№ 3414
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110209003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Т. М. К. против Наказателно
постановление № 20-4332-024650/20.01.2021г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева .
Жалбоподателят оспорва да е извършил вмененото му нарушение, още повече виновно, като
намира че незаконосъобразно е ангажирана отговорността му. Иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.12.2020г. св. В. В., на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР изпълнявал
служебните си задължения по контрол на пътното движение.
В 9:12 часа на същата дата бил спрян за извършване на проверка л. а марка „О.“, модел „А.“
1
с рег.№ ХХХХ, който се движел по Пернишко шосе, с посока на движение от гр. София
към гр. Перник . По време на проверката било установено, че водачът на автомобила не
представя полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
извършената на място служебна проверка било установено, че по отношение на същия няма
валидно сключена ЗГОА. Автомобилът бил собственост на А.Т.М., а бил управляван от
жалбоподателя Т. М. К. .
Св. В. преценил, че деянието съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ и
в присъствието на свидетел – очевидец на нарушението и нарушителя съставил против К.
АУАН серия GA № 329221/29.12.2020г.
Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН при съставянето му.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното № 20-4332-
024650/20.01.2021г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя В. съдът не е събрал доказателства относими към предмета на делото,
доколкото свидетелят е заявил, че няма спомен за случая.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е Н НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
2
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното
производство. Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен по делото
доказателствен материал.
В действителност по делото са представени писмени доказателства, които са изискани и
служебно от съда от които се установява, че след извършване на нарушението и
констатирането му от контролните органи същото е било отстранено, като е сключена
валидна ЗГОА по отношение на процесния автомобил, но това обстоятелство единствено
подкрепя изводите на съдебния състав, че отразената в АУАН фактическа обстановка
отразява обективно установени факти.
По безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на
деянието. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат. В АУАН и НП се съдържат
задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 7 от ЗАНН: описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждава, както и законните разпоредби, които са
нарушени. Наказаното лице не е възпрепятствано да разбере за кое свое действие или
бездействие му е наложено и конкретното административно наказание.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон
Жалбоподателят е санкциониран за допуснато от него нарушение на разпоредбите на чл.
638, ал. 3 от КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ Договор за задължителна застраховка
"ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
3
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
Безспорно установено по делото е, че към датата на проверката по отношение на
процесното МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност". Такава е била
сключена след извършване на нарушението. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че въззивникът е лице, което не е собственик и е
управлявало МПС, за чието притежание и ползване не е била налице сключена застраховка
гражданска отговорност. В съзнанието на същия е имало представи за наличието на това
задължение, като същият е предприел управлението на автомобила, без да се снабди с
документ, удостоверяващ наличието на сключена застраховка т. е. вмененото на наказаното
лице нарушение е доказано по безспорен начин, за което законосъобразно му е наложена
предвидената в закона санкция. Установената фактическа обстановка е изложена и в
обстоятелствената част на НП. Правилно е определена и санкционната норма,а наложената
санкция е във фиксирания от законодателят размер.
Съдът не намери основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност, а обстоятелството,
че същото е било отстранено същия ден следва да се обсъжда съобразявайки факта че това е
станало след като нарушението е било установено от контролните органи.
По изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-024650/20.01.2021г. на
Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3
от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00
лева .
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4