Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14332/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Г.Щ., ЕГН ********** срещу Д.Д.Д., ЕГН **********
с адрес *** и А.Д.Д.- И., ЕГН ********** с адрес ***,
м-ст Св. Никола № 120А, иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците
договор за дарение обективиран в НА № 60, том II, рег. № 2038, дело № 230/2014г.
от 20.08.2014г., по силата на който ответницата А.Д.Д.-
И. се е разпоредила в полза на ответника Д.Д.Д. с
правото на собственост върху 1/6ид.ч. от имот, представляващ УПИ I- 217, кв.54 по плана на с.
Садово, община Аврен с площ от 1160кв.м., заедно с построената в имота жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж от две стаи и антре и етаж от три стаи и
антре с площ от 134кв.м., както и всички приращения и
подобрения в имота, при граници на имота: от две страни- улици, УПИ IV-217 и УПИ II-216.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба и
уточняващи я: Ищецът има качество на кредитор
спрямо ответницата И. въз основа на изп.листи
издадени на 25.06.2010г. по ч.гр.д. № 9699/2010г. за сумата от 5000лева, на
08.09.2010г. по ч.гр.д. № 13428/2010г. за сумата от 16000евро и на 08.09.2010г.
по ч.гр.д. № 13427/2010г. за сумата от 29000евро, всички по описа на ВРС. Въз
основа на посочените изп. листи са били образувани изп. д. с № съответно 20108070400244, 20108070400361 и
20108070400362, образувани впоследствие от ЧСИ рег. 808 под № 20168080401046,
20168080401047 и 20168080401048. По писмена молба на взискателя по изп.д. № 20168080401047 е присъединен изп.
лист издаден по ч.гр.д. № 13427/2010г. по описа на ВРС. Твърди, че на
21.08.2014г. е бил вписан в Имотния регистър процесният
НА, обективиращ договор за дарение на 1/6ид.ч. от
имот собствен на длъжника- ответницата И. в полза на ответника Д.. Твърди, че с
така извършената безвъзмездна сделка ответницата е увредила интереса на
кредитора- ищец, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от
което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си. Качеството на кредитор,
ищецът е имал преди сключване на атакуваната понастоящем сделка. Твърди, че
ответницата е знаела, че извършвайки разпореждане със свое секвестируемо
имущество, уврежда интереса на ищеца. Знание за увреждане, с оглед
безвъзмездния характер на сделката се сочи да не се изисква по отношение на
втория ответник, а и доколкото последният е брат на ответницата, то знанието му
за увреждане се предполага. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Д.,
с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че с посочения договор
за дарение, сестра му се е разпоредила в негова полза с притежаваните от нея
1/6 ид.ч. от дворно място и построена в него жилищна
сграда. Твърди обаче, че до момента на сключване на въпросната сделка, ищецът
не е предприемал действия по принудително изпълнение спрямо този имот по
образуваните изп.дела, поради което и ответникът е
нямал знанието, че тази сделка е увреждаща ищеца. Посочва, че отношенията със
сестра му не са добри и сключването на сделката е било извършено като акт на
благодарност, защото той се е грижел за родителите им. Позовава се и на изтекла
5г. погасителна давност, доколкото ищецът не е предприемал действия по
принудително изпълнение върху имота, считано от датата на възникване на
вземането му. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника И..
В о.с.з. исковата молба
и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства
и по вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия
закон, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за обявяване на относителна
недействителност на договор за дарение с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата,
предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, нужно е и лицето, с
което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл.
135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, бра или сестра на длъжника. Т.е с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД
кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо
се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на
атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да
се зачитат разпоредителните действия на длъжника.
Затова, уважаването на
така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че има
качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответницата Д.- И.; че с
договор за дарение от 20.08.2014г. по НА № 60/2014г. ответницата Д.- И. се е
разпоредила безвъзмездно в полза на ответника Д. със свое недвижимо имущество,
при знание за увреждане на кредитора си. Доказването на тези твърдения, възлага
в тежест на ответника пълно и главно установяване наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици в т.ч. изтичане на нужния срок
за погасяване правото да се иска обявяване на относителна недействителност на
увреждащата сделка.
По делото и двете страни
са ангажирали писмени доказателства, от които се установява следната фактическа
обстановка: Ищецът има качество на кредитор спрямо ответницата А.Д.- И.
легитимирайки се като носител на парични вземания, за които за издадени изп.листи по ч.гр.д. № 13428/2010г. на ВРС за сумата от
16хил.евро и 625,86лева разноски, по ч.гр.д. № 9699/2010г. на ВРС за сумата от
5хил.лева и 100лева разноски, по ч.гр.д. № 13427/2010г. на ВРС за сумата от
29хил.евро и 1134,38лева разноски. За събиране на вземането си по принудителен
ред, ищецът е образувал изп.дела. Видно от
удостоверение по изп.д. № 20168080401047 на ЧСИ рег.
