Р
Е Ш Е
Н И Е
№……../13.02.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13142 по описа за 2014г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът П.Г.П., твърди, че на 17.07.2014г., около 22:30
часа на път I-6, км 345+100, настъпва ПТП между л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******* и лека
автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******. Причината за настъпване на произшествието
е поведението на водача на л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******, който поради
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,79 промила, нарушава
правилата за движение по пътищата при излизане от паркинга на бензиностанция
„Лозана“ на главен път I-6, като отнема
предимството на насрещно движещия се л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******,
управляван от ищеца. В резултат на сблъсъка между двата автомобила ищецът
претърпява следите телесни увреждания: контузия на гръден кош и тяло, счупване
на III поясен прешлен, счупване на X-XI ребрена дъга в дясно,
лентовидно кръвонасядане по предната част на гръдния кош, които травми
обуславят разстройство на З.равето временно неопасно за живота, трайно
затруднение движението на снагата за период от около 6 месеца и поставяне на
лумбален корсет за същия период. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Ауди
80“ с рег. № ******* има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника ЗД „Б.И.“ АД съгласно застрахователна полица № 02114000711642/28.02.14г,
със срок на действие от 01.03.2014г. до 01.03.2015г. Претендира заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 90000,00
лв., ведно със законната лихва от 17.07.2014г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Б.И.“ АД оспорва иска по основание, като твърди: че полицата
е прекратена, преди настъпване на произшествието; механизма на настъпване на
ПТП, тъй като вина за произшествието има и ищеца, който се движи с превишена
скорост; вредите; причинната връзка. Твърди, че размерът на исковата претенция
е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. На основание чл. 219, ал. 3 ГПК иска
конституирането на И. Б.И. като трето лице помагач. В откритото съдебно
заседание иска да се привлекат като трети лица помагачи наследниците по закон
на починалия И. И.. Претендира разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника К.Б.И., Б. И.Б. и М.В.Б. не
вземат отношение по иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.07.2014г., Протокол
за оглед на местопроизшествие от 18.07.2014г и заключението на САТЕ се
установява, че на 17.07.2014г., около 22:30 часа на път I-6, км 345+100, настъпва ПТП между л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******* и лека
автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******. Водачът на л.а. „Ауди 80“ с
рег. № *******, управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,79
промила и при излизане от паркинга на бензиностанция „Лозана“ на главен път I-6, отнема предимството на насрещно движещия се л.а. „Форд Торнео Конект“ с
рег. № *******, управляван от ищеца. Към настъпване на ПТП скоростта на лекаия
автомобил л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № ******* е 68,00 км/ч, а тази на л.а.
„Ауди 80“ с рег. № ******* - 60 км/ч.
Със застрахователна полица № 02114000711642/28.02.14г,
със срок на действие от 01.03.2014г. до 01.03.2015г за л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицата е регистрирана в
Гаранционен фонд, като няма данни за регистрирано прекратяване на същата.
Съгласно заключението на СМЕ, вследствие на ПТП ищецът получава следните
травматични увреждания: контузия на гръден кош и тяло, счупване на III поясен прешлен, счупване на X-XI ребрена дъга в дясно,
лентовидно кръвонасядане по предната част на гръдния кош, които травми
обуславят разстройство на здравето временно неопасно за живота, трайно
затруднение движението на снагата за период от около 6 месеца, поставяне на
лумбален корсет за същия период. По интензивни болки през първите 20 дни,
намаляващи постепенно за около 6-месеца. Оплаква се от боли в кръста към
извършване на прегледа, които са постоянни и се засилват при по-продължително
ходене и стоене прав, при влажно и студено време. Не може да се навежда. Не
може да работи тежък физически труд с натоварване на долните крайници. В
периода от 17.07.2014г до 18.06.2015 е в отпуск по болест. След това се връща
на работа , но работи при облекчен режим без тежък физически труд. Походката му
е забавена, накуцва леко с десния крак, но с движи без помощни средства.
Подчертана лордоза в поясния отдел (лордозата представлява прекалено извИ.е
напред на гръбначния стълб в областта на кръста, като прешлените са извити към
корема). Палпатрона болка на ниво III и IV поясни прешлени. Обемът на движения е по-малък от нормата с 30%. От
рентгеновата снимка се установява, остеохондроза (дегенеративно заболяване,
засягащо ставния хрущял и нормалното костно формиране) на поясния отдел и
многоетажна дископатия. При правилно лечение, болковия синдром ще отзувчи до
3-години.
По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):
Първия спорен въпрос по делото касае валидното възникване на твърдяното
застрахователно правоотношение. Според застрахователят полица 02114000711642/28.02.14г
за л.а. „Ауди 80“ е прекратена.
Съгласно чл. 187 от КЗ (отм.) застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата
дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията,
освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. В настоящия
случай не се е спорно между страните, че полицата е сключена и че първата
премия по нея е платена. Следователно договорът е произвел валидно правното си
действие. За това свидетелства и регистрирането на договора в ГФ
(обстоятелство, което също не е спорно). Съгласно чл. 294, ал.1 от КЗ (отм.) всеки застраховател, който предлага задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република Б,
представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на
следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни
договори към края на предходната седмица. В настоящия случай застрахователната
полица е обявена в Информационния център като действаща, и застрахователят не е
обявявал нейното прекратяване. Не се твърди и не се доказва изпращане на
уведомление до застрахования за прекратяване на полицата. А съгласно на чл.
295, ал. 7 от КЗ (отм.) до доказване на противното, информацията публикувана на
страницата на ГФ удостоверява застрахователя, договора и началната му дата.
След като застрахователят не оспорва валидността на договора, до настъпване на
застрахователното събитие и не доказва прекратяването му, той е обвързан от
сключената застрахова и при настъпва не застрахователно събитие, което е покрит риск по нея, дължи плащана на
застрахователно обезщетение.
Заключението на САТЕ, Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 17.07.2014г.
и протокола за оглед от 18.07.2014г, дават основание на съда да приеме, че
действията на водача на л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******* съставляват граждански
деликт. Същият при управлението на застрахования при ответното дружество
автомобил допуска следните нарушения, а именно: не контролира непрекъснато МПС,
което управлява (чл. 20,ал.1 от ЗДвП), не съобразява скоростта на движение с
пътните условия (нарушение на чл. 20,ал.2 ЗДвП), управлява автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.79 промила, неосигурява предимство на
движещия се по пътя с предимство лек автомобил л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег.
№ *******. След като поведението на застрахования при ответника водач е
противоправно, то е и виновно, тъй като съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗ., вината се
предполага. В причинна връзка с произшествието, съгласно заключението на СМЕ,
ищецът претърпява описаните по-горе травматични увреждания, които му причиняват
болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ
(отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по основание
Относно размера на обезщетението съдът обсъди представените медицИ.ки
документи и заключението на СМЕ, от които се установява, че болките и
страданията са с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за първите 20 дни,
след което интензитетът им намалява, но продължава за около шест месеца,
колкото е възстановителният период. Изпитва болки при по-продължително ходене и
стоене прав, както и при влажно и студено време. Не може да се навежда. Не може
да работи тежък физически труд с натоварване на долните крайници. Съдът отчете,
че към прегледа на вещото лице по СМЕ походката на ищеца е забавена, накуцва
леко с десния крак, но с движи без помощни средства. Има подчертана лордоза в
поясния отдел (лордозата представлява прекалено извИ.е напред на гръбначния стълб
в областта на кръста, като прешлените са извити към корема). Палпатрона болка
на ниво III и IV поясни прешлени. Обемът на движения е по-малък от нормата с 30%. От
рентгеновата снимка се установява, остеохондроза (дегенеративно заболяване,
засягащо ставния хрущял и нормалното костно формиране) на поясния отдел и
многоетажна дископатия. При правилно лечение, болковия синдром ще отзувчи до
3-години. Съдът съобрази, че към настъпване на произшествието ищецът е на 56
години, социално-икономическата обстановка в страната. Всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000,00 лева.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на
вредата от пострадалия поради движение с несъобразена скорост. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗ., обезщетението се намалява, когато увреденият е допринесъл за настъпването
на вредата. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият
да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да
се изразява в извършването на определени действия или въЗ.ържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов
текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, макар да
се установява, че управлявания от ищеца автомобил се движи с 68,00 км/ч, не са
събрани доказателства, по какъв начин тази скорост съпричинява/допринася
настъпването на произшествието. Няма доказателства дали при по-ниска скорост на
ищеца произшествието е предотвратимо. Няма доказателства от какво разстояние
двамата водачи са могли да се възприемат като участници в движението, респ. в
който момент поведението на ответника може да се приеме като реална опасност,
която налага ищецът да съобрази при избиране на скоростта си на движение. Не са
събрани доказателства и дали при по-ниска скорост не биха настъпили травмите на
ищеца.
При това положение искът по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважи
до сумата от 50 000,00 лв., която
следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от 17.07.2014г до окончателното
й изплащане. За разликата над сумата от 50 000,00 лева до пълния предявен
размер от 90 000,00 лева исковете следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и двете
страни по спора имат право на разноски.
Ищецът не доказва направата на разноски, поради което и съдът не му
присъжда такива.
Ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9000,00
лева от която съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи 4000,00
лева.
Адвокат Н.Н.Д. има право на възнаграждение за оказаното процесуално
представителство на ищеца съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3230,00
лева, от която съразмерно на уважената част от
исковете ответникът дължи 1794,44 лева.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса и депозити на СМЕ
И САТЕ в общ размер на 2013,33 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на П.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 50 000.00
лева – застрахователно обезщетение за претърпени болки, страдания и
неудобства в ежедневието в следствие на настъпилото на 17.07.2014г., около
22:30 часа на път I-6, км 345+100, ПТП, по причина на водача на л.а. „Ауди
80“ с рег. № ******* ПТП, застрахован при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от 17.07.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата
над сумата от 50 000,00 лева до сумата от 90 000,00 лева.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 4000,00 лева –
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Н.Н.Д.
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1794,44 лева.
ОСЪЖДА„Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 2013,33 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К.Б.И. с ЕГН **********, Б. И.Б. с ЕГН **********
и М.В.Б., с ЕГН **********, тримата с адрес: *** Загора, като трети лица
помагачи на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: