№ 4249
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202732 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. И. Д., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 23-4332-030253/12.12.2023 г., издадено от
началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.
178ж, ал. 1 пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Поддържа
се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
действителната, като се твърди, че жалбоподателят не се е движил в лентата за
аварийно спиране, а е отбил в нея, тъй като бил притискан от движещ се зад
него тежкотоварен автомобил. Поддържа, че в резултат на поведението на
водача на тежкотоварния автомобил пътничка автомобила на жалбоподателя
получила паник атака и изпаднала в истерия. Застъпва се тезата, че в АУАН и
НП не е посочено, че не са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, което
представлява нарушение на чл. 57, ал. 1 т.5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Твърди се,
че АНО не е обсъдил възможното приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се
иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв. ** ***.
1
Жалбоподателят дава кратки обяснения, в които посочва, че управлявал
автомобила си със скорост от 105- 106 км/час, но бил застигнат от
тежкотоварен автомобил, който го доближил значително. Посочва, че след
като съпругата му възприела близостта на тира изпищяла и настанала
суматоха, като за да предотврати ПТП отбил в аварийната лента и спрял.
Посочва, че докато спре е изминал около 5 метра в аварийната лента. Заявява,
че полицейският автомобил го изпреварил, спрял в аварийната лента и
жалбоподателят спрял зад тях. Заявява, че е професионален шофьор.
Адв. *** пледира за отмяна на наказателното постановление по
съображенията, изложени в жалбата, като моли съда да не кредитира
показанията на полицейските служители, тъй като те декларират липса на
спомен относно редица факти.
Въззиваемата страна- началник сектор в ОПП- СДВР редовно призован
не се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени
бележки се аргументира законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 11.11.2023 г. жалбоподателят Й. И. Д. управлявал лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № *** движейки се в дясната пътна лента по
автомагистрала „***“ с посока на движение от град София към град
Пазарджик. Като пътници в автомобила пътували и свидетелите **** и ****.
Жалбоподателят с управлявания от него автомобил преминал в лентата за
принудително спиране /т.нар. аварийна лента/ и продължил движението си
към гр. Пазарджик, управлявайки автомобила и движейки се в лентата за
принудително спиране. Движението на жалбоподателя в лентата за
принудително спиране било възприето от свидетелите В. В. и Р. П. – младши
автоконтрольори в ОПП- СДВР, които от служебния автомобил подали звуков
и светлинен сигнал на жалбоподателя да спре. Била извършена проверка, в
хода на която не били установени повреда на превозното средство или
здравословен проблем на водача или пътниците, с оглед на което свидетелят В.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 1082989 за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като възразил,
че бил притискан от товарен автомобил отзад, поради което преминал в
аварийната лента. Допълнителни възражения не постъпили.
Като счел посоченото възражение за неоснователно и въз основа на така
съставения АУАН началник сектор в отдел „Пътна полиция“ издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 178ж от
ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Препис
от НП бил връчен на жалбоподателя на 22.01.2024 г., а на 03.02.2024 г. чрез
куриерска служба била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
2
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В. Й. В., Р. Н.
П., ****, ****, справка „Картон на водача”, заповед № 513д- 5515/04.08.2017 г.
на директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактическа обстановка съдът се довери
на показанията на свидетелите В. Й. В. и Р. Н. П. като намери същите за
обективни, в значителна степен подробни и достоверни. Свидетелите са
очевидци на обективираното от жалбоподателя поведение, поради което
представляват източник на пряка доказателствена информация относно
осъществилите се събития. Свидетелите лично са възприели действията на
жалбоподателя, изразили се в преминаване от дясната пътна лента в лентата за
принудително спиране на автомагистрала „***“, както и че след навлизането в
тази лента жалбоподателят е продължил своето движение. Свидетелите са
категорични, че именно в следствие на подаден от тях сигнал жалбоподателят
е спрял управлявания от него автомобил. Еднопосочни са показанията на
свидетелите, че не е била установена нито техническа повреда на автомобила,
нито здравословен проблем на водача или пътниците. Съдът следва да
отбележи, че същите демонстрират значително запазен спомен относно
процесните събития, като показанията им кореспондират помежду си, в т.ч. и
относно причината, заявена им от водача за преминаване в лентата за
принудително спиране, а именно наличието на тежкотоварни автомобили,
които се движат с висока скорост по автомагистрала „***“. Искането на адв.