№ 808 образувано по молба на ищеца с длъжник ответницата И. е, че размерът на
дълга към 17.09.2018г. по изпълнителните титули е, както следва: 4871,77лева по
изп.лист по ч.гр.д. № 9699/2010г. на ВРС,
53946,64лева по изп.лист по ч.гр.д. № 13427/2010г. на
ВРС и 22719,14лева по изп.лист по ч.гр.д. №
13425/2010г. на ВРС. Извършено е разпределение на събрана сума от 29021,77лева,
което се сочи да не е влязло в сила към момента на издаване на удостоверението
от ЧСИ.
С договор за дарение на
идеална част от недвижим имот, обективиран в НА № 60 от 20.08.2014г., том II, рег. № 2038, дело № 230/2014г. на нотариус рег. № 12, ответницата И. е дарила на ответника Д.
притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от имот в с. Садово, община Аврен с площ от
1160кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда.
Липсвал е спор, а и
видно от представената справка в НБДН е, че двамата ответници
са брат и сестра.
Съобразно ангажираните
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът има качество
на кредитор спрямо ответницата И.. А и съгласно утвърдената съдебна практика,
съдът сезиран с Павлов иск не проверява съществуването на вземането, а изхожда
от положението, че то съществува, след като произтича от твърдените в
обстоятелствената част на иска факти. Изключение е само хипотезата, когато
вземането е отречено с влязло в сила решение, какъвто не е настоящият случай. С
безвъзмездна сделка от 20.08.2014г., ответницата е дарила на брат си притежавана
от нея ид.част от недвижим имот. Това действие на
разпореждане е извършено след възникване на вземането, придало на ищеца
качество на кредитор спрямо ответницата. Затова, не стои изследване въпроса
дали сделката е целяла увреждане на кредитора- ищец. Като увреждащо действие се
преценява всяко такова, с което се намаля възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Така че извършеното от ответницата разпореждане
с идеална част от притежаван имот, безспорно намалява възможността за
удовлетворение на ищеца. На основание чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, което прави ирелевантен
въпроса дали длъжникът разполага с друго имущество, извън това с което се е
разпоредил с атакуваната понастоящем сделка, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори. Доколкото двамата ответници са брат и сестра, то
по отношение на знанието за увреждане у длъжника, законът въвежда оборима презумпция за наличие на такова. Безвъзмездният
характер на сделката, прави ирелевантен въпроса дали при сключването й
надареният е знаел, че така извършеното дарение уврежда интересите на ищеца. Без
правно значение са и мотивите, поради които сделката е била сключена между
ответниците. Направените в тази връзка възражения от ответника са
неоснователни. На изследване подлежи единствено обективния факт на това разпореждане,
а за уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да е доказал, че
длъжникът е знаел за съществуването на задължението към него. Наличието на тази
предпоставка е безспорно установено, предвид че вземанията даващи качество на
кредитор на ищеца са присъдени с влезли в сила заповеди по чл. 417 ГПК.
В заключение исковата
претенция се явява основателна. Това налага съдът да се произнесе по
направеното от ответника правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност. Възражението е неоснователно. Давностният срок, в който претенцията е следвало да бъде
заявена без да съществува риск от противопостяване на
това възражение е 5г. по чл. 110 ЗЗД. Той тече по общите правила на чл. 114 ЗЗД
от деня, в който вземането е станало изискуемо и в случая това е моментът на сключване
на сделката, т.е от 20.08.2014г. От този момент за кредитора възниква правото
да иска обявяването й за относително недействителна спрямо него /така решение по гр.д. №
456/2011г. на ВКС, III ГО, решение по гр.д. № 645/2016г. на ВКС III ГО и други/. Така че за давностния срок е без
правно значение обстоятелството дали ищецът е предприемал действия по насочване
на изпълнението върху процесния имот, съотв. кога.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 64лева платена дължима
държавна такса и 300лева адв. възнаграждение. Или в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 364лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца
Г.Г.Щ., ЕГН ********** с адрес *** сключеният между
ответниците Д.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** и А.Д.Д.- И., ЕГН ********** с адрес ***, м-ст
Св. Никола № 120А договор за дарение обективиран в НА
№ 60, том II, рег. № 2038, дело № 230/2014г. от 20.08.2014г., по силата на
който ответницата А.Д.Д.- И. се е разпоредила в полза
на ответника Д.Д.Д. с правото на собственост върху 1/6ид.ч.
от имот, представляващ УПИ I- 217, кв.54 по плана на с. Садово, община Аврен с
площ от 1160кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж от две стаи и антре и етаж от три стаи и антре с площ от
134кв.м., както и всички приращения и подобрения в
имота, при граници на имота: от две страни- улици, УПИ IV-217 и УПИ II-216, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********
и А.Д.Д.- И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.Щ., ЕГН ********** сумата
от 364лева, представляваща сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: