гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 СЪСТАВ,

в публично заседание на седми декември

две хиляди и двадест и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 63 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.213 КЗ (ОТМ.) И ЧЛ. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.", ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч.и И.Г.- изпълнителни директори, чрез адв. А.Б. от САК, съдебен адрес:***, тел. ********, е подал на 12.01.2021 г. искова молба срещу ЗД „Е." АД, ЕИК*********.

В исковата молба се твърди, че на 22.01.2016 г. на ПП I-IV гр. София - гр. Варна, на км. 197+500, на разклона за с. Камбурово, община Омуртаг, управлявайки МПС - автобус марка „Бова Футура" с per. № ********, К.Й.Т. навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с движещите се по нея две МПС-та - товарен автомобил марка „Ивеко" с per. № ********и автобус марка „Скания", модел „Иризар" с per. № ********, собственост на „Г.Б." ЕООД. След удара с управляваното от К.Т. МПС, автобусът марка „Скания" напуска пътното платно, преминава през две мантинели и водоскок и преустановява движението си извън пътя.

Предвид обстоятелството, че в резултат на настъпилото произшествие са причинени освен значителни материални вреди, но и телесни повреди на трима души, срещу К.Й.Т. е образувано НОХД 24/17 г. по описа на РС Омуртаг за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „а , предл.1-во и 2 ро, във връзка с ал.1, б. б, предл. 1-во 2-ро, във вр. С чл. 342 от НК, във вр. Чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото е постигнато Споразумение, одобрено от съда и обективирано в Протокол от съдебно заседание, с което подсъдимият К.Й.Т. се признава за виновен за това, че на 22.01.2016 г. по негова вина е реализирал описаното по-горе ПТП.

Към момента на настъпване на произшествието за автобус марка „Скания”, модел Иризар с рег.№ ******** има сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД Б.В.И.Г.– полица № 47041552020042054. Застраховката е с период на действие от 15.05.2015 г. до 15.05.2016 г. Застрахователната сума по Договора е определена от застрахователя в размер на 513 796 лева, като застрахования собственик на автобуса е избрал застрахователната сума да бъде определена в евро и същата е уговорена в размер на 262 700 евро.

Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие в ЗАД „Б.В.И.Г.", е подадено заявление от собственика на увредения автобус, въз основа на което е образувана щета № 470415161604002, изготвен е опис на щети и проформа фактура. С оглед събраните по щетата документи е установено, че ремонтът на автобуса е икономически нецелесъобразен, т.е. налице е „тотална щета. Останките на МПС-то са предложени за продажба и същите са изкупени от единствения, който е проявил интерес към тях - „Скания България" ЕООД, за сума в размер на 51 340,53 лева без ДДС. В тази връзка ЗАД „Б.В.И.Г." изплатило на „Г.Б." ЕООД застрахователно обезщетение по образуваната щета в размер на 421 351,49 лева, с два броя преводни нареждания от 11.04.2016 г. и от 11.11.2016 г. Размерът на обезщетението е определен, след като от действителната стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на произшествието в размер на 472 692,32 лева е приспадната стойността, за която са реализирани запазените части. Действителната стойност е определена въз основа на остатъчната стойност на автобуса с оглед месеците на експлоатация от датата на сключване на застрахователния договор до датата на ПТП, като е взето предвид и обстоятелството, че МПС-то е в експлоатация по-малко от една година от закупуването му в ново състояние.

В Споразумение по НОХД № 24/17 г. по описа на PC - Омуртаг е посочено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на К.Й.Т.. След извършена справка в информационната система на Гаранционен фонд се установило, че за управлявания от виновния водач автобус марка „Бова Футура" с per. № ******** е налице валидна към момента на настъпване на произшествието застраховка „Гражданска отговорност" - полица № ВС/07/115001488722, сключена в ЗД „Е." А. В тази връзка и на основание КЗ до застрахователя е била изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 421 376 79 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Предвид обстоятелството, че ЗД „Е." АД заплатило само част, а именно: 177 284, 62 лева, до застрахователя било отправено запитване каква е причината да не бъде заплатен пълният размер на претенцията. От проведената електронна кореспонденция между двете дружества е видно, че ответникът признава определената от ищеца действителна стойност на увредения автобус към датата на ПТП, но твърди, че е приспаднал 25 % запазени части, както и че е налице съвина.

Предвид обстоятелството, че ЗД „Е." АД признал и заплатил само част от претендираната сума в размер на 177 284,62 лева, ЗАД „Б.В.И.Г.“ е предявил частичен иск за сумата от 100 001 лева въз основа на който е образувано т.д. 2681/2017 г. по описа на VІ-22 състав на СГС.

С Решение №69 от 09.01.2020 г. предявеният иск е уважен изцяло, като ЗД „Е." АД е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 001 лева. Постановеното решение е обжалвано от ЗД „Е." АД, като въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение (т.д.1423 по описа на 13-ти състав на САС).

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК в исковата молба е посочена банкова сметка, ***и - БАНКА ДСК, IBAN ***, В1С: STSABGSF.

С молба от 06.04.2021 г. ищецът моли да бъде допуснато увеличение на предявения иск със сумата от 66 832,47 лева, като същият се счита предявен в пълен размер за сумата от 144 091,17 лева (сто четиридесет и четири хиляди и деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки).

Предвид направеното увеличение на иска, налице е претенция да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „ЗД Е." АД, ЕИК*********, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г." сума в размер на 144 091,17 лева (сто четиридесет и четири хиляди и деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ - дължим остатък от регресно вземане по щета № 470415161604002, както и сума в размер на 23 544,33 лева /двадесет и три хиляди петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ - част от дължимата мораторна лихва за период от 11.01.2018 г. до 11.01.2021 г. в общ размер на 43 911,00 лева.

Ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати и дължимата законна лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Моли, с оглед на това, че решението по частичния иск има сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право и след отделяне на спорното от безспорното в гражданския процес, да му бъде дадена възможност да прецизира приложените доказателства и направените в исковата молба доказателствени искания.