*** за дискредитиране на техните показания поради липса на спомен относно
датата на проверката е неоснователно, тъй следва да се държи сметка за
трудовата функция на свидетелите, свързана с ежедневно извършване на
множество проверки, поради което липсата на спомен относно датата на
проверката, както и конкретната марка и модел на спрения за проверка
автомобила е несъществена и не разколебава извода на съда за достоверност
на техните твърдения. В крайна сметка жалбоподателят не оспорва, че на
датата, отразена в АУАН е управлявал посочения лек автомобил и че е бил
спрян за проверка. Именно от показанията на свидетелите В. и П., които съдът
приема за обективни и достоверни, съдът установява, че автомобилът на
жалбоподателя е осъществил продължително движение в аварийната лента,
което опровергава застъпената в жалбата теза, че е бил принуден да
преустанови движението си в тази лента поради възникнал здравословен
инцидент.
Съдът намира, че показанията на свидетелите *** и *** в частта, в която
посочват датата и мястото на проверката, управлявания от жалбоподателя,
автомобил са достоверни и отразяват обективно времето и мястото на
проверката. Съдът намира, че заявената от свидетелите причина за
преминаване на жалбоподателя в лентата за принудително спиране –
доближаване на тежкотоварен автомобил с висока скорост се потвърждава и
от самия жалбоподател, а така също косвено и от полицейските служители,
тъй като на тях жалбоподателят също посочил, че причината са
тежкотоварните автомобили, които се движат с висока скорост. Съдът обаче не
се довери на твърденията на свидетелите, че жалбоподателят не се е движил, а
е спрял в т.нар. аварийна лента, тъй като това се опровергава от заявеното от
3
полицейските служители. Свидетелката *** посочи, че същата се почувствала
зле, но от страха от тежкотоварния автомобил, а не поради здравословен
проблем, още повече същата посочва, че не е заявила на жалбоподателя, че не
се чувства добре.
Съдът намери, че твърденията на свидетелката ***, че има здравословни
проблеми, свързани с прекаран Ковид 19 не могат да оправдаят движението на
жалбоподателя в лентата за принудително спиране, тъй като тези
здравословни проблеми не са възникнали в процеса на движение на
автомобила, нито движението в аварийната лента е било необходимо за
посещение на лечебно заведение и т.н. Самата свидетелка посочи, че приема
редовно лекарства тоест за констатираните при нея здравословни проблеми
същата провежда лечение и тези здравословни проблеми са без правно
значение в случая. По отношение здравословното си състояние към момента
на движението на жалбоподателя в лентата за принудително спиране също
като свидетелката *** и свидетелката Банова посочва, че се паникьосала от
доближаването на камиона тоест обстоятелството, че свидетелката се е
почувствала зле се дължи на скъсената дистанция между автомобила на
жалбоподателя и намиращ се зад него тежкотоварен автомобил, но не може да
се приеме, че това представлява здравословен проблем по смисъла на чл. 58,
т.3 от ЗДвП, оправдаващ движение в аварийната лента.
Съдът кредитира и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, от които извлече данни за компетентността на актосъставителя
и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП Даниела Дескова е заемала. По силата на
т. 1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в
качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
4
установяване на нарушението, а НП е издадено един месец по-късно.
Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, за
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като
в АУАН и НП не са описани елементи от състава на нарушението, а именно
отсъствието на основанията по чл. 58, т.3 от ЗДвП. Напротив, при прочита на
АУАН и НП се установява, че в тях изрично е посочено, че жалбоподателят
навлиза и се движи в лентата за принудително спиране на АМ „***“ без
наличието на повреда на автомобила или наличие на здравословни проблеми
на водача или пътниците в превозното средство. Съдът намира, че вмененото
на жалбоподателя нарушение е описано ясно, точно, конкретно и
недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото описание
правна квалификация.
Според чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистралата на водача
на МПС е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От
събрания и кредитиран по-горе доказателствен материал следва извод, че на
11.11.2023 г. жалбоподателят Й. Д. е управлявал лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** по автомагистрала „***“ в района на седми
километър в лентата за принудително спиране. В случая не само, че са налице
положителните предпоставки от фактическия състав на разглежданото
нарушение, но отсъстват и отрицателните предпоставки, дадени в закона, а
именно – не е била налице повреда на автомобила, нито е имало здравословен
проблем у водача или пътниците в превозното средство. Както вече беше
посочено, не се установи възникването на здравословен проблем при водача
или пътниците, което да е наложило и оправдало движението в лентата за
принудително спиране, тъй като страхът на пътничките в автомобила от
бързодвижещите се около и зад тях тежкотоварни автомобили и
дискомфортът, който те са чувствали не могат да се приравнят на
здравословен проблем, оправдаващ движение в аварийна лента. Не се
установи, а и не се твърди да е била налице повреда в управляваното от
жалбоподателя МПС.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не се е движил в
аварийната лента, а е спрял там, като всъщност е изминал разстояние около 5
метра, докато спре. В обясненията си жалбоподателя посочи, че се е движил
със скорост около 105-106 км./час, при която скорост пълният спирачен път на
автомобила многократно надхвърля 5 метра. Свидетелят В. посочи, че след
престрояването на водача в аварийната лента същият не е спрял, а продължили
движението си в нея. Следва да се подчертае, че спирането в аварийната лента
без да е налице повреда на ППС или здравословен проблем при водача или
пътниците също представлява нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, но тъй като в
случая на жалбоподателя е вменено движение в лентата за принудително
спиране, то съдът се произнася относно тази форма на изпълнителното
деяние, което намери за осъществено от страна на жалбоподателя.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият, като водач на МПС е
съзнавал, че се движи по автомагистрала „***“, в лента за принудително
спиране. Като правоспособен водач на МПС, преминал теоретичен курс за
5
придобиване на правоспособност, деецът е съзнавал, че не може използва тази
лента, тъй като нито има повреда в автомобила си, нито самият той или
пътниците в автомобила имат здравословен проблем, но въпреки това е
пренебрегнал законовата забрана и е избрал да се движи именно в лентата,
предназначена за принудително спиране.
Доводите на жалбоподателя, че АНО е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно наказателно постановление, като не е преценил дали
случаят е маловажен в конкретния правен спор, не са основателни. Щом е
издадено НП, значи е прието, че случаят не е маловажен. Само когато съдът
прецени, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го
е приложил, с оглед Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС съдът може да отмени наказателното постановление поради издаването
му в противоречие със закона. Конкретният казус обаче не е такъв – липсват
данни, от които да се направи извод, че процесното нарушение разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение обичайните нарушения от
същия вид, а напротив, съдът намира, че разкрива типичната такава, взета
предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Движението
по лента, предназначена за принудително спиране на ППС на магистрала
генерира значителен риск от реализиране на ПТП със спрял принудително
автомобил, поради което и санкционирането по административен ред на
извършителите на такива нарушения е оправдано.
Според чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по
чл. 58, т. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лева. АНО е наложил на жалбоподателя
именно този размер на административните наказания, поради което не е
допуснал нарушение на закона. Административните наказания са определени
в абсолютен размер, поради което съдът не разполага с правомощия да ги
намалява.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
030253/12.12.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението
6
по пътищата на жалбоподателя Й. И. Д., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН жалбоподателя Й.
И. Д., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева-
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7