нищожна наложената му принудителна административна мярка.

Поддържа се, че в оспорената заповед има задрасквания нанесени със син химикал, които не е ясно от кой и кога са направени; липсва подпис и отбелязване кой, кога и защо е зачеркнал цял ред в заповедта.

Жалбоподателя счита отнемането на два броя регистрационни табели с № 5644DMW за недопустимо

4. Ответника М. И. П., на длъжност младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема становище по жалбата..

ІІ. За допустимостта:

5. Според чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. При това положение и при наличието на правен интерес от искането, заповедта да бъде обявена за нищожна, жалбата с която е сезиран съда се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. При извършена проверка на 24.03.2024 г., около 21:25 часа в гр. Велинград на ул. В. Ч., в посока бул. Съединение, Ч. А. П., [ЕГН] управлява моторно превозно средство, лична собственост, марка и модел „Пежо 307“ с peг. № 5644DMW, регистрирано в Испания, като извършва следното нарушение: При полицейската проверка е констатирано, че водача е видимо притеснен. Пелев управлява личният си автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози - показание за кокаин и канабис - 25, установено в Районно управление Велинград с „Дрегер Друг Тест 5000“, ARME-0072, проба № 330 в 21:46 часа на 24.03.2024 г. Резултата е бил показан на водача. Издаден е бил талон за медицинско изследване с №125420, придружен от 8 бр. стикери на МВР с №А078534. Водача е дал кръвна проба и урина във Филиал за спешна медицинска помощ Велинград като е заявил, че е пушил някаква цигара предишната вечер. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510+ с фабричен номер ARNA 0197, като уреда е отчел 0.00 промила алкохол.

Прието за установено от контролните органи е, че Ч. А. П. е извършил следното деяние : управлява пътно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.

7. О. М. И. П., на длъжност младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1098501 от 25.03.2024г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата, като Пелев е отбелязал „…нямам възражения…“.

8. Процесната заповед е издадена въз основа на така приетите за установи факти и правна квалификация на деянието. Същата е връчена на нейният адресат на 25.03.2024 г., което е удостоверено с подписа му и саморъчното изписване на фамилията му.

Действително, текста „…2) СУМПС от Испания № Х8483730, 2 бр. Рег. № 5644DMW…“ съдържащ се в заповедта е зачертан. Други зачертавания или поправки в заповедта не се констатират.

9. По административната преписка са приложени следните документи :

- Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 25.03.2024г., в който са отразени резултатите от извършената проверка на Пелев за употреба на наркотични вещества ;

- Талон за медицинско изследване № 125420, връчен на жалбоподателя на 24.03.2024 г. в 22:05 часа;

- Протокол за медицинско изследване, в който е отбелязан положителния резултат за кокаин и канабис от проверката, извършена с техническо средство „Drager Drug Test 5000“. Талона е връчен и подписан от Пелев без заявени възражения;

- Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта от 24.03.2024 г., в който е отразено, че Ч. П. е заявил, че е употребил на 23.03.2024 г. след 20:00 часа марихуана в количество „…2-3 е дръпнал…“;

- Мотивиран отказ на началник Група в ОДМВР, Пазарджик от 25.03.2024 г., с което административно наказателното производство е прекратено, поради наличието на данни за извършено от Пелев престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК;

- Протокол от извършената проверка с „Drager Drug Test 5000“ от 24.03.2024 г. в 21:41 часа и протокол от сервизно обслужване на техническото средство от 23.03.2024 г.;

- Справка за водача Ч. А. П., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС на 29.07.1998 г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него е съставен само процесния акт GA, № 1098501 от 25.03.2024г.; издаден е един електронен фиш и са постановени две принудителни административни мерки във връзка с процесното нарушение.

Представена е Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ад. 12 от Закона за движението по пътищата, чл. 37, ал. 1,6. „б“, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във връзка е ал. 1,6. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП. Според т. 1.3.2 от Заповедта, контролни функции по Закона за движението по пътищата са предоставени за Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия: от заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор ІІ-I степен“(курсива мой) и командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена(курсива мой); изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОДМВР, за дейностите по чл, 165 от ЗДвП.