С молба от 27.01.2021 г. ищецът е представил и моли да бъде прието като доказателство изчисление на лихвата.

Ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК*********, съдебен адрес: ***, представлявано от Р.Б.и Е.И.– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Б.Г., е депозирал на 19.02.2021г. отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Направено е признание, че заявеното от ищеца вземане е било предмет на разглеждане в отделно производство, където претенцията му е била заявена частично и което производство е приключило с влязло в сила решение, поради което ответникът счита, че правопораждащите спорното право факти установени със сила на присъдено нещо, поради което е недопустимо разглеждането им в настоящото производство и не ги оспорва.

Според ответника въпросите, които следва да бъдат обсъдени и които не са обхванати от силата присъдено нещо от решението по предходно предявения от ищеца частичен иск са твърдението на ответника, че процесното произшествие е настъпило в условията на независимо съизвършителство като съвина за инцидента има водач, чиято гражданска отговорност е била обезпечена от ищеца в качеството му на застраховател, както и настъпило материалноправно прихващане, по силата на което претендираното субективно право, произтичащо от основанието, въведено в процеса от ищеца, е било погасено.

В тази връзка в отговора е изложено твърдение, че обстоятелствата, свързани с изложеното, са следните:

На 22.01.2016 г. на ПП I - IV София-Варна на км. 197+500 в близост до разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, водачът на товарен автомобил марка „Ивеко“ с per. № ********- В.С.Г., е предприел изпреварване на автобус марка „Скания“, модел „Иризар“, с per. № ******** като е навлязъл в лентата за насрещно движение, създавайки опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея и по-специално за автобус марка „Бова Футура“ с per. № ********, управляван от К.Й.Т.. С противноправното си поведение В.Г. е поставил началото на причинен процес, довел до тежкия инцидент, тъй като е принудил К.Т. да предприеме аварийно спиране, за да може товарният автомобил „Ивеко“ безконфликтно да осъществи предприетата от него маневра, но управляваното от него превозно средство губи напречната си устойчивост и навлиза под остър ъгъл в насрещната лента за движение. Удря се в товарния автомобил, в резултат на което К.Т. губи изцяло контрол върху управляваното от него превозно средство и се блъска в изпреварвания от автомобил „Ивеко“ автобус с per. № ********, управляван от М.Е..

Към датата на настъпване на застрахователното събитие - 22.01.2016 г., гражданската отговорност на В.Г., която може да възникне във връзка с ползването от негова страна на товарен автомобил марка „Ивеко“, е била обезпечена от ЗАД „Б.В.И.Г.“.

Към същата дата (22.01.2016 г.) за автобус марка „Скания“, модел „Иризар“ с per. № ******** между собственика на автобуса и дружеството ищец е съществувала валидна застраховка „Каско Стандарт“, на основание на която и предвид настъпването на застрахователния риск, застрахователят - ЗАД „Б.В.И.Г.“, изплаща дължимото обезщетение, вследствие на което и съгласно чл. 213 ал.1 от КЗ /отм./ встъпва в правата застрахования и предявява регресната си претенцията пред ответника, качеството му на застраховател, обезпечил гражданската отговорност водача на автобус марка „Бова Футура“ с per. № ********, която може да възникне във връзка с ползването на посоченото превозно средство.

Ответникът признава за основателна претенцията на застрахователя по застраховка „Каско Стандарт“, предмет на полица № 47041552020042054, изцяло. Приспада стойността на запазените части, които остават актив в имуществото на застрахования и на 24.08.2017г. изплаща сумата в размер на 177 284,62 лева. По отношение на остатъка от претенцията от стана на ответното дружеството е приел, че вредоносният резултат е настъпил при независимо съизвършителство, т.е. пътният инцидент е възникнал като резултат от противоправното поведение, както от страна на водач чиято гражданска отговорност е обезпечена от ответника, така и от страна на водач чиято отговорност е обезпечена от ищеца. Ответникът е приел и равноценност на приносите на двамата съпричинители. Въз основа на така направените констатации, свързани с произшествието, ответникът приема, че ако удовлетвори напълно регресната претенция на ищеца, то той на свой ред, встъпвайки в правата на ищеца, произтичащи от застрахователна полица № 47041552020042054, сключена на 15.04.2015 г. следва да заяви регресното си право към ЗАД „Б.В.И.Г.“, в качеството му на страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между ищеца и собственика на товарен автомобил с per. №********. Водено от горното ответното дружество приема, че са налице две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, което дава възможност същите да бъдат прихванати до размера на по-малкото от тях. След съответното приспадане на задължението, което има ищецът към него, ответникът изплаща горепосочената сума, с което счита, че дългът, предмет на регресната претенция, е изцяло погасен, което прави искът неоснователен изцяло.

Ответникът поддържа, че в случай, че ЗАД „Б.В.И.Г.“ не приеме гореизложените констатации и оспорва направеното прихващане, то той прави възражение за съдебно прихващане, доколкото твърди, че страните в настоящото производство, по изложените вече съображения, си дължат взаимно суми, произтичащи от последователното им встъпване в правата на застрахованото на основание застрахователна полица № 47041552020042054/14.05.2015 г. лице - „Г.Б.“ ЕООД.

По изложените съображения ответникът счита, че искът в неговата цялост следва да бъде отхвърлен предвид погасителния ефект от така направеното изявление за прихващане, включително претенцията за дължима мораторна лихва за периода от 11.01.2018 г. до 11.01.2021 г., предвид вторичния характер на вземането и обвързаността й от наличието на главно такова.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът взема отношение по доказателствата и доказателствените искания на ищеца:

Моли да бъде оставено без уважение искането ответникът да бъде задължен да представи застрахователна полица № 07/115001488722, тъй като не се спори, че към датата на застрахователното събитие отговорността на К.Т. е била обезпечена именно от ответното дружество.

Не се противопоставя на останалите искания и така представените доказателства.

ЗАД „Б.В.И.Г.", ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч.и И.Г.- изпълнителни директори, чрез адв. А.Б. от САК, съдебен адрес:***, тел. ********, е подал на 18.03.2021г. допълнителна искова молба, с която изразява становище по твърденията и възраженията на ответната страна.

Ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК:*********, съдебен адрес: ***, представлявано от Р.Б.и Е.И.– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Б.Г. е депозирал на 08.04.2021г. е отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа първоначално заявеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С оглед становището на ответника ЗД „Е." АД и предвид обстоятелството, че ответникът е заявил изрично, че не оспорва правопораждащите спорното право факти, то същите, с изключение на размера на претенцията, възражението за независимо съпричиняване на вредоносния резултат и възражението за прихващане, следва да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване, а именно:

На 22.01.2016 г. на ПП I - IV София-Варна на км. 197+500 в близост до разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. №********, управляван от В.С.Г., автобус марка „Скания“, модел „Иризар“, с peг. № ********, управляван от М.К.Е. и автобус марка „Бова Футура“ с peг. № ********, управляван от К.Й.Т..

Към датата на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Г.Б.“ ЕООД по имуществена застраховка полица № 47041552020042054 „Каско стандарт“ на автобус марка „Скания“, модел „Иризар“ с peг. № ********;

Ищецът е признал за основателна претенцията на застрахования по застраховка „Каско Стандарт“, предмет на полица № 47041552020042054, изцяло и след приспадане на стойността на запазените части, които остават актив в имуществото на застрахования, е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 421 351.49 лева с два броя превод нареждания от 11.04.2016 г. и 11.11.2016 г.

Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобус “Бова Футура”, peг. № ********, валидна към датата на ПТП, е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 177 284.62 лева.

Видно от представения по делото Протокол от 27.02.2017 г. от о.с.з по н.о.х.дело № 24 по описа за 2017 г. на Районния съд в гр. Омуртаг, между Районна прокуратура в гр. Омуртаг от една страна и от друга – К.Й.Т., обвиняем, и адвокат Георги Динев от САК, негов упълномощен защитник, е било постигнато споразумение, прието и одобрено от съда и вписано в протокола, както следва: Страните са приели за безспорно установено, че обвиняемият К.Й.Т.,***, на 22.01.2016 г., около 14.50 ч. на ПП I - IV София-Варна, на км. 197+500 на разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, при управление на МПС - автобус „Бова Футура“ с peг. № ********, собственост на „Ю.И.“ ООД гр. София, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал; 1 от ЗДвП, а именно не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал; управлявал МПС категория D+E с превишена скорост - при разрешена скорост от 70 км. в час го управлявал със скорост 85 - 110 км. в час, в резултат на което допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие с МПС — т.а. „Ивеко“ с peг. №********, собственост на „Е.А.“ ЕАД - клон Благоевргад, управляван от В.С. *** и автобус „Скания Иризар“ с per. № ********, собственост на „Г.Б.“ ЕАД гр. София, управляван от М.К.Е. *** и в резултат на това по непредпазливост причинил средни и тежки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на И.Б.Ц.от гр. Варна, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник, средни телесни повреди на М.К.Е. ***, изразяващи се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движението на левия долен крайник и тежка телесна повреда на Л.Б.К.от гр. София, изразяващо се в постоянна слепота на лявото око. Повдигнатото обвинение е за умешлено престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4-то, б.”а”, предложение 1-во и 2-ро, във вр. с ал. 1, буква “б”, предложение 1-во и 2-ро, във вр. с чл. 342 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В приложения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 22.01.2016 г. са описани: Вид, състояние, хоризонтална и вертикална характеристика на пътя в района на местопроизшествието, описание на пътното платно и наличната хоризонтална маркировка, описание на крайпътните съоръжения, банкети, канавки и оврази /скатове/, описание и фиксиране спрямо ориентира на пътни знаци и сфетофарни уредби, разположение на ПТС, пострадалите, следите и веществените доказателства на местопроизшествието, огледа на пътните транспортни средства, иззетите веществени доказателства. Приложени са скица на местопроизшествието и снимков материал на пострадалите МПС.

В производството е представено копие от Част I от Свидетелство за регистрация на автобус марка „Скания“, модел „Иризар“, с peг. № ********, с посочен собственик „Г.Б.” ЕООД, върху което на 17.03.2016 г. е отбелязано: Прекратена регистрация, тотална щета.

От приложения Доклад по щета № 470415161604002 от 07.11.2016 г., изготвен от ищцовото дружество, се установява, че действителната стойност на автобус марка „Скания“, модел „Иризар“, с peг. № ********, към момента на настъпване на ПТП е 472 692,32 лева, изплатено обещетение – 378 153,86 лева, реализирани останки на автобуса – 51 340,53 лева, разлика до действителната стойност, подлежаща на изплащане на застрахованото лице – 43 197,93 лева. Представени са платежни нареждания за изплащане на двете суми, като и това обстоятелство не е спорно по делото. Отправена е регресна покана до ответника.

С уведомление от 27.01.2017 г. до ищцовото дружество, ответникът е заявил, че за да бъде ангажирана регресната му отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на сочения за виновен водач К.Й.Т. на автобус „Бова Футура“, е необходимо да бъде установено, че събитието е настъпило поради негово виновно и противоправно поведение. Тъй като до момента на изготвяне на уведомлението не им е бил представен влязъл в сила съдебен акт, определящ със сила на присъдено нещо кое лице е виновно за настъпилото ПТП, то се заявява, че не следва да се ангажира отговорността на ЗД „Е." АД, но в случай на доокомплектоване на регресната покана, становището ще бъде преразгледано.

С нова регресна покана от 07.06.2017 г. ищцовото дружество е представило на ответника цитираното по-горе протоколно определение на РС-гр. Омуртаг, като е направило ново искане за възстановяване на сумата 421 376,79 лева, платено застрахователно обезщетение, както и 25 лева ликвидационни разноски по щетата.

ЗД „Е." АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобус “Бова Футура”, peг. № ********, валидна към датата на ПТП, е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 177 284.62 лева, като за горния превод е представено и преводното нареждане от 24.08.2027 г. От разменена между страните кореспонденция по електронна поща се установява, че сумата е определена на база приета от ответника съвина при 75% от ДС /действителната стойност/ + 25 лева ликвидационни разходи.

По делото е представено РЕШЕНИЕ на СГС, VI-22 състав по т.д. № 2681 по описа за 2017 г., с което ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата 100 001 лева, представляваща частично предявена претенция от общо дължима сума в размер на 244 092,17 лева от ответника по щета № 470415161604002, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица BG/07/115001488722, ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 1600 лева, представляваща лихва за забава върху главницата 100 001 лева за периода от 13.07.2017 г. до 13.09.2017 г. Същото е потвърдено с решение от 25.11.2020 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, по т.д. № 1423 по описа за 2020 г.

От приложените по делото две преводни нареждания, съответно от 22.02.2021 г. и от 23.02.2021 г., всяко от тях за превод на сума от 50 000 лева, се установява, че ЗД „Е." АД е заплатило на ЗАД „Б.В.И.Г.“ сумата, присъдена с решение на СГС, VI-22 състав по т.д. № 2681 по описа за 2017 г., потвърдено с решение от 25.11.2020 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, по т.д. № 1423 по описа за 2020 г. Последното дело е посочено като основание за извършените две плащания.

С определението от 21.05.2021 г. съдът е допуснал съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице Ж.Х.Е., заключението по която е постъпило по делото на 16.11.2021 г.

В заключението си вещото лице дава отговор на поставените от страните въпроси, както следва:

При описания от вещото лице механизъм на ПТП и описа на щетите на процесния автобус марка „Скания“, модел „Иризар“, с peг. № ********, се стига до извода, че вредите, които е получил автобусът, отговарят на механизма на настъпване на ПТП и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото ПТП на 22.01.2016 г. на ПП I - IV София-Варна в близост до разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг.

Определена е и действителната пазарна стойност на процесния автобус „Скания“, модел „Иризар“ с peг. № ********, която към датата на застрахователното събитие – 22.01.2016 г. , възлиза на 472 551 лева.

Посочва се, че в настоящия случай е налице „тотална щета”, тъй като стойността на ремонта му би възлязла на 458 883,19 лева с ДДС, което представлява 97,09 % от действителната му стойност, а тотална щета е налице когато размерът на вредата надвишава 70% от действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие.

Според експерта, от приложената по делото фактура № **********/17.05.2016 г. Се установява, че „Скания България” ЕООД е изкупила останките от катастрофиралия автобус за сумата 61 608,64 лева с ДДС от собственика на автобуса. Вещото лице сочи, че предлагането на резервни части втора употреба за конкретната марка е много малко и ограничено, поради което приема, че тази сума кореспондира с цени на части втора употреба.

Вещото лица е дало отговор и на въпросите къде е настъпило произшествието по дължина и ширина на пътното платно и в коя лента за движение, използвайки за база приложената по делото немащабна скица на ПТП към протокола за оглед на местопроизшествието (л. 25 от делото), както следва:

Според експертното заключение - съобразно механизма на настъпване на процесното ПТП, ако автобус марка „Бова Футура" с peг. № ******** се беше движил с разрешената скорост и не беше предприел аварийно спиране на участък заснежен от дясно, то той не би се отклонил наляво и при движението си по принадлежащата му лента е щял да се размине с автобус „Скания“, независимо, че се е движил със скорост по - висока от разрешената.

Вещото лице е определило скоростта на трите превозни средства, взели участие в процесното ПТП. Посочило е също така, че при съобразяване скоростта на превозното средство, атмосферните условия, наклон на пътя и състояние на пътната настилка към момента, в който водачът на автобус „Бова Футура“ е могъл да възприеме товарния автомобил „Ивеко“ като участник в движението, навлязъл в неговата лента за движение, необходимото разстояние, за да може автобусът да спре по безопасен начин, в случай, че водачът му е реагирал незабавно, е 162,11 м.

Видно от експертизата, от техническа гледна точка първопричината за настъпването на ПТП е поведението на водача на автобус „Бова Футура”, което е изяснено в механизма на настъпване на произшествието.

. В съдебно заседание от 01.12.2021 г. е извършен разпит на двама от допуснатите от съда свидетели:

Свидетелят М.К.Е. установява, че през 2016 г. е участвал в ПТП на Републиканския път София-Варна. Управлявал е автобус „SCANIA“ на фирма „Б.“ в посока Варна-София. Преди разклона за село Камбурово е бил изпреварен от бус, бяло IVECO и след известно време, след моста, автобусът на ИВКОНИ го е ударил челно, при което свидетелят навъртя десен /волан/ и скочил в канавката. Бусът вече се бил прибрал пред автобуса, когато настъпил удара. Заявява, че микробусът IVECO не го е засичал, а се прибрал нормално. Ударът настъпил в неговата (на автобус „Скания”) лента за движение. Свидетелят видял, че бусчето било засегнато от автобуса. Автобусът на ИВКОНИ /“Бова Футура“/ се ударил в него. Бусчето се движело пред него прибрано в неговата лента. Свидетелят установява, че времето било хубаво, а пътната маркировка - нормална. Освен ограниченията и табелите за разклона, не си спомня други знаци. Свидетелят видял на огледалото когато микробусът предприел изпреварване. Когато била предприета маневрата за изпреварване, вече се виждал надалече другият автобус.

Свидетелят В.С.Г. установява, че през 2016 г. е участвал в ПТП на Републиканския път София-Варна. Управлявал микробус марка „IVECO“ по посока София. Преди да настъпи ПТП предприел изпреварване на автобуса. Прибрал се в платното и насреща му излязъл синият автобус, който помлял и двамата. Имал шанс да избяга от удара, но колегата му зад него не успял. Ударът настъпил в лентата на микробуса. Другият автобус /Скания/ бил много дълъг. Свидетелят успял да се скрие, опитал се да избяга вдясно към банкета и синият автобус го ударил с най-голяма сила отзад, извъртял го, минал зад него и излязъл в лявата страна. Секунди минали след изпреварването, над пет секунди и тогава се показал автобусът. Когато свидетелят предприел маневрата за изпреварване, не видял насреща движещия се автобус. Бусът бил празен. Свидетелят предприел изпреварването на прекъсната линия, която разрешава изпреварване. Тази линия и в момента е прекъсната. Свидетелят не си спомня дали е имало някакви знаци, но отрича да е изпреварил на забранено място. Той минавал оттам и към момента още било разрешено изпреварването.

В съдебно заседание на 06.04.2022 г. е извършен разпит на свидетеля К.Й.Т.. Същият заявява, че е автобусен шофьор във фирма „ИВКОНИ“ и си спомня за ПТП, в което е участвал: на 22.01.2016 г. около 14:30-15 часа, следобед. Пътувал по линията София-Шабла. В автобуса са двама шофьори. Колегата му управлявал до В. Търново, а свидетелят - от В. Търново в посока Шабла. Инцидентът станал на разклона към с. Камбурово преди Омуртаг. Свидетелят управлявал автобуса в посока Варна и срещу него в далечината забелязал да идва автобус на БИОМЕТ, като нито пред него, нито пред автобуса на БИОМЕТ той не видял кола, която да му пречи. На много малко разстояние микробус предприел изпреварване на автобуса на БИОМЕТ, т.е. той идвал срещу него. Свидетелят дръпнал моторна спирачка и ударил спирачка. Автобусът отишъл в мантинелата. Не могъл да избяга, защото на практика мантинелата го спасила, а в противен случай можело да отиде в канавката и да се обърне автобусът. Изпреварването било на много малко разстояние - около 100 м-150 м. Не знае дали половината от микробуса се е прибрала. Доколкото после разбрал водачът на автобуса на БИОМЕТ също е ударил спирачки. Това е извънградски път. Допустимата по закон скорост е 90 км. Не може да каже дали има ограничение на скоростта. Свидетелят не си спомня дали линията е била прекъсната или непрекъсната. Имало наклон и той се спускал по наклона, а автобусът на БИОМЕТ се изкачвал нагоре. Пътната настилка била идеално суха, без лед и сняг, перфектно изчистена. Било слънчево, около 6, 7, 8 градуса. Видимостта била перфектна, не било нито замъглено, нито заснежено.

Във връзка с направени оспорвания, по делото е допусната тройна съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещите лица инж. В.Г.С., инж. Х.И.С. и инж. Е.Р.Р., заключението по която е прието в съдебно заседание на 07.12.2022 г. След проверка и анализ на данните и материалите, вещите лица са дали отговор на поставените им въпроси, както следва:

Относно пътната маркировка и пътните знаци в района на местопроизшествието в Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 22.01.2016г. е описано: Пътното платно е двупосочно с прекъсната разделителна линия с размер на изчистената част от снега на платното 7,30 м., лявата пътна лента с изчистена част до разделителната линия е 3,1 м. След отбивката за с. Камбурово се наблюдава пътен знак „Г11" съчетана с табела направляващи стрелки. На отбивката за с. Илийно се намери същият знак. Г11 Преминаване отдясно или отляво на знака. На пътя за включване към главния път се намери знак „Б2“, като от отсрещната страна на знака се намери знак „В1“. Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство. В1 Забранено е влизането на пътни превозни средства. Отбелязано е, че изследваното произшествие е настъпило извън населено място.

Според експертизата, модулация на данните за скорост на автобусите и анализа на материалите по делото показва, че:

- в момента на удара между двата автобуса 0s:

МПС 1: Скорост на a-с „Бова Футура“ е 79,66km/h;

МПС 3: Скорост на a-с „Скания Илизар“ е 91,29km/h;

- 1s преди момента на удара между двата автобуса:

МПС 1: Скорост на a-с „Бова Футура“ е 101,55km/h;

МПС 3: Скорост на a-с „Скания Илизар“ е 97,63km/h;

- 2s преди момента на удара между двата автобуса:

МПС 1 : Скорост на a-с „Бова Футура“ е 107,18 km/h;

МПС 3: Скорост на a-с „Скания Илизар“ е 98km/h;

- 3s преди момента на удара на удара между двата автобуса:

МПС 1: Скорост на a-с „Бова Футура“ е 109,09km/h;

МПС 3: Скорост на a-с „Скания Илизар“ е 98,00km/h;

- 4s преди момента на удара между двата автобуса::

МПС 1: Скорост на a-с „Бова Футура“ е 110 km/h;

МПС 3: Скорост на a-с „Скания Илизар“ е 98,00km/h;

- 5s преди момента на удара между двата автобуса:

МПС 1: Скорост на а-с „Бова Футура“ е 109,95 km/h;

МПС 3: Скорост на а-с „Скания Илизар“ е 98,13km/h;

- 6s преди момента на удара между двата автобуса:

МПС 1: Скорост на а-с „Бова Футура“ е 109,45 km/h;

МПС 3: Скорост на а-с „Скания Илизар“ е 98,63km/h;

- 9s преди момента на удара между двата автобуса:

МПС 1: Скорост на а-с „Бова Футура“ е 108,45 km/h;

МПС 3: Скорост на а-с „Скания Илизар“ е 99km/h;

- 1,75s преди момента на удара между а-с „Бова Футура“ и а-с „Скания Илизар“ е настъпил първият удар между а-с „Бова Футура“ и микробус „Ивеко“:

МПС 1: Скорост на а-с „Бова Футура“ е 102 km/h;

МПС 3: Скорост на а-с „Скания Илизар“ е 97,67km/h;

МПС 6: Скорост на м-с „Ивеко“ е 113,84km/h;

Видно от заключението, преди произшествието видимостта за водачите на а-с „Бова Футура“ и м-с „Ивеко“ е била ограничена както от северната граница на завоя на платното за движение и растителността извън него, така и от надлеза над платното за движение, чиято колона е приетият ориентир в протокола за оглед. Откриването на видимост за двамата водачи на автобус „Бова Футура“ и микробус „Ивеко“ е около 250 м. между двете МПС'. Настъпването на удар е следствие на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка. Предвид тази физична закономерност удар не би настъпил, ако автобус „Бова Футура“ не бе навлязал в насрещната за него пътна лента. Скоростта на движение на трите МПС-та към момента на откриване на видимост за водачите на а-с „Бова Футура“ и м-с „Ивеко“, движещ се с равномерно движение до мястото на удар, са както следва: Скорост на а-с „Бова Футура“ при откриване на видимост 109,85 km/h; Скорост на а-с „Скания Илизар“ 98,23 km/h; Скорост на м-с „Ивеко“ 113,84 km/h;

В анализа си експертите сочат още, че при вариант, при който микробус „Ивеко“ се е движил равномерно до удара със скорост 113,84 km/h, технически е било възможно да бъде извършена маневрата изпреварване на а-с „Скания Илизар“ за около 9,70-10 s, през което време м-с „Ивеко“ ще се движи около 300-310м. Технически правилно е било водачът на а-с „Бова Футура“ да запази траекторията на автобуса и да не навлиза в пътната лента на м-с „Ивеко“ по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно.

Посочено е също така, че около момента на откриване на видимост към равномерно движещ се микробус „Ивеко“ скоростта на автобус „Бова Футура“ е била около 109,84m/s. При скорост от 109,84 m/s опасната зона за спиране на автобус „Бова Футура“ е 155,13 м., а времето, необходимо за нейното изминаване, е 8,62s. В изследвания момент на начало на забелязване автобус „Бова Футура“ е отстоял на около 123,5м., следователно от момента на откриване на видимост към равномерно движещ се микробус „Ивеко“ водачът на автобус „Бова Футура“ е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Според заключението, тъй като понятието „максимална разрешената за съответния участък скорост ” е юридическо понятие, а в настоящата експертиза не участват лица с необходимия юридически ценз, експертите (вещите лица) се въздържат от по-нататъшен анализ на значението и смисъла на това понятие. В анализа на експертизата могат да бъдат посочени определени само технически параметри и обстоятелства от процеса на настъпване на изследваното събитие ПТП.

В конкретния случай товарният автомобил „Ивеко“ се е движил извън населено място без наличие на пътни знаци, ограничаващи скоростта. Следва да се отбележи, че задължително условие, за да бъде осъществено изпреварването на автобус „Скания“, скоростта на движение на т.а. „Ивеко“ трябва да е по - голяма от скоростта на автобус „Скания“. Анализът на скоростите показва, че скоростта на движение на автобус „Скания“ от началото на изпреварването до настъпване на сблъсъка е била по - голяма от 90км/ч.

След анализ на материалите по делото се експертизата установява, че в изследваното ПТП са настъпили два удара:

- УДАР ВТОРИ е настъпил в лявата предна част на автобус „Скания Илизар“ и в лявата предна част на автобус „Бова Футура“. Ударът е настъпил с първоначален контакт:

ПО ДЪЛЖИНА: на около 30 - 31 м западно от ОРИЕНТИР, приет в Протокол за оглед;

ПО ШИРОЧИНА: на около 4-4,5 м. северно от южната граница на платното за движение (в северната пътна лента - пътната лента на движение на автобус „Скания Илизар“).

- УДАР ПЪРВИ е настъпил в лявата страна на микробус „Ивеко“ и в лявата предна част на автобус „Бова Футура“. Ударът е настъпил с първоначален контакт:

ПО ДЪЛЖИНА: на около 60 - 61 м западно от ОРИЕНТИР, приет в Протокол за оглед;

ПО ШИРОЧИНА: на около 4-4,5м. северно от южната граница на платното за движение (в северната пътна лента - пътната лента на движение на автобус „Скания Илизар“).

Зоната от настъпилия първи удар на автобус „Бова Футура“ се препокрива от зоната на втория удар, ъгълът на атака на ударната повърхнина, довел до следите от задиране със син цвят по микробус „Ивеко“ с peг. № ******, показват, че ударът за автомобила е бил припълзяващ при ъгъл не по - голям от 5° спрямо атакуващата го повърхност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Суброгацията е предвидена от закона възможност за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в хипотезата на вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане, като след заплащане на дължимото застрахователно обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка, встъпва в правата на увредения и се ползва от всички възможности, с които е разполагало застрахованото при него лице. Касае е се за едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си пряко към застрахователя по “Гражданска отговорност”.

Условията за ангажиране регресната отговорност на застрахователя са: наличие на действително застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие; плащане от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ, както и на обичайните разноски за неговото определяне; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; наличие на действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

За производството, с оглед фактите, установени при изясняване на делото от фактическа страна, съдът съобразява наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с постановяване на влезлия в законна сила акт по т.д. № 2681/2017 г. на СГС, VІ-22 състав. Същото е необходимо с оглед задължителния характер на на приетото (в т. 2) от Тълкувателно решение №3/2016г. на ВКС, ОСГТК. Тъй като в конкретния случай предмет на настоящия иск за съдебна защита е разликата (остатъкът) от вземането, т.е. касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, то по отношение юридическите факти, от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно право, е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Предвид горното и с оглед задължителната сила на Решението по т.д. № 2681/2017 г. на СГС, VІ-22 състав, по настоящото дело се приемат за безспорно установени общите правопораждащи факти на спорното право, а именно, че:

На 22.01.2016 г. на ПП I-IV гр. София - гр. Варна, на км. 197+500, на разклона за с. Камбурово, община Омуртаг, е реализирано ПТП с участието на товарен автомобил марка „Ивеко" с per. № ********и автобус марка „Скания", модел „Иризар" с per. № ********, собственост на „Г.Б." ЕООД

Приема се също така, че към датата на събитието, е налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „Б.В.И.Г.“ и „Г.Б.“ ЕООД по имуществена застраховка- полица № 47041552020042054 „Каско стандарт“ на автобус марка „Скания“, модел Иризар с рег.№ ********, по което във връзка с процесното настъпило на 22.01.2016 г. ПТП, ЗАД „Б.В.И.Г.“ е заплатило на застрахованото лице обезщетение в общ размер на 421 351,49 лв. с 2 бр. преводни нареждания от 11.04.2016 г. и 11.11.2016 г.

