РЕШЕНИЕ
№ 3285
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110203279 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на пети юни хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар С.Нанкова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3279 по
описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-012987 от 10.06.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание
1
"лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б,
т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, позовава се на
неправилно приложение на материалния закон и иска наложените му наказания да
бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображеня.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 24.05.2024 г. Йордан Кръстев – старши полицай в 09РУ-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един
свидетел. Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В
законния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 10.06.2024 г. Гергана Борисова – началник сектор в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание
съответства на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен
състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са
основание за отмяна на НП. Следва да се посочи, че процесуалният представител на
жалбоподателя излага доводи срещу липсата на конкретика при употребата на думата
„дрифт“ в НП, но същата дума не е използвана в процесното НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 24.05.2024 г. около 14:21 ч. в с.Мрамор жалбоподателят управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № СВ ***** ТР по ул. „Васил Левски“ с посока на движение
от ул. „Х. Ботев“ към северна скоростна тангента, като по време на движение форсирал
двигателя, превъртал предните колела на МПС и по този начин поднесъл задната част
2
на управляваното от него МПС първо наляво, а после надясно, застрашавайки
останалите участници в движението. Поведението му било възприето от намиращи се
наблизо служители на СДВР, които го спрели за проверка, било констатирано, че
жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Х.Д. и
П.Генкова и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че
според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление №
10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитан в настоящото производство, св. Д. е категоричен, че е
възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, форсирането на
двигателя, поднасянето на задницата на автомобила няколко пъти надясно и наляво.
Свидетелят има ясен спомен за ситуацията и последващото поведение на
жалбоподателя и св.Генкова. Съдът кредитира показанията на Х.Д. доколкото са
логични и лишени от вътрешни противоречия, подкрепят се от останалите
доказателствени материали, като не се установяват обстоятелства, поради което
свидетелят да е предубеден или заинтересован от изхода на делото.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на св. Г., която в съдебно
заседание излага доводи за технически проблеми в управлявания от жалбоподателя
лек автомобил, които са го затруднили при движението по пътя и са го накарали да
предприеме необичайна маневра. Следва да се посочи, че свидетелката едновременно
твърди, че е била придобила СУМПС ден преди инцидента и същевременно излага
детайлна и експертна техническа хипотеза за това какво са били причините за
отклоняването на л.а., управляван от И.А., въпреки че не е пътувала с въпросното
МПС. Свидетелката излага данни и за близост с жалбоподателя, което обстоятелство,
комбинирано с посочения аналитичен характер на показанията й, формира у
настоящата инстанция извод, че тези показания са насочени към изграждане на
защитна версия на която не бива да се даде вяра. В допълнение, макар и в настоящия
процес да няма преклузия на фактическите твърдения, ако жалбоподателят е имал
технически проблем, който да е предизвикал извършената от него маневра, остава
неясно защо е подписал АУАН без да отрази в него това свое възражение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
И. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
3
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване, като спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички
останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за тази цел места.
За нарушаването на това задължение в санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП за водача е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
В закона не се съдържа легална дефиниция за ползването на път за „други цели,
освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната съдебна практика,
предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза.
По делото се установи, че жалбоподателят е извършил рисковани маневри, без да
се налага това, като е форсирал двигателя на управляваното от него МПС и е поднасял
няколко пъти задната част на автомомобила, като настоящата инстанция приема за
недоказани доводите за обективни причини за подобно поведение на пътя. Такова
шофиране в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
основната цел за това - за превоз на хора и товари. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват
на предназначението на пътя, по който се движи и е искал и целял именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува
възможност да измени НП в частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. Използването на пътищата не по
предназначение, чрез съзнателно извеждане на МПС извън контрол, е поведение със
значителна обществена опасност за всички участници в движението, включително и за
самия нарушител, поради което обществените отношения, свързани с безопасността на
движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава прилагането на
административна санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-012987 от
10.06.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на И. И. А. на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5