IV. За правото:

10. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

11. В случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 24.03.2024 г., около 21:25 часа в гр. Велинград на ул. В. Ч., в посока бул. Съединение, Ч. П., е управлявал моторно превозно средство, лична собственост, марка и модел „Пежо 307“ с peг. № 5644DMW, регистрирано в Испания, след употреба на наркотични вещества или техни аналози - кокаин и канабис - 25, установено в Районно управление Велинград с „Дрегер Друг Тест 5000“, ARME-0072, проба № 330 в 21:46 часа на 24.03.2024 г. Резултата е бил показан на водача.

Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Каквито и да е доказателства за нещо различно от описаното от контролния орган деяние, не се представиха в хода на съдебното производство.

12. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

13. Според чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, а според чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях.

Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

14. Както се описа в т. 9 от настоящото решение, с нарочна Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г., Министъра на вътрешните работи, е предоставил на служителите заемащи длъжността „Младши автоконтрольор ІІ-I степен“ в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, правомощията да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата.

Несъмнено е, че М. И. П. е служител на Министерство на вътрешните работи, който заема длъжността младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик.

В случая, принудителната административна мярка е наложена за деяние, което е осъществено в рамките на гр. Велинград.

При това положение, данните по делото налагат явния и еднозначен извод, че П. е бил снабден с необходимите материални, функционални и по място правомощия, да издава административни актове от категорията на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

15. В издадената от П. заповед подробно е описано, конкретно извършеното от Пелев деяние, мястото където е осъществено и установено; обстоятелствата при които същото е сторено и при които е установено; посочени са резултатите от извършените проверки с технически средства, както и самите технически средства; посочена е правната квалификация на деянието; както и нормативното основание за налагане на принудителната мярка.

Казано с други думи, заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното постановяване.

Извършеното зачертаване на текста относно отнетите документи, не променя в никаква степен и не подлага на съмнение, смисъла и значението на властническото волеизявление, обективирано в заповедта.

16. С оглед конкретиката на текущия казус, следва да се съобрази, че според разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Казано с други думи, извършеното от Пелев деяние съставлява престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на хората.

Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Пелев, административния орган, правилно е приложил административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на действие на мярката.

На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Относно срока на действие на мярката е ясно, че към момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на Пелев във връзка с прежде описаните деяния бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва, посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от 18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка последица прекратяване на действието на административната мярка.

17. Относно заявените в жалбата възражения е необходимо да се посочи, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не придава някакво сузпензивно действие на даването на биологична проба за лабораторно изследване и не поставя възможността да бъде постановена посочената в закона принудителна административна мярка в зависимост от непременното наличие на резултат от медицинско изследване за употреба на наркотици или техни аналози. Такива правила няма предвидени в ЗДвП. Това не следва и от указанието на закона, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според цитирания в т. 8 от настоящото решение текст на закона, предпоставките за прилагане на административна принуда са „…употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест (курсива мой)….“.

Несъмнено е, че установената употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач, било посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, било посредством тест с техническо средство, както е в конкретния казус, са необходими и достатъчни, самостоятелни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Това е така, защото и в двата случая е налице установено по предвидения в закона ред, противоправно поведение от страна на водача на МПС, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, когато простото даване на биологична проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, само по себе си би изключило възможността от прилагане на принудителната административна мярка. Казано с други думи, изчакването за неопределено време, на резултата от медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване, би обезсмислило прилагането на принудителната мярка, защото след този период от време, тя нито би преустановила административното нарушение, нито пък би предотвратила повторното му извършване. Тоест, за да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, прилагането на принудителната мярка след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата.

18. С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ Жалба на Ч. А. П., [ЕГН], от гр. Велинград, ул. В. Ч., № 2, ет. 4, ап. 9, с посочен съдебен адрес гр. Велинград, ул. В. Г., № 14, адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000057 от 25.03.2024г., издадена от младши автоконтрольор М. И. П., от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Ч. А. П., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.