Безспорно устновено е също така, че от своя страна - ответникът ЗД „Е.“ АД е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобус,марка „Бова Футура" с per. № ********, валидна към датата на процесното ПТП,

За безспорен се възприема и фактът че срещу водача на автобус,марка „Бова Футура" с per. № ******** К.Т. МПС е било образувано НОХД 24/17 г. по описа на РС Омуртаг за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „а , предл.1-во и 2 ро, във връзка с ал.1, б. б, предл. 1-во 2-ро, във вр. С чл. 342 от НК, във вр. Чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото е постигнато Споразумение, одобрено от съда и обективирано в Протокол от о.с.з., с което подсъдимият К.Й.Т. се признава за виновен за това, че на 22.01.2016г. по негова вина е реализирал процесното ПТП. На собствено основание, а именно - съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се спори също, че по т.д. 2681/2017 г. на СГС, с предмет – частичен иск по чл. 213 от КЗ (отм,), е постановено осъдително решение спрямо настоящия ответник, който е заплатил сумите по присъденото обезщетение.

Не се спори, а и от представените в производството доказатества се утановява, че при извън съдебно уреждане на процената претенцията – на 24.08.2017 г., ответникът е запатил на ЗАД „Б.В.И.Г.“ сумата от 177 284,62лв.

С оглед защитната позиция на ответника, спорният момент в производството е единствено по отношение размера на дължимото обезщетение. В този смисъл и по отношение на остатъка от претенцията ответното дружеството се твърди, че вредоносният резултат е настъпил при независимо съизвършителство, т.е. пътният инцидент е възникнал като резултат от противоправното поведение, както от страна на водача, чиято гражданска отговорност е обезпечена от ответника, така и от страна на водач (трети участник в ПТП), чиято отговорност е обезпечена от ищеца. Поради това ответникът твърдиа, че ако удовлетвори напълно регресната претенция на ищеца, то той на свой ред, встъпвайки в правата на ищеца, произтичащи от застрахователна полица № 47041552020042054, сключена на 15.04.2015 г. следва да заяви регресното си право към ЗАД „Б.В.И.Г.“, в качеството му на страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между ищеца и собственика на товарен автомобил с per. №********. Водено от тезата си ответното дружество сочи, че са налице две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, което дава възможност същите да бъдат прихванати до размера на по-малкото от тях. Именно, след съответното приспадане на задължението, което има ищецът към него, ответникът изплатил извънсъдебно сумата в размер 177 284,62 лева. С това, той счита, че дългът, предмет на регресната претенция, е изцяло погасен, което прави искът неоснователен изцяло. При невъзприемане на тезата за осъществено материално прихващане, ответникът е заявил, че прави възражение за съдебно прихващане, доколкото твърди, че страните в настоящото производство, по изложените вече съображения, си дължат взаимно суми, произтичащи от последователното им встъпване в правата на застрахованото на основание застрахователна полица № 47041552020042054/14.05.2015 г. лице - „Г.Б.“ ЕООД.

Във връзка с така заявеното, съдът съобрази, че въпросът за независимото съпричиняване вече е бил обсъждан в предходното производството по частично предявения иск, поради което същият не подлежи на пререшаване. В този смисъл, по т.д. № 2681/2017 на СГС, VІ-22 състав, твърдението е намерено за неоснователно, като в мотивите си първоинстанционния съд е приел, че по делото не се установява водачът на т.а „Ивеко“ да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка е посочено, че от изготвеното от вещото лице заключение и направените от него изчисления се установява, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на водача на автобус „Бона Футура“ и предприетото от него спиране. За недоказани са приети твърденията на ответната страна, че предприетото от водача на т.а. „Ивеко“ изпреварване е причина за настъпване на удара, в резултат на който са нанесени вредите на автобус „Скания“. Съдът е отчел, че съгласно правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗдвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочено е, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото обаче е неустановено, че не е била налице реална опасност, а предприетата от водача на автобус „Бова Футура“ - професионален шофьор маневра, се дължат на погрешна негова субективна преценка за наличието на риск и именно от аварийното спиране и навлизането в лентата на насрещното движение е причинен процесният инцидент.

От своя страна, при ревизиране на първоинстационния акт и конкретно в частта, засягаща същия спорен въпрос, въззивната инстация е приела, следното:

Пред увредените лица застрахователят отговаря в пълен размер за претърпените от тях вреди от ПТП, причинено от противоправно виновно поведение на застрахован водач. Това е така, защото застрахователят е солидарно отговорен с независимия съпричинител за причинените вреди- чл.53 ЗЗД, а всеки от солидарните длъжници отговаря пред увредения за изпълнение на цялото задължение- чл.122, ал. 1 ЗЗД, а в отношенията с другия солидарно отговорен длъжник до размера на приноса. Застрахователят може да прави възражение за независимо съпричинителство, но само в отношенията с независимия съпричинител или неговия застраховател, но не и с пострадалия от ПТП или неговия застраховател. В този смисъл е и Решение № 52/28.05.2019 г. на ВКС, І Т.О. по т.д. № 1497/2018 г., с което е прието, че предвид регламентираната в чл.53 от ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. В настоящият случай обаче ЗАД „Б.В.И.Г.“ е застраховател, както на увредения процесен автобус „Скания Иризар“, така и на управлявания от В.С.Г. товарен автомобил „Ивеко“ (по застраховка „Гражданска отговорност“), който водач на т.а. „Ивеко“, по твърдение на „Е.“ АД, при условията на независимо съизвършителство е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Според въззивната инстация в тази хипотеза, с цел процесуална икономия, солидарният длъжник „ЗД Е." АД, който в отношенията с другия твърдян солидарно отговорен длъжник- ЗД „В.И.Г.“ АД, отговаря до размера на приноса, може да упражни правата си срещу ЗАД „В.И.Г.“ АД, предявявайки насрещен иск (какъвто безспорно не е предявен по реда на чл.211 ГПК) или чрез възражение за прихващане. Посочено е още, че съдът е длъжен да квалифицира възражения на ответника ЗД „Е.“АД според изложените от него обстоятелства в отговора на исковата молба и доп. искова молба, от които така изложени обстоятелства обаче не може да се направи извод за направено от него възражение за прихващане, каквото възражение не е заявено и по реда на чл.371 от ГПК, като единственото му възражение е наличие на независимо съизвършителство, което е ирелевантно за предмета на спора.

Установеното и възприето в акта на апелативната инстанция е идентично и за настоящото производството – т.е. насрещен иск не е предявен, а с оглед мотивите на настоящия съдебен състав, подробно изложени в протоколно определение от 01.12.2021 г., постановено в първото ОСЗ по делото съдът е приел, че не следва да се произнася по направеното от ответника възражение за прихващане. При това положение – изследването на въпроса за наличието, респективно, за липсата на независимо съпричиняване се явява неотосимо към предмета на спора.

Освен горното, следва да бъде отбелязано още, че не могат да споделени и приети наведените доводите на ответника по въпроса за реализирано от извън съдебно материално прихващане. По делото липсват данни и доказателства за едностранно предприети действия по смисъла на чл. 104 от ЗЗД. Липсват и такива за действия при съвпадаща воля на страните. по въпросите за активните, респективно – пасивните вземания, евентуално служещи за основание на компесаторно действие. Липсата на конкретизация (вид, размер, момент на възникване), прави невъзможна преценката за изикуемост на евентуално възникналите в полза на ответника активни вземанията. Очевидно спорна е ликвидността на вземания, възникнали в хипотеза на независимо съпричиняване, досежно процесуалното поведение на ищеца, изразяващо се в иницииране на последователни искови производства с предмет – иск по чл. 213 от КЗ (отм) за възстновяване пъления размер на вредите от конкретното ПТП.

При горните съображения и относно размера на исковата претенция, съдът приема следното:

В конкретния случай, застрахователното обезщетение се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда), стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (Решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I Т.О.).

Безспорно за производството е обстоялството, че уврежданията на автобус марка „Скания”, модел Иризар с рег.№ ******** са „тотална щета“, по смисъла на КЗ. Същевременно, според приетото по делото и неоспорено от страните първоначално заключение на автотехническата експертиза, действителната стойност на увредения автобус към датата на настъпване на процесното ПТП е в размер на 472 551 лв., от която в случая следва да се приспадне сумата от 51 340,38 лв. (61 608,46 лв. с ДДС) - посочена от вещото лице като стойността на която са закупени останките (запазчените части) на катастрафиралия автобус и доколкото по отношение на същата е изведен извод, че тя представлява и цена кореспондираща с предлагането на части втора употреба за същата марка и модел МПС.

При това положение дължимото обезщетение възлиза в размер на 421 210,62 лв. От същото обаче, следва да се приспаднат изплатената от „Е.“ АД извънсъдебно сума от 177 284,62 лв. и присъденото в предходното съдебно производство по заведения частичен иск (т.е. сумата от 100 001 лв). Така се формира размер на дължимия остатък, който възлиза на 143 925 лв. и до който размер исковата претенция следва да бъде уважена, като се отхвърли до пълния предявен размер.

ПО ИСКА ПО ЧЛ. 86 ЗЗД.

Уважаването на главния иск е предпоставка обуславяща разглеждането и основателността на акцесорната претенция. В случая, ищецът претендира обезщетения за забавено изпълнение, както от датата на иницииране на исковото производство до окончателното плащане на главния дълг, така и обезщетение за забава, с начален момент, посочен преди подаване на исковата молбата. Претенцията е основателна, като по отношение на искането за мораторна лихва следва да бъде отбелязано, че според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение (в случая 11.11.2016 г.), но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. По делото е представена регресна покана от 08.12.2016 г., както и повторна (07.06.2017 г.) такава от ищеца до ответника, за които, няма спор за връчването ѝ. Поради това, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава.. Размерът на претенция за мораторна лихва за конкретно претендирания период 11.01.2018 г. – 11.01.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) е установен с помощта на електронен калулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и възлиза на 43 857.16 лева.

Тъй като с исковата молба се претендира само сумата от 23 544,33 лева, заявена като част от дължимата мораторна лихва за същия период, без да се надвишава установения й общия размер, то искането е основателно и следва да бъде уважено изцяло.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на делото всяка от страните има право на сторените в произовдството разноски. Исканията за присъждането им са направени своевременно, изготвени са Списъци по реда на чл. 80 от ГПК, представени са и доказателства за разноските.

Ищецът претедира разноски в общ размер на 15 207.38 лв., от които: 1.) държавна такса – 4 032,12лв; 2.) допълнителна държавна такса – 2 673,30 лв.; 3.) депозит СТЕ – 400 лв.; 4.) депозит за свидетели – 240 лв.; 5.) адвокатско възнаграждение – 4 956 с ДДС; 6.) допълнително адвокатско възнаграждение - 2 405, 96лв.; 7.) допълнителен хонорар за представителство в две заседание – 500лв;

Ответникът претендира разноски в рамер на 3 350 лв., от които: 1) 2 300 лв. – депозит СТЕ; 2.) 150 лв. – разноски за събиране на гласни доказателства; 3.) 900 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изложеното по-горе, при процентно съотношение на уважените, съответно отхвърлените искове, както и след служебно извършване на компенсация, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 15 156,05 лв.

Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК*********, съдебен адрес: ***, представлявано от Р.Б.и Е.И.– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Б.Г., да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.", ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч.и И.Г.- изпълнителни директори, чрез адв. А.Б. от САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 213 КЗ (отм.) сума в размер на 143 925 лв. (сто четиридесет и три хиляди деветстотин двадесет и пет лева), представяваща дължим остатък от регресно вземане по щета № 470415161604002, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница до пълния й предявен размер от 144 091,17 лв. (сто четиридесет и четири хиляди и деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки), КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Всички присъдени суми, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК следва да бъдат изплатени по изрично посочената в исковата молба банкова сметка, ***: БАНКА ДСК, IBAN ***, В1С: STSABGSF.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	17 април 2023 г.
Съдия:	Жаклин Димитрова Комитова

Дело:	20211100900063
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	12 януари 2021 г.

Решение по дело №63/